№ 410
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в закрито заседание
на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20211100108373 по описа за 2021 година
в открито заседание на седми февруари две хиляди двадесет и втора
година, при участието на секретаря Христина Йорданова разгледа
докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 8 373/2021 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.93 ал.2 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответното
дружество предварителен договор на 25.06.2020 г. за покупко-продажба на
недвижим имот. В изпълнение на същия платил задатък в размер на 29 924, 20
лв. Поддържа, че с оглед неизпълнение на задължението на продавача по чл. 6
ал.2 от договора да изгради имота респ. да получи разрешение за ползване на
същия до края на месец април 2021 г. изпратил уведомление на 14.06.2021 г.
на ответника, с което му давал десетдневен срок за изпълнение на договора
като в противен случай ще счита същия за развален. Твърди се, че
уведомлението е получено надлежно от ответника – продавач, който не
изпълнил в предоставения срок своето задължение. Твърди се, че на
18.06.2021 г. продавачът ответник му възстановил заплатената сума от 29 924,
1
20 лв., но с оглед уговорката в договора на ищеца се следвал двойния размер
на платения задатък.
При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от иска и
иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 29 924, 20 лв. – остатък от уговорения задатък, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът „К.Х.“ ЕАД, редовно уведомен, оспорва иска по
съображения, развити в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Страните представят и писмени бележки.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание
чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Не се спори между страните, а това е видно и от представените
доказателства, че са сключили предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, по силата на който ищецът –купувач е щял да придобие
правото на собственост върху имота. Страните не спорят, а това се установява
и от съдържанието на сключения предварителен договор респ. представеното
платежно нареждане, че ответното дружество е получило от ищеца на
30.06.2020 г. сумата от 29 924, 20 лв. по повод сключения договор. Съобразно
същият, в чл. 4 от договора, е постигнато съгласие между страните за
сроковете и начина на плащане на продажната цена. С оглед уговорките в
договора, купувачът – ищец дължи заплащане на сума в размер на 15 300 евро
или в левовата му равностойност в срок до 06.07.2020 г. като задатък /капаро/
като договорът влиза в сила в деня на постъпване на задатъка, а остатъка от
уговорената цена следва да се заплати в срок до 20 работни дни от
прехвърляне с нотариален акт на имота, чрез банков кредит.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил своите задължения по чл.
6 ал.2 от договора, които касаят изграждане на имота в сроковете и при
условията, уговорени в него. Съобразно постигнатите уговорки, продавачът –
ответник е поел задължение по отношение на имота да бъде получен акт
образец 16 до края на месец април 2021 г. Не е формиран спор и относно
обстоятелството, че на падежът на задължението на продавача, същият не е
2
реализирал изпълнение.
Не е формиран спор и относно обстоятелството, че договорът е развален
впоследствие от изправната страна с оглед изпратено уведомление респ.
липсата на данни по делото за изпълнение на задълженията на ответника –
продавач в предоставения срок.
Не се спори, че ответникът е върнал на ищеца сума в размер на 29 924,
20 лв.
Спорът между страните е концентриран досежно фактът за наличие
на уговорка за задатък. Ищецът твърди наличие на такава, на което
ответникът противопоставя възражение, че платената сума не е задатък, а част
от уговорената продажна цена. Не съществуват пречки от нормативен
порядък, с оглед правилото на чл. 9 от ЗЗД, установяващо свобода на
договаряне, функциите на задатъка да бъдат придадени и на платената от
изправната страна авансова сума като част от продажната цена на имота.
Достатъчно е в съглашението си страните да придадат на определена
престация значение на задатък, дори тази престация да не е дефинирана
изрично в същото като „задатък“. За целта следва в съглашението да бъдат
включени уговорки, съгласно които е придадено на престацията значението
на задатък, включващи стимул те да изпълнят точно задълженията си, за да
не изгубят даденото ли да бъдат принудени да върнат полученото в двоен
размер и изправната страна да може да задържи получения или да иска
връщане в двоен размер на дадения задатък, след като се откаже от договора /
в този смисъл решение 198 от17.01.2020 Г. по гр.д. № 661/2019 Г., Г. К., ІІІ Г.
О. НА ВКС, решение № 106/16.07.2018 г. по гр. д. № 4088/2017 г. на ВКС, ІІІ
г.о., решение № 12/23.05.2018 г. по гр. д. № 834/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
решение № 64/10.09.2012 г. по т. д. № 193/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
71/09.07.2010 г. по т. д. № 726/2009 г. на ВКС, І т.о./. В настоящия случай,
съобразно клаузата на чл. 10 ал.1 от договора, страните са се съгласили
последиците при неизпълнение на договора да се уредят чрез обезщетяване
на вредите при условията на гражданското и търговско законодателство.
Тълкувайки волята на страните, съобразно постигнатите уговорки в чл. 4.1. и
чл. 10 ал.1 от договора, съгласно критериите, заложени в нормата на чл. 20 от
ЗЗД съдът намира, че процесната сумата обезпечава изпълнението по
договора дори и само с оглед на обстоятелството, че плащането на сумата е
3
обвързано с влизане в сила на договора между страните по арг. на чл. 93 ал.1
от ЗЗД, че задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът.
Дефинитивно, задатъкът служи като предварително и общо определяне на
обезщетението, върху което кредиторът ще има право в случай на
неизпълнение т.е. покрива изискванията, установени в чл. 10 ал.1 от договора
с оглед използваната словесна конфигурация „обезщетение при условията на
гражданското и търговско законодателство“.
Не могат да бъдат споделени възраженията на ответника, че
договорът бил развален по общо съгласие на страните по обективни причини,
поради липса на доказателства, подкрепящи твърденията на същия. Тези
твърдения от своя страна се опровергават и от съдържанието на
уведомлението за разваляне на договора, изпратено от ищеца и прието по
делото като неоспорено от страните доказателство.
Не могат да бъдат споделени и възраженията на ответника, че
отношенията на страните следвало да се уредят, съобразно разпоредбата на
чл. 10 ал.4 от договора доколкото видно от съдържанието на сочената
уговорка същата касае хипотеза на отказ от договора от страна на продавача,
която е неотносима в настоящия случай.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира иска за
основателен и като такъв същият следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца
се следва сумата от 2 697 лв. – разноски, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК
респ. ангажираните доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното СГС, Първо ГО, 19 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.Х.“ ЕАД, ЕИК ****, със съдебен адрес: гр. София, бул. ****,
офис 4 – адв. Г.П. да заплати на основание чл. 93 ал.2 от ЗЗД на В.И.И., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ***** – адв. П.К. сумата от
29 924, 20 лв. - представляваща задатък по предварителен договор от
25.06.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.07.2021
4
год. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78 ал.1
от ГПК сумата от 2 697 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок, считано от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5