Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260232 / 27.04.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Галя Ангелова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 3629 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно съединени искове с правни основания
чл.54 ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ и чл.45 от ЗЗД от И.М.Д.
с ЕГН ********** и А.Й.Д. с ЕГН **********,***; против Н.И.И. с ЕГН **********
и Р.Р.И. с ЕГН **********,***.
Ищците твърдят, че по силата на договор за покупко -
продажба, сключен с нотариален акт /НА/ № 110 том X дело № 3494/1995 г. на ХРС,
са собственици на 180/1075 ид.ч. от парцел I, целият от 1075 кв.м, в кв. 150 по
плана на гр. Хасково, одобрен със заповед № 3/1977 г., ведно със северната част
на жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище, построена в имот с пл.
№ 6654, което дворище заедно с имот пл. № 6652 и 6651 съставлявало парцел I в
кв. 150, при граници: от две страни улици и парцел в II. По действащата КК на
гр. Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, имотът
на ищците бил заснет като поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 77195.741.228 с
площ 229 кв.м, с адрес: ***. Построените в имота сгради били заснети с идентификатори
77195.741.228.1, 77195.741.228.2 и 77195.741.228.3. В границите на закупения от
ищците имот, през 1995 г. попадала и тоалетна с тухлени стени, частично
измазани, покривна плоча с едностранен наклон, покриваща и навес в съседния
имот, с дървена кована врата, с площ от около 2 кв.м. Тоалетната била построена
на североизточната граница на имота на ищците, с подход към нея единствено от
техния имот. Ищците използвали тоалетната до 2006 – 2007 г., след което тя
престанала да е използваема по предназначение. При одобряване на КК на гр.
Хасково през 2006 г. тази тоалетна, застроената под нея площ и свободната площ
между нея и сгради 77195.741.228.2 и 77195.741.228.3, общо около 5 кв.м.,
неправилно били заснети като част от съседния ПИ с идентификатор 77195.741.227,
поради грешно заснемане на североизточната граница на ПИ 77195.741.228, без да
се отрази фактически съществуващата тухлената ограда между двата имота, която
представлявала имотната им граница. С НА № 1290 том VII peг. № 7127 дело № 766/
2009 г. на нотариус с peг. № 081, ответницата в СИО със съпруга си – ответника
закупила съседния ПИ с идентификатор 77195.741.227, с адрес: ***, с площ 173
кв.м, а по документ за собственост 195 кв.м, със стар идентификатор 6654 кв.150
парцел VI и стар идентификатор по нотариален акт УПИ VI - 6654, ведно с
построените в този имот сграда 77195.741.227.1 /жилищна сграда/ с площ 54 кв.м,
сграда 77195.741.227.2 /жилищна сграда/ с площ 26 кв.м и сграда 77195.741.227.3
/селскостопанска сграда/ с площ 7 кв.м. След като ответниците станали
собственици на съседния имот, между страните възникнал спор, произтичащ от
проблемите, които тоалетната и свързаната с нея канализация започнала да
създава в имота на ищците. Фекалните води от тоалетната били изведени от
канализация, преминаваща през имота на ищците, и по трасето й се получили
пропадания по тротоарната настилка с циментова замазка, независимо от
неизползването на тоалетната по предназначение. Тези пропадания се отразили на
основите на сградите, които били в близост до трасето на канализацията - сгради
77195.741.228.2 и 77195.741.228.3, които понастоящем се ползвали от ищците за
складови нужди. По тухлените стени на сграда № 3 се появили пукнатини, паднала
вътрешна и външна мазилка, напукала се стената с фаянсова облицовка /бивша
баня/. Пукнатини се появили и по стените и таваните на сграда № 2. Подпорната
стена, която била в близост до тоалетната, се наклонила и имало опасност да се
срути. Поради заснемане на тоалетната и на площта около нея в границите на
имота на ответниците, ищците не можели да предприемат мерки за предотвратяване
на щетите, или за отстраняването на вече възникналите щети, произтичащи от
канализацията, свързана с тоалетната. През 2017 г. ищците възложили на инж. Т.
Г. изготвяне на проект за изменение на КК и КР и промяна на кадастралната
граница между двата имота, които да се заснемат с нови идентификатори - ПИ
77195.741.393 и ПИ 77195.741.394. Предложили на ответниците, да дадат съгласие
да се отстрани грешката в КК на гр. Хасково и да се трасира нова граница между
двата съседни ПИ, отговаряща на фактическата имотна граница и на правата на
собственост и осъществявано владение, като процесната площ от около 5 кв.м се
заснеме като част от техния имот. Уведомили ответниците, че имат намерение,след
заснемане на процесната площ в границите на техния имот да предприемат действия
по събаряне на тоалетната и премахване на канализацията, свързана с нея, за да
се преустановят щетите, които нанасят на имота им. Проектът бил внесен за
одобряване в СГКК - Хасково, но не бил одобрен, тъй като ответниците отказали
да дадат съгласие. Не предприели и никакви действия да се отстранят нанесените
на имота на ищците щети, които в изтеклия след 2017 г. период допълнително се
увеличили. С нотариална покана с peг. № 2734 том 2 акт 65 на нотариус с peг. №
081, връчена на 01.10.2019 г., ищците отново поканили ответниците, да дадат
съгласие да се отстрани грешката в КК на гр. Хасково, като се финализира проектът
на инж. Г., или те да предприемат действия по премахването на тоалетната и
канализацията, свързана с нея, както и укрепване на подпорната стена на
североизточната им граница. Ответниците не отговорили официално на нотариалната
покана, а устно уведомили ищците, чрез пълномощника им, че не желаят да дадат съгласие
за отстраняване на грешката в КК на гр. Хасково, и нямат намерение да извършат
ремонтни дейности, като считат процесната площ от 5 кв.м. своя собственост.
Предвид изложеното, налице бил правен интерес за ищците да
предявят против ответниците – съпрузи иск с правно основание чл. 54 ал. 2 от ЗКИР за отстраняване на грешката в кадастралната карта на гр. Хасково. Ето
защо, се иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на част от поземлен имот
77195.741.227 с площ от 5 кв.м, заключена между линията от т.1 до т.2,
повдигната с червен цвят на скица - проект за изменение на КК, изготвена от
инж. Т. Г., и сгради 77195.741.228.2 и 77195.741.228.3, и на външна тоалетна,
построена в тази площ, която площ, поради допусната грешка в КККР на гр. Хасково,
одобрени със заповед № РД- 18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, е заснета като част
от поземлен имот 77195.741.227, вследствие на неправилно заснемане на югоизточната
граница на поземлен имот 77195.741.228, като тази граница
следва да минава по линията между т.1 и т.2, повдигната с червен цвят на
скицата - проект за изменение на КК, изготвена от инж. Т. Г..
Заснемането на описаната площ в размер на около 5 кв.м като
част от имота на ответниците, както и изразеното от тях становище по повод
получената нотариална покана, че са собственици на тази площ, задължавало
ответниците да проявят грижата на добър стопанин и да предприемат необходимите
действия за предотвратяване на щетите в имота на ищците, нанасяни от намиращата
се в тази площ тоалетна и свързаната с нея канализация. Това задължение на
ответниците произтичало от общата императивната забрана на чл.45 ал.1 от ЗЗД да
се вреди другиму, което ангажирало отговорността им да заплатят на ищците
стойността на необходимите ремонтни работи за отстраняване на нанесените в
имота им имуществени щети в резултат на проявеното от тях бездействие. Необходимо
било извършването на следните ремонтни работи за отстраняване на нанесените в
имота на ищците щети:
-
укрепване на основите на сгради 77195.741.228.2 и
77195.741.228.3;
-
укрепване на подпорна стена;
-
възстановяване на бетонна настилка;
-
разрушаване на съществуваща тухлена зидария 12 см и
направа на нова;
-
запълване на пукнатини в тухлена зидария с циментов
разтвор;
-
изкърпване на вътрешна мазилка по стени в сгради
77195.741.228.2 и 77195.741.228.3;
- изкърпване на външна мазилка по
стени;
- фаянсова облицовка по стени.
Така общата стойност на ремонтните работи, необходими, за да се отстранят
щетите в имота на ищците, нанесени в резултат от бездействието на ответниците,
възлизала на сумата
от 10 734 лв., което обосновавало
правният им интерес да предявят срещу тях и иск с правно основание чл.45 от ЗЗД. Ето защо, се иска, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответниците да заплатят солидарно на ищците сумата сумата от 10 734 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени щети на ПИ
77195.741.228; на сгради 77195.741.228.2 и 77195.741.228.3, и на подпорна стена
по североизточната граница на ПИ 77195.741.228, в резултат на бездействието на
ответниците да премахнат тоалетна u свързана с нея отходна канализация,
намиращи се в кадастралните граници на имота им, ведно със законна лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Ищците
претендират, да им се присъдят направените по делото разноски. В открито
съдебно заседание те се явяват лично и с пълномощник – адвокат, като поддържат
исковете си и искат тяхното уважаване изцяло.
Ответниците не представят отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок. В открито съдебно заседание се явяват лично
и с пълномощник – адвокат, като оспорват и двата обективно съединени иска.
Възразяват, че цитираните в исковата молба увреждания не били вследствие на
техни действия или бездействия, поради което този иск се явявал неоснователен.
Неоснователен бил искът за грешка в кадастъра, вследствие на породения спор за
материално право. Праводателят на ответниците притежавал ½ ид. ч. от УПИ
VI, отреден за дворище 66-54, целият с площ от 390 кв.м.; колкото била и
квотата на ищците от този урегулиран поземлен имот. Видно от представената с
исковата молба скица било, че посочената площ в имота по кадастрална карта от
2006 г. на ищците била с площ от 229 кв.м., а ½ ид. ч. от УПИ VI, 66-54,
целият с площ от 390 кв.м., се получавал в абсолютно число 195 кв.м. Така при придобиването
на имота от ищците към 1995 г., те не можели да придобият по-голяма площ от
½ ид. ч. от УПИ VI, 66-54, в кв. 150 по плана на гр. Хасково. Изцяло
неоснователен и недоказан бил и искът по чл.45 от ЗЗД. От закупуването на имота
през 2009 г. и до момента ответниците не живеели в него, а е единствено
извършвали строително – монтажни дейности по обновяване на сградния фонд и изграждане
на нова канализация, което не можело да има негативно отражение върху имота на
ищците. Ответниците искат отхвърляне на предявените искове изцяло, като им се
присъдят направените по делото разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема
за установено следното:
Като
писмено доказателство по делото се представи и прие НА за покупко – продажба на
недвижим имот с № 110 том X дело № 3494/1995 г. на нотариус при ХРС, по силата
на който ищците са станали собственици на следния недвижим имот: 180/1075 ид.ч.
от парцел I, целият от 1075 кв.м., в кв.150 по плана на гр. Хасково, одобрен
със заповед № 3/1977 г., ведно със северната част от построената в имота жилищна
сграда, представляваща самостоятелно жилище, построена в имот с пл. № 6654,
което дворище заедно с имот пл. № 6652 и 6651 съставлявало парцел I в кв. 150,
при граници: от две страни улици и парцел в II. По действащата КК на гр.
Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, имотът на
ищците е заснет като ПИ с идентификатор 77195.741.228 с площ 229 кв.м, с адрес:
**** с предназначение на територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м/; предходен идентификатор: няма; номер по предходен
план: 6654, кв.150, парцел 60; със съседи: 77195.741.218, 77195.741.227,
77195.741.221,
77195.741.220 и 77195.741.219. Това се установява от представената скица на
поземлен имот № 15-809076/04.09.2019 г. на този ПИ, издадена от СГКК – Хасково.
Видно от нея, върху ПИ попадат следните сгради с идентификатори:
77195.741.228.1 със застроена площ от 44 кв.м., брой надземни етажи 1, брой
подземни етажи няма данни, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 77195.741.228.2
със застроена
площ от 39 кв.м., брой надземни етажи 1, брой подземни етажи няма данни,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; и 77195.741.228.3 със застроена
площ от 52 кв.м., брой надземни етажи 1, брой подземни етажи няма данни,
предназначение: селскостопанска сграда. За имота на ищците по делото се
представи удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК с изх. №
**********/06.01.2020 г. от Община Хасково, на името на ищеца. Не е спорно, че
ищците са съпрузи и са придобили имота в режим на СИО. И ответниците са
съпрузи, видно от удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца с изх. №
ГРАОН2-23/ 07.01.2020 г., издадено от Община Хасково на името на ответницата.
Не е спорно по делото, че именно през време на брака си те са придобили в режим
на СИО, чрез договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 1290 том VII
рег. № 7127 дело № 766/2009 г. от 16.11.2009 г. на нотариус с рег.№ 081, с
купувач ответницата - следния недвижим имот: ПИ с идентификатор 77195.741.227,
с адрес: *****, с площ по скица 173 кв.м, а по документ за собственост 195 кв.м.,
с предназначение на територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м/; със стар идентификатор: 6654; кв.150, парцел 6 и
стар идентификатор по НА: УПИ VI-6654; със съседи:
77195.741.226, 77195.741.221, 77195.741.228 и 77195.741.218; ведно с
построените в ПИ сграда с идентификатори: 77195.741.227.1 със застроена площ
от 54 кв.м., на един етаж, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна;
77195.741.227.2
със застроена площ от 26 кв.м., на един етаж, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна; и 77195.741.227.3 със застроена площ от 7 кв.м., на един етаж,
предназначение: селскостопанска сграда. За имота на ответниците по делото се
представи скица на поземлен имот № 15-15278/10.01.2020 г., издадена от СГКК –
Хасково.
Ищците
представиха по делото скица – проект за изменение на КК, изготвена от инж. Т. Г.,
ведно с протокол за трасиране, означаване и координиране на поземлени имоти
77195.741.41.393 и 77195.741.394 по кадастрална карта на гр. Хасково от
28.03.2018 г. Трасирането се сочи за извършено в резултат на промяна на
имотната граница между посочените два ПИ и въз основата на скицата – проект за
разделяне на ПИ 77195.741.227. Същото е извършено в присъствието единствено на
ответницата. До ищците е било изпратено уведомление за отстраняване на
недостатъци в проект за изменение на КККР с изх. № 24-20329/ 13.10.2017 г.,
издадено от АГКК-СГКК-Хасково, относно проект с вх. № 01-289002/ 19.09.2017 г.
Дадени са указания за представяне на допълнителни документи, както и за това,
че промяна на границата по взаимно съгласие на собствениците, съгласно чл.52
ал.1 т.3 от ЗКИР, се извършва след прехвърляне на реално определена част към
съседен имот по реда на чл.64 от Наредба № РД-01-05/15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на КККР. Указан е 14-дневен срок за изпълнение. Ищците
са изпратили до ответницата нотариална покана с рег. № 2734/10.09.2019 г. на нотариус
рег. № 081; с нотариална заверка за връчването й на 30.09.2019 г. срещу
разписка № 25/2019 г. от 01.10.2019 г. За повод за изпращането й се сочи
обстоятелството, че ответницата е отказала да изпълни указанията на СГКК и да
прехвърли в нотариална форма на ищците застроената част под тоалетната от около
5 кв.м., която следвало да се заснеме в границите на ищцовия имот, макар
помежду им да нямало спор за собствеността на тази част, която ищците владеели
от 1995 г. и до сега. Междувременно, проблемът с канализацията под тоалетната
се задълбочил след обилните валежи, а ищците нямали юридическо основание, да
предприемат събарянето й и ремонт на канализацията, докато тоалетната се намира
в границите на ответния ПИ. С поканата се иска финализирането на проекта за
изменение на КК или предприемането от ответницата на действия по премахване на
тоалетната, ремонт или премахване на канализацията под нея, укрепване на
подпорната стена на южната и източната граница на ищците. Предоставен е
1-седмичен срок за отговор. Предходен собственик на ответния имот е бил М.М.М.,
закупил го по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
148 том III рег. № 6612 дело № 501/2006 г. от 30.08.2006 г. на нотариус с рег.
№ 079. При съставянето на НА, праводателите са представили за собствеността си
НА от 2003 г.
По
искане и на двете страни, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите Т.К.Х. и В.С.Я., посочени от ищците; и М.М.М. и М.Р.Р.,
посочени от ответниците. Св. Х. е на 64 години и е предишният собственик на
ищцовия имот през периода 1970 г. - 1995 г., след което го продал на ищеца. В
имота имало тоалетна, която направили заедно с чичо му през 1970 г. и
представлявала две тоалетни, на едно направени с една обща яма, залепени една
до друга, с общ бетонен покрив, като плоча. Тоалетната от горният край ползвал
чичо му М., а долната – св. Х., брат му и баща му. Входовете на тоалетните били
така, че в тази на св. Х. не можело да се влезе от другия имот, т.к. имало
тухлена ограда, която деляла тоалетните и било ясно, коя тоалетна на кого е.
Така било до продажбата. Тогава къщата била в добро състояние, имало подпорна
стена от север на границата с другия имот в идеално и стабилно състояние. От
продажбата на имота, св. Х. не е ходил повече в него. За тоалетната имало обща
яма с канализация към двора, намираща се на самия синор. Към септичната яма имало
канализация, за горния имот свидетелят не е сигурен, но към неговия имот имало.
От септичната яма имало положени тръби, които извеждали в общата канализация на
улицата. Тръбите от канализацията водели към улицата, горната улица била „В.“,
а долната - „Б.“, с нещо като парк. Тръбите от септичната яма на тоалетна на
св. Х., обща с тази на другата тоалетна, водели към поляната; както и тези от тоалетната
на съседа. Св. Х. сочи, че стаите на чичо му били стари; а неговите си ги
построили те. Дъждовните води от техните покриви падали в техния имот, имало
сифони и всичко било изведено към същата канализация - към триъгълната поляна.
Св. Я. е 66–
годишна, чийто съпруг е първи братовчед на ищеца, понастоящем живуща ***. Тя
сочи, че заедно с ищците през 1995 г. купили къщата в кв. „М.“, ул. „В.“ – свидетелката била във вход А на № 5а, а
ищците – във вход Б на № **. Близо 4 години св. Я. живяла там, през 1997 г. –
2000 г., след което се преместила на село и продали тяхната част през 2003 г. –
2004 г. В този имот към имота на ищците имали ограда - изградена стена, която ясно
разграничавала двата имота и нямало пряк достъп до техния имот. В имота на
свидетелката имало външна тоалетна, изградена от цимент. До тази тоалетна била
ищовата - от техния си край, където била стената, която ги дели. Тяхната била изградена
с тухли, циментирана. Св. Я. не знае, дали покривът на нейната тоалетна бил общ
с този на ищцовата, нито дали е била обща канализацията на двата имота и дали е
минавала и излизала през другия имот. Не си спомня, накъде са изтичали дъждовните
води. Нейната тоалетна не била на септична яма, а с канализация. Ищците направили
доста работи в имота си, ремонтирали, оправили си стаите вътре. Св. Я. за
последно е влизала в техния имот преди около две години. В стаите, в които могла
да погледне, видяла, че са направили голям ремонт, всичко било идеално
направено. Тогава тя била само в едната стая в основната сграда. Ищците й
казвали, че имат проблем, че тече вода, че пада стената, пада кухнята, пада
мазилката, напукани работи в стаите; но самата тя не го е видяла това. Те не са
й казвали, от къде смятат, че им идват тези проблеми.
Св. М. е 40-годишен,
познава и двете страни по делото, като през 2009 г. продал процесния имот на
ул. „Волга” на ответниците. До тогава той го притежавал около 3 години, като
рядко преспивал там, около 3-4 месеца годишно го използвал. Имотът имал външна
тоалетна, която била наполовина срутена от неговата страна, но можела да се
използва. Тоалетната представлявала тухлена постройка, без врата, а покривът й
бил бетонен. Тя била включена в канализацията, а тръбите от нея водели към ул.
„В.”, което знаел от предишния собственик. Тази канализация обслужвала само
този имот и никой от съседните имоти не е бил включен към нея. Задната част на ищцовия
имот се падала на страна на имота на св.М., имало пукнатини по стените. Той
нямал видимост към двора им, но виждал техните сгради, в задната част на техния
имот. Ползвал своята външната тоалетна, до която ищците нямали достъп.
Свидетелят не е сигурен, дали ищците са имали своя външна тоалетна. Зидовете на
къщата, които сочели към неговия имот, били на части паднали, имало пукнатини,
стената на къщата им била паднала - били паднали мазилките и зидът на къщата
бил пукнат. До тоалетната имало една тухлена ограда и тя била наполовина срутена,
но не можело да се влезе от там в ищцовия имот. От 2009 г., откакто е продал
имота, св. М. не е ходил там. Тоалетната се намирала в неговия имот, а не в
ищцовия, и към нея нямало залепена такава към техния имот. Там само една ограда
ги деляла и празно пространство. В ищцовия имот трябвало да има една сграда,
една къща.
Св. Р. е 42-годишен,
син на ответниците; като всички те живеели в с. Г.В., а в имота в гр. Х., на
ул. *** никой
не се бил нанесъл да живее въобще. Къщата на тази улица била стара и започнали
да правят ремонт, когато с ищците се разбирали и били в много добри отношения. Дори
ищецът му казал за мръсната канализация, т.к. съседите имали някакви проблеми и
св. Р. я сменил. Лично ищецът му показвал и обеснявал, къде да сменя и той
знаел, че свидетелят е изкопал и е прекарал тръби за мръсната канализация, като
никаква вода не отивала назад към него. Ремонтните дейности предприел през 2009
г. и тогава направил напълно цялата канализация. Когато купил къщата, канализацията
вървяла надолу към съседите и имали проблеми с нея. Тогава св. Р. я сменил в
обратна посока към входа на къщата, към улицата. Изкопал 2-3 метра към ул. „**”,
към главната улица. Тази къща нямала вътрешна тоалетна, а само външна, старата
тоалетна, зидана от камъни, която все още била пред събаряне. Свидетелят
изградил и вътрешна тоалетна през 2019 г., но никой не живеел там от
закупуването на къщата. Нямало кой да ползва външната тоалетна, освен някой от
майсторите евентуално. Св.
Р. не знае, дали тази тоалетна е била на септична яма или е била свързана към
канализацията. Той намазал пукнатините на своята къща, направил нова мазилка, но
пак се напукала вътре в стаите, като тя била залепена за къщата на ищците.
Имотът му бил разделен с другия с един зид и той ги делял - много стар зид и по
него не бил правил никакви ремонти, но трябвало да се замаже. Там, където била
външната тоалетна, която била пред събаряне, св. Р. нямал видимост към стените
на някоя от сградите на съседа му. Той бил влизал един път в имота на ищеца. В
техния имот, на мястото, където е неговата тоалетна в неговия имот, имали един
бетон отгоре като покрив и някакво празно място отдолу, което пак било с бетон
и били свързани с тяхната тоалетна. Отзад, където е неговата тоалетна, в техния
имот го използвали за въглища и там им се отворила с времето някаква дупка към
имота на св. Р., през която би могло да се премине между двата имота, но имало
опасност, да падне нещо върху преминаващия. След ремонта на къщата на
свидетеля, всички улуци били вързани в посока мръсната канализация, а където
падал дъждът на земята, трябвало да прави покрив или да я събира за битови
нужди. Ремонтът с улуците направили през 2018 г. или 2019 г., когато направили покрива.
Общата граница между двата имота била при тоалетната на св. Р., където имало
дупка на помещението за въглища. Друга обща граница били стените на къщите им. Подпорна
стена в отчайващо лошо състояние имало с другия съсед, който е под ищците, и за
ремонтът й необходимо било участието на ищеца, тя била на три имота и малка
част от нея била и в имота на св. Р., която част имал желание да отремонтира,
но не бил стигнал до това. Причината за лошото й състояние била, че къщата на
ищеца била много стара и не й бил правен ремонт. Там, където били тоалетните и
подпорната стена на ответниците, според свидетеля, било лошо състоянието при
ищците, поради дъжда. Имало денивелация между ответния и ищцовия имоти. С ищеца
разговаряли, заедно да съборят тоалетните отзад, в неговия имот също трябвало да
има тоалетна, т.к. външните тоалетни вече не се ползвали. Тяхната плоча била
свързана с ответната тоалетна и ако паднело нещо, всичко щяло да се срути.
Работата трябвало да е обща, но не бил дошъл редът за събарянето им. Ответната
тоалетна създавала проблем на съседа отдолу, а не на ищеца.
За
цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане и на
двете страни по делото се назначиха и изслушаха съдебно- техническа експертиза
от вещо лице – инженер- геодезист, с първоначална и допълнителна задачи; както
и еднолична и тройна съдебно- технически експертизи от вещи лица – двама
строителни инженери и един машинен инженер. Четирите заключения съдът приема,
като компетентно и безпристрастно дадени, като от тях ще коментира единствено тези
части, съответно необходими за разрешаването на настоящия правен спор, предвид
изложените по-долу съображения.
Вещото лице –
инженер- геодезист е извършил проучвания, огледи и заснемания, в т.ч. и на
место, вкл. и геодезически измервания на ненанесените в КК имотна граница и
тоалетна. То е установило, че по плана от 1977 г. процесните два имота са
нанесени като едно дворно място с планоснимачен номер 6654. Нанесени са една
едноетажна масивна жилищна сграда и тоалетната на ответника, а тоалетната на
ищците не е нанесена. За дворни места с пл.номера 6651, 6652 и 6654 е отреден
един общ парцел с номер I в квартал 150. По плана от 1998 г. процесиите два
имота също са нанесени като едно дворно място с планоснимачен номер 6654, за
което дворно място вече е отреден самостоятелен парцел VI (по имотни граници) в
същия квартал 150. И тук са били нанесени едноетажна масивна жилищна сграда и
тоалетната на ответника, но не и тази на ищците. На кадастралната карта са
нанесени два поземлени имота с идентификатори 77195.741.228 (на ищците) и
77195.741.227 (на ответниците). Външните очертания на същите почти изцяло се
покривали с тези на дворно място с пл.номер 6654. В КК били нанесени две
едноетажни жилищни сгради - една в имота на ищците и втора - в този на ответниците.
Външният контур на двете сгради частично съвпадал с контура на сградата по
плановете от 1977 и 1998 години. Външни тоалетни не били нанесени в КК. От
огледите и измерванията на място вещото лице е установило, че: контурите на
сградите на ищците 741.228.2 и 741.228.3 не са били нанесени коректно, не е
нанесена тоалетната на ищците, тоалетната на ответниците е съборена, източната
част от границата между двата имота не е нанесена коректно. Със специализиран
софтуер то е изработило комбинирана скица на двата имота, съдържаща информация
от кадастралната карта, регулацията към посочената дата и измерванията на
място. За двата спорни имота бил отреден УПИ № VI в квартал 150 с очертания,
съвпадащи с тези в плана от 1998 година. На скицата били нанесени във виолетов
цвят фактически съществуващите на място: корекция на контурите на сгради
741.228.2 и 741.228.3, тоалетната на ищците и спорния участък от имотната
граница. Оцветената на комбинираната скица в сив цвят площ от 6 кв.м била в
имота на ищците, а оцветената в жълт цвят площ от 4 кв.м била в имота на
ответниците. В открито съдебно заседание на вещото лице се предостави
възможност, да обозначи с цифри или букви неправилната фигура в сиво на
комбинираната скица на лист № 61 по делото, което то стори с буквите „А“, „Б“,
„В“ и „Г“.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по допустимостта и основателността на предявените искове:
По иска с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР:
Искът е установителен
и има за предмет: установяване правото на собственост на ищците върху процесната
реална част, съставляваща грешка в кадастралната карта на поземлен имот
77195.741.227 с площ 5 кв., заключена между линията от т.1 до т.2, повдигната с
червен цвят на скица - проект за изменение на КК, изготвена от инж. Т. Г., и
сгради 77195.741.228.2 и 77195.741.228.3, и на външна тоалетна, построена в
тази площ, която площ, поради допусната грешка в КККР на гр. Хасково, одобрени
със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, като е била заснета като част
от поземлен имот 77195.741.227 /собствен на ответниците/, вследствие на
неправилно заснемане на югоизточната граница на поземлен имот 77195.741.228
/собствен на ищците/, като тази граница следвало да минава по линията между т.1
и т.2, повдигната с червен цвят на скицата - проект за изменение на КК, изготвена
от инж. Т. Г.. Не се спори по делото, че ищците владеят тази спорна част. Ответниците
не представят отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок, но в открито съдебно заседание лично и чрез пълномощник –
адвокат оспорват иска, като възразяват, че заснемането на двата процесни имота
съответствало на титулите за собственост на двете страни. Извънсъдебно и преди
образуване на настоящото производство, ответниците не са се отзовали на
поканата на ищците по финализирането на инициираната от тях промяна на КККР. В
този смисъл, съдът приема,че за ищците е налице правен интерес от предявяването
на процесния установителен собственически иск, като съобразява и задължителната
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. на ВКС по тълк.
дело № 8/2014 г., ОСГК, съответно относимите части от което съдът ще съобрази и
по-долу в настоящите си мотиви.
ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за
правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните
носители. Документирането на данните се извършва чрез създаване на кадастрални
карти и кадастрални регистри, чийто обхват и съдържание са подробно уредени в
ЗКИР и в Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането
на кадастралната карта и кадастралните регистри. Одобрените по реда на ЗКИР
кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не
произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за
имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл.2 ал.5 ЗКИР оборима
презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не
води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните
за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция
съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за
собственост. Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния
регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект,
по-големи от тези на актовете за собственост. Разпоредбата на § 1 т.16 от ДР на
ЗКИР определя непълнотите или грешките като несъответствия в границите и
очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана
територия спрямо действителното им състояние. Когато тези несъответствия не са
свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по
административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в
кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за
материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред, като
влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от
правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната
карта, по реда на чл.53а т.1, според чл.54 ал.2 от ЗКИР. Спорът за материално
право най-често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е
заснета към съседен имот, както е в случая, или цял имот не е заснет като
самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. Искът цели, да установи
безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното
му отразяване в кадастралната карта. Провеждането на исковата защита по реда на
чл.54 ал.2 от ЗКИР включва не само искане за установяване на непълнота или
грешка в кадастралната карта, но и искане за установяване съществуването на
претендираното имуществено право в патримониума на ищеца към момента на
приключване на устните състезания. Така съдът следва да установи съществуването
на спорното материално право към момента на одобряване на кадастралната карта,
извършено със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, и към момента на
приключване на устните състезания. В настоящия случай, въз основа на събраните
по делото доказателства и проследявайки статута на имотите, съдът споделя
ищцовата теза, че заснемането на имотите – този на ищците и този на ответниците,
и двата притежавани в режим на СИО - към момента на изготвяне на кадастралната
карта не е било съобразено с утвърдените планове, действащи към момента, както
и с фактически материализираната на место спорна граница. Съгласно
§ 5 ал.1 от ПЗР на
ЗКИР, регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се
отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за
собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете,
предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има
прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на
регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод
дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и
действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване
по делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането
на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното
им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно
решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна
на границите.
От заключението на вещото
лице – инженер- геодезист се установи, че по кадастралния и регулационен план,
одобрен със заповед № 3/1977 г., процесните два имота са нанесени като едно
дворно място с планоснимачен номер 6654. Нанесени са една едноетажна масивна
жилищна сграда и тоалетната на ответниците, а тоалетната на ищците не е
нанесена. За дворни места с пл.номера 6651, 6652 и 6654 е отреден един общ
парцел с номер I в квартал 150. Към този момент, респ. през периода 1970 г. -
1995 г., собственик
на ищцовия имот е бил св. Х.. От показанията му се установява, че в имота имало
тоалетна, която направили заедно с чичо му през 1970 г. и представлявала две
тоалетни, на едно направени с една обща яма, залепени една до друга, с общ
бетонен покрив, като плоча. Тоалетната от горния край ползвал чичо му М., а
долната – св. Х.. Входовете на тоалетните били така, че в тази на св. Х. не
можело да се влезе от другия имот, т.к. имало тухлена ограда, която деляла
тоалетните и било ясно, коя тоалетна на кого е. Така било до продажбата на
имота на ищците, обективирана в НА с № 110 том X дело № 3494/ 1995 г. на
нотариус при ХРС, по силата на който ищците са станали собственици на следния
недвижим имот: 180/1075 ид.ч. от парцел I, целият от 1075 кв.м, в кв. 150 по
плана на гр. Хасково, одобрен със заповед № 3/1977 г., ведно със северната част
от построената в имота жилищна сграда, представляваща самостоятелно жилище,
построена в имот с пл. № 6654, което дворище заедно с имот пл. № 6652 и 6651
съставлявало парцел I в кв. 150, при граници: от две страни улици и парцел в
II. Приблизително по това време, св. Я. /съпруга на първи братовчед на ищеца/ станала
собственик на имота на ответниците и живяла в него през периода 1997 г. – 2000
г. Тя сочи, че в имота й към имота на ищците имали ограда - изградена стена,
която ясно разграничавала двата имота и нямало пряк достъп до техния имот. В
имота на свидетелката имало външна тоалетна, изградена от цимент. До тази
тоалетна била ищовата - от техния си край, където била стената, която ги дели.
Тяхната била изградена с тухли, циментирана. Вещото лице сочи, че и по плана от
1998 г. процесните два имота също са нанесени като едно дворно място с
планоснимачен номер 6654, за което дворно място вече е отреден самостоятелен
парцел VI (по имотни граници) в същия квартал 150. И тук са били нанесени
едноетажна масивна жилищна сграда и тоалетната на ответника, но не и тази на ищците.
След св. Я., от 2003 г. имотът има други собственици, продали го през 2006 г. на
св. М.. Той сочи, че имотът му имал външна тоалетна, която била наполовина
срутена от неговата страна, но можела да се използва - тухлена постройка, без
врата, с бетонен покрив. До тоалетната имало една тухлена ограда и тя била
наполовина срутена, към нея нямало залепена тоалетна и в ищцовия имот, а имало
празно място. Така се налага извод, че външната тоалетна, построена в имота на ищците,
е била съборена в периода 2000 г. /последните впечатления на св. Я./ - 2006 г.
/първите впечатления на св. М./. При закупуване на имота от ответниците през
2009 г., вече не е съществувала тоалетната в имота на ищците, преди залепена за
тази на ответниците, вместо което там имало празно място, използвано за
въглища, над което оставал общият бетонен покрив /св. Р., син на ответниците/. Същевременно,
макар и в полуразрушено състояние и без да се използва, оставала външната
тоалетна в имота на ответниците. И двете тоалетни не са били в КК, одобрена със
заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, като са нанесени два поземлени
имота с идентификатори 77195.741.228 (на ищците) и 77195.741.227 (на ответниците).
Външните очертания на същите почти изцяло се покривали с тези на дворно място с
пл.номер 6654, а външният контур на двете едноетажни жилищни сгради частично
съвпадал с контура на сградата по плановете от 1977 и 1998 години, според
заключението на вещото лице. Последното е установило от огледите и измерванията
на място, че контурите на сградите на ищците 741.228.2 и 741.228.3 не са били
нанесени коректно, не е нанесена тоалетната на ищците, тоалетната на
ответниците е съборена, източната част от границата между двата имота не е
нанесена коректно. Със специализиран софтуер то е изработило комбинирана скица
на двата имота, съдържаща информация от кадастралната карта, регулацията към
посочената дата и измерванията на място. За двата спорни имота бил отреден УПИ №
VI в квартал 150 с очертания, съвпадащи с тези в плана от 1998 година. На
скицата са нанесени във виолетов цвят фактически съществуващите на място:
корекция на контурите на сгради 741.228.2 и 741.228.3, тоалетната на ищците и
спорния участък от имотната граница. Оцветената на комбинираната скица /л.61/ в
сив цвят площ от 6 кв.м., заключена между буквите „А“, „Б“, „В“ и „Г“, е в
имота на ответниците; като на това място границата между двата имота следва да
преминава по линията във виолетов цвят между буквите „В“ и „Г“. Именно така
очертаната граница съвпада с коментираната по-горе от свидетелските показания
тухлена стена, представляваща оградата между двата имота, разделяща и двете
външни тоалетни. Не съществува спор между страните, че именно според тази
граница, те са упражнявали правото си собственост върху имотите си, от момента
на закупуването им и до сега. При огледите си и вещите лица са констатирали на
место съществуваща материализирана имотна граница между имота на ищеца и имота
на ответника - материализирана с тухлен зид, частично разрушен, като спорната
площ, оцветена в сиво на скицата, е от северната страна на този зид - в имота
на ищеца.
Предвид изложените
съображения, съдът приема иска с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР за изцяло
основателен и доказан и като такъв следва да го уважи. По отношение на
ответниците следва да се приеме за установено, че ищците са собственици на оцветената
на комбинираната скица на вещото лице – инженер-геодезист в сив цвят площ от 6
кв.м., означена с буквите „А“, „Б“, „В“ и „Г“ /л.61 от делото/, която площ
поради допусната грешка в КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, е била заснета като част от поземлен имот
77195.741.227 /собствен на ответниците/, вследствие на неправилно заснемане на
югоизточната граница на поземлен имот 77195.741.228 /собствен на ищците/, като
тази граница следва да минава по линията във виолетов цвят между буквите „В“ и
„Г“, така както е показано на същата скица, която се приподписва от съдебния
състав и представлява неразделна част от настоящото решение.
Що се отнася до
площта от 4 кв.м., оцветена в жълт цвят на комбинираната скица – същата не е
предмет на настоящото производство и съдът не дължи произнасяне по нея.
По иска с правно основание чл.45 от ЗЗД:
Отговорността при
непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД се поражда тогава, когато има
увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или
бездействие на едно или няколко лица, т.е. когато е установена причинната
връзка между виновното и противоправно поведение и увреждането. Докато вината
се предполага до доказване на противното /чл.45 ал.2 от ЗЗД/ и това доказване е
в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват
при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца. В конкретния
случай ищците не доказаха по несъмнен начин наличието на кумулативните
предпоставки на сложния фактически състав на непозволеното увреждане. Техните
твърдения са, че заснемането на спорната площ като част от имота на
ответниците, за която те се считали собственици, ги задължавало да проявят
грижата на добър стопанин и да предприемат необходимите действия за
предотвратяване на щетите в имота на ищците, нанасяни от намиращата се в тази
площ тоалетна и свързаната с нея канализация. Така се ангажирала отговорността
им да заплатят на ищците стойността на необходимите ремонтни работи за
отстраняване на нанесените в имота им имуществени щети в резултат на проявеното
от тях бездействие, подробно описани по вид, обем и стойност в исковата молба,
с допуснато изменение на размера на този иск, чрез увеличаването му. Претендира
се обезщетяването на нанесени имуществени щети на ПИ 77195.741.228; на сгради
77195.741.228.2 и 77195.741.228.3, и на подпорна стена по североизточната
граница на ПИ 77195.741.228, в резултат на бездействието на ответниците да
премахнат тоалетна u свързана с нея отходна канализация, намиращи се в кадастралните
граници на имота им; наложили извършването на следните дейности: укрепване на
основите на посочените две сгради; укрепване на подпорна стена; възстановяване
на бетонна настилка; разрушаване на съществуваща тухлена зидария 12 см и
направа на нова; запълване на пукнатини в тухлена зидария с циментов разтвор; изкърпване
на вътрешна мазилка по стени в двете сгради; изкърпване на външна мазилка по
стени и фаянсова облицовка по стени. По делото не се събраха категорични
доказателства, тези ремонтни дейности да са се наложили именно в резултат на
посочените от ищците причини. От гласните доказателства по делото и
заключенията на вещите лица се установи, че процесната външна тоалетна, от която
ищците твърдят да са произлезли вредите за имота им, е в лошо състояние и не се
ползва от много време, като в нея няма течаща вода. В заключението си едноличната
съдебно- техническа експертиза от вещо лице – строителен инженер се сочи, че
при направен оглед на място не е установено наличие на свързана с тоалетната
канализация. Това вещо лице сочи, че дори и при налична канализация, същата не
е основна причина за настоящото състояние на сградите. Причините за
уврежданията били комплексни - и двете сгради не били ремонтирани от години, в
изключително лошо състояние; при старо строителството с липсващи колони, които
да стабилизират зидовете, стените били носещи, а натоварването - директно върху
тях. Метеорологичните условия влияели върху външната мазилка. Неравномерното
слягане на почвата с годините предизвиквало образуването на пукнатини в
конструкцията. Плиткото фундиране, над точката на замръзване, била една от
предпоставките за неравномерни слягания в основите. При разпита си в открито
съдебно заседание вещото лице сочи, че бетоновата настилка при входа на
тоалетната била разбита, но не в следствие на някаква тръба, нямало пропадане.
На това място течали дъждовни води и имало лек наклон на север към имота на
ищците. Канализацията на имотите съществувала и през 1995 г., когато се купува
парцелът и тоалетната е била действаща. Ако е можело това да се отрази върху
сградите, според вещото лице по-скоро е било възможно в този момент, отколкото
в следващия, когато тоалетната въобще не се ползва. За описаните дъждовни води
сочи в заключението си и тройната съдебно- техническа експертиза от вещи лица –
двама строителни инженери и един машинен инженер. Тази експертиза сочи, че
процесната тоалетна е построена през 1961 г., в лошо общо техническо състояние,
без водопроводна инсталация, но с канализационна такава. Тя се състояла от две
тоалетни помещения, покрити с обща стоманобетонна плоча- пропукана и
пропаднала, като подходът до тях се осъществявал съответно от имота на ищците и
на ответниците.В резултат на навлажняването от различни води и пропадналата
североизточна основа и стена на сграда 77195.741.228.2, подпорната стена по
североизточната граница на ПИ 77195.741.228 била в лошо общо техническо
състояние- опасно наклонена в североизточна посока и отделена на 30 см от
основите на сградата. Тройната експертиза описва в заключението си подробно
констатираните щети по сгради 77195.741.228.2 и 77195.741.228.3, и по подпорната
стена по североизточната граница на ПИ 77195.741.228. Налице били три главни
причини за тези щети: 1. изливащите се битови води извън тръбите към септичната
яма; 2. дъждовните и снежни води, които са падали и падат върху сградите и
терена на ПИ 77195.741.227 (собственост на ответниците) и се изтичат
безпрепятствено в югоизточната част на ПИ 77195.741.228 (собственост на
ищците); 3. дъждовните и снежни води от североизточния скат на покривната
конструкция и терена на ПИ 77195.741.227, собственост на ответниците. Относно
причина № 1 се сочи, че след придобиване на собствеността на имота през 1973 г.
е изградена канализация, която започва от сграда 77195.741.227.2 през ПИ
77185.741.227 /на ответниците/ и включена в изградената септична яма, върху която
е построена тоалетната с две помещения. От септичната яма канализацията била
свързана през двора на ищците с градската канализация по ул. ***. Тръбите от
канализацията преди включването й в септичната яма били повредени /на две
места, отбелязани на скица на л.92, находащи се в имота на ответниците/, в
резултат на което, голяма част от битовите води са се изливали извън тръбата,
влизаща в септичната яма, навлажнявали са и прогизвали почвата около
тоалетната, основите и стените на сграда 77195.741.228.2, сграда
77195.741.228.3, пристройката към сграда 77195.741.228.3, подпорната стена и
терена между сградите и подпорната стена. За тези щети са допринесли и причини
№ 2 и 3. При разпита си в открито съдебно заседание, вещите лица допълват, че
допълнителна причина, сградите да са в изключително лошо състояние, е и
обстоятелството, че имало износване на мазилката и на материалите, като сградите
не са били поддържани добре – що се отнася за мазилката до тоалетната в сграда
228.2 в югоизточната стена, което увреждане не е започнало от 2009 г., а много
преди това. В заключението на тройната експертиза се сочат подборно
необходимите СМР за отстраняването на констатираните в ищцовия имот щети,
всичко на обща стойност от 10 734,05 лв.
Предвид изложените
данни по делото, не може да се направи еднозначен и категоричен извод, че
щетите по имота им, които ищците претендират, да бъдат обезщетени от
ответниците, са резултат именно и единствено на соченото от ищците - в резултат
на бездействието на ответниците да премахнат тоалетна u свързана с нея отходна
канализация, намиращи се в кадастралните граници на имота им. Тъкмо обратното,
установява се, че за увреденото състояние на имота им влияние имат и други
причини – оттока на дъждовните и снежни води от имота на ответниците към техния
имот, както и износените материали и лошото поддържане на сградите. Самите ищци
с изпратената до ответницата нотариална покана от 2019 г. сочат, че проблемът с
канализацията под тоалетната се задълбочил именно в резултат на обилни валежи. Същевременно,
касае се за старо строителството с липсващи колони, които да стабилизират зидовете,
метеорологичните условия влияят върху външната мазилка; неравномерното слягане
на почвата с годините предизвиква образуването на пукнатини в конструкцията; плиткото
фундиране, над точката на замръзване, е една от предпоставките за неравномерни
слягания в основите. Но всички тези негативни влияния са с дългогодишна
давност, а не са с начало – придобиването на имота от ответниците през 2009 г.
Процесната външна тоалетна е построена през 1961 г., според вещите лица, и през
1970 г., според св. Х., и в тази връзка, несъмнено към този период следва да се
отнесе и построяването на основните сгради в двата спорни имота. Канализацията
е изградена през 1973 г. Ответният имот е имал множество собственици, в т.ч.
свидетелката Я. през периода 1995- 2003 г., други лица през периода 2003- 2006
г. и свидетелят М. през периода 2006- 2009 г. В този ред на мисли, не може да
се приеме, че щетите по ищцовия имот са възникнали само и единствено поради
причини, настъпили след като ответниците са закупили имота си, за да се вмени
именно на тях отговорността по тяхното обезщетяване. Същевременно, от разпита
на св. Р., син на ответниците, лично извършвал ремонтните работи в имота им, се
установи, че през 2009 г. е предприел основен ремонт именно на канализацията. Ищецът
му казал за мръсната канализация, т.к. съседите имали някакви проблеми и св. Р.
я сменил. Лично ищецът му показвал и обеснявал, къде да сменя и той знаел, че
свидетелят е изкопал и е прекарал тръби за мръсната канализация, като никаква
вода не отивала назад към него. В този смисъл, ответниците не са бездействали
по повод ищцовите оплаквания от канализацията им, а тъкмо обратното –
предприели са действия по цялостното й отремонтиране.
Ето защо, осъдителният
иск солидарно против двамата ответника като неоснователен и недоказан следва да
се отхвърли изцяло – за сумата от 10 734 лв., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане.
Относно разноските:
Предвид уважения иск
по чл.54 ал.2 от ЗКИР и на основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, ответниците
следва да бъдат осъдени, да заплатят на ищците
деловодните разноски, направени от тях за този иск, а именно сумата от общо 965
лева, включваща – 600 лв. за адвокатско възнаграждение, 15 лв. за държавни
такси за удостоверения, 50 лв. за държавна такса за образуване на
производството и 300 лв. за вещото лице – инженер – геодезист. Разноските по
т.3, 4 и 6 от списъка на ищците по чл.80 от ГПК /л.138/ не представляват
деловодни разноски, по смисъла на чл.78 ал.1 от ГПК, предвид на което съдът не
ги присъжда. Останалите разноски следва да останат в тежест на страните, така
както са направени, а именно – разноските на ищците по иска по чл.45 от ЗЗД,
разноските на ответниците по иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР и за адвокатско
възнаграждение. Въпреки отхвърления иск по чл.45 от ЗЗД, на основание чл.78
ал.3 от ГПК, в полза на ответниците не следва да се присъждат разноски за
адвокатско възнаграждение, доколкото в представения договор за правна защита и
съдействие /л.64/ липсва разграничение, каква част от него, за кой от
предявените искове се отнася; и не е представен от тях списък по чл.80 от ГПК,
в който да се уточнява това.
Мотивиран така,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.54 ал.2
от Закона за кадастъра и имотния регистър, по отношение на ответниците Н.И.И. с ЕГН ********** и Р.Р.И. с ЕГН **********,***; че ищците И.М.Д. с ЕГН ********** и А.Й.Д. с ЕГН **********,***;
са собственици на оцветената на комбинираната скица на вещото лице –
инженер-геодезист в сив цвят площ от 6 кв.м., означена с буквите „А“, „Б“, „В“
и „Г“ /л.61 от делото/, която площ поради допусната грешка в КККР на гр.
Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, е била
заснета като част от поземлен имот 77195.741.227 /собствен на ответниците/,
вследствие на неправилно заснемане на югоизточната граница на поземлен имот
77195.741.228 /собствен на ищците/, като тази граница следва да минава по
линията във виолетов цвят между буквите „В“ и „Г“, така както е показано на
същата скица, която е приподписана от съдебния състав и представлява неразделна
част от настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.М.Д. с ЕГН ********** и А.Й.Д. с
ЕГН ********** солидарно против Н.И.И. с ЕГН ********** и Р.Р.И. с ЕГН **********;
иск за сумата от 10 734 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното му изплащане; представляваща обезщетение
на нанесени имуществени щети на собствените на ищците ПИ 77195.741.228, сгради
77195.741.228.2 и 77195.741.228.3, и подпорна стена по североизточната граница
на ПИ 77195.741.228, в резултат на бездействието на ответниците да премахнат външна
тоалетна u свързана с нея отходна канализация, намиращи се в кадастралните
граници на имота им; наложили извършването на следните дейности: укрепване на
основите на посочените две сгради; укрепване на подпорна стена; възстановяване
на бетонна настилка; разрушаване на съществуваща тухлена зидария 12 см и
направа на нова; запълване на пукнатини в тухлена зидария с циментов разтвор;
изкърпване на вътрешна мазилка по стени в двете сгради; изкърпване на външна
мазилка по стени и фаянсова облицовка по стени.
ОСЪЖДА Н.И.И. с ЕГН ********** и Р.Р.И. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на И.М.Д.
с ЕГН ********** и А.Й.Д. с ЕГН ********** сумата от общо 965 лева за деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването
му на страните – на ел.адреси на
адвокатите им от л.133 и 134, като им се изиска незабавно потвърждение, а
при липса на такова – делото да се докладва.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!