Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 33 16. 03. 2021 година град Търговище
В И М Е Т О НА Н А Р
О Д А
Административен съд
град Търговище
на шестнадесети
февруари
2021 година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
Секретар:ГЕРГАНА
БАЧЕВА
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД
№ 98 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалбата на ЕТ „ФОЛИ – М.
А.“ представлявано от М. А.. Жалбоподателят
обжалва изцяло РА № Р-03002519004845-091-001/06.02.2020 г., издаден от М. Ц. М.
на длъжност Началник сектор, възложил
ревизията и Д. Д. Н.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията, с който на М. А. А., в
качеството му на ЕТ „Фоли - М. А.“, са определени допълнителни задължения за
ДДС по ЗДДС, ведно с начислените лихви, в общ размер на 351 261.68 лв. за
данъчен период от 01.01.2014 г. до 31.05.2019 г.
Счита акта
за незаконосъобразен, поради необоснованост, неправилно прилагане на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Твърди,че административният орган не е
преценил, че ЕТ „Рика - Р. И.“ с ЕИК ********* е основен доставчик на суровини
за производството на жалбоподателя в процесния период.
Оспорва
констатацията на решаващия орган. Твърди, че съгласно приетото в константната
съдебна практика, достатъчно е да съществуват документи, удостоверяващи
извършената доставка и възмездна сделка, а именно - договори, фактури,
приемо-предавателни протоколи, товарителници, ако доставката е извършена с
куриери, като това са документите, използвани обичайно в търговската практика.
Такива документи са представени. ЕТ „Рика -Р. И.“ с ЕИК ********* е давал
най-добра цена за необходимия на жалбоподателя ресурс, изпълнявал е доставките
в срок и с необходимото качество, това е било абсолютно достатъчно за да се
работи с него. Гранулатът е доставян в стандартни опаковки от 25 кг., така че е
било достатъчно да се изброят чувалите, за да се установи, че доставеното количество
кореспондира със заявеното и заплатено такова, поради което не е било
необходимо да се използва кантар, с който да се установяват тези факти. Твърди съществено процесуално нарушение
приложението на презумпцията по чл. 37, ал. 4 от ДОПК по отношение на трети
лица, а негативните последици от прилагането й да настъпват за ревизираното
лице. Излага доводи, че суровината е доставяна, заприходявана и след това
влагана в производството, от което е произвеждан краен продукт, който пък е
реализиран на пазара. След като ревизиращият орган е кредитирал всички
извършени продажби и е приел, че
жалбоподателят несъмнено е продал готова продукция, е трябвало да презюмира, че
щом има готова продукция, то значи има и вложени в производството материали.
Няма как да има реализация на готова продукция, ако не е имало преди това
доставка на суровини и производство и ако се приеме, че доставка на суровини не
е имало, то следва, че и производство и продажби не е имало. ЕТ „Фоли - М. А.“
е доставчик на фолио за клиенти, на които са издавани фактури и е начисляван
ДДС. За начисления данък не са установени нарушения или други претенции от
приходния орган. От представените в
хода на ревизията счетоводни справки е видно, че по всяка от фактурите,
получени от ЕТ „РИКА -Р. И.“ счетоводно е отчетено задължение в стойност към
доставчика (сч.с/ка 401/2) и разход в стойност за получената суровина (Сч.с/ка
601 с аналитичен код 130/1/1). По този начин на счетоводно записване е налице и
аналитично счетоводно отчитане на разхода от процесните стоки. По всяка фактура
в Регистър „Склад суровини” е заведено количеството суровина с данни за датата
на въвеждане, името на доставчика, документа, с който е приета стоката, името
на лицето, приело стоката и количеството в съответната мерна единица. Въпреки,
че липсва помещение, обособено за склад на суровината, която е разтоварена
директно в производствения цех, въведен е Регистъра Склад суровина, за да се
следи отчитане на количествата на получена стока и отговорността на приемащия работник.
В същия регистър са отразени датата на която се изписва суровината, изписаните
количества и предназначението. Същият регистър документира произведеното
изделие с данни за вида и количествата. Произведеният продукт се измерва, след
което се изписва, като се посочва датата, на която излиза от производство,
изписаното количество и клиента, за който е предназначено. За целите на
производството ЕТ „ФОЛИ - М. А.“ е разполагало с персонал, видно от персоналния
регистър в ТД на НАП, за който е представена Справка за актуалното състояние на
всички трудови договори. Налице са реални доставки с произведени продукти от
персонал, активи и суровина, с реални клиенти, на които са издадени фактури,
отчетени счетоводно като приходи в сч.с/ка 701 и начислен ДДС в сч.с/ка 453/2.
Без наличието на необходимото количество суровина - гранулат е невъзможно да
бъде произведен продуктът, който е реализиран за клиентите. ЕТ „ФОЛИ - М. А.“
притежава всички документи, за които са налице условията на чл. 68, ал. 1 и чл.
69 от ЗДДС, правото на данъчен кредит е упражнено съобразно реда на чл. 71, ал.
1 от ЗДДС. Всички предпоставки за приспадане на данъчен кредит са налице, което
произтича от цялостния преглед на всички предоставени от него в установителното
производство и допълнително предоставени с възражението по РД и във фазата на
административен контрол доказателства - всичките пряко относими към реалността
на получените от него процесни доставки.
Органите по
приходи са отхвърлили възраженията на жалбоподателя срещу РД събрани при
ревизията доказателства. На следващо място твърди, че разполага с всички
изискуеми от закона писмени документи, в т.ч. договор, фактури и приемо-предавателни
протоколи, които удостоверяват факта на осъществяване на реални доставки.
Счита, че не съществува законово задължение получателят на стока да издирва и съхранява данни за доставчика. като
обекти, от които превозва стоката, наети от него лица по трудови правоотношения,
ресурс от персонал и подизпълнители, притежавани документи. отразени в неговата
счетоводна отчетност и др. Видно от всички представени в хода на ревизията
документи и счетоводни справки, през проверявания период 2014 г. - 2017 г.
единствен доставчик на „гранулат” с ЕТ „Рика - Р. И.“. Доставените материали са
основна суровина за производството на фолио и полиетиленови пликове, които са
обект на стопанската дейност на жалбоподателя и формират приходи от последващи
доставки, с начислен ДДС, които не са оспорени от приходния орган. Въпреки липсата
на помещение за склад, твърди че стоките са разтоварени директно в
производствения цех, като са отразени в Регистър „Склад суровина”, съответно в
Регистър „Производство”. В ревизионния доклад и ревизионния акт не са посочени
конкретно липсващите документи, нито е установено, че правото на приспадане на
данъчен кредит е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба.
Моли съда да постанови решение, с което да
отмени обжалвания ревизионен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалните си представители, поддържа жалбата. Претендира направените пред
инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – директорът на Дирекция
„ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съдът да я отхвърли, като неоснователна. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена
в срок и е
спазен предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК
14-дневен срок като същата се явява допустима.
По процесуалната законосъобразност на РА :
Назначена е била ревизия с обхват задължения за Данък
върху добавената стойност за периода от 01.01.2014 г. до 31.05.2019 г., със
Заповед за възлагане №Р-03002519004845-020-011/25.07.2019 г. Въз основа на
извършената ревизия е издаден Ревизионен доклад №
Р03002519004845-092-001/16.12.2019г., който представлява неразделна част от
ревизионния акт. Срещу същия доклад е депозирано в законоустановения срок
възражение, което е оставено от административно-решаващия орган без уважение, а
въз основа на този доклад е издаден обжалвания ревизионен акт. С РА № Р-03002519004845-091-001/06.02.2020
г. са определени допълнителни задължения
по ЗДДС за ревизирания период в общ размер, ведно с начислените лихви, на 351
261.68 лв. за неправомерно упражнено право на данъчен кредит по получени от ЕТ
„Рика - Р. И.“ с ЕИК ********* общо 187 броя фактури за доставена
суровина-гранулат. Процесният РА е обжалван по административен ред пред
Директора на Дирекция ОДОП - гр. Варна, в следствие от което РА е изцяло
потвърден с Решение по жалба срещу РА №85/30.04.2020 г.
При
извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира,
че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от
него срок. Срокът за извършване на ревизията е продължен по реда и за срока по
чл. 114 от ДОПК. РД е съставен в 14 дневен срок от приключване на ревизията.
Съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК органът, възложил ревизията,
определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите,
поради което не е допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила при извършване на ревизията, което да обуслови нищожност на ревизионния
акт. Представени са разпечатки от електронни документи, които представляват
възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 година на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за
отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 година), които материализират
електронно изявление, подписано при условията на чл. 13, ал. 1. Разпечатките не
са оспорени. Представени са на електронен носител. Законът придава значение на
подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ). Когато посочените предпоставки са налице, създаден е
подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът признава на подписания писмен документ. Жалбоподателят не е оспорил
авторството на документите.
По материално-правната
законосъобразност на РА:
В ревизионните доклад и акт е прието, че жалбоподателят М. А. А. като физическо лице и регистрация като ЕТ
„Фоли - М. А.“ с ЕИК ********* са установени задължения по ЗДДС за данъчни
периоди от януари 2014 г. до май 2019 г. включително, в общ размер на 351
261.68 лв. Сумата включва 257 623.50 лв. дължим ДДС и лихви 93 638.18 лв.
За да достигнат до този извод органите по
приходите са приели, в РА следното: „…Представените с
възражението копия на частни документи, по смисъла на ГПК, (срокът за
депозиране на възражение е удължен с един месец) са изискани многократно и
официално в хода на ревизионното производство, като до изтичането на ревизията М.
А. не ги е представил, във връзка с което може да се изрази съмнение, че тези
документи са съставени единствено за целите на ревизията. В процеса на ревизионното производство са
анализирани събраните доказателства. Извършените в хода на ревизията
процесуални действия, във връзка с изследване реалността на получените доставки
на стоки от ЕТ „РИКА – Р. И." с ЕИК ********* доказват направения извод на
ревизиращите органи за липса на доставки по чл. 6 от ЗДДС. Във връзка с
ползвания данъчен кредит по процесните фактури, в хода на производството от ЕТ
„ФОЛИ – М. А." са представени фактури, отразяването им в
счетоводството и товарителници. Тези документи са изчерпателно описани в
Ревизионния доклад. Извършена е насрещна проверка на прекия доставчик – Р. И. с
оглед удостоверяване на реално извършени доставки от негова страна, притежава
ли необходимата обезпеченост да извърши фактурираните обеми и видове стоки, и
има ли заведена счетоводна отчетност. Видно от приключения Протокол за
извършена проверка, подробно описан в констатациите в доклада не са представени
документи, удостоверяващи по категоричен начин доставки между предприятието и
ревизирания субект. Наличието на действително осъществена доставка е изискване
за възникване право на данъчен кредит, съгласно чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС. В
ревизионния доклад са анализирани представените от М. А. А. първични документи и счетоводни регистри,
във връзка с посочените във фактурите доставки на стоки, а именно фактури,
регистри и др. Представените от ревизираното лице документи не удостоверяват по
категоричен начин извършване на процесните доставки на стоки. ЕТ „ФОЛИ – М. А."
не е представил достатъчно доказателства за установяване на реално извършени
доставки по посочените фактури, като негова е била доказателствената тежест за
това с оглед принципа за разпределяне на доказателствената тежест в
производството, според който страната следва да докаже осъществяването на
фактите, от които черпи настъпването на изгодни за себе си правни последици.
Ревизираното лице притежава данъчни документи - фактури от доставчика, но за
целите на данъчното облагане е необходимо да са налице безспорни доказателства,
че документираните в тези фактури доставки са реално извършени. В този смисъл
доказателствата и доказателствените средства за установяване на реалност на
доставката следва да установяват също така възможността на доставчика за
осъществяване на доставката /материална, кадрова, техническа обезпеченост и
др./ и такива по нейната пряка реализация /протоколи за приемане, място на
извършване, плащане по доставката и др./. В конкретния случай такива
доказателства не са представени и от доставчика на ревизираното предприятие.
Непредставянето на изисканите документи в ИПДПОЗЛ обосновава презумпцията по
чл.37 ал. 4 от ДОПК. В ревизионното производство не е доказано по безспорен
начин наличие на данъчно събитие и реално изпълнение на доставките по
фактурите, издадени на ревизираното лице, тъй като доставчикът не е представил,
че разполага с материална и кадрова обезпеченост за извършване на
документираните доставки, както и произхода на стоките. С издаването на
процесните фактури доставчикът е начислил ДДС на М. А. А., действащ като ЕТ
„ФОЛИ – М. А." неправомерно, поради липса на доставка между
посоченото лице и ревизираното предприятие. Липсата на доставка, по смисъла на
чл. 6 от ЗДДС, от конкретен доставчик винаги е основание за непризнаване на
право на данъчен кредит, съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 68, ал.
1, т. 1 от с.з. Съгласно практиката на ВАС наличието само на фактури не може да
бъде доказателство за действителното изпълнение на доставките. Ако доставките
са извършени, то както доставчикът, така и получателят трябва да притежават
доказателства за това изпълнение. За изпълнението винаги трябва да се
представят от лицата достатъчно убедителни доказателства (Решение №2208 от
15.02.2013г. по адм. дело №14260/2012г. на ВАС). Получаването на доставка е
основно изискване за упражняване на правото на данъчен кредит както в
националното законодателство, така и в европейското /чл.168 от Директива
2006/112/. Съгласно относимата практика на СЕО и СЕС, за да се признае правото
на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена доставката,
документирана с фактура издадена от доставчика. Осъществяването на доставката е
фактически въпрос, който изисква цялостна оценка на всички доказателства, които
пряко и/или косвено свидетелстват за осъществяването й. Само действително
осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на
приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материално-правни и
процесуално-правни изисквания, правото на приспадане по принцип не може да бъде
ограничавано – В този смисъл е Решение от 13 февруари 2014г. по дело „Макс
Пен"ЕООД, С-18/13, точки 23 и 25. Тези изисквания включват изискуемост на
данъка поради настъпило данъчно събитие – осъществена доставка по процесната
фактура. Упражняването на данъчен кредит с фактура, по която не е осъществена
реална доставка от лицето издало фактурата, предполага че получателят е
знаел, че упражнява неправомерно данъчен кредит. Правото на данъчен кредит се
упражнява, когато същото възниква от действителни облагаеми доставки. След
извършения анализ на процесните доставки въз основа на документите при
получателя - ревизираното лице се налага извода, че липсата на доставки
произтича от невъзможността в хода на ревизията ЕТ „ФОЛИ – М. А." да
представи доказателства за действително осъществени доставки, поради което
същият не е възможно да не знае, че доставката е недействителна.
В
административното производство е установено, че жалбоподателят е извършвал
независима икономическа дейност като ЕТ „Фоли -М. А.“ с предмет: производство и
търговия на полиетиленови изделия в производствена база Индустриалната зона на
гр. Търговище. Лицето има регистрация по ЗДДС считано от 21.01.2008 г.
Непризнатото
право на данъчен кредит е във връзка с фактури, издадени от ЕТ „Рика Р. И.“ за
доставка на гранулат. Гранулата бил основен материал, използван в
производството от търговеца, за производство на фолио от ПВН (полиетилен) с
различна плътност, еластичност и ширина, както и изработка на торби и пликове,
по заявка на негови клиенти, също с различни параметри за ширина, дължина и
плътност, посочени от тях. През проверявания период ЕТ „Рика -Р. И.“ бил
основен доставчик на суровината. В хода на данъчното производство М. А. е дал
обяснение, че не е сключвал договори с ЕТ „Рика - Р. И.“ и не е налице
търговска кореспонденция между тях. За да докажат реалността на доставките
между тях търговците са представили на ревизиращия екип всички първични
счетоводни документи - фактури, приемо-предавателни протоколи и пътни листа.
Счетоводно доставките били водени в сметка 4012 - Доставчици, аналитична
партида на ЕТ „Рика - Р. И.“. Обяснено било също, че себестойността на
реализираната продукция се осчетоводява по дебита на сметка 701 - Приходи от
продажба на продукция. В кредита на сметката се осчетоводявали приходите от
продажби на готова продукция, по продажна цена. В края на всяка календарна
година е правена инвентаризация, за установяване на наличните количества готова
продукция - ПЕ фолио и торби, и пликове. Наличностите били отразявани
счетоводно като салдо по сметка 303 - Продукция към 31.12. на съответната
година. Обособени били две групи опаковки: торби (артикул 2) и пликове( артикул
5) и два вида ПЕ фолио (артикул 1) и артикул(6)(с. 1406 на РД). Ревизиращият
екип установил, че в счетоводството на ЕТ „Фоли - М. А.“ производствения процес
не бил отразен съобразно регламента на СС 2 - Отчитане на стоковоматериалните
запаси. Закупените материали били изписвани направо като разход в сметка 601 -
Разходи за материали. В хода на ревизионното производство е приобщен ревизионен
акт № Р-03000319004847- 091-001/21.02.2020 г. на Р. А. И. с ЕТ „Рика-Р. И.“ за извършена ревизия
по ЗДДС за периода от януари 2014 г. до януари 2019 г. След като са анализирали
приобщените доказателства ревизиращите установили, че ЕТ „Рика - Р. И.“ е
разполагал с по-малко количество гранулат от количеството, посочено в
издадените фактури на клиент ЕТ „Фоли - М. А.“. Предвид установеното
несъответствие в административното производство органите по приходите са
приели, че по фактурите, издадени на търговеца от ЕТ „Рика - Р. И.“ не са
извършвани реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и по същите не е налице
право за приспадане на данъчен кредит, съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1,
т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1от ЗДДС.
Съдът е
допуснал съдебно- икономическа експертиза, чието заключение кредитира като
изготвено по компетентност.
Видно от същото
заради липсата на първични счетоводни документи за всички стопански операции,
протичащи през целия производствен процес в предприятието на ЕТ „Фоли - М. А.“
експертизата не може да даде и установи коректно връзката между фактурите и
приемо-предавателните протоколи за доставка на гранулат и произведените
количества по периоди на готова продукция, реализирана на пазара.
По какъв
начин би се отразила в стойностно отношение посочената сума в ревизионния акт и
констатираното от вещото лице?
Предвид
констатациите по първа задача експертизата не е дала отговор на този въпрос.
По
поставените допълнителни въпроси.
Вещото лице
да представи в табличен вид, по отчетни периоди закупеното количество гранулат,
вложеното в производството и продаденото количество готова продукция.
По отчетни
месечни и годишни периоди закупеното количество гранулат, вложеното в
производството и продаденото количество готова продукция е представено в
таблична справка - таблица 1 на стр. и стр. 3 на заключението.
Да изчисли
доколкото има разминавания, констатирани при първоначалното извършване на
експертизата, какъв процент са тези разминавания на месечна и на годишна база.
Според
технологичната схема предприятието на ЕТ „Фоли - М. А.“ произвежда фолио, торби
и пликове от полиетилен. За производството на фолиото се влагат два вида
гранулат: гранулата, купен от външни доставчици и гранулата, който се добива от
получения отпадък при производството торби и пликове. Част от произведеното
фолио се продава без допълнителна преработка, а друга част от него се влага в
производството на торби и пликове. От заповедите, с които М. А. е утвърдил
разходни норми за производството на торби и пликове с различни размери и
плътност, се установява, че при производството им се използва фолио с различна
плътност. В представените актове за производство за произведеното фолио и за
вложеното в производството фолио, в предприятието не е водена отчетност по
аналитичен признак плътност.
1.
Ежемесечно в счетоводството на ЕТ „Фоли - М. А.“ закупения гранулат от външни
доставчици е осчетоводяван само стойностно като разход за закупуване на
материали в сметка 601, без счетоводно да е отразяван по количество и стойност
в сметка за материални запаси от група 30. Това показва, че стопанските
операции по придобиване, изразходване и бракуване на гранулата не са отразявани
счетоводно. Предвид това в таблица 1 експертизата е сравнила количеството на закупен гранулат,
записано във фактурите(к. 2), със сбора между количеството на вложен гранулат,
записано в актовете за производство (к. 3) и теглото на загубите, документирани
с акт за технологичен брак (к. 4) и е установила,
че в някои месеци има отклонения, които са описани в килограми и % подробно в т.
1.1 - т. 1. 19 на констативната част. Количеството рециклиран отпадък от
производството на торби и пликове не е документирано. На годишна база
отклоненията са пресметнати в приблизителен размер и те са както следва:
- За 2014
г. не е документирана преработката на 1 010 кг. закупен гранулат. Отклонението
е 0.56%.
- За 2015
г. не е документирана преработката на 12 6050 кг. закупен гранулат. Отклонение[1]то е 6.%
- За 2016
г. не е документирана преработката на 150 кг. закупен гранулат. Отклонението е
0.08%.
- За 2017
г. е документирана преработката на 975 кг. повече гранулат, който не е закупен
с фактури. Отклонението е (-0.72%).
- За 2018
г. не е документирана преработката на 950 кг. закупен гранулат. Отклонението е
около 0.64%.
- За
периода януари - април 2019 г. не е документирана преработката на 11 380 кг.
закупен гранулат. Отклонението е около 24.75%.
Експертизата
е уточнила, че рециклирания отпадък, който се получава в процеса на
производство на пликове и торби не е документиран, поради което не може да
пресметне как точно той влияе върху установените отклонения.
2.
Произведеното фолио не е отразявано в счетоводството на търговеца. Производството
е документирано единствено в месечните актове за производство. Водената в тях
отчетност е само за закупения с фактури гранулат. Експертът е пресметнала дали
произведеното количество и отчетения брак са в допустимите технологични граници
и установила, че само през 2014 г. и през 2017 г. те са в норма. През
останалите четири отчетни периода теглото на произведеното фолио се отклонява
от долната граница на определената разходна норма, т.е. произведеното фолио е
по-малко от определената долна граница на разходната норма. По хронология
отклонението е както следва: 2015 г. - по малко с 9.27%, 2016 г. - по-малко с
1.66%, 2018 г. - по-малко с 1.39% и през периода на 2019 г. - по-малко с 16.76%.
Реципрочен на този резултат е отклонението на теглото на технологичните загуби.
Отчетеният брак превишава разходната норма. През останалите четири отчетни
периода брака превишава горната граница на разходната норма, като по периоди
отклонението е както следва: 2015 г. - повече с 2.66%, 2016 г. - повече с 1.58 %,
2018 г. - повече с 0.75%. Изключение е установено през периода на 2019 г. –
отклонението на брака е с 0,3% по-малко от долната граница на разходната норма.
Експертизата
е уточнила, че рециклирания отпадък, който се влага в процеса на производство
фолио не е документиран, поради което не може да пресметне как точно той влияе
върху установените отклонения.
3. В края
на месец декември на всяка календарна година в предприятието на търговеца е
провеждана инвентаризация на наличната готова продукция. От всички
инвентаризационни описи се вижда, е установявана наличност само на фолио.
Предвид това експертизата съпостави килограмите фолио, които е трябвало да има
в предприятието към 31 декември на всяка година с фактически установеното
количество от инвентаризационната комисия, при което установи следните
разминавания:
Към 31.12.2014 г. има излишък в размер на
211.94 кг., който е 4.7% от количеството по счетоводни данни.
Към 31.12.2015 г. няма отклонение.
Към
31.12.2016 г. има липса в размер на 1 008.80 кг., която е 28.75% от
количеството по счетоводни данни. Липсата не е документирана от комисията, не е
установено, дали е причинена от материално-отговорно лице или е за сметка на
предприятието.
Към 31.12.2017 г. има излишък в размер на
557.20 кг., който е 10% от количеството по счетоводни данни. Към 31.12.2018 г.
има излишък в размер на 40.5 кг., който е 2.05% от количеството по счетоводни
данни.
Излишъците
не са във финансовия резултат от дейността на търговеца. През проверявания период на 2019 г. не е
провеждана инвентаризация. Предвид рециклирането на отпадъка при производството
на торби и пликове количеството на произведено фолио следва да бъде по-голямо
от действително записаното в месечните актове за производство.
4.
Производството на торби и пликове също не е намерило отражение в счетоводството
на търговеца. Ежемесечно е документирано само с акт за производство, като в
акта са посочвани килограмите на вложеното фолио и броя на произведените торби
и пликове. Експертизата е установила, че има отклонения между килограмите
вложено фолио и теглото на различните видове пликове и торби, пресметнато по
разходни норми. От Таблица 1 се вижда, че през всички месеци те не съвпадат. По
години отклоненията са следните:
През 2014 г. в производството са вложени 2
019.58 кг. фолио повече от допустимото количество по разходни норми.
Отклонението е 5.81%. Произведени са 900 720 броя торби и пликове, а са
продадени 900 625 броя, т.е. с 95 броя по-малко. Отклонението е -0.01% на
годишна база.
През 2015
г. в производството са вложени 539.37 кг. фолио по-малко от допустимото
количество по разходни норми. Отклонението е 1.90%. Произведени са 864 863 броя
торби и пликове, а са продадени 899 863 броя, т.е. с 35 000 броя повече.
Отклонението е 4.05% на годишна база.
През 2016
г. в производството са вложени 2 249.87 кг. фолио по-малко от допустимото
количество по разходни норми. Отклонението е 7.83%. Произведени са 873 493 броя
торби и пликове, а са продадени 862 493 броя, т.е. с 11 000 броя по-малко.
Отклонението е - 1.26% нагодишна база.
През 2017
г. в производството са вложени 518.21 кг. фолио по-малко от допустимото
количество по разходни норми, Отклонението е 1.44%. Произведени са 887 754 броя
торби и пликове, а са продадени 987 754 броя, т.е. с 100 000 броя повече.
Отклонението е 11.26% на годишна база.
През 2018
г. в производството са вложени 591.12 кг. фолио по-малко от допустимото
количество по разходни норми. Отклонението е 1.87%. Произведени са 876 915 броя
торби и пликове, а са продадени 842 305 броя, т.е. с 34 610 броя по-малко.
Отклонението е - 3.05% на годишна база.
През
проверявания период на 2019 г. в производството са вложени 1 077.22 кг. фолио
по-малко от допустимото количество по разходни норми. Отклонението е 13.06%.
Произведе[1]ни са 148 035 броя торби
и пликове, а са продадени 167 826 броя, т.е. с 19 791 броя повече. От[1]клонението е 13.37% на
годишна база.
Заключение
по трета задача: Гранулираният отпадък, който се получава при
производството на торби и пликове отново се влага в производството на фолио не
е документиран в предприятието на търговеца. По тази причина експертизата не е могла да даде и установи дали установените
отклонения са дължат на този технологичен брак. В случай, че се приеме, че
статистическата грешка е до 2% експертиза[1]та
е установила отклонения в по-висок размер.
Въз основа
на горното и гласните доказателства се налага изводът, че ЕТ „Рика - Р. И.“ с
ЕИК ********* е доставял процесния
гранулат със собствен транспорт, на място са предавани фактури и са подписвани
приемо-предавателни протоколи, след като чувалите с гранулат са преброявани,
гранулатът не е претеглян, тъй като е бил пакетиран в стандартни чували от 25
или 50 кг, и поради това не се е налагало да се претегля, достатъчно е било
преброяване на чувалите. Установи се, че произведеното от гранулата фолио не
винаги е с една и съща дебелина, като разликите в дебелината може да се дължат
както на грешка при настройка на машината от оператора, така и на качеството на
суровината - когато суровината е по-некачествена. От гласните доказателства се
установява, че се работи на производствена машина и се влага
суровината - гранулат в производствения процес всеки ден се води изразходваното количество в тетрадка, а
вечер предава тетрадката на жалбоподателя, който изготвя документи на базата на
записите. Видно от разпита на свидетеля Р. И. същият работи като едноличен търговец и
се занимава с производство на пластмаса и гранулат, познава жалбоподателя от
около 20 години и е негов основен доставчик на полиетилен-гранулат, гранулатът
се използва в производството на жалбоподателя за производство на полиетиленови
торби и чували. В периода 2014-2019 г. е бил основен доставчик на суровина за
производството. Количества суровина са доставяни с негов транспорт до склада на жалбоподателя. Свидетелката Д. В.
Й. твърди, че работи за М. А. от около
12 години на трудов договор на 2 часа дневно, на длъжност счетоводител. В дружеството не е воден модул „Производство“ по
обективни причини - първо за да се води такъв модул трябва да има служител на
щат, който на пълен работен ден да извършва дейностите по администриране на
нужната документация, а това е един прекомерен разход за едно малко предприятие,
второ - дружеството няма обособени производствени и складови бази, от които
физически суровините и готовата продукция да се извеждат и след това да се
завеждат, а освен това и цената на счетоводството би се повишила многократно,
ако това се прави, на последно място начинът на отчитане, използван от нея не
изкривява крайния счетоводен резултат, поради което е оправдано да се използва.
Видно от
изслушаната експертиза, жалбоподателят е извършвал реална производствена и
търговска дейност, в процесния период има един основен доставчик на суровини и
според експертизата има съпоставимост между извършените покупки на суровина,
производството и реализираната крайна продукция.
Доколкото
СИЕ откри известни несъответствия в количеството закупен гранулат и
количеството произведена продукция, то тези отклонения са инцидентни - само в
по 1 до 3 месеца всяка година и не надхвърлят границата от 5 %, която в
практиката се приема за нормална, поради загуби, фири, производство на по-дебел
или по-тънък материал, съобразно качеството на суровината и т.н. Тези
незначителни разминавания от порядъка на 500 кг до 1 т. на фона на закупени
между 150 и 200 т. на година гранулат и представляват несъществено отклонение
По производството по чл. 193, ал.1 ГПК.
По искане на ответната страна, с оглед на
това, че вещото лице е обосновало заключението си на доказателства, които са
представени за първи път в съдебното производство, е направено оспорване на
част от документите, а именно актове за производство на фолио, които са
приложени към заключението, в които са включени определени количества гранулат.
Оспорени са по отношение достоверна дата, както и не са намерили отражение в
счетоводството на жалбоподателя. Искането е и по отношение на липсата на
материална доказателствена сила на актовете за производство на
полиетиленови торби и пликове, в които са включени определено количество фолио
за производството им. Счита, че те също нямат достоверна дата и не са били част
от счетоводните регистри на жалбоподателя, които са представени в хода на
ревизионното производство. Оспорва и протоколите за извършени инвентаризации,
доколкото няма достоверна дата, изискуеми реквизити, като подписи на членове на
комисията са съставени еднолично от собственика на предприятието в една част, а
в друга част липсват подписи.
Открито е производство по реда на чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК по отношение на представените от страна на жалбоподателя, на вещото
лице документи, находящи се от стр. 269 от том 1 на делото до стр.
477 от том 2 на делото.
Документ може да бъде неистински, т. е. неавтентичен или неверен.
Неавтентичен е документът, когато материализираното в него изявление не е
направено от издателя на документа.
Съгласно чл. 194, ал. 3 ГПК, тежестта на доказване неистинността на
документ, носещ подписа на оспорващия, пада върху страната, която го оспорва.
При оспорване, съдът постановява извършване на проверка и извършва
проверката, чрез други безспорни документи, разпит на свидетели или чрез вещи
лица (чл. 194, ал.1 и чл. 195 ГПК). Неверен
е документът, който не отговаря на удостовереното с него фактическо положение.
Както неавтентичният, така и неверният документ са неистински, т. е. нямат
доказателствена сила.
На първо място посредством свидетелски показания, които са непротиворечиви
се установява, че подписът е на жалбоподателя.
По отношение твърдението за задължителни реквизити съдът намира, че закона не въвежда такова
изискване. Съгласно чл. 180 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК частните документи,
подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Оспорването на
истинността на документ се извършва по реда на чл. 193 от ГПК и при доказана
неистинност има за последица изключването му от доказателствата по делото
съгласно чл. 194, ал. 2 от ГПК. Частен
документ, подписан от лицето, което го издава, съставлява доказателство, че
съдържащото се изявление е направено именно от това лице. Т.е. всеки неоспорен
(или при недоказано оспорване) частен писмен документ от гледна точка на
подписа документ, е автентичен, а доколкото не е спорен от гледна точка на
съдържание, то този документ е истински и следва да се зачете формалната му
доказателствена сила относно съдържащото се признание.
На следващо място, съгласно принципа на обективност,
прогласен в чл.3 ал.1 от ДОПК органите по приходите и публичните изпълнители са
длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за
правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по
този кодекс. Ако представените документи са будели съмнения относно
достоверността на вписаната дата, то органите по приходите са били длъжни
съгласно изричната разпоредба на чл.115, ал.2 от ДОПК да се запознаят на място
с намиращите се при ревизираното лице документи и други доказателства, както и
да установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне на резултатите
от ревизията. Няма спор, че тази възможност не е била използвана и не може да
се направи извод, че е налице отказ на РЛ за представяне на оригиналите на въпросните
документи в хода на ревизионното производство.
Съдът
намира, че представените документи следва да се кредитират като годно
доказателство.
Горното
налага извод за материална незаконосъобразност на РА, тъй като
фактическите констатации в него не се подкрепят от събраните по делото
доказателства, поради което същият следва да се отмени.
Съдът следва да отмени РА
№ Р-03002519004845-091-001/06.02.2020 г., издаден от М. Ц. М. на длъжност Началник сектор, възложил
ревизията и Д. Д. Н.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията, с който на М. А. А., в
качеството му на ЕТ „Фоли - М. А.“, са определени допълнителни задължения за
ДДС по ЗДДС, ведно с начислените лихви, в общ размер на 351 261.68 лв. за
данъчен период от 01.01.2014 г. до
31.05.2019 г. Сумата включва 257 623.50 лв.
дължим ДДС и лихви 93 638.18 лв.
Предвид изхода на спора, на основание чл.
161, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените пред
инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 6 000 лв. адвокатски хонорар, държавна
такса в размер на 50 лв и депозит за експертиза в размер на 1 056,97 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА на осн.
чл.194 ал.3 ГПК и във вр. с чл.193 от ГПК, не е доказано оспорването на
истиността на документите в частта им относно авторството на подписа, достоверна
дата и задължителни реквизити в актове за производство на фолио, актовете
за производство на полиетиленови торби и пликове, протоколите за извършени
инвентаризации.
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-03002519004845-091-001/06.02.2020 г., издаден от М. Ц. М. на длъжност Началник сектор, възложил
ревизията и Д. Д. Н.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 85/30.04.2020 година на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при Централното управление
на Националната агенция за приходите, с
който на М. А. А., в качеството му на ЕТ „Фоли - М. А.“, са определени
допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС, ведно с начислените лихви, в общ размер
на 351 261.68 лв. за данъчен период от 01.01.2014
г. до 31.05.2019 г. която сума включва 257 623.50 лв. дължим ДДС и лихви 93
638.18 лв. по жалба на ЕТ „ФОЛИ – М. А.“
представлявано от М. А. ОСЪЖДА Националната агенция за приходите - София - Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при Централното управление
на Националната агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ НА ЕТ „ФОЛИ – М. А.“ представлявано от М. А. 7 106,97 лева
представляващи съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в 14 – дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: