О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260004
гр. Хасково, 07.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковски окръжен съд, наказателен състав, в закрито съдебно заседание на седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОРЯНА БОНЧЕВА
КАПКА ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Вражилова ВЧНД № 691 от 2020 год., по описа на Окръжен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на Гл.22 от НПК.
Делото е образувано по частен протест на прокурор при Районна прокуратура – Харманли против протоколно определение №260128 от 09.12.2020г., постановено от Районен съд– Харманли по НОХД/БП/ № 498/2020г. по описа на съда, с което на основание чл. 359, ал.2 от НПК съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора поради допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.
В своя протест прокурорът излага доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Счита, че в рамките на досъдебното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нарушаване правата на обвиняемия според дефиницията, залегнала в разпоредбата на чл.249 ал.4 т.1 НПК. Твърди, че установеното от съда обстоятелство, че срещу подсъдимия се водят две отделни наказателни производства за престъпления по чл. 296, ал.1 НК, извършени при условията на чл.26 ал.1 НК, не представлява по същността си отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да накърнява правата му и да налага прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на прокурора. Излага аргументи за това, че правната квалификация, предложена от държавния обвинител в сезиращия съда обвинителен акт, не е обвързваща за последния, който разполага със законова възможност да обедини двете наказателни производства при условията на чл.41 ал.1 и ал.3 НПК и да се произнесе по престъпната деятелност на подсъдимия като такава, извършена при условията на чл. 26 НК.
Предвид изложеното, прокурорът предлага въззивният съд да отмени обжалваното определение, с което е било прекратено съдебното производство.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалвания
акт, по посочените в протеста оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, приема за установено
следното:
Протестът е подаден в законоустановения срок по чл. 342, ал.1 от НПК, от процесуално легитимирана страна и разгледан по същество е основателен.
НОХД/БП/ № 498/2020год. по описа на Районен съд – Харманли е образувано по внесен от Районна прокуратура – Харманли Обвинителен акт срещу М.Ю.Г. ЕГН ********** *** за това, че на 09.11.2020г. в с.Ш., общ.Х. не изпълнил Заповед за незабавна защита №260000 от 13.10.2020г., издадена на основание чл.18 ал.1 от ЗЗДН по гр.д.№1071/2020г. по описа на РС-Харманли, с която се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие над С. М. Г. *** и с която му се забранява да приближава жилището на пострадалото лице С. М. Г. ***, местоработата, местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице за срок до приключване на производството по гр.д.№1071/2020г. по описа на РС-Харманли- Престъпление по чл. 296, ал.1 НК.
При разглеждане на делото в съдебно заседание от 09.12.2020г. на основание чл.359 ал.2 НПК РС-Харманли приел, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 НПК, поради което постановил определение №260128 от същата дата, с което прекратил съдебното производство и върнал делото на РП-Харманли за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.
Изводът си първоинстанционният съд аргументирал с постъпила справка от РС-Харманли за това, че срещу подсъдимия било образувано въз основа на Постановление с предложение за прилагане на чл.78а НК на РП-Харманли НАХД №481/20год. по описа на същия съд за престъпление по чл. 296, ал.1 НК, извършено на 03.11.2020г..
Съдът счел, че в случая се касае за едно единно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 НК, доколкото двете деяния осъществявали поотделно състава на едно и също престъпление, извършени били през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Приел също и че в случая не била налице хипотезата на чл. 26, ал.6 НК, изключваща приложението на института на продължаваното престъпление, доколкото жалбата, представляваща законен повод за образуване на наказателното производство, била постъпила в РП-Харманли преди внасяне в съда на Постановлението по чл.78а НК за освобождаване от наказателна отговорност.
Настоящият въззивен състав приема, че с атакуваното определение първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно е постановил да бъде прекратено съдебното производство, а делото да бъде върнато на РП- Харманли за отстраняване на допуснати в ДП съществени процесуални нарушения на процесуалните правила.
С ТР №2/2002г. на ОСНК са дадени задължителни указания на съдилищата относно това кои нарушения на процесуалните правила, допуснати в ДП, са съществени и налагат връщане на делото на прокурора. Принципните схващания относно същността на съществените нарушения на процесуалните правила и правомощията на съда да връща делото на предходна фаза при констатиране на такива са били потвърдени и в ТР №6/2018г. на ОСНК, с което изрично е прогласено, че ТР2/2002г. на ОСНК не е загубило своята актуалност и при въведената с измененията от 2017г. разпоредба на чл.249 ал.4 от НПК. Със същото ОСНК е напомнило за пореден път, че именно задължението на съда да бъде безпристрастен арбитър и основните принципи на наказателния процес- състезателност и равнопоставеност на страните, предопределят границите на съдебния контрол за процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство. С тези аргументи е отречена като незаконосъобразна практиката на съда да използва правомощията си за връщане на делото в предходната процесуална фаза за подпомагане на една от страните- прокуратурата с указания за повдигане на ново обвинение срещу подсъдимия.
Ноторно известно е, че в правомощията на прокурора, който е “Dominus Litis” /господар на досъдебното производство/, е да прецени дали изобщо да повдига обвинение и респективно неговите предмет и обхват, да посочи извършеното от обвиняемия престъпление и неговата правна квалификация. В този смисъл задължение именно на прокурора е фактически да обоснове правния си извод дали се касае за едно единствено деяние или за две отделни такива, изпълващи изискванията на чл. 26 ал.1 НК. Последното не е в правомощията на съда и доколкото същото стои изцяло в прерогативите на държавното обвинение, то не представлява основание за връщане на делото на прокурора. Поради това по същността си неприлагането от страна на прокурора на чл.26 ал.1 НК /дори и при наличие на предпоставки за това/ не представлява съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, водещо до нарушаване правата на обвиняемия по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 НПК.
От друга страна следва да се отбележи, че действително в случая се касае за две престъпни деяния, които са осъществили поотделно състава на едно и също престъпление през непродължителен период от време, при идентична обстановка и еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото го такова по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК. По силата на изричния законов текст на чл. 26, ал. 6, пр.3 от НК, предходните разпоредби на същия член се явяват неприложими, когато са налице престъпления, извършени преди внасянето на съответния обвинителен акт за всяко от тях поотделно, но са останали невключени в него. И този въпрос, макар и решен от представителите на прокуратурата не по най-справедливия начин за подсъдимото лице, не подлежи на преоценка от съответния съдебен състав, пред когото е бил внесен или респ. са били внесени съответните сезиращи прокурорски актове за отделните престъпления, макар и за тях да са налице признаците за обединяването им като едно продължавано престъпление. Още повече, че първоинстанционният съд, пред когото е внесен обвинителен акт, образувано и започнало съдебно производство, няма процесуалната възможност да изиска висящото пред друг съд съдебно производство срещу същия подсъдим, за да ги обедини при условията, посочени в чл. 41, ал.1 - 3 от НПК, поради разпоредбата на чл. 26, ал.6, пр.3 от НПК.
Така направения извод от настоящия въззивен състав не представлява чисто формално разглеждане на възникналия казус и буквалистично потвърждаване на действията на прокурора, водещо до съмнение относно съблюдаването правата на обвиняемия, доколкото Конституционният съд на РБългария вече се е произнесъл с Решение №1/2005г. по к.д. №8/2004г. по искането на главния прокурор за установяване на противоконституционност и несъответствие с чл.6 т.1 и 2 от КЗПЧОС на разпоредбата на чл.26 ал.6 пр.3 от НК. С последното КС изрично е постановил, че въпросната разпоредба на закона не създава предпоставки за провеждане на несправедлив наказателен процес, тъй като с нея се осигурява съответност на наложеното наказание спрямо извършеното престъпление и се гарантира спазването на разумен срок за провеждането на наказателното производство, което е основен критерий за справедлив съдебен процес по чл.6 т.1 ЕКЗПЧОС и задължение на държавата- страна по конвенцията. Изложеното, ведно със съдържащите се в императивните норми на чл.12, 13 и 14 НПК законови гаранции, е достатъчно за формиране на извод, че процесуалното поведение на прокурора и неприлагането разпоредбата на чл.26 ал.1 НК/дори при установяване на предпоставките за това/, не представлява проява на недобросъвестност, а изпълнение на неговата автономна функция да състави обвинителния акт. Последното не създава предпоставки за нарушаване правата на обвиняемия по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 НПК- да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението, да участва в производството, да има защитник и да получи писмен или устен превод на актовете по чл.55 ал.4, когато не владее български език.
Поради изложеното в конкретния случай въззивният съд не споделя виждането на състава на районния съд, че неприлагането от страна на държавното обвинение на чл.26 НК е довело до съществено отстранимо процесуално нарушение, представляващо основание за връщане на делото на прокурора.
Предвид горното и поради основателността на постъпилия протест Определение №260128/09.12.2020г. на РС-Харманли, постановено по НОХД№498/2020г. по описа на съда, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено, а делото върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл.359 ал.2 вр. чл. 249 ал. 4 т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено от Районен съд – Харманли по НОХД № 498/2020г. в открито съдебно заседание, проведено на 09.12.2020г., с което съдът, на основание чл. 359 ал.2 от НПК, прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия по чл.249 ал.4 т.1 от НПК.
ВРЪЩА делото на РС-Харманли за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.