Р Е Ш Е Н И Е
София, 13.07.2016
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,
13-ти с-в, в публичното заседание на четиринадесети
април
през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател: Росен Димитров
Секретаря С.А.
като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 17998
по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе пред
вид:
Предявени са обестивно съединени искове с правно основание чл.242,
вр. чл.238, ал.5 от КЗ от Кодекса за
застраховането/отм./ и с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищецът В.Г.К.
твърди, че на 01.04.2008 г. е сключил с „У.Б.“
АД договор за кредит за сумата от 70 000 лв. В съответствие
с изискванията на банката на 04.04.2008г. е
подписал декларация за информираност,че към договора за кредит е
добавена застраховка
по Групов застрахователен договор за
застраховка „Кредитна протекция“ № 02/2007г.
сключен между „К. - Ж., К.Б.“ КЧТ, ЕИК ***** от една страна като застраховател и „У.Б.“ АД с ЕИК ****, от друга страна като договорител.
На
08.09.2008 г. ищецът е претърпял злополука,
която довела до 76 % трайно намаляване на неговата работоспособност.
Макар първоначално застрахователя да заплатил няколко вноски по кредита в
полза на Банката, впоследствие отказал да продължи тези плащания , при което за
да избегне проблеми с обслужването на дълга,евентуална предсрочна изискуемост
на кредита и насочване на изпълнение върху обазпачанието-ипотекиран недвижим
имот,ищецът бил принуден да плаща дължимите анюитетни вноски към Банката.
Заплатил е 66 вноски за периода от 25.05.2009 год. до 25.10.2014 год. на обща
стойност 34 210.87 лв.
Според ищеца горното плащане поражда правото му
на пряк иск срещу застрахователя за изплатените
суми,
като на основание чл.86,ал.1 ЗЗД претендира и начисляване
на лихва за забава върху размера на всяка от горните 66 вноски считано от
датата следваща падежа й до датата на исковата молба в общ размер на 9777.83
лв.
Претендира законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
„К. Ж.” АД гр.П.,
Франция чрез „К. - Ж., К.Б.“
КЧТ е депозирал отговор, в който се
изразява становище за неоснователност на предявените
искове, тъй като са погасени по давност,а евентуално са неоснователни,поради факта,че не
е налице настъпило застрахователно събитие по смисъла на Общите условия на
застраховката – липсва второто установено условие в
дефиницията установена в т.3.15 за “трайно
намалена или загубена работоспособност”, а именно - лицето да е неспособно да
упражнява обичайната си или друга дейност чрез полагане на подобни умствени или
физически усилия и личен труд за осигуряване на доход. Моли
съда да отхвърли предявения главен иск и съответно акцесорния такъв.Претендира
разноски.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Безспорно е установено по делото, че на 01.04.2008 год. между “У.Б.”
АД и В.Г.К., като
кредитополучател, бил сключен договор за кредит № 17, по силата на който
банката предоставила заем в размер на 70 000 лв.,обезпечен с ипотека върху
недвижим имот.
На 04.04.2008 год. В.Г.К. подписал декларация, с което дал съгласието си да бъде
застрахован във връзка с договора за кредит по застрахователен пакет „А“ на програма
“Кредитна
протекция” съгласно Групов застрахователен договор, сключен между “К. Ж., К.Б.” в качеството на застраховател и “У.Б.” АД като договорител-л.185-л.230
от делото, за следните рискове: 1/ смърт в резултат на злополука или заболяване
и 2/ трайно намалена или загубена работоспособност над 70 % в резултат на
злополука или заболяване, 3/временна нетрудоспособност в резултат на злополука
или заболяване. Ползващо се лице по
договора съгласно чл.10 от ОУ е “У.Б.” АД.
Съгласно т. 3.15 от Общите условия трайно намалена или загубена
работоспособност е медицински удостоверима,вероятно постоянна неспособност на
застрахования да упражнява обичайната си или друга дейност чрез полагане на
подобни умствени
или физически усилия и личен труд за осигуряване на доход, настъпила през срока
на индивидуалното застрахователно покритие като пряк резултат от
застрахователно събитие. Трайно намалената или загубена работоспособност се
установява от Застрахователите въз основа на представено експертно решение на
Териториална Експертна Лекарска Комисия (ТЕЛК) съответно Национална Експертна
Лекарска Комисия (НЕЛК), удостоверяващо процент на загубена работоспособност
над 70%. За дата на настъпване на ТНЗР се счита датата на инвалидизиране
съгласно първото поред решение на ТЕЛК, удостоверяващо процент на загубена
работоспособност над 70% във връзка със същата Злополука или Заболяване.
Като доказателство по делото е приета и подписана от В.Г.К. декларация за здравословно състояние от 04.04.2008 год.
Като доказателства по делото са приети четири решения
на Териториална Експертна Лекарска Комисия (ТЕЛК) и едно на
Национална Експертна Лекарска Комисия (НЕЛК), всичките удостоверяващи
процент на загубена работоспособност над 70%.
От заключението на вещото лице д-р Е.Й. по допусната и изслушана
съдебно-медицинска експертиза се установява, че прострелване, извършено на
08.09.2008г. при което същия е получил прострелно нараняване , изразяващо се в контузия
на мозъка,
счупване на
основата на черепа с линеарно счупване на темпоралната и окципиталната кости на черепа
в ляво и многофрагментно счупване в областта на брадичката и процесус
менталис на долна челюст вляво и прострелна
рана на лява длан с прострелно счупване на V-та
метакарпална кост вляво. В.К. е бил временно
неработоспособен 1/една/ година до 05.05.2009г.вкл. и не е бил
способен да извършва трудова дейност. Според експерта описаните по-горе
увреждания са в състояние да затрудняват периодично извършването на обичайните
дейности на ищеца както по отношение на трудовата му дейност, така и в
дейностите от ежедневието.Вещото лице е отчело заключението на НЕЛК,но със
забележката,че при изготвянето му не е умаствал експерт по трудова медицина.
От заключението на вещото лице С.М. по допусната и изслушана ССЕ се
установява, че периода от 25.05.2009 г. до 25.10.2014 г. по сметка IBAN *** В.Г.К., по която е обслужван кредита, от ищеца са заплатени погасителни
вноски в общ размер 34 210.87 лв.
Общата сума на законната лихва за забава, изчислена като сбор от лихвите върху
всяка погасителна вноска по договора за кредит за периода от датата на забавата
на заплащането на всяка погасителна вноска до 11.11.2014 г., е в размер на 9 7773.83 лв.
При кандидатстване за кредита по
Договор за ипотечен кредит № 17/01.04.2008 г. кредитополучателят В.К. е
декларирал месечен доход в размер на 4 210.50 лева-2738 лв. от наем на имот ,а останалите 1472.50
лв.-печалба от две търговски дружества-еднолична собственост на К.-“Г.**”
ЕООД и “**Г.” ЕООД.
Не се спори, че ищецът отправил искане до ответното дружество за заплащане
на процесната сума,вкл. и нот.покана от 18.02.2014 год. В тази връзка с писмо
от 05.03.2014 год. ответникът го уведомил,
че не дължи плащане, тъй като не е изгубил способността си да работи като
управител на фирмите си,коеето е била и неговата обичайна работа преди
инцидента,т.е. ищецът е трудоспособен да управлява дружествата си и да
реализира доходи от дейността им както до застрахователното събитие.
От правна страна съдът приема следното:
Процесният договор за групова застраховка “Кредитна
протекция” на получателите на кредити на “У.Б.” АД има за предмет живота, здравето и телесната цялост на
трети лица. Регламентацията на този договор, към момента на сключването му, се
съдържа в разпоредбата на чл.233, ал.1 от КЗ, като по него банката има правното
положение на застраховащ. Именно тя има застрахователен интерес да застрахова
живота, здравето и телесната неприкосновеност на кредитополучателите си, защото
при увреждане, при смърт или намаляване на работоспособността, те в качеството
си на длъжници на банката, няма да могат да издължат погасителните си
вноски. Макар да не сключва
непосредствено договора за застраховка със застрахователното дружество,
кредитополучателят има статута на застрахован, защото договорът няма сила без
неговото знание и съгласие, доколкото предмет на договора е неговият собствен
живот и рискът е свързан с неговата смърт или трайна загуба на трудоспособност.
Разпоредбата на чл.242, ал.1 от КЗ/отм/ урежда случай на суброгация като установява
правото на кредитополучателя или на всяко трето лице, платило на законно
основание задължението, да встъпи в правата на кредитора – /застраховащата
банка/, срещу застрахователя по сключен договор за застраховка “Кредитна
протекция” за обезпечаване на задължение.
Доказано е по делото, че за периода от от 25.05.2009 г. до 25.10.2014 г.
ищецът В.Г.К. е заплатил на “У.Б.” АД 66 вноски по договора за кредит в размер на 34 210.87 лв. Ето защо за него на законно основание възниква правото по чл.242, ал.1, изр.първо
от КЗ/отм/ , в случай, че е настъпило покрито от застрахователния договор събитие.
Възражението на ответника за липса на трайно намалена или загубена
работоспособност съгласно дифиницията дадена в т. 3.15 от Общите условия към
застрахователния договор ,съдът намира за неоснователно. В цитирания текст е
приет универсален /общ/ критерии за трайно намалена или загубена
работоспособност и той е удостоверен по съответния ред /решение на ТЕЛК или
НЕЛК/ над 70% загубена работоспособност,тъй като при различни дейности,професии
и занимания е трудно да се определи предварително точно обема на необходимите физически и психически
усилия. Ето защо е за намалена работоспособност е приет критерия от 70% загуба
на работоспособност независимо от конкретната работа или дейност. В тази връзка
следва да се подчертае,че всичките експертни решения на ТЕЛК и това на НЕЛК
категорично установяват над 70 % загубена работоспособност и то трайна загуба
на такава- от 18.05.2009
г. до изтичането на 2 години след последното решение-30.09.2013
г, т.е през периода, в който ищецът е заплащал дължимчите
вноски е съществувало категорично основание, тези вноски да се заплащат от
застрахователя поради покрит от застраховка “Кредитна
протекция” риск.
С оглед на гореизложеното съдът намира,че предявения иск с правно основание
чл.242, ал.1 от КЗ/отм/ е основателен.
Същия следва да бъде уважен частично - за направените от ищеца вноски за
периода от 25.10.2009 год. до 25.10.2014 год.- 61 вноски в общ размер от 31474.88
лв.
За вноските от 25.05.2009 год. до 25.09.2009 год.- 5 вноски в общ размер на
2735.99 лв. искът е неоснователен, тъй като е погасен по давност-изтекли са
повече от 5 години/съгласно чл.197 КЗ/отм./ от депозиране на исковата молба на
12.11.2014 год.
Неправилно ответникът приема,че цялото задължение е погасено по давност
след изтичане на 5 години от настъпването на застрахователното събитие,тъй като
става въпрос за месечни вноски,които ищецът е правил и за всяка от тях поотделно
се е суброгирал в правата на банката. Следва да се подчертае също,че давността
не е прекъсвана,тъй като решението по гр.д. № 44432/2010г. на 77
състав на СРС е било обезсилено с влязло в сила решение на СГС,т.е. не
е налице хипотезата на чл.116, буква „б“ ЗЗД за прекъсване на давността- искът
да е бил уважен.
Доколкото няма възражение за изтекла давност относно лихваната претенция и
същата не се прилага служебно искът с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД в следва
да се уважи в размер на 9 7773.83 лв.-съобразно заключението на вещото лице.
По
разноските по делото:
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 5038
лв. разноски по делото съразмерно уважената част от исковете.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „К. Ж.” АД гр.П.,Франция с рег. № *** чрез „К. - Ж., К.Б.“
КЧТ ЕИК ***** адрес: гр. ******* да
заплати на В.Г.К. с ЕГН ********** ***,
офис 505 чрез адвокатско дружество „Ц. и И.“ на основание чл.242, ал.1, вр. чл.238,
ал.5 от КЗ/отм./ сумата от 31474.88 лв.
представляваща платено от
физическото лице В.Г.К. задължение,което
е било застраховано по групов договор за застраховка застраховка “Кредитна протекция” на кредитополучателите на “У.Б.”
АД , ведно със законната лихва върху горната сума от подаване на исковата молба в съда –
12.11.2014 г. до окончателното й изплащане,както и за сумата от
5038
лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска над уважения размер до претендирания такъв от 34 210.87
лв.
ОСЪЖДА „К. Ж.” АД гр.П.,Франция с рег. № *** чрез „К. - Ж., К.Б.“
КЧТ ЕИК ***** адрес: гр. *********** да заплати на В.Г.К. С ЕГН ********** на основание на основание чл.86,ал.1
ЗЗД
сумата от 9 7773.83 лв.-мораторна лихва върху главницата от 31474.88 лв. , изчислена като сбор от лихвите
върху всяка платена от ищеца погасителна вноска по договора за кредит кредит № 17/01.04.2008 год. за периода от 25.05.2009
год. до до 25.10.2014 год. от падежа на всяка погасителна вноска до датата на
исковата молба-11.11.2014 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред САС от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: