Решение по дело №2272/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Н. С. К., [ЕГН] срещу Заповед № 23-0819-001242 от 03.10.2023 г., издадена от Н. група при ОД на МВР [област], сектор „Пътна полиция“, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл. 171 т. 1 б. “б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) на водача до разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение на чл. 146 т. 4 от АПК – противоречие с материално правни разпоредби. Твърди, че два дни преди проверката е приемал сироп за кашлица и лекарства за понижаване на температурата, които лекарства реагират при тест с дрегера. Моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Претендира направените съдебно-деловодни разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не се представлява. Представено е писмено становище, в което подробно са изложени съображения за незаконосъобразността на оспорената заповед – необоснованост, тъй като липсват резултати от химико-токсикологичното изследване, което е определящо относно констатацията за употреба на наркотични вещества, непропорционалност, тъй като ограничаването на правата на жалбоподателя е вреда, несъизмерима с целта. Приложени са доказателства за платено адвокатско възнаграждение, с искане за присъждането му, а при отхвърляне на жалбата се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, поради ниската фактическа и правна сложност на делото.

Ответникът по жалбата – Н. група към ОДМВР [област], сектор Пътна полиция, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Г. Г., който оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Настоящият съдебен състав на Административен съд-[област], като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

На 02.10.2023г. около 11.15ч. в [населено място], по [улица]посока [улица]до кръстовището с [улица]Н. К. управлява лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], собственост на „С. 21-Б.“ ООД, след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Д. Д. тест 5000, с фабричен № ARRВ-0042. Издаден му е Талон за медицинско изследване /ТМИ/ № 0155493/02.10.2023г., който е подписан от него лично, както и Протокол за медицинско изследване № 819р-30509/02.10.2023г., също подписан от жалбоподателя.

Съставен е АУАН серия GA № 516585 за това, че е отчетен положителен резултат за употреба на Канабис 25 след извършена проверка с дрегер за употреба на наркотични вещества и техните аналози, с което е нарушил чл. 174 ал. 3 от ЗДвП.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168 ал. 2 от АПК проверка за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд-[област] прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От представените в преписката по издаване на оспорвания акт Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г., се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146 т. 1 от АПК, който да е основание за прогласяване на нейната нищожност.

Оспорваната в това съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е и мотивирана, като са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП. За да се наложи ПАМ е достатъчно да бъде установена употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест. Следователно, същият е издаден и при спазване на изискванията за форма на акта, съобразно чл. 146 т. 2 от АПК.

Правилно е приложен и материалният закон. При действащата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка, към момента на издаването на заповедта за това, е установено по надлежен ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества. Нарушението на водача следва да е констатирано от компетентните длъжностни лица и по посочения в закона начин – с тест. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. Установяването на употреба на наркотични вещества и/или техните аналози на водача на МПС, е нарушение, за което освен предвидените в закона санкции, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Изискването за медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване не е задължително, според настоящия състав на съда, доколкото в закона установяването на употребата на наркотични вещества може да стане по един от алтернативно посочените начини - медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или тест. В случая, след установяване на положителен резултат за употреба на кокаин, при направен тест, налице е основание за прилагане на мярката.

Предназначението на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание. Ето защо тя се прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но не повече от 18 месеца“. Релевантният за приложението на чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП юридически факт е фактът на управление на автомобила след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, каквото безспорно е установено в настоящото производство. Въпреки това, съдът неколкократно отлага производството по делото, за да даде възможност на жалбоподателя да представи доказателства от взетата кръвна проба, опровергаващи резултата от теста. В хода на делото, от страна на К. не бе проявена никаква активност за установяване на фактите, които да потвърдят оплакванията в жалбата му.

Съдът намира, че не са налице основания за отмяна на оспорения акт. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, което е направено своевременно. На основание чл. 143 ал. 3 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - [област], направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

 

Съдът, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл. 172 ал. 5 от ЗДвП

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. С. К., [ЕГН] от [населено място] срещу Заповед № 23-0819-001242 от 03.10.2023 г., издадена от Н. група при ОД на МВР [област], сектор „Пътна полиция“.

 

ОСЪЖДА Н. С. К., [ЕГН] да заплати на ОДМВР – [област] юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

 

Решението не подлежи на обжалване.