№ 341
гр. Пловдив, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20225001000227 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ответника ЗК "Л. И."
АД,вписана в ТР ЕИК *********, представлявана от адвокат В. Й. Д. от АК -
П., упълномощен от изпълнителните директори на дружеството против
Решение № 260058 от 22.02.2022 г., постановено от Пловдивският окръжен
съд по търг.дело № 219 /2021 г.
Предмет на въззивно обжалване е осъдителната част на постановеното
решение, с която предявеният от ищцата В.М. С. с ЕГН: ********** против
ЗК „ Л. И..“ АД ЕИК ********* иск по чл.432,ал.1 от КЗ е уважен за
разликата над 90 000 лева до 153 000 лева, до който размер е уважен
иска,която сума представлява застрахователно обезщетение за причинените
на ищцата неимуществени вреди от смъртта на съпруга й И. Д. С.,
причинена при ПТП, настъпило на 31.10.2017 г. Или обжалваемият
интерес по този иск е в размер на 63 000 лева.
Решението се обжалва и в частта му, с която предявеният от Д. И. С.
иск по чл.432,ал.1 от КЗ против ЗК „ Л. И..“АД е уважен за разликата над 90
1
0000 лева до сумата 144 500 лева, до който размер е уважен иска,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди от смъртта на баща му И. Д. С., причинена при ПТП,
настъпило на 31.10.2017. Обжалваемият интерес в този случай е в размер на
54 500 лева.
Решението се обжалва и в частта, с която третия иск по чл.432,ал.1 от КЗ,
предявен от другия син М. ИВ. СТ. срещу „Л. И..“АД е
уважен за разликата над 90 000 лева до сумата от 144 500 лева, до който
размер е уважен иска за присъждане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди , причинени на ищеца от смъртта на баща му И. Д. С.,
причинена от същото ПТП.
В тези обжалвани части се поддържа оплакването, че решението на
първия съд е постановено в нарушение на закона – чл.51,ал.2 от ЗЗД, като
съдът е определил степен на съпричиняване, която е занижена. Не е отчетен
факта, че пострадалият е нарушил правилата за движение, като не е
предприел пресичане на обозначената пешеходна пътека и не съобразил
движението на приближаващите се МПС. Поради това жалбоподателят
счита, че приносът на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат
следва да се определи в размер на 50%. В този смисъл определената от
първия съд степен на съпричиняване от 15% не отчита допуснатите от
пострадалият пешеходец нарушения.
Наред с това се поддържа оплакването,че размера на присъдените
застрахователни обезщетения е завишен като не отчита факта ,че
починалият общ наследодател на страните към момента на процесното ПТП е
бил на 67 години – „ вече в пенсионна възраст и в края на жизнения си път,
съобразно статистическите критерии на НСИ за средната продължителност
на живота на мъжете в Б.“.
Претендира се отмяната на решението в обжалваните му части и
постановяване на въззивно решение по съществото на спора, по силата на
което да се отхвърлят предявените искове за разликата над сумата от 90 000
лева до присъдените от съда размери. Или на всеки един от тримата ищци да
се присъди една и съща по размер сума от по 90 000 лева,ведно със
законната лихва върху същата, считано от 05.03.2019 г.
2
Ответниците по въззивната жалба В. М. С. ЕГН:**********, Д.И. С.
ЕГН: ********** и М. ИВ. СТ. ЕГН:**********, представлявани от
пълномощниците си адвокат З. Д. З. и Н. И. С. поддържат мотивиран писмен
отговор, съгласно който въззивната жалба е основателна и съдът при
определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди е приложил
точно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Пловдивският апелативен съд след с оглед на изложените във въззивната
жалба оплаквания и доводи във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
С влязла в сила Присъда № 39 от 15.06.2020 г., постановена от
Пловдивският окръжен съд по НОХД № 562/2020 г./ влязла в сила на
25.11.2020 г/ наказателният съд е признал лицето А. И. П. ЕГН:
********** за виновен в това,че на 31.10.2017 г., при управление на МПС -
автобус марка „И. „ с ДК № ******** е нарушил правилата за движение по
ЗДв.П, като по непредпазливост е причинил смъртта на И. Д. С., настъпила
на 07.11.2017 г.
На основание чл.300 от ГПК наказателната присъда е задължителна за
граждански съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това дали същото е извършено/ авторството му/, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Основното нарушение, което е допуснал прекият причинител на
увреждането е констатирано от наказателния съд е,че водачът на автобуса от
градския транспорт „И. С.“ се е движел със скорост от 56 км./ ч., като в
този пътен участък е бил поставен забранителен пътен знак „В- 26“ –
„Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“. Този знак
е бил поставен, тъй като се касае до кръстовище с кръгово движение, което
е било обозначено със предупредителен пътен знак „А 29“. В този участък е
било забранено МПС да се движат със скорост по-висока от означената,
която е била 30 км/ч. Въпреки ограничението на скоростта водачът А. П. е
управлявал автобуса със скорост от 56 км / ч., с каквато скорост се е движел
преди да задейства спирачната система на автобуса. Процесното ПТП е
станало на 21.10.2017 г. около 18. 32 часа , като управляваният от А. П.
автобус марка „И.“ се е движел по платното за движение на бул.“О. „ в град
П.. Самото произшествие е настъпило на хоризонтален, равен и прав
3
участък от пътя, при движение през нощта и при намалена видимост: на
изкуствена светлина, с включени автомобилни фарове и улично осветление.
Пътната настилка е била суха.
Според заключението на автоексперта инж. С. М., което е било прието
пред първата инстанция, без да бъде оспорено основната причина за
процесното ПТП е, че водачът на автобуса е управлявал последния със
превишена скорост. За конкретния пътен участък максималната разрешена
скорост е била 30 км/ч, докато автобусът се е движел със 56 км/ ч. От
заключението на експерта става ясно, че е било необходимо водачът на
автобуса да се е движел със скорост по –малка от 45 км/ч. При тази скорост
последният е имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно
екстренно спиране. Последното е било напълно възможно, тъй като по делото
е било установено, че нито пред, нито след автобуса са се движели други
моторни превозни средства. Следва да се отчете, че този участък е част от
един рутинен за шофьора марширут, който той е осъществявал многократно
и точно това е следвало да го мотивира да спазва ограничителната скорост от
30 км/ч. Още повече, че пред него е имало кръстовище с кръгово
движение, през което следва да премине, за да завие след него наляво. Въз
основа на изложеното съдът приема, че основната причина за настъпването на
процесното ПТП е допуснатото от водача на автобуса нарушение,
изразяващо се в превишаване на скоростта над разрешената такава от 30
км./ч.
Вече бе коментирано, че дори ако се е движел с превишена скорост , но
по-малка от 45 км/ ч. процесното ПТП нямаше да настъпи и при задействане
на спирачната система ударът щеше да бъде избегнат.
От друга страна въззивният съд също както и първоинстанционния съд
приема ,че е налице съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец И.
Д. С.. Последният е предприел пресичане на пътното платно на един от най-
оживените булеварди в град П., какъвто е бул.“О.“. Безспорно е установено,
че пресичането на платното за движение не е станало на пешеходна пътека, а
такава обозначена пътека е имало преди самото кръстовище с кръгово
движение. Пресичането е станало от утъпкана пешеходна пътека,т.е. от
нерегламентирано място. Не е установено точно на какво разстояние от
мястото за пресичане се е намирала пешеходната пътека и съдът не може да
4
прецени дали обозначената пешеходна пътека е била в близост до
пешеходеца или не.
От друга страна след като пешеходецът е предприел пресичане на
оживено пътно платно от нерегламентирано място, той е длъжен да спази
разпоредбата на чл.113,ал.1 т.1 от ЗДв.П. Съгласно тази разпоредба при
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни преди да
навлязат на платното за движение да се съобразят с приближаващите се
пътни превозни средства. Това е тяхно задължение не само когато
преминават през пешеходни пътеки, но и извън определените за това места по
двулентови двупосочни пътища в самите населени места – чл.113,ал.2 от
ЗДв.П. От заключението на автоексперта се изяснява, че пострадалият
пешеходец И. С. е бил или на разделителния остров или на десния тротоар
от където е предприел пресичане на платното за движение на място ,на което
няма маркировка за пешеходна пътека. Следва извода, че пешеходецът е
предприел пресичане на платното за движение на място , по начин и в
момент, когато това не е било безопасно за него самия . При настъпилия
сумрак и осветеност на пътното платно, при условията на включени
автомобилни фарове пешеходецът е следвало да съобрази приближаващите се
МПС и да изчака тяхното преминаване. Вместо това е предприел пресичане,
което за съжаление се е оказало фатално за него.
Но основната причина за процесното ПТП не е в поведението на
пешеходеца, а в превишената скорост, с която се е движел автобуса от
градския транспорт с 56 км.в час, при обозначена максимална скорост от 30
км.в час. Ако водачът на автобуса бе спазил забранителния пътен знак „В-
26“ и се бе движел с разрешената скорост, ударът категорична щеше да бъде
избегнат. Поради това и въззивният съд приема ,че съпричиняването от
страна на пострадалия е в по-малък размер ,а именно : в размер на 1/ 4,
докато тази на водача на автобуса съдът определя на 3 /4.
Приетата от първия съд степен на съпричиняване от страна на
пострадалия в размер на 15% е занижена и не отчита факта, че все пак
пострадалият пешеходец е нарушил разпоредбата на чл.113 от ЗДв.П, с което
е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
В този смисъл оплакването, че решението е постановено в нарушение
на чл.51,ал.2 от ЗЗД е частично основателно и степента на съпричиняване
5
следва да се определи на 25 % или 1 /4.
По отношение на ищците М. И. С. и Д. ИВ. СТ., които са синове на
общия наследодател въззивният съд намира, че следва да се определи
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 160 000 лева. Съдът
отчита, че към годината на смъртта на баща си по-големият син Д.С. е бил на
37 години,а по-малкият син М.С. е бил на 33 години. И двамата са били вече
мъже на зряла възраст,а факта,че към този момент,а и досега и двамата братя
не са създали собствено семейство е въпрос на техен личен избор. Не може да
се приеме че именна преждевременната смърт на баща им е предопределила
този техен избор.
С оглед на това и съдът определя обезщетение за всеки един от двамата
синове в общ размер на 160 000 лева, от която сума следва да се приспадне
сумата от 40 000 лева – това е паричната равностойност на приетата от
въззивния съд степен на съпричиняване в размер на 1 /4.
След приспадане на сумата от 40 000 лева предявените искове по
отношение на всеки един от двамата ищци следва да се уважи до размер на
120 000 лева. Това налага да се отмени решението в осъдителната му част за
разликата над 120 000 лева до 144 500 лева, до който размер са уважени
исковете. Следва да се отхвърли всеки един от исковете за разликата от
24 500 лева като недоказан по размер.
По отношение на първата ищца В. С. –преживялата съпруга на
починалия общ наследодател съдът е присъдил застрахователно обезщетение
в размер на 53000 лева. Този размер на присъденото обезщетение
справедливо отмерен и в този случай съдът не е допуснал нарушение на
чл.52 от ЗЗД. В.С. е загубила съпруга си внезапно,без последният да е имал
сериозни здравословни проблеми, бил е жизнен и интелигентен човек. С тази
преждевременна смърт е прекратена една хармонична брачна връзка на
споделени интереси и взаимно уважение, продължила 39 години. В. е била
на 62 години когато е загубила съпруга си и тази тежка загуба е отключила
в нея много сериозни не само физически болести, но и тежка депресия.
Според свидетелката Г. Д. смъртта на съпруга й е променил целия й живот,
психически се е сринала. Не е могла да продължи да живее в семейното
жилище,а една година след смъртта на съпруга си И. е напуснала гр.П. и е
отишла да живее в бащината си наследствена къща в село Г. С.. Изолирала се
6
е от света и е останала сама с мъката си. Първият съд е отчел всички тези
обстоятелства и правилно е определил размера на присъденото обезщетение
от 53 000 лева, което както вече бе коментирано е съобразено с принципа на
справедливостта, съгласно чл.52 от ЗЗД. В тази част решението следва да
бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдебни разноски:
Такива се дължат и следва да се присъдят в полза на ищците, съразмерно
уважения размер на предявените от тях искове.
По отношение на първата ищца В.С. М. – същата се представлява от
адвокат Н. И. С. на основание чл.38,ал.2 от ЗА.
Следва да се осъди ответното дружество да заплати в полза на адвокат
Н.С. сумата 2420 лева, дължима на основание чл.38, ал.2 от ЗА за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата В.М. пред
въззивната инстанция.
Следва да се осъди ответното дружество да заплати в полза на същия
адвокат сумата 2165 лева -за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищеца Д.С. пред въззивната инстанция, съразмерно
уважената част от иска, която е в размер на 120 000 лева.
По отношение на ищеца М. ИВ. СТ. следва да се присъдят съдебни
разноски пред въззивната инстанция в размер на 2000 лева.
Съдебни разноски следва да се присъдят и в полза на жалбоподателя,
съгласно отхвърлената част от исковете, която е в размер на 49 000 лева.
През въззивната инстанция жалбоподателят е направил съдебни разноски
в размер на 3440 лева/ ДТ/, като с тази сума е претендирал да се отхвърлят
предявените искове за 172 000 лева. По първия иск обжалваемият интерес е
63 000 лева, а за втория и третия иск обжалваемият интерес е общо 109 000
лева. Сумарно жалбоподателят е защитавал материален интерес в общ размер
от 172 000 лева. Постигнал е частичен успех, като два от предявените искове
за отхвърлени за сумата в общ размер от 49 000 лева. Следва ищците Д.С. и
М.С. да бъдат осъдени да заплатят на ответника ЗК „Л. И. „АД сумата от 980
лева ,съразмерно отхвърлената част от исковете.
В този смисъл следва да бъде постановено въззивното решение.
7
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260058 от 22.02.2022 г., постановено от
Пловдивският окръжен съд по търг.дело № 219,220 и 221 /2021 г. в частта
му, с която съдът на основание чл.432,ал.1 от КЗ е осъдил ЗК „Л. И..“АД
ЕИК ********* да заплати на Д. И. С. ЕГН: ********** за разликата над
120 000 лева до 144 500 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на баща му И. Д. С.,
починал при ПТП, настъпило на 31.10.2017 г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. ИВ. СТ. ЕГН: ********** против ЗК
„Л. И..“АД ЕИК ********* иск по чл.432,ал.1 от КЗ за сумата 24 500 лева,
представляваща разлика между присъдената сума от 144 500 лева и 120 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща му И. Д. С., починал
на 07.11.2017 г., при ПТП, настъпило на 31.10.2017 г. по вина на водача на
автобус марка „И. С. „ с рег. № ******** СР А. И. П. с ЕГН: **********,
вината на което лице е призната с влязла в сила присъда № 39 от 15.06.2020
г.,постановена от Пловдивският окръжен съд по НОХД № 562/2020 г.
ОТМЕНЯ Решение № 260058 от 22.02.2022г., постановено от
Пловдивският окръжен съд по търг.дело№ 219,220 и 221 /2021 г. , в частта му,
с която съдът на основание чл.432,ал.1 от КЗ е осъдил ЗК „Л. И.“АД ЕИК
********* да заплати на М. ИВ. СТ. ЕГН: ********** за разликата над
120 000 лева до присъдения размер от 144 500 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от смъртта на баща му И. Д. С., починал при ПТП, настъпило на
31.10.2017 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца М. ИВ. СТ. ЕГН: **********
против ЗК „Л. И..“АД ЕИК ********* иск по чл.432,ал.1 от КЗ за сумата
24 500 лева, представляваща разлика между присъдената сума от 144 500 лева
и сумата от 120 000 лева ,представляваща застрахователно обезщетение за
8
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищеца болки и
страдания от смъртта на баща му И. Д. С., починал на 07.11.2017 г. при ПТП,
настъпило на 31.10.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му, с която съдът е осъдил ЗК
„Л. И..“АД ЕИК ********* да заплати на ищцата В. М. С. с ЕГН:**********
сумата 153 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в причинени
болки и страдания от смъртта на съпруга й И. Д. С., починал на 07.11.2017 г.
при ПТП, настъпило на 31.10.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК„Л. И..“АД ЕИК ********* да заплати на адвокат Н. И. С.
, с личен № ********** сумата в размер на 2420 лева, дължима на основание
чл.38,ал.2 от ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство на
ищцата В.С. М. пред въззивната инстанция, както и сумата в размер на 2 165
лева, дължима на същото основание- за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищеца Д. И. С. пред въззивната инстанция, както и да
заплати на ищеца М. ИВ. СТ. сумата от 2000 лева,представляваща съдебни
разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д. ИВ. СТ. ЕГН: ********** и М. ИВ. СТ.
ЕГН:********** да запратят на ЗК „Л. И..“АД сумата 980 лева, дължима на
осн. чл.78,ал. ГПК,съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9