Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …

гр. София, 13.09.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в публичното заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                       

СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

 

при секретаря Р.Аврамова, като разгледа т.д. № 488/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът К. ЕАД, ЕИК: ******, твърди, че по договор за цесия от 05.02.2019 година е придобил вземанията по договор за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства от 25.04.2019 година. Твърди настъпило застрахователно събитие на 09.09.2018 година – противозаконно отнемане на МПС/ кражба на цяло МПС /съобразно формулировката в ОУ/, в срока на покритие по застрахователната полица и неизплащане на дължимото обезщетение в цялост. Ищецът намира, че не са налице основания за намаляване на застрахователното обезщетение, поради противоречие с нормата на чл. 395, ал. 4 и 5 и чл. 408 КЗ, както и че не е налице хипотезата по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. Намира нормите на чл. 88.4.1 от ОУ за недействителни поради противоречие със закона – чл. 345, ал. 7 и ал. 8 КЗ, а счита и че е изпълнил задължението по чл. 78.6 ОУ, което е общо. Претендира обезщетение за забава и законните последици на решението. Счита, че е налице изпълнение по договора и не е проявена груба небрежност.

Ответникът З.А.Б. АД, ЕИК: ******оспорва исковете. Намира, че правилно е намалил размера на дължимото застрахователно обезщетение поради неизпълнение на разпоредби от ОУ, по които страните по застрахователния договор са се съгласили. Намира, че не е налице противоречие със закона на посочените от ищеца норми в ОУ. Намира и че застрахованият е проявил груба небрежност, както и че не е положил усилия за намаляване размера на вредите. Счита за неоснователен и акцесорния иск.

Предявени са искове с правно основание чл. 394, вр. чл. 405, ал. 1 З, вр. чл. 99 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.

Релевантните факти към иска с правно основание чл. 394, вр. чл. 405 КЗ, за които тежест на доказване носи ищецът, са: наличие на валиден договор за застраховка имущество между ответника и цедента по отношение на отнетото имущество - МПС, настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск, в срока на действие на договора, размерът на дължимото, съобразно уговореното, застрахователно обезщетение – действително претърпените вреди към датата на събитието. Подлежи на установяване от ищеца и наличието на действителен договор за цесия, касаещ процесните вземания, надлежно уведомяване на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

По иска по чл. 86 ЗЗД ищецът следва да установи началната дата на забавата и размер на обезщетението за забава.

Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 394, вр. чл. 405, ал. 1 З, вр. чл. 99 ЗЗД.

Страните не спорят, поради което и съдът приема за установени в производството следните обстоятелства: че към датата на застрахователното събитие – 09.09.2018 година З.А.Б. АД, ЕИК: ******е застраховател по валидна застраховка в група на покритие Пълно каско – валутна клауза на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства от 25.04.2019 година по застрахователна полица № 18-0300/303/5001308, ведно със специалните и общи условия към нея и Допълнение /със съдържание на представените с исковата молба документи/, както и че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие – покрит застрахователен риск – кражба на МПС, във връзка с което е определено и изплатено обезщетение в размер на 142 309, 27 лева – л. 36. Безспорно е установено и че действителната стойност на МПС към посочената дата е 193 627 лева. Няма спор и че от дължимото застрахователно обезщетение следва и правилно е приспадната сумата от 2910,98 лева – предходно заплатено по полицата застрахователно обезщетение.

Ищецът е материално легитимиран да претендира обезщетението по процесната полица, предвид сключения договор за цесия от 05.02.2019 година с лизингодателя /по договор за лизинг от 31.05.2016 година на л. 15 и сл./, който не е оспорен в производството по делото и по силата на който ищецът е придобил непогасените вземания /при условията на чл. 99, ал. 2 ЗЗД – заедно с всичките принадлежности/, произтичащи от настъпилото застрахователно събитие от 09.09.2018 година и застрахователния договор. Цесията, видно от документите на л. 14 е съобщена, съобразно изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и съответно – е противопоставима на длъжника – застраховател по отношение на спорните вземания.

Спорът по делото е съсредоточен във въпроса дали застрахователят е имал право да намали застрахователното обезщетение при условията на чл. 395, ал. 6 КЗ или откаже пълно плащане на основание чл. 408 КЗ.

Евентуално приложима в процесния случай би могла да бъде нормата на чл. 395, ал. 6 КЗ, доколкото няма спор, че забавеното изпълнение на задълженията за представяне на Свидетелство за регистрация I и II част е послужило като основание за застрахователя да намали размера на дължимото обезщетение. Същевременно не се касае до хипотезата на чл. 395, ал. 1 КЗ, неизпълнение на задълженията по която е специално уредено като последствия в нормите на чл. 395, ал. 4 и ал. 5 КЗ и която хипотеза се отнася до неизпълнение на задължения по договора, свързани с предохранителни мерки и недопускане настъпването на вреди и има превантивен характер с цел минимализиране на риска и размера на вредите. Поради посоченото, съдът намира за неоснователно възражението за недействителност на уговореното в чл. 88.4.1, вр. чл. 91 от ОУ, тъй като уговорката не кореспондира с установеното в чл. 395, ал. 4 и ал. 5 КЗ, а е относима към задълженията и неизпълнението по чл. 395, ал. 6 КЗ, в който смисъл следва и да бъде разгледана. Тоест, клаузата обективно не може да противоречи на посочените норми от закона – чл. 395, ал. 4 и ал. 5 КЗ, тъй като регламентират различни отношения / чл. 395, ал. 6 КЗ се свързва с неизпълнение на задължения при настъпило вече застрахователно събитие/.

Съгласно чл. 88.4.1 от ОУ, в 25 – часов срок от узнаване на събитието, застрахованият е следвало да предаде устройствата за достъп до автомобила и Свидетелство за регистрация I и II част, а според чл. 91 – в случай на неизпълнение в срок и последващо представяне – застрахователят има право да намали дължимото обезщетение с 25 %. Безспорно е, че оригинал на Свидетелство за регистрация I част е предадено на застрахователя на 07.12.2018 година, а на II част – на 21.11.2018 година. 

Съгласно чл. 395, ал. 6 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да положи максимални усилия да намали размера на вредите и да спази указанията на застрахователя, като при неизпълнение от страна на застрахования застрахователят има право да намали застрахователното обезщетение. В случая, се установява положена дължима грижа във връзка с настъпилото събитие, като същото е съобщено веднага, вкл. и на компетентните разследващи органи, а от друга страна - не се установи застрахователят да е давал конкретни указания във връзка с настъпилото събитие, които да не са спазени. Следователно, няма основание е за приложението на чл. 395, ал. 6 КЗ.

Съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само …при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. В случая, застрахователят сочи като нарушен и чл. 78.6 от ОУ, но същият е общ и не е свързан със срок за изпълнение, а и видно от представените по делото доказателства, преди произнасяне по щетата, всички, посочени от застрахователя документи, са били представени. От друга страна, не попада в обхвата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ в конкретния случай и неизпълнението на задължението по чл. 88.4.1. от ОУ в срок. Действително, Свидетелството за регистрация първа и втора част служат за идентифициране на превозното средство и осъществяване на разпоредителни действия с него. Първа част от същото се предполага да се съхранява у собственика /лизингодател/, а втора част – у водача. В случая, макар и не в срока по чл. 88.4.1, оригиналите и на двете части от т.нар. Талон са представени на застрахователя, което доказва факта, че същите не са били оставени в автомобила при кражбата /доколкото и понастоящем същият не е открит/, тоест, обективно не е способствано за настъпване на вредоносните последици и увеличаване на размера им. Или, конкретното неизпълнение не отговаря на характеристиките на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ и дори да се приеме, че установеното задължение е значимо с оглед интереса на застрахователя /с оглед хипотетичната възможност автомобилът да е откраднат с документите в него/, то непредставянето им срок не е допринесло по никакъв начин за настъпване на събитието или размера на вредите /осуетяване възможността да бъде открит от компетентните органи/. Такава причинно-следствена връзка не се доказа.

Тоест, отказът на застрахователя да откаже пълно застрахователно обезщетение е неоснователен и в този смисъл нормата на чл. 91 от ОУ в случая е неприложима.

Възраженията на ответника за допусната груба небрежност съдът намира за неоснователни. Не се доказа неположена дължима грижа от страна на застрахованото лице - лизингодател, която да е довела или улеснила кражбата на МПС, като видно от представените доказателства, всички документи, необходими за обработване на щетата са били представени в срок до 07.12.2018 година /като срок по чл. 88.4.1 има предвиден само по отношение на Свидетелството за регистрация/.

В заключение следва да се посочи, че при конкретната фактическа обстановка за ответника – застраховател е възникнало задължението за заплащане на цялата стойност на действително претърпените от застрахованото лице вреди /след приспадане на сумата от 2910,98 лева/, като предвид липсата на спор относно стойността на вредите и погасения размер, искът се явява изцяло основателен, в претендирания размер.

По иска по чл. 86 ЗЗД.

Между страните не е спорна, че в срока по чл. 403 КЗ, застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. Съгласно чл. 405 КЗ /чл. 103 ОУ/, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 108, ал. 1 КЗ /както е в случая, предвид доказателството на л. 37/, или– от 07.12.2018 година. Срокът, съответно, е изтекъл на 22.12.2018 година, след което ответникът е изпаднал в забава.

Изчислена с помощта на компютърна програма, лихвата за забава за периода 23.12.2018 година – 14.03.2019 година върху главницата от 48 406,74 лева е в размер на 1102,60 лева, до който размер и за който период искът следва да се уважи.

По разноските:

Предвид изхода на производството на разноски имат право и двете страни, съобразно съответно уважената част за ищеца и отхвърлената част от исковете – за ответника.

На първо място, основателно е възражението за прекомерност на адв. възнаграждение на ответника. По делото няма спор относно фактите, поради което правната и фактическата сложност в производството обуславят размер на възнаграждение за процесуален представител в рамките на минимума по чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ от 2017,30 лева без ДДС или 2420,60 лева с ДДС. При такъв размер на възнаграждението за адвокат на ответника следва да се определят съответните разноски.

Предвид представените списъци и наличието на доказателства за това, че разноските са сторени, както и с оглед на горното, на ищеца са дължими 4397,85 лева, а на ответника – 3,29 лева. Или, по компенсация – на ищеца – 4394,56 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.Б.“ АД, ЕИК: ******да заплати на „К.“ ЕАД, ЕИК: ******, на основание чл. 394, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД, сумата от 48 406,74 лв., представляваща незаплатена част от дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 18-0300/303/5001308 от 25.04.2018 година, за вредите от настъпило на 09.09.2018 година застрахователно събитие– кражба на МПС – лек автомобил, марка „BMW 740d n Drive седан“, рег. № ******, което вземане е придобито от ищеца по силата на договор за цесия от 05.02.2019 година, ведно със законната лихва от 15.03.2019 година и до окончателното погасяване на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата от 1102,60 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за периода 23.12.2018 година – 14.03.2019 година, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 1169,83 лева и за периода 18.12.2018 година – 22.12.2018 година, като неоснователен.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Застрахователно акционерно дружество „А.Б.“ АД, ЕИК: ******да заплати на „К.“ ЕАД, ЕИК: ****** сумата от 4394,56 лева - разноски в производството.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: