Решение по дело №95/2021 на Районен съд - Пазарджик

НОХД № 95/2021год.
МОТИВИ:
Обвинението е против обв.И. Г. Г. от град Батак за престъпление по чл. 316,
във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК за това, че на 06.06.2019 г. в гр.Пазарджик, чрез
посредственото извършителство на С.А.Н. от гр.Батак, съзнателно се е
ползвала пред Г.А.Н.Л. - „старши експерт в осигуряването“ в ТП на НОИ гр.
Пазарджик от неистински официален документ - заверка на „*****“ ЕООД гр.
Самоков, положена в осигурителната й книжка за осигурителен стаж в
периода от 01.01.2004 г. до 30.06.2004 г., като от нея за самото съставяне на
документа не може да се търси наказателна отговорност.
Производството пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVIIІ от
НПК.
Обвиняемата, редовно призована, се явява в съдебно заседание лично и
с упълномощен защитник. Не оспорва фактическите констатации, изложени в
обвинителния акт. Признава вината си и дава кратки обяснения.
Представителят на Районна прокуратура - гр.Пазарджик поддържа
обвинението, като пледира за осъдителна присъда с приложението на чл.78а
от НК.
Районният съд,след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване на
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
Търговското дружество „*****“ ЕООД било собственост на св.П.П.,
който бил и негов управител за времето от 2002 г. до началото на 2017 г.
Търговската дейност на дружеството първоначално била свързана с
производството и търговията с бельо, а впоследствие и с търговия на
електроника. Шивашкият цех, в който се произвеждало бельото, се намирал в
гр. Хасково, на ул. „Дунав“. През цялото това време св.П. не бил давал да се
шие на ишлеме, защото нямал нужда от това. Всички шивачки били от гр.
Хасково. Никога св.П. не бил назначавал на работа и не бил работил с жени
от гр.Батак, включително и с обв.И.Г.. В началото на 2017 г. св.П. прехвърлил
собствеността върху търговското дружество „*****“ ЕООД на св.Б.С. от
гр.Самоков, който след това на свой ред го прехвърлил на св.К. Б.. Св.Б. не
бил извършвал търговска дейност с фирмата. Той не бил назначавал и
освобождавал служители от тази фирма и не познавал обв.И.Г., като по
никакъв повод никога не бил комуникирал с нея и не й бил възлагал
извършването на работа.
През 2019 г. обв.И.Г. решила да кандидатства за отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. След като се поинтересувала тя
1

разбрала, че за целта следва да подаде пред ТП на НОИ-Пазарджик заявление
за отпускането на пенсия, ведно с документи, удостоверяващи осигурителния
й стаж, като заедно с трудовите й книжки, удостоверенията за раждането на
децата й, удостоверенията обр. УП-3 и 30 тя трябвало да приложи и
осигурителните си книжки. Тъй като обв.Г. не притежавала достатъчно
осигурителен стаж тя решила да се снабди с фалшива (неистинска) заверка в
осигурителната си книжка, за да може да отговаря на законовите условия и за
да й бъде отпусната желаната от нея пенсия. По тази причина тя се свързала с
неустановено по делото лице, което положило в осигурителната й книжка от
НОИ заверка от „*****“ ЕООД гр.Самоков, която удостоверявала, че обв.Г.
била работила в това дружество за времето от 01.01.2004 г. до 30.06.2004 г.
След като се сдобила с целия набор от документи, необходими за
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст обв.Г. посетила
офиса на ЕТ „С.С.Н.“, който се намирал в гр. Батак, на ул. „Братя Ванчеви“ №
4. Обв.Г. отишла там, защото била разбрала, че можели да й подадат
документите за пенсия пред НОИ без да ходи лично в гр.Пазарджик. Тъй като
по това време св. С.С.Н., която работела там, била в отпуск по майчинство,
обв. Г. се срещнала със св. С.Н., която я замествала. Това станало на
04.06.2019 г. Тогава обв.Г. предала на св.Н. всички документи, които била
подготвила за пенсията си, включително и осигурителната си книжка, в която
била положена неистинската заверка, на която бил придаден вид, че била от
„*****“ ЕООД. Св.Н. извършила проверка за това дали на всички места имало
подписи и печати, и след като не констатирала нищо притеснително,
отворила през служебния компютър системата на НОИ, като там попълнила
от името на обв.Г. заявление УП-1 за пенсиониране, което след това
разпечатала. Обв. Г. го подписала пред нея, а след това св.Н. сканирала това
заявление и го изпратила в ТП на НОИ-Пазарджик. За обратна разписка бил
вписан имейл адреса на ЕТ „******“, с цел получане на входящия номер на
подаденото вече заявление, който системата веднага генерирала - УРИ №
901912-21/04.06.2019 г. В самото заявление обаче като адрес за
кореспонденция били посочени имената, адреса и телефонния номер на
обв.Г.. Оригиналите на документите, описани по-горе, които били
необходими да се представят пред ТП на НОИ-Пазарджик, заедно със
заявлението за пенсиониране били изпратени от св. Н. по пощата с обратна
разписка № ИД PS 45800017 НН 4 в ТП на НОИ-Пазарджик, от името на обв.
Г., която й била дадена. През цялото това време обв. Г. не споделила със св.
Н., че заверката в осигурителната й книжка от „*****“ ЕООД била
неистинска.
На 06.06.2019 г. оригиналите на изпратените документи от обв.Г. чрез
св.Н. били приети в ТП на НОИ-Пазарджик, като на заявлението й бил даден
№ 2113-12-814/06.06.2019 г. Работата по тях била възложена на експерта по
приходите св.Грозденка Кръстева, която ги обработила и съобразно тяхното
съдържание описала стажа на обв.Г.. След това те били предадени на
2

св.Г.Й.Л., която била експерт по осигуряването. Когато тя се запознала с тях в
хода на работата си, св. Н.Л. установила, че в едната от представените от
обв.Г. осигурителни книжки няма последователност в годините на
вписванията. Там първо имало заверен осигурителен стаж за 2014 г. като
земеделски производител, а след това имало заверен стаж за периода от
01.01.2004 г. до 30.06.2004 г., на който бил придаден вид, че бил от „*****“
ЕООД гр. Самоков. Отделно от това целият стаж в осигурителната книжка
бил заверен от бивши служители на ТП на НОИ-Пазарджик, като първите три
печата били положени от А.З., а последният от В.К.. При св.Н.Л. имало
списък, който бил предоставен от Отдел „Краткосрочни плащания и контрол“
при НОИ, в който дружеството „*****“ ЕООД фигурирало. След направена
справка в регистъра на осигурените лица АИС „Архимед“ св. Н.Л.
установила, че обв.И.Г. била подала заявление № 4004-12-480 от 22.10.2018
г., за заверка на осигурителната си книжка за следните периоди — от
01.01.2008 г. до 30.04.2008 г.; от 05.01.2013 г. до 31.12.2013 г.; от 01.01.2014 г.
до 19.03.2014 г. и от 31.10.2014 г. до 30.09.2015 г., като в ТП на НОИ-
Пазарджик обв.Г. не била подавала заявление за заверка на осигурителната й
книжка за времето от 01.01.2004 г. до 30.06.2004 г. за упражняване на дейност
без трудово правоотношение при осигурителя „*****“ ЕООД. След това било
изпратено писмо до контролните органи при Отдел „Краткосрочни плащания
и контрол“ в НОИ, за да се извърши проверка за горните периоди. Това писмо
било препратено по компетентност на ТП на НОИ-София, тъй като
седалището и адреса на управление на „*****“ ЕООД били на територията на
гр.Самоков. В отговор било изпратено писмо с изх. № 1029-22-3038#1 от
25.11.2019 г., че след като на 06.02.2017 г. „*****“ ЕООД е била прехвърлена
на св.К. Б. дружеството не било извършвало стопанска дейност. От ТП на
НОИ-София били издадени и задължителни предписания за заличаване на
данните на обв. И.Г. в регистъра на осигурените лица с осигурител „*****“
ЕООД, което станало по служебен път. Когато била уведомена за това обв.Г.
била принудена, за да може да получи пенсия, да заплати паричната
равностойност на липсващия й стаж, като едва след това й била отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при изчисляването на чийто
размер не бил взет предвид стажът, за който тя твърдяла, че имала в „*****“
ЕООД.
Събраните материали били изпратени от ТП на НОИ- Пазарджик по
компетентност в Районна прокуратура - Пазарджик, което довело до
образуването на настоящото наказателно производство.
В хода на разследването е била назначена почеркова експертиза на
инкриминирания документ, при чието изготвяне се установило, че цифровият
текст: „01.01.04“ в графа: „Датата на започване на трудовата дейност“ и
цифровият текст: „30.06.04“ в графа: „Дата на прекратяване на трудовата
дейност“ в осигурителната книжка на обв. И.Г., не е бил изписан от нея, нито
от някое от разпитаните в качеството на свидетели по досъдебното
3

производство лица: С.С.Н., С.Н. и Й. К.ов П.. Отделно от това подписите в
графите „Подпис и печат на осигурителя (самоосигуряващия се)“, положени в
осигурителната книжна на обв.И.Г. също не са били положени там от нея или
от гореизброените лица.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
самопризнанията на обвиняемата, дадени в съдебната фаза на процеса,
показанията на свидетелите Е.Г., Г. Н.Л., С.С.Н., С.Н., Й. П., Б.С., К. Б. и П.П.,
дадени на досъдебната фаза и ценени по реда на чл.378 ал.2 от НПК,
заключението на почерковата експретиза на документ, а също и от писмените
доказателства инкорпорирани в доказателствения материал по реда на чл.283
от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, т.к. същите взаимно
се допълват и подкрепят, като по категоричен начин дават основание да се
приемат за безспорно установени обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на прокурорския акт.
С оглед възприетата фактическа обстановка съдът намира, че с
поведението си обв.И.Г. е осъществила от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.316 във връзка с чл.308, ал.1 от НК, като на
06.06.2019г. в гр.Пазарджик, чрез посредственото извършителство на С.А.Н.
от гр.Батак, съзнателно се е ползвала пред Г. А. Н.Л. - „старши експерт в
осигуряването“ в ТП на НОИ гр. Пазарджик от неистински официален
документ - заверка на „*****“ ЕООД гр. Самоков, положена в осигурителната
й книжка за осигурителен стаж в периода от 01.01.2004 г. до 30.06.2004 г.,
като от нея за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна
отговорност.
Заверката на „*****“ ЕООД гр.Самоков, положена в осигурителната
книжка на обв.Г. представлява неистински официален документ, доколкото
се издава по установен ред и форма - чл. 40 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, който предписва, че осигурителният стаж се установява
с трудови и осигурителни книжки или с документи по утвърден образец,
издадени от осигурителя, а съгласно изискванията на чл.1 от Инструкция №
2492/1968 г., разясняваща реда и начина на издаване на тези документи,
трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийско-
ученически книжки, със справки, както и с документи, предвидени по
международни спогодби. На инкриминираната заверка е бил придаден вид, че
изхожда от длъжностно лице, което видно от възприетата фактическа
обстановка никога не я е съставяло или подписвало, поради което няма
никакво съмнение, че тази заверка наред с качество си на официален
документ е и „неистински“ такъв по смисъла на закона.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 316 НК се изразява в
„ползването“ на опорочения документ. Под „ползване“ на документа следва
4

да се разбира представянето му пред съответните органи или длъжностни
лица, с цел да удостовери същия отразените в него факти. В процесния
случай действията на обв.Г. по представяне пред ТП на НОИ-Пазарджик на
осигурителната й книжка, в която е била обективирана инкриминираната
заверка на стажа й в „*****“ ЕООД, заедно със заявлението, което същата е
била представила отново пред ТП на НОИ-Пазарджик, представляват
„ползване“ на документа, т.е обвиняемата е осъществила изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 316 НК.
Наказателната отговорност на обв.Г. в случая следва да е ангажира за
престъпление по чл.316 от НК, доколкото тя не може да носи отговорност за
самото съставяне на инкрминирания документ, предвид заключението на
почерковата експертиза.
Обвиняемата е имала представа и за всички субективни елементи на
осъщественото от нея престъпление. Съзнавала е, че се ползва от неистински
официален документ, чийто съставител не е установен в хода на проведеното
разследване.
Обвиняемата е предвиждала конкретно и е искала настъпването на
общественоопасните последици от деянието си, т.е. действала е с пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал.2 НК, доколкото е съзнавала общественоопасния
характер на извършеното, предвиждала е настъпването на
общественоопасните му последици и е искала това.Обв.Г. е знаела, че не е
работила в „*****“ ЕООД за посочения в заверката период от време, поради
което и същата отразява неверни обстоятелства и няма как да е била издадена
от длъжностното лице, посочено в нея. Нещо повече: Обв.Г. е действала с
ясното съзнание, че представяйки документите пред ТП на НОИ- Пазарджик
същите ще се използват по предназначение, за удостоверяване пред
компетентните лица, че е полагала труд през сочения в заверката период, като
от волева страна е целяла именно това.
Обв.Г. е знаела и че извършва престъплението при условията на
посредствено извършителство, използвайки св.С.Н., която не е била наясно с
извършеното деяние, тъй като обв.Г. не я е уведомила за него. Св.Н. не е
имала умисъл за извършваното от обв.Г. престъпление и по тази причина не
може да носи наказателна отговорност за него.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената опасност на конкретното деяние е относително висока с
оглед засягането на правната сигурност и установеният правов ред, свързан с
документооборота, доколкото издадените документи са свързани с
отразяване на осигурителен стаж.
5

От друга страна съдът прецени невисоката степен на обществена
опасност на обв.И.Г., която не е осъждана и е позитивно охарактеризирана по
местоживеене.
Причината за извършване на престъплението, следва да се търси в
недостатъчната правна култура у обвиняемата, довела до незачитането на
установените правила за документооборота.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
прецени направеното самопризнание, изразеното критичното отношение към
извършеното, необремененото съдебно минало на обвиняемата, както и
позитивните характеристични данни.
Отегчаващи обстоятелства не се установиха.
Съдът отчита и фактите, че за умишленото престъпление по чл.316 във
връзка с чл.308 ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до
три години, както и обстоятелствата, че обвиняемата е пълнолетна, не е
осъждана , не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел
ІV глава VІІІ от общата част на НК и от деянието не са причинени
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Поради това съдът приема, че са налице условията, предвидени в
разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на обв.И.Г. от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.
Предвид това и на основание чл.78а, ал.1 от НК, във връзка с чл.378, ал.4,
т.1 от НПК, съдът след като освободи от наказателна отговорност обв.Г.
счете, че на същата следва да бъде наложено административно наказание
глоба при пълен превес на смекчаващите обстоятелства, а именно в
минималния размер от 1 000 лева, платима в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Пазарджик.
За да определи такъв размер на глобата, съдът съобрази наличните
смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им
тежест, както и семейното, материално положение и имотно състояние на
извършителя и изходи от степента на вината й.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в
тежест на обв.И.Г. бяха присъдени и същата бе осъдена да заплати по сметка
на ОДМВР-Пазарджик направените на ДП разноски в размер на 257 лева.
Относно вещественото доказателство по делото: осигурителна книжка
на обв.Г., намираща се в том I, л.80 в Д.П. съдът постанови след влизане в
сила на решението да се изпрати на Директора на ТП НОИ Пазарджик на
разпореждане, по компетентност, ведно с копие на решението.
По изложените съображения, Районен съд - Пазарджик постанови
решението си.
6

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	353
Дата:	4 юни 2021 г. (в сила от 19 юни 2021 г.)
Съдия:	Ели Каменова

Дело:	20215220200095
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 януари 2021 г.

Решение по дело №95/2021 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите