РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Бургас, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20222120204581 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Б. Т., ЕГН **********, срещу Електронен фиш за
налагане на глоба Серия К № 5812596 на ОД МВР - Бургас, с който за нарушение на чл. 21
от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 400 лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява. По
делото е изразено писмено становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 15.04.2022 г., в 16:51 ч., в гр. Бургас, на път I-6, км. 494+910, до магазин „...“, в
посока от кв. Пети километър към кв. Ветрен, техническо средство - TFR1-M 510, засякло и
заснело, движещ се в указаната посока, със скорост от 87 км/ч., лек автомобил Рено Трафик
с рег. № ..., при разрешена скорост за движение за този пътен участък, в населено място, с
пътен знак В26, до 50 км/ч. Скоростта била записана по наименование „клип № 38385“.
Установено е, че заснетия автомобил е регистриран на името на търговско дружество „...,
чийто управител е жалбоподателят, както и че скоростта следва да се счита на 84 км/ч (след
приспаднатия толеранс от 3 км/ч в полза на водача).
Бил издаден електронен фиш за налагане на глоба, с който за нарушение на чл. 21, ал.
2, вр. с ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, на
представляващия дружеството-собственик - Р. Б. Т. било наложено наказание „глоба” в
размер на 400 лева.
1
Техническото средство - TFR1-M 510, към датата на заснемане на нарушението било
годно и калибрирано, видно от приложените удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за проверка.
За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен
протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съдържащ всички
законоустановени реквизити.
На 29.09.2022 г. ЕФ бил връчен на представител на жалбоподателя, като на
10.10.2022 г. той декларирал, че на процесната дата автомобилът се управлявал от ... като
допълнил, че въпросното лице е напуснало и не разполагат с неговото СУМПС.
С писмо с рег. № 76900-26633/20.10.2022 г. жалбоподателят е уведомен, че доколкото
към декларацията не е било приложено копие на свидетелство за управление на МПС, то и
нямало основание за анулиране на ЕФ. Видно от писмото на л. 25 АНО не разполага с
информация относно датата на връчване на отказа за анулиране на фиша.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените
по преписката снимки.
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок
от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В случая ЕФ е връчен на 29.09.2022 г., като
на 17.10.2022 г. жалбоподателят е депозирал декларация, с което е посочил водачът
управлявал МПС. С писмо от 20.10.2022 г. na ОД на МВР - Бургас е посочено, че ЕФ няма да
бъде анулиран. По делото обаче липсват доказателства за връчването на писмото на
жалбоподателя. Ето защо съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП и e спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа данни за териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото
е регистрирано МПС, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Съгласно разпоредбата на
§ 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и
2
обслужвани периодично от контролен орган; мобилни – прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай,
видно от протокола за проверка и удостоверението за одобрен тип средство за измерване,
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е
автоматизирано техническо средство по смисъла на закона.
Видно от приложения по делото фиш, същият е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на ЕФ на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас,
като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. В ЕФ точно е посочено
мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък важи
забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост, както и точната измерена от АТС
скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост - 34
км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/час, който
представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки,
изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била
засечена на 15.04.2022 г., в 16:51 ч. Доколкото посочените снимки са изготвени със система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на
чл. 189, ал. 15 ЗДвП. Видно от представеното като писмено доказателство по делото
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка, системата за
видеоконтрол е одобрена и проверена на 13.04.2022 г. и същата е регистрирала грешка при
измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км/ч.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в
лицето на жалбоподателя. С посочения регистрационен номер в системата на Сектор ПП е
регистриран л.а. Рено Трафик с рег. № ..., собственост на „.., с управител Р. Б. Т..
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда административнонаказателна
отговорност за собственика или за този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, а разпоредбата на ал. 2 гласи, че когато нарушението е извършено при управление
на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този
закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него,
на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В разпоредбата на
чл. 189, ал. 5 ЗДвП пък е разписана процедурата, по която следва да процедира
собственикът, ако друго лице е управлявало автомобила - в 14-дневен срок от получаването
на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. Само в този случай първоначално издаденият срещу
собственика ЕФ се анулира и се издава нов ЕФ срещу посоченото в декларацията лице. В
конкретния случай това не е сторено, поради което и правилно е ангажирана отговорността
на жалбоподателя, действащ като законен представител на „..., което дружество е
собственик на МПС. Жалбоподателят, в 14-дневния срок, е посочил друго лице, на което е
било предоставено управлението на МПС към момента на заснемането. Същевременно
обаче, към декларацията като доказателство не е приложил копие на свидетелството за
правоуправление на посоченото в декларацията лице. В хода на съдебното следствие
жалбоподателят също не ангажира надлежни доказателства, които да изключват
административнонаказателната му отговорност. Поради това съдът приема, че презумпцията
по чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП не е оборена и за извършеното с МПС нарушение следва да
3
бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя Р. Б. Т., посочен в ЕФ в качеството му на
законен представител на „Ростер“ ООД, последното като собственик на моторно превозно
средство. Изложеното от жалбоподателя възражение, че въпросното лице е напуснало
фирмата и не разполагали с неговото СУМПС e неоснователно. Това е така, защото
работодателят е имал възможност както при сключване на трудовия договор с работника,
така и при неговото прекратяване, а и след това, да изиска и получи копие на СУМПС от
конкретния водач. Представянето на свидетелството за управление на жалбоподателя е една
насока (доказателствен факт, индиция), че лицето управлявало МПС се е съгласило в тази
връзка да предаде копие на своето свидетелство за управление. Законодателят е
регламентирал две кумулативно изискуеми предпоставки за анулиране на електронния фиш
- попълване на декларация и предоставяне на копие от свидетелството за управление на
МПС, на лицето управлявало МПС, и липсата, на която и да е от тях не изпълнява
изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДП за анулиране на фиша. След като
собственикът/законният представител не може да представи копие от свидетелството му за
управление, той подлежи на санкция за извършеното с въпросния автомобил
административно нарушение, въпреки, че не е извършил същото. В този смисъл е и
практиката на ВАС в Решение № 15879/29.11.2013 г. по адм. д. № 5412/2013 г., III ; Решение
№ 127/19.05.2022 г. по к. адм. н. д. № 76 / 2022 г. на III състав на Административен съд -
Стара Загора; Решение № 159/05.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3157 / 2018 г. на XVI състав на
Административен съд - Бургас; Решение/01.07.2016 г. по н. д. № 179/2016 г. на
Административен съд - Сливен; Решение № 1749/01.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1811/2019 г.
на XII състав на Административен съд - Варна и др.).
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - глоба в размер на 400 лв., който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.
Управлението на МПС е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за
настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради
което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и
приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя, като в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е
законосъобразно, поради което и атакуваният ЕФ следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 5812596 на ОД
МВР – Бургас, с който на жалбоподателя Р. Б. Т. е наложена глоба в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4