РЕШЕНИЕ
№ 2090
гр. Бургас, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20222120103888 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод искова молба от Н. Г. Г., ЕГН **********,
против Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от директора Д. М.,
седалище в гр.С****, бул.*********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 700 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 82 часа за периода ******* г. - ********* г., които часове са разликата
между заплатен нощен труд и преизчислен такъв с коефицент 1,143, отчетен като
извънреден и сумата от 130 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от
работодателя суми за периода от ***** г. до ********** г., ведно със законната лихва върху
сборната главница, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в процесния период е полагал труд като *******/********* в
************************ която е на структурно подчинение към *******. Твърди се още,
че в този период ищецът е положил общо 560 часа нощен труд, който преизчислен с
коефицент 1.143 възлиза на 640.08 часа дневен труд. Според ищеца преизчисляването на
нощния към дневен труд води до извод, че същият е положил извънреден труд от 82 часа,
който ответникът следва да му заплати допълнително и който възлиза на исковата сума.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
ГД «ГП»-МВР, в който претенциите се оспорват по основание и размер, без да се оспорват
твърденията на ищеца, че в процесния период е бил ********** при тях, като е полагал труд
на смени по график. Счита обаче, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен и
заплатен своевременно. Излага подробни съображения за неоснователност на претенциите.
1
Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.
В съдебно заседание искът е изменен по размер като след изменението се
претендират 708.06 лева възнаграждение за извънреден труд и 162.77 лева лихва за забава за
периода ******** г.- ****** г.
Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени
доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че ищецът е ****** на ГД “Гранична полиция“ за
процесния период.
Безспорно, също така, е и обстоятелството, че ищецът е полагал труд на 12-часови
смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта.
Според изготвената съдебно-икономическа експертиза ищецът за периода от ****** г. до
******* г. е положил 592 часа нощен труд на 12-часови смени. Преизчислен в дневен труд с
коефициент 1.143, нощният труд от 592 часа става 676.66 часа. На ищеца е начислен и
изплатен нощен труд за 592 часа, колкото са и отчетените часове по протоколи. Разликата
между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 84.66 часа.
Експертизата е изчислила, че общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден
труд за 84.66 часа възлиза на 708.06 лева. Разликата в часовете между преизчисления с
коефициент 1.143 и отчетения по протоколи обр.6 нощен труд не са отчитани и не са
заплащани от работодателя като извънреден труд.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на ********** на МВР
се състои от основно и допълнителни такива.
В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение
на ********** се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1,
пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът - с негова заповед, ал.2.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала
до 10.07.2020г./, нормалната продължителност на работното време на *********** в МВР е
8 часа дневно и 40 - седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-
часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд
и през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г.,
действала до 10.07.2020г./ е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата
извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - ал.6 /редакция на ДВ, бр.34, от
23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала
2
до 10.07.2020г./ редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период 12.06.2019г. до 09.07.2020г. са действали Наредба №
8121з- 776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020г. Преди това са действали
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. Текстовете на
чл.3 и в четирите наредби са идентични - при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен
нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 - чл.31, ал.2.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./, в Наредба № 8121з-776
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ и в Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020г. липсва изрична
норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила
******* в МВР в по-неблагоприятно положение от другите ********* - по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща
******* в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В
чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ.
Следователно - приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на
денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите
да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга
задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае
за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две
различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения - обстоятелство, което
е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на
вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з- 791/28.10.2014г. В
случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лева за
всеки отработен нощен час за исковия период, а именно 322 лева.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд
в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание - за процесния период се
прилага субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
3
Както стана ясно, от заключението на вещото лице е видно, че нощният труд,
преизчислен с коефициент 1.143, е 676.66 часа. Разликата от 84.66 часа не е отчетена в
протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че
дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно
разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до
10.07.2020г./, е в размер от 708.06 лева.
Няма доказателства ответникът да е заплатил на ищеца дължимото допълнително
възнаграждение за положения извънреден труд в горния размер.
Доколкото с изменението на иска се претендира именно 708.06 лева за извънреден
труд от 84.66 часа, искът се явява доказан и по своя размер, поради което следва да бъде
уважен изцяло, за периода от ******** г. до ******* г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По иска за мораторната лихва:
Този иск е също основателен. Ответникът не е заплащал извънредния труд, поради
което е изпаднал в забава в плащанията при изтичане на всеки тримесечен период на
сумарното отчитане на работното време. Според експертизата, сумарната лихва за забава за
периода до ******* г. е в размер на 162.77 лева, колкото се търси и с изменения иск, поради
което претенцията трябва да бъде уважена изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 400 лева разноски
по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на съда - държавна такса в размер на
100 лева и 180 лева за експертиза.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на
вътрешните работи, с адрес: град С****, бул.*********, да заплати на Н. Г. Г., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. Б*****, ул. *********** - адв. Г. С., сумата от 708.06 лева
/седемстотин и осем лева и шест стотинки/ главница, представляваща нетния размер на
дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд - общо 84.66
часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от
****** г. до ********* г., 592 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от ********* г. до окончателното плащане, както и сумата от 162.77
лева /сто шестдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от ********* г. до ******* г.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на
вътрешните работи, с адрес: град С*****, бул.*********, да заплати на Н. Г. Г., ЕГН
********** от гр. Б****, съдебен адрес: гр. Б*****, ул. ********** - адв. Г. С. сумата от 400
лева /четиристотин лева/ съдебно-деловодни разноски.
4
ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на
вътрешните работи, с адрес: град С******, бул.************ да заплати по сметка на
Бургаския районен съд държавна такса в размер на 100 лева /сто лева/ и 180 лева /сто и
осемдесет лева/ разноски за експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от 03.10.2022г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5