Решение по дело №15/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Образувано е по жалба на А. Р. Н. от [населено място] срещу Заповед № 1930/ 12.12.2023 г. на Кмета на Община [населено място], с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОС, чл. 40, ал. 1, т. 8 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем, управление и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община [населено място] (НРУУЖНННУРЖОЖФ, Наредбата), мотивирано Предложение с изх. № СР-06-978/ 04.12.2023 г. на Комисията, назначена със Заповед № 1665/ 04.11.2023 г. на Кмета на Община [населено място], заведено с вх. Рег. № 70-01-478#1/ 04.12.2023 г. при Община [населено място] и Констативен протокол от 01.12.2023 г., е прекратено наемното правоотношение с А. Р. Н., [ЕГН], за общинско жилище, находящо се в [населено място], бул. Р., [адрес], поради необитаване на жилището за повече от шест месеца.

Жалбоподателят счита оспорения акт за нищожен, алтернативно за незаконосъобразен. Настоява, че заповедта не изхожда от лицето, посочено като неин автор, не отговаря на изискванията за форма, тъй като липсват посочени фактически и правни основания за издаването ѝ, не са уведомени заинтересованите лица за започване на административното производство, не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за спора. Възразява, че не са налице предпоставките за издаване на самата заповед. Иска да бъде прогласена заповедта за нищожна или да бъде отменена като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К., редовно упълномощен, който поддържа жалбата.

Ответникът, в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител, който оспорва жалбата и настоява да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установява се по делото, че с Договор за отдаване под наем № 59 от 07.04.2021 г., сключен между „Жилфонд – инвест“ ЕООД, представлявано от управителя, действащ като пълномощник от името и за сметка на Община [населено място], като наемодател, и А. Р. Н., като наемател, е отдадено под наем за временно и възмездно ползване общинско жилище, находящо се в [населено място], [улица][адрес], за срок от три години, като в чл. 39, ал. 1, т. 1 от Договора е записано, че същият се прекратява с изтичане на договорения срок.

На 01.12.2023 г. от Комисията е съставен Констативен протокол (КП, л. 10), в който е отразено, че процесното жилище е предоставено със Заповед № 455/ 01.04.2021 г. (л. 20) и въз основа на нея е сключен договорът за наем. Според доказателствата по делото и КП са извършени две последователни проверки, съответно на 16.10.2023 г. и 20.10.2023 г., за които жалбоподателят е предварително уведомен. Установено е, че жилището не се обитава (л. 26 и 27).

На 24.03.2023 г. от Община [населено място] е изпратено до наемателя писмо (л. 54), в което му се указва, че Община [населено място] като наемодател на основание чл. 58, ал. 1 от Наредбата осъществява периодични проверки за наличие на предпоставки по чл. 40 и чл. 57 от Наредбата. Отразено е в писмото, че според извършените служебни проверки А. Н. и домакинството му трайно не обитават общинското жилище, а няма подадена нотариално заверена декларация за отсъствие съгласно изискванията на чл. 59 от Наредбата. С писмото е уведомен наемателят, че започва процедура по прекратяване на наемното правоотношение. Последното е получено, видно от известието за доставяне, на 28.04.2023 г. (л. 53).

С рег. № 94А-00-154#1/ 09.05.2023 г. в Община [населено място] е постъпило писмо от наемателя, в което обяснява, че отсъствието му от апартамента се дължи на здравословни проблеми, а съпругата му се налагало пък често да ходи при майка си, която била на легло от три години (л. 46). Представя и медицинска документация за заболяванията си.

С писмо от 09.06.2023 г. Зам. – кметът на Община [населено място] уведомява г-н Н., че предоставената от него медицинска документация не е достатъчна за аргументиране отсъствието му от страната (л. 42), а същевременно от издадените от „Енерго – про“ А. фактури се установява, че липсва консумация на ел. енергия, считано от средата на 2021 г.

С. З. от 23.06.2023 г. (л. 34) А. Н. се обръща към Зам. – кмета на Община [населено място], в което сочи, че отсъства от страната поради заболяване и представя отново медицинска документация от Германия.

По делото са приложени доказателства и от „ВиК Добрич, А., от които е видно, че месеци наред не са отчитани никакви показания за ползвана вода.

До Кмета на Община [населено място] на 04.12.2023 г. е отправено Мотивирано предложение от Комисията за прекратяване наемното правоотношение с жалбоподателя на основание чл. 40, ал. 1, т. 8 от Наредбата.

В резултат Кметът на Община [населено място] е издал процесната Заповед № 1930/ 12.12.2023 г. за прекратяване на наемното правоотношение. Заповедта е получена от А. Н. на 22.12.2023 г. Жалбата е подадена в 14 – дневния срок, а именно на 03.01.2024 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Заповедта е законосъобразна.

Заповедта е издадена в условията на заместване, като са представени доказателства в тази насока, вкл. доказателства за отсъствието на Кмета, поради което възражението за нищожност поради издаване на заповедта от некомпетентен орган е неоснователно.

Настоящият съдебен състав приема, че е спазена процедурата по издаване на заповедта, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правата на жалбоподателя. При проверките на място не били установени лицата, обитаващи жилището. След невъзможността жалбоподателят и съпругата му да бъдат открити на адреса и с оглед установените факти, ответникът е пристъпил към издаване на процесната заповед. Извършени са две проверки на място, изискани са доказателства от „Енерго – про“, клон Добрич и „ВиК Добрич“ А., съответно от ОДМВР – Добрич. В съвкупност доказателствата установяват, че титулярят на заповедта за настаняване в общинското жилище – А. Н. е отсъствал повече от 6 месеца от същото. Този факт не се и оспорва от него. Не се твърди и да е подадена изискуемата по Наредбата декларация за отсъствие. Представените от жалбоподателя доказателства за лечение в Германия не установяват непредвидени обстоятелства, които да доказват невъзможността от изпълнение изискванията на Наредбата.

Не е нарушено и правото на защита на жалбоподателя. В случая са изпращани писма до жалбоподателя, които той е получавал чрез пълномощник и е имал възможност да отговаря, като при отговорите си е представял медицинска документация. Последната обаче само доказва, че същият е имал установен адрес на живеене в Германия, избрал е да се лекува там, но заболяванията му не са възникнали внезапно, а за такива е налице лечение и в България. Справките от ОДМВР – Добрич установяват безспорно отсъствието му от страната периодично за срока на договора за наем за повече от 6 месеца. В този смисъл, жалбоподателят не е бил лишен от правото на участие в административното производство по вина на ответника, поради което заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила.

По съответствието с материалния закон:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите изпълват състава на посоченото в заповедта правно основание за издаването ѝ. Процесната заповед е издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 9 ЗОС и чл. 40, ал. 2, във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 8 от Наредбата. В мотивната част на заповедта е посочено необитаване на жилището за повече от шест месеца, съответно неподаване на нотариално заверена декларация за отсъствие по смисъла на чл. 59 от Наредбата, като са изредени доказателствата, на които се основава административният орган.

За да се прецени законосъобразността на издадената и атакувана в настоящото производство заповед с правно основание чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОС, следва да бъдат установени наличието или отсъствието на следните законови материалноправни предпоставки: необитаване на жилището за повече от шест месеца и липса на основанието по чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредбата – обучение в друго населено място или извън страната за срока на обучението. Мотивът, дал основание за прекратяване на наемното правоотношение, а именно, че жилището не се обитава повече от шест месеца, е въведен с чл. 40, ал. 1, т. 8 от Наредбата, като в ЗОС такова основание за прекратяване липсва. Това обаче дописване на закона в конкретния случай е допустимо на основание чл. 46, ал. 1, т. 9 ЗОС, в който е посочено, че наемните правоотношения се прекратяват поради други основания, определени с наредбата по чл. 45а, ал. 1 от ЗОС. В случая Наредбата е приета от общинския съвет на основание именно посочената разпоредба на чл. 45а, ал. 1 ЗОС. Вярно е, че са извършени на място само две проверки, но същевременно са изискани и получени официални справки от комуналните дружества и от ОДМВР – Добрич, които еднопосочно установяват периоди по – дълги от шест месеца, през които жилището е било необитавано. Жалбоподателят и не противопоставя такива, които да оборят събраните от административния орган доказателства и да се направи противоположен на тях извод. Въпреки разпределената доказателствена тежест и предоставената нееднократно възможност на жалбоподателя да установи наличието на непредвидени обстоятелства, които да са му попречили да изпълни задълженията си по Наредбата, г-н Н. не доказа, че използва жилището постоянно, без прекъсване за повече от 6 месеца, съответно, че се е наложило внезапно лечение, поради което не е могъл да изпълни изискванията на Наредбата. Както вече беше казано, той не оспорва отсъствието си, своето и на съпругата си от жилището, но го обосновава с необходимостта от лечение в Германия, а за съпругата си – с необходимостта да гледа болната си майка. Съгласно чл. 59 от Наредбата наематели на общински жилища, които излизат извън страната, имат право да отсъстват и да не обитават жилището за срок от 6 месеца (в случая са налице доказателства за повече от 6 месеца), но са длъжни да уведомят наемодателя за своето отсъствие, като подадат нотариално заверена декларация по образец и данни за лице за контакт, като според чл. 59, ал. 3 от Наредбата за наематели на общински жилища, които са заминали извън страната за повече от шест месеца, или не са изпълнили условията по ал. 1 на чл. 59, се прилагат разпоредбите на Глава пета от Наредбата за прекратяване на наемните правоотношения и изземване на общинското жилище, както е подходил ответникът. В случая жалбоподателят е отсъствал повече от шест месеца и не е уведомил наемодателя за отсъствието си.

От събраните по делото гласни доказателства се потвърждава изложеното в писмените такива, като св. К., ст. експерт в Община [населено място], сочи, че жилището се е водило необитаемо още от 2021 г., а са извършили проверка, тъй като на предоставените телефони за връзка не е могла да бъде осъществена такава. Св. Д., споделя, че е участвал в проверките, както и че не са били уведомени за отсъствието на жалбоподателя.

С оглед горното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Добрич, ІІІ състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на А. Р. Н. от [населено място] срещу Заповед № 1930/ 12.12.2023 г. на Кмета на Община [населено място].

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост.