Решение по дело №1473/2019 на Районен съд - Бургас

                                    Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

                                                        № 746

                                         гр. Бургас, 12.06.2019 г.

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                           

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 1473 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Д.” ЕООД, ЕИК ********* срещу Наказателно постановление № 403719-F399851 от 04.01.2019 г., издадено от началник  на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл.185, ал.2, изр. последно, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП, като се твърди, че е налице неяснота по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение, тъй като фактическите констатации не съответстват на посочената за нарушена правна норма на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.  Дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, представлява се от управителя Д.П.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.

ТД на НАП – Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита извършеното нарушение за безспорно доказано.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

           

От фактическа страна:

 

На 09.08.2018 г. в 14:20 часа е била извършена проверка от свидетеля Г.А. на длъжност инспектор в НАП на търговски обект –ключарско ателие – щанд „П.“, находящ се в гр. Бургас, ул. „Я.К.“ №*, стопанисван от жалбоподателя. При проверка на Книгата за дневни финансови отчети за 2018 г.  свидетелят А. констатирал, че не е бил отпечатан дневен финансов отчет за 08.08.2018 г. с нулиране и запис във фискалната памет. От разпечатан КЛЕН от фискалното устройство се установило, че за дата 08.08.2018 г. са били регистрирани продажби.

За констатираното нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС свидетелят А. съставил срещу жалбоподателя на 14.08.2018 г. АУАН, а впоследствие на 04.01.2019 г. било издадено обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление.  

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на свидетеля А. са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.  

Жалбоподателят не оспорва изложената по-горе фактическа обстановка.

 

От правна страна:

 

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния  срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В тази връзка съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата възражение за допуснато нарушение в административнонаказателното производство, което да е довело до неяснота във връзка с вмененото на жалбоподателя нарушение. Както в АУАН, така и в НП е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като при установените за безспорни по делото факти правилно АНО ги е подвел под нормата на чл. 39, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, а не както твърди жалбоподателят, че АНО е посочил като нарушена нормата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Тези твърдения са неверни. Видно от НП изрично АНО е посочил, че в конкретния случай е била нарушена разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. 

 

 В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е била издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Според чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. лицето по чл. 3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. По делото не е спорно, че дружеството-жалбоподател попада в обхвата на чл. 3 от Наредбата, както и че за процесната дата - 08.08.2018 г. са били регистрирани във фискалното устройство на проверявания обект продажби. От фактическа страна по делото безспорно се установи, че за 08.08.2018 г. жалбоподателят не е отпечатал дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. Всички тези факти са намерили отражение както в АУАН, така и в НП.

При така установените факти АНО е приложил и правилната санкционна норма. Извършеното от жалбоподателя нарушение е било подведено под санкционната нормата на чл. 185, ал. 2 изречение последно, вр. ал. 1 ЗДДС, съгласно която когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. В настоящия случай, в акта и в наказателното постановление е посочено, че нарушението не води до неотразяване на приходи. Нормата на чл. 185, ал. 2, изр. последно, вр. ал.1 ЗДДС, предвижда за търговците наказание „имуществена санкция” в размер от 500 лв. до 2000 лв.

 В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Настоящият състав счита, че с оглед липсата на данни за предходни нарушения, извършени от жалбоподателя наказанието имуществена санкция правилно е било определено в предвидения в чл. 185, ал. 1 ЗДДС минимален размер от 500 лева. Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

 

При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

 Във връзка с изложеното съдът счита, че няма как приложение да намери чл. 28 от ЗАНН, тъй като макар и да са налице смекчаващи вината обстоятелства (липсата на предходни нарушения), то нарушението е такова, което засяга важни обществени отношения, свързани с търговския оборот и надлежното отчитане на данъците. Нарушения от посочения вид са предпоставка за ощетяване на фиска, поради което не може да се приеме, че извършеното е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.

 

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

Така мотивиран, съдът                                          

 

                                                               Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 403719-F399851 от 04.01.2019 г., издадено от началник  на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, с което на „Д.” ЕООД, ЕИК *********  на основание чл.185, ал.2, изр. последно, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

                                                                       

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала: /п/

            КС