№ 108
гр. Габрово, 17.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500035 по описа за 2022 година
и да се произнесе взе предвид следното:
Производството е и образувано въз основа на частна жалба от С.И.Х.,
подадена чрез адв. Н. Р., против разпореждане № 260246 от 29.09.2021 г.
постановено по ч. гр. д. № 651/2013 г. по описа на РС - Севлиево, с което е
оставено без разглеждане възражение по чл. 414 от ГПК срещу изадената по
делото заповед по чл. 417 от ГПК № 276 от 23.05.2013 г., като подадено след
преклузивния срок. Излага се, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно, като се моли същото да бъде отменено. Твърди се, че след
като заповедта за незабавно изпълнение не е била връчена на длъжника,
съобразно изискването на чл. 418, ал. 5 от ГПК, то не може да започне да тече
и законоустановения едномесечен срок за подаване на възражението. Излагат
се подробни аргументи и се моли обжалваното разпореждане да бъде
отменено.
Не е постъпил отговор от насрещната страна „УниКредит Булбанк“ АД, чрез
пълномощника им И.И., който е изразил становище, че не е съгласен с
изложеното в частната жалба. Моли да се отхвърли и да се потвърди
обжалваното разпореждане.
Габровски окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото,
доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално
1
легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че е допустима.
Заповедното производство е образувано по заявление подадено „УниКредит
Булбанк“ АД срещу длъжниците ЕТ „Фен- С.Д.“, СТ. Д. М. и С. ИВ. Х. за
парично вземане в размер на 203 975, 43 лв. – непогасена главница и 72 364,
68 лв.- лихва от 20.11.2010 г. – 22.05.2013 г. Документът, от който произтича
вземането по чл. 417, т. 2 от ГПК е извлечение от сметка.
По подаденото заявление, първоинстанционният съд се е произнесъл, като е
издал заповед № 276 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 23.05.2013 г., с което е разпоредил
длъжниците ЕТ „Фен- С.Д., СТ. Д. М. и С. ИВ. Х. да заплатят солидарно на
кредитора „УниКредит Булбанк“ АД претендираните в заявлението суми.
Възражение против издадената заповед е постъпило от длъжника С. ИВ. Х.,
което е заведено в деловодството на Районен съд – Севлиево с вх. № 261119
от 15.07.2021 г. Към него е приложена покана за доброволно изпълнение,
връчена на С. ИВ. Х. чрез ЧСИ Зв. Василева, лично на 27.08.2013 г.
С обжалваното разпореждане № 260244 от 29.09.2021 г., съдът е оставил без
разглеждане възражение с вх. № 261273 от 23.09.2021 г., подадено от
длъжника С. ИВ. Х., с което заявява, че не дължи изпълнение на вземането по
заповед № 520 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК от 23.05.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 651/2013 г. по описа
на РС – Севлиево. Съдът е приел, че възражението е просрочено и
двуседмичния срок, тогава действащата редакция на чл. 414, ал. 2 от ГПК, е
изтекъл още през 2013, поради което възражението подадено пред 2021 г. е
просрочено с над седем години.
Предмет на обжалване е именно това разпореждане.
Съдът по същество на подадената жалба, намира, че обжалваното
разпореждане е правилно и законосъобразно.
Съгласно чл. 414, ал. 2 от ГПК при издадена заповед за незабавно изпълнение
съдът е длъжен да следи дали възражението на длъжника е подадено в
рамките на двуседмичния срок (в редакцията на текста, действал към
връчването), считано от връчване на заповедта от съдебния изпълнител.
Според разрешението дадено в т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от
2
18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК, този срок по съществото си е
преклузивен и спазването му ангажира служебна преценка на съда на
основание чл. 7, ал. 1 от ГПК.
Видно от представената покана за доброволно изпълнение, заповедта, като
приложение е връчена на С. ИВ. Х. на 27.08.2013 г., лично и
законоустановения преклузивен срок е изтекъл на 04.09.2013 г. За подадено
възражение в този срок не са представени доказателства.
По отношение на направеното възражение в частната жалба, че с поканата за
доброволно изпълнение не е връчена заповедта за изпълнение, настоящият
състав намира същото за неоснователно. От представените копия на поканата
е видно, че към поканата е приложена заповед за изпълнение, което е видно
от текста на самата покана. Същото така е отбелязано, че частният съдебен
изпълнител приложено е изпратил препис от подлежащия на принудително
изпълнение акт на длъжника, заедно с поканата. В посоченото определение №
356 от 22.06.2015 г. по ч.т.д. № 274/2015 г. на І т.о. на ВКС е даден отговор
на поставения въпрос, а именно: „Срокът за възражение срещу издадената
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК тече от връчването й на длъжника от
съдебния изпълнител, на което не се приравнява, нито връчването на поканата
за доброволно изпълнение, в която е посочена заповедта за изпълнение,
страните и задължението, без заповедта да е приложена към поканата, нито
подаването на молба за издаването на препис от заповедта за изпълнение“. В
случая поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на лицето, с
приложен препис от подлежащия на принудително изпълнение акт, т .е
изпълненото изискването на длъжника да се връчи и подлежащия за
изпълнение акт.
Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата
инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260246 от 29.09.2021 г. постановено по
ч.гр.д. № 651/2013 г. по описа на Районен съд- Севлиево.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4