№ 3821
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
и прокурора Св. Г. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Р. Гетов Наказателно дело от
общ характер № 20225330202184 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ПЛОВДИВ – редовно призована, се
представлява от прокурор С.Н..
ПОДСЪДИМИЯТ В.С.С. – редовно призован, се явява лично.
ПОСТРАДАЛАТА Н.В.С. – редовно призована чрез законния си
представител, се представлява от майка си В.С.С..
Съдът докладва постъпила справка за съдимост за подсъдимия В.С.С..
Докладва се Удостоверение за раждане на Н.В.С..
Докладва се и писмо с вх. № 33645/27.04.2022 г. от ЧСИ Ангел
Ангелаков, с което уведомява съда за постъпили плащания по изпълнително
дело № 20198260400421 в взискател Н.В.С. чрез своя родител и законен
представител В.С.С., като материалите са приложени от лист 8 до лист 24 от
делото.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
РОД. С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание. Не желая от
името на дъщеря ми да участваме като частен обвинител по делото.
ПОДС. С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание. Не желая да
упълномощавам адвокат, нито да ми бъде назначаван служебен такъв.
1
СЪДЪТ, след съвещание и като взе предвид становищата на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
разпоредителното заседание, поради което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕ СЕ самоличността на подсъдимия:
В.С.С. – роден на *** в гр. П.,б.б.г., живущ в *** и с постоянен адрес:
***, с основно образование, разведен, безработен, неосъждан, с ЕГН:
**********.
СЪДЪТ разясни на подсъдимия правата му по чл. 55 от НПК и правото
да участва в обсъждане на въпросите в разпоредителното заседание.
ПОДС. С.: Разбирам правата си.
СНЕ СЕ самоличността на законния представител на пострадалата:
В.С.С. – на ***, б.,б.г.а, със средно-специално образование, разведена,
работеща, неосъждана, ЕГН: **********.
СЪДЪТ разясни правата на пострадалата Н.В.С., чрез нейната майка
родителя и законен представител В.С. С. правата по чл. 76 от НПК, както и
правото да участва в обсъждането на въпросите, предмет на разпоредителното
заседание.
РОД. С.: Разбирам правата.
ПРОКУРОР: Получих съобщение за насрочване на разпоредителното
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и съм уведомена за
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК преди повече от 7 дни.
РОД. С.: Получих съобщение за насрочване на разпоредителното
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и съм уведомена за
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК преди повече от 7 дни.
ПОДС. С.: Получих копие от обвинителния акт, съобщение за
насрочване на разпоредителното заседание, към което имаше копие на
разпореждането на съда и съм уведомен преди повече от 7 дни за въпросите
по чл. 248, ал. 1 от НПК.
2
СЪДЪТ разясни на участниците в разпоредителното заседание
разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК, като им указа, че всички възражения за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не са
поставени на обсъждане в разпоредителното заседание или които са приети за
несъществени, не могат да се правят в съдебно заседание на
първоинстанционния, въззивния и касационния съд.
ПРОКУРОР: Наясно съм, разбирам последиците.
РОД. С.: Наясно съм, разбирам последиците.
ПОДС. С.: Наясно съм, разбирам последиците.
СЪДЪТ разясни на участниците в разпоредителното заседание правото
им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния
секретар.
ПРОКУРОР: Нямам искания за отводи.
РОД. С.: Нямам искания за отводи.
ПОДС. С.: Нямам искания за отводи.
ПРИСТЪПИ се към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОР: Считам, че делото е подсъдно на Районен съд – Пловдив.
Няма основания за спиране или за прекратяване на наказателното
производството. В хода на досъдебното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване на правата на подсъдимия или пострадалата. Към момента няма
основание за разглеждане на делото по реда на особените правила на глава
ХХVІІ и ХХІХ от НПК. Не са налице предпоставките за разглеждане на
делото при закрити врати, респективно за привличане на резервен съдия,
съдебни заседатели, назначаване на защитник, вещо лице, тълковник,
преводач или преводач на български жестов език и извършването на съдебни
следствени действия по делегация. За мярката „подписка“ по отношение на
подсъдимия считам, че същата е правилно определена и следва да бъде
потвърдена. Нямам на този етап искане за събиране на нови доказателства.
Моля да насрочите делото за разглеждане по общия ред.
РОД. С.: Присъединявам се изцяло към становището на прокурора. Не
е допуснато в хода на досъдебното производство съществено процесуално
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на
3
правата ни. Нямам искания за събиране на доказателства. Не възразявам по
мярката за неотклонение. Нямам искане да участвам като частен обвинител.
ПОДС. С.: Съгласен съм с това, което каза прокурорът. Нямам
възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Нямам
доказателствени искания. Нямам възражения по мярката ми за неотклонение.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание, като взе предвид становищата на
страните и като съобрази въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 от НПК,
приема следното:
Делото, с което е сезиран съдът, е подсъдно на Районен съд – Пловдив.
Не са налице основания за прекратяване или за спиране на
наказателното производство.
При служебно дължимата проверка за редовност на обвинителния акт
съгласно чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК съдът намира, че съгласно трайната
съдебна практика в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да
има фактическо отразяване на мястото на твърдяното престъпление.
В конкретния случай съгласно диспозитива на обвинителния акт се
твърди деянието, вменено във вина на подсъдимия С., да е извършено в гр.
Пловдив. Съдът намира обаче, че в обстоятелствената част на обвинителния
акт липсва описание на фактически твърдения за мястото на извършване на
твърдяното престъпление. Посочено е, че бракът между подсъдимия С. и
свидетелката В.С.С. е бил прекратен с решение на Районен съд – Пловдив.
Това обстоятелство обаче не обуславя и не определя мястото на извършване
на твърдяното престъпление. Съгласно правилата на гражданското
законодателство и разпоредбите на ЗЗД, ако не е уговорено друго
местоизпълнение между страните, паричните задължения са носими, а не
търсими, тоест тяхното принципно местоизпълнение е по местоживеене на
кредитора. Следователно, за да бъде изпълнено изискването за установяване
на мястото, където е трябвало да бъде изпълнено паричното задължение,
следва в обвинителния акт да се съдържа твърдение за населеното място, в
което е живеело правоимащото лице. В този изричен смисъл са Решение
№238 от 29.09.2016 г. по ВНОХД № 1602/2016 г. по описа на Окръжен съд
– Пловдив; Определение № 587 от 30.05.2019 г. по в.ч.н.д. № 1012/2019 г.
4
на Окръжен съд – Пловдив. Аналогични изводи относно значението на
описването на това обстоятелство са изводими и в Определение от 21.07.2016
г. по в.ч.н.д. № 188/2016 г. на Окръжен съд – Силистра. В конкретния случай
в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва твърдение поне за
населеното място, в което живее низходящият на свидетелката С., в чиято
полза се твърди подсъдимият да дължи издръжка. Посочено е, че малолетната
Н.В.С. живее със своите майка и баба, за които се твърди да полагат
необходимите усилия за отглеждането и възпитанието й, но от описанието в
обстоятелствената част на обвинителния акт не става ясно кое е населеното
място, където се твърди, че подсъдимият е трябвало да изпълнява паричното
си задължение за издръжка.
Съдът намира, че този пропуск е довел до ограничаване правото на
защита на подсъдимия и по-конкретно правото му да разбере какво точно
обвинение му е повдигнато, за да бъде охранена възможността за адекватна и
в пълен обем защита. Препятствана е и възможността на съда да извърши
преценката за местната подсъдност на делото.
Изцяло в този смисъл е и съдебната практика, като с цитираното
решение на въззивния съд е отменена присъда на Районен съд – Пловдив, XXI
нак. състав и делото е върнато съгласно действащия към онзи момент
процесуален закон на Районна прокуратура – Пловдив за отстраняване на
допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се именно в липса
на описание на всички признаци от състава на престъплението, за което е
повдигнато обвинение. Настоящият състав намира, че така допуснатото
процесуално нарушение в обвинителния акт се явява съществено по смисъла
на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, тъй като при липсата на описание на
съставомерен признак, то неминуемо е ограничено правото на подсъдимия да
узнае всички фактически параметри и обстоятелства по вмененото му
обвинение. Същевременно процесуалното нарушение е и отстранимо, което
налага да бъде прекратено единствено съдебното производство и делото да
бъде върнато на Районна прокуратура – Пловдив.
Отново съгласно цитираната съдебна практика съдът, като не отстранил
така описания порок в обвинителния акт, а вместо това е разгледал делото по
същество, то това е довело до задълбочаване на процесуалното нарушение,
като вместо на своевременен етап от процеса да предприеме действия за
неговото отстраняване, той е постановил съдебен акт по същество, който
5
също е бил опорочен.
В заключение следва да се посочи, че не се поставят завишени и
неизпълними изисквания към съдържанието на обвинителния акт. Конкретно
по отношение на разгледаното в случая обстоятелство, то трайна е практиката
и на самата Районна прокуратура – Пловдив да описва местоживеенето на
кредитора като място на извършване на деянието, така и всички останали
обвинителни актове, с които е бил сезиран настоящият състав за
престъпления по чл. 183 от НК през календарната година: по НОХД №
1125/2022 г.; НОХД № 1226/2022 г. Видно е, че и самата Районна
прокуратура – Пловдив възприема този стандарт, поради което не са налице
основания той да бъде игнориран в настоящото производство.
На следващо място отново съгласно същото съдебно решение, в което
подробно са изяснени изискванията за редовност на обвинителния акт по
обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, във фактическото
описание следва да има изрично отразяване за това, че подсъдимото лице има
обективна възможност да изпълни задължението за издръжка. В конкретния
случай прокурорът е описал какви справки са изискани и събрани на
досъдебното производство от ТД на НАП – Пловдив, от Агенция за социално
подпомагане и от Бюро по труда при Община Марица, като очевидно тези
действия са предприети за изясняване на разгледаното обстоятелство, но така
и в обвинителния акт не фигурира крайното становище на прокурора относно
резултата от тези справки, тоест липсва твърдение дали въз основа на тези
материали или на други доказателства се твърди, че подсъдимият е имал
обективната материална възможност да изпълни твърдяното си задължение за
заплащане на парична издръжка. Този недостатък на обвинителния акт е
отново отстраним.
Накрая с оглед преценката за субективната съставомерност съдът
намира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да се опишат
факти, от които да се прави извод, че подсъдимият е бил уведомен и е знаел
за съществуващото си задължение за издръжка към началото на
инкриминирания период. От обвинителния акт остава неясно твърди ли
прокурорът, че подсъдимият е знаел за паричното задължение и кога е узнал.
Общото твърдение, че деянието било извършено умишлено с целени и
настъпили общественоопасни последици не санира този недостатък, защото
то не съдържа твърдение за конкретни факти, които съдът да установява, а
6
представлява правен извод, направен въз основа на неясни и неописани
обстоятелства, които прокурорът очевидно е приел, но те остават скрити
както за подсъдимия, така и за съда. Това е неоправдано ограничаване пред
правото на защита и внася неяснота в предмета на доказване.
В конкретния случай се твърди да е постигната спогодба между
страните по гражданското дело за прекратяване на брака. Доколкото
спогодбата би могла да бъде сключена само с процесуален представител по
правилата на гражданското процесуално право, то би следвало да бъде
описано как и кога подсъдимият е узнал за задължението за издръжка –
например присъствал ли е лично, връчено ли му е съдебно съобщение,
предупреден ли е с протокол по ЗМВР, уведомен ли е от трето лице и т.н.
Прокурорът следва още в обвинителния акт да опише фактите, които
твърди, че обуславят не само обективната, но и субективната съставомерност
на деянието.
Всички тези обстоятелства съдът намира, че следва да бъдат отнесени
към категорията на отстранимите съществени процесуални нарушения, което
налага да бъде прекратено съдебното производство и да бъде върнато делото
на Районна прокуратура – Пловдив за отстраняване на така констатираните
нарушения.
При този изход на делото съдът намира, че не следва да се произнася по
останалите въпроси на разпоредителното заседание с изключение на мярката
за неотклонение. В конкретния случай мярката „подписка“ е правилно
определена, надлежно изпълнява своите цели, поради което не са налице
основания за нейното изменение или отмяна и тя трябва да бъде потвърдена.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 2184/2022 г. на
Районен съд – Пловдив, ХХІ наказателен състав.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Пловдив за отстраняване на
констатираните в мотивната част на определението отстраними съществени
процесуални нарушения.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок
7
от днес пред Окръжен съд – Пловдив по реда на глава ХХІІ от НПК.
ПОТВЪРЖДАВА взетата мярка за неотклонение „подписка“ спрямо
подсъдимия В.С.С..
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок
от днес пред Окръжен съд – Пловдив по реда на глава ХХІІ НПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 15:35 часа.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
Секретар: _______________________
8