Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 12 424 по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
558 ал.5 вр. 557 ал.1 т.2 б. „а” от КЗ за сумата от 180
000 лв.
В исковата молба на П.К.К. се твърди, че на 24.10.2016 г., на път ІІ-64 между гр.
Карлово и гр. Баня е осъществено ПТП от водача на лек автомобил „Мерцедес 300
ТД“ с ДКН ******* – Е.Ю.П., който поради несъобразена скорост напуска лентата
за движение, преминава през лентата за насрещно движение, удря се в дърво и се
преобръща в крайпътната територия. Твърди се, че от удара починала пътничката в
лекия автомобил Ю.Т.П., майка на ищеца. По отношение на лекия автомобил нямало
сключен договор, покриващ риска „ГО“ към датата на ПТП-то. Твърди се в исковата
молба, че след научаване на трагичната вест за смъртта на майка му ищецът бил
съкрушен, породил се огромен по обем психически стрес, търпял душевни болки и
страдания.
Предвид изложените фактически твърдения е мотивиран правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника Г.Ф. да му заплати сумата 180 000 лв.– обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2017 г. Претендират се
разноски.
Ответникът Г.Ф., редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК с релевирани
в същия възражения. Претендира разноски.
По делото като трето лице – помагач на страната на ответника е консититуиран Е.Ю.П., редовно уведомен, оспорва иска в
открито съдебно заседание.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. Д..
Възраженията на ответника се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Ш..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 85/24.10.2016
г. на ОД на МВР - Пловдив, от който се установява, че на 24.10.2016 г., около 11.40
часа, на път ІІ-64 между гр. Карлово и гр. Баня
е осъществено ПТП от водача на лек автомобил „Мерцедес 300 ДТ“ с рег. № *******–
Е.Ю.П., при което пострадала пътничката в автомобила Ю.Т.П.. Като обстоятелства
и причини за ПТП в протокола е посочено, че водача на ППС на прав участък от
пътя губи контрол над автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение,
излиза вляво от пътя и се блъска в крайпътно дърво.
По делото е представено удостоверение за наследници изх. № 437/01.03.2017
г. на Община Карлово, от което е видно, че Ю.Т.П. е починала на 24.10.2016 г. и
е оставила за свои наследници по закон дъщеря си А.К.К.и
синовете си П.К.К. и Е.Ю.П..
Представено е и писмо от ГФ по повод образувана щета на 04.04.2017 г. за изплащане на обезщетение на П.К.К..
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р К.А.С.. В същото вещото лице е обосновало извод, че непосредствената
причина за смъртта на Ю.П.е остра кръвозагуба, настъпила в резултат на
разкъсване на паренхима но белите дробове и слезката. Вещото лице е посочило, че от липсата на
специфични увреждания по тялото на пострадалата от поставен предпазен колан,
може да се направи извод, че тялото на загиналата е извършило свободно
инерционно движение в купето на автомобила като наличието на поставен предпазен
колан не би променило в голяма степен локализацията и степента на увредите.
По делото е изслушана и САТЕ, изготвена от вещото лице инж. В.К.Д.. В
заключението си вещото лице е посочило, че няма данни по делото за технически
причини за настъпване на произшествието като причината за неговото настъпване са
субективните действия на водача на лекия автомобил с органите за управление.
Посочено е, че водачът е имал техническата възможност непрекъснато да
контролира движението на автомобила и да се движи със скорост, при която
автомобила не би загубил устойчивост.
В съдебно заседание на 21.05.2018 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля А.А.Т..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
нормата на чл. 557 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България
и е причинено от моторно превозно средство по
отношение на което не е сключена застраховка, покриваща риска „Гражданска
отговорност”. Потестативната възможност лицата да
предявят претенцията си пред съда
е поставена в зависимост от условието, претенцията
за обезщетение да е предявена по доброволен ред пред Г.Ф.. В настоящия случай по делото са налични доказателства, установяващи за предявяване на щетата
пред ответника, с оглед, на което са спазени изискванията на нормата на чл. 558
ал.5 от КЗ.
Страните не са формирали спор, че на 24.10.2016 г. е реализирано ПТП, при
което загинала Ю.Т.П..
Не е формиран спор, че извършителят на ПТП-то е управлявал МПС без сключена
застраховка „ГО”, а това се установява и от констатациите на протокола за ПТП,
който в тази си част има обвързваща съда доказателствена
сила.
Вината като субективен
елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя е предмет на установена
от законодателя оборима презумпция. Същата се установява
от констатациите на протокола за ПТП, респ. изводите
на вещото лице по САТЕ, която
настоящият съдебен състав кредитира като обективна и компетентно изготвена.
Настъпилите вреди, както и причинно-следствената връзка между деянието и
вредите се установяват от съдебно-медицинската експертиза, която съдът
кредитира като компетентна и обективно изготвена.
Ищецът е низходящ от първа степен на починал в ПТП, предвид което притежава
активна материалноправна легитимация да претендира
репарация на причинените му, вследствие смъртта на неговата майка, вреди.
Понесените от ищеца неимуществени вреди се установяват от събраните гласни
доказателства, които при спазване на условията на чл. 172 от ГПК съдът цени
като непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно състоянието
на същия.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на родител, представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968 г. на ВС, при определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищеца, отношенията му
с починалото лице и други обстоятелства. Под други
обстоятелства следва да се имат
предвид конкретните болки и страдания, претърпени от него. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищеца, интензитета
на неговото страдание, вследствие загуба на родител, с който са поддържали
близки връзки в продължение на дълъг период от време и взаимно са се
подкрепяли, справедливо би било да се присъди от 130 000 лв., а за горницата до
пълния предявен размер същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изводите на вещото лице по СМЕ настоящият съдебен състав намира
заявеното възражение за съпричиняване за
неоснователно.
Настоящият съдебен състав намира, че законната лихва
върху определеното обезщетение се следва след изтичане на предвидения в нормата
на чл. 496 ал.1 от КЗ срок за произнасяне, в каквато насока е и задължителната
съдебна практика /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 893 ОТ 20.11.2014 Г. ПО Т. Д. №
1114/2014 Г., Т. К., I Т. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 105 ОТ 27.02.2015 Г. ПО Т. Д. № 1537/2014 Г., Т. К., ІІ Т.
О. НА ВКС и др./. Ищцовата претенция е заведена при ответника на 04.04.2017 г., предвид което началния период на законната
лихва следва да се счита 05.07.2017 г. /денят, следващ изтичането на
предвидения в цитираната по-горе норма тримесечен срок/.
По разноските:
Ищецът е депозирал списък на разноски по чл. 80 от ГПК, в който е заявено
искане да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на процесуалния му
представител по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Искането е заявено в преклузивния по ГПК срок, в адвокатското пълномощно на
процесуалния представител на ищеца /стр. 40 в делото/ е посочено, че
представителството е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА, поради което
настоящият съдебен състав счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приложение на горецитираната правна норма. С оглед
размера на заявения иск и уважената част от него, извършените по делото
процесуални действия и фактическата и правна сложност на делото настоящият
съдебен състав намира, че дължимото възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца възлиза на сума в размер на 5 130 лв., с оглед определените минимални
размери на адвокатските възнаграждения в Наредба 1/2004 г., а в неговата
припадаща се част с оглед уважената част от иска същото е в размер на 3 705 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 263, 89
лв. разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС ДТ и съдебни разноски в размер на 5 290, 28 лв.,
съобразно уважената част от исковете.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: *** да
заплати на основание чл. 558 ал.5 вр. 557 ал.1 т.2 б.
„а” от КЗ на П.К.К., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, партер – адв. Й.Д. сумата от 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП, реализирано на 24.10.2016 г. на път ІІ-64, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 05.07.2017 год. до окончателното им изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размер от 180 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на адв. Й.Д., адрес: ***, партер сумата от 3 705 лв. –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.К.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
партер – адв. Й.Д. да заплати на основание чл. 78
ал.3 от ГПК на Г.Ф., с адрес: *** сумата
от 263, 89 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: *** да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на
СГС сумата от 5 290, 28 лв. –ДТ и съдебни разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице на страната на ответника Г.Ф.
– Е.Ю.П., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: