Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 10.10.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на тридесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Вероника Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №12561 по описа за 2018год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Д.В.В.
срещу „З.А.“ АД искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 100000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18,05,2018г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 4336,00лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
02,06,2018г. до окончателното изплащане на вземането, възникнали по повод
настъпило на 20,05,2017г. пътнотранспортно
произшествие.
Излагат се
съображения, че на 20,05,2017г., около 23,00часа, в гр. София, по бул. „Тодор
Александров“ от бул. „Вардар“ към ул. „Одрин“ се движил товарен автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Кади“, с рег. №*******, управляван от Д.П.Б. и в района на
пешеходна пътека, след кръстовището с бул. „К. Величков“ участва в ПТП с
пресичащия отляво-надясно по посока на движение автомобила пешеходец- Д.В.В..
Произшествието настъпило изцяло по вина на водача на процесния автомобил.
Вследствие на произшествието за ищеца настъпили телесни увреждания, които от
своя страна довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
битови неудобства. Ищецът търпял и имуществени вреди във връзка с проведеното
от него лечение. По случая бил съставен Констативен протокол №К-326/20,05,2017
г., като е образувано и досъдебно производство. Навеждат се доводи, че
гражданската отговорност на водача на процесния автомобил е застрахована при
ответното дружество, като на 27,03,2018 г. пред него е била предявена претенция
за изплащане на обезщетение, но застрахователят е отказал изплащане на обезщетение.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-З. „А.“
АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище
за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че по повод произшествието е образувано
досъдебно производство по ЗМ № 513 ЗМТ 11159/2017 г. по описа на СРТП, пр. пр.
21440/2018 г. по описа на СРП. Поддържа съдебното производство да е прекратено
на осн.чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Поддържа произшествието
да е предизвикано от субективните действия на пешеходеца, който предприел
пресичане на пътното платно при забранен сигнал на светофарната уредба, без да
се съобрази със скоростта и местоположението на приближаващото превозно
средство, извън обозначеното място за пресичане на пешеходци. В същото време,
ищецът бил алкохолно повлиян и неадекватен. Оспорва претендирания от ищеца
механизъм на процесното ПТП. Твърди, че произшествието е изцяло причинено от
действия на ищеца. Евентуално релевира доводи за съпричиняване, поради
предприето от пострадалия пресичане на пътното платно, независимо, че е
възприел процесното МПС. Сочи на прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. Оспорва дължимостта на законна лихва.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не
е спорно между страните и
видно от констативен протокол рег.№К -326 /20,05,2017год. на СДВР се установява
настъпването на процесното ПТП на 20,05,2017год.,
около 23,00часа, в гр.София, на бул. Тодор Александров, в района на пешеходна пътека след кръстовището с бул. Константин Величков между товарен автомобил, с марка „Фолксваген, модел Кади, с ДКН *******, управляван от – Д.П.Б. и Д.В.В.
-пешеходец.
С определение постановено на 06,03,2019год. е
прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност, покриващ деликтната отгорнорност на виновния водач, с ответното
дружество за релевирания период.
По делото е изслушано заключение на съдебноавтотехническа експретиза
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на сдебния акт, от което се установява механизма на
пътнотранспортното произшествие, а именно:
Процесното ПТП е настъпило в гр. София на бул.
„Т.Александров” на прав пътен участък след кръстовището с бул. „К. Величков”.
Бул. „Т. Александров” се състои от две платна, разделени с разделителен остров
и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока
има по три пътни ленти. Произшествието е настъпило в тъмната част от
денонощието с добра метеорологична видимост. Кръстовището е регулирано със
светофарна уредба, която е работила в автоматичен режим. Товарен автомобил
„Фолксваген” се е движил по бул. „Т. Александров” в средната пътна лента, с
посока от ул. Вардар към ул. Одрин със скорост на движение 53 км/ч.
Приближавайки към кръстовището с ул. „Константин Величков”. През това време
пострадалият пешеходец предприема пресичане на платното за движение на бул. „Т.
Александров”, от ляво на дясно за посоката на автомобила. Водачът на автомобила
е реагирал с аварийно спиране, но въпреки това се е реализирал удар с
пешеходеца. Автомобилът с предната си лява част в зоната на ляв фар на
автомобила е ударил пешеходеца от дясната
му страна. Вследствие на удара, който е бил под масовият център на
тялото на пешеходеца, той е бил качен върху предния капак на автомобила като е
достигнал с главата си до предното стъкло и го е счупил. След удара пешеходецът е бил отхвърлен напред и в ляво от
автомобила, като се e
установил
върху платното за движение. Мястото на
удара между т.а. и пешеходеца по широчина на платното за
движение е на около 4,8 метра вляво от десния бордюр по посока на движение на
автомобила и по дължина на платното за
движение. Ударът е настъпил върху средната пътна лента, по която се е движил
автомобила и в зоната на пешеходна пътека. Скоростта на движение на т.а. е
53км.ч. Опасната
зона за спиране на автомобила за
определената му скорост на движение е
34м. Причина за произшествието са
субективните действия на водача на
автомобила със системите за управление, който не е задействал спирачната система своевременно,
при което е реагирал със закъснение, от
което е последвал удара с пешеходеца.
От изслушаното по делото заключение на
съдебно-медицинска експертиза/95-96/, неоспорено от страните и прието
от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се
установява, че при ПТП ищецът е получил следното
травматично увреждане: Охлузвания по лицето и главата,
Фрактура на 8-мо ребро вляво по задната аксиларна линия; контузия на корема;
фрактура на дясна подбедрица -
Бикондилна фрактура на тибията (счупване на двата кондила на тибията в областта
на коляното, вътреставна фрактура). Заключението не приема наличието на фрактура на дясна пубисна кост
на таза, тъй като е непотвърдено от рентгенолог при разчитането на
рентгенографията на таза - „Рьо графия на таз, 21.05.2017год., където е
посочено – „Запазена цялост на обхванатите кости“ (стр.17). Същата диагноза не
е посочена и в епикризата на УМБАЛСМ „Пирогов“, като рентгенологична находка
или клинични симптоми.
Охлузванията на главата, лицето и контузията на корема са повърхностни травми, Последните, включително фрактурата на 8-мо ребро, предизвикват временно разстройство на здравето неопасно за живота. Бикондилната фрактура на дясната тибия (голямопищялната кост) е тежка травматична увреда не само на костта, но и на дясното коляно като цяло и се квалифицира като състояние водещо до трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за срок по- голям от 30 дни, в случая за около 6 месеца. Причинените травматични увреждания са в причинна връзка с процесното пътнотранспортно произшествие. Претърпените болки и страдания са били най-интензивни до хоспитализирането на пострадалия, с умерена интензивност до 3 месец от ПТП с изостряния в 10-дневния следоперативен период и при опит за натоварване на десния крак. В периода до 6-ия месец болките се предполага да са били слаби с тенденция към затихване. Тежката травма в областта на дясното коляно е наложила 30-дневен постелен режим и постепенно следващо раздвижване с помощни средства до края на 5-ия месец. Травмата на голямопищялна кост и доколкото касае пряко цялата дясна колянна става води до късно усложнение - по-бързото износване на ставния хрущял и от там до по-ранна поява на гонартроза.
Извършени са имуществени разходи по отношение на избор на екип, заплащане на импланти, осъществен медицински транспорт и закупуването на медикамент и патерици на обща стойност 4336.00 лева. Необходим характер имат разходите за мед.изделия, медикаменти и услуги, с изключение на мед. услуга –избор на екип на стойност 900,00лв.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
показанията на св.Л.И., ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се
установяват претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Ангажирани са гласни доказателства, чрез разпит на св.Д.Б.,
с оглед възражението на ответника за съпричиняване, от показанията на който
се установяват обстоятелства във връзка
с механизма на ПТП.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.432,
ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства, настоящият състав намира да е налице осъществено
противоправно деяние от страна на водача на товарен автомобил Фолксваген, който е нарушил правилата за движение по
пътищата –чл.116, чл.119, ал.1 от ЗДВП и причинил травматични увреди на ищеца.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в
пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че
претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 35000,00лв. При определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените
физически увреждания: Охлузвания по лицето и главата, Фрактура на 8-мо ребро вляво по задната
аксиларна линия; контузия на корема; фрактура на дясна подбедрица - Бикондилна фрактура на
тибията,
като общия възстановителен
период за причинените увреждания е около 6 месеца. Съдът съобрази проведеното оперативно лечение на 23,05,2017год., кръвно наместване и метална
фиксация на счупването на дясна подбедрица, обстоятелството, че за период
от около 3 месеца крайника въобще не е следвало да се натоварва, в който период
неминуемо е следвало да се полагат грижи за пострадалия, последвалото
оперативно премахване на импланта през
м.декември 2018год., възрастта на пострадалия
- 43г. към датата на ПТП/ активна работоспособна възраст препятствана по
причина на инцидента/. Следва да бъде отчетен и фактът, че е било необходимо
използването на помощни средства-проходилка,
патерици за период поне от около 3
месеца, изпитваните болки и към момента
на ангажиране на гласните доказателства,
вкл.дадената от вещо лице неблагоприятна
прогноза относно фрактурата на тибията,
която пряко засягаща коленната става се очаква
да доведе до по-бързо износване на
ставния хрущял и поява на гонартроза. За определяне размер на
обезщетението следва да се съобразят и последиците в психологичен план /при всички
случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психо-емоционален
план, установени и от събраните свидетелски показания, сочещи на ограничаване
социалната активност на ищеца, страх, стрес/. Съобразявайки
горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания
период съгласно чл.492, ал.1, т.1 от КЗ, съдът намира, че горният размер на
обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съдът
намира за неоснователно релевираното възражение от ответника за съпричиняване,
а именно нарушение на чл.113, ал.1, т.1
от ЗДВП. Установи се ПТП да е настъпило в района на сигнализирана пешеходна
пътека. Съдът намира за неустановено нарушение на чл.113, т.3 от ЗДВп
пострадалият да е пресичал на червен
сигнал на светофарната уредба. Ангажираните в този смисъл гласни доказателства,
чрез показанията на водача на т.а. относно предположението, че за пешеходеца
светофарната уредба е сочела на забранителен сигнал, не установяват съобразно
чл.154 от ГПК посочения факт. Не се
установи ищецът да е навлязъл внезапно на пътното платно. Водачът сочи
последния да е бил на остров между платната за движение и впоследствие го е
забелязал пред автомобила, когато е предприел аварийно спиране, но не е
възприел пресичането на пострадалия.
Т.е. налага се извод пешеходецът да е бил предвидима опасност за движение, с
която водачът е бил длъжен да се
съобрази.
По отношение възражението
за съпричиняване на пострадалия сочещо на употреба на алкохол, съдът намира
този факт да е установен видно от епикриза
от МБАЛ Пирогов, в която се сочи, че при снемане на анамнеза от страна на длъжностното лице в болничното заведение, част от възложената му
функция, е установено пострадалия да е
употребил алкохол. Въпреки това този
факт сам по себе си съдът намира да не
сочи на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, доколкото не е
установено в резултат на алкохолно
опиянение пострадалия да не се е
съобразил правилата за движение като е
навлязъл внезапно на платното за
движение, не съобразявайки се с разстоянието до приближаващите превозни
средства.
По претенцията за
имуществени вреди:
От заключението на
изслушаната съдебномедицинска експертиза се установи извършените разходи, за
които са приложени доказателства по делото да са били необходими за лечение
на пострадалия и в причинна връзка с процесното произшествие.
Същите са на обща стойност 3436,00лв., както следва: 3190,00лв.- разходи по
фактура №**********/31,05,2017год., за
медицински изделия, 100,00лв. по фактура №428/06,06,2017год.-медицински
транспорт, 58,00лв. по фактура №1276/26,05,2017год.- медикаменти и 88,00лв. по
фактура № 424/02,06,2017год.-транспорт и помощни средства-патерици. Към посочените фактури са
приложени фискални бонове сочещи на
реално извършване на съответния разход.
Съдът намира исковата претенция да е
неоснователна за сумата от 900,00лв., представляваща разход за медицинска
услуга-„избор на екип“, тъй като същата не е била необходима за лечението на
пострадалия. Съгласно становище на СМЕ
необходимите и наложителни медицински
интервенции биха били реализирани спрямо пострадалото лице и без
заплащане на избор на екип, поради което в тази част претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Като законна
последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна
лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно
правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на 27,03,2018год.
е дължима от 28,06,2018год. до изплащане на
вземането.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора
от ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1537,44лв.–държавна
такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода от
спора разноски се дължат на ищеца, които съдът намира за доказани в размер на 381,60лв. от общо 1060,00лв., от
които 500,00лв.-д.т., 560,00лв.-в.л.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, с оглед
изхода от спора разноски се дължат в размер на 88,20лв. от общо 140,00лв., от
които 40,00лв.-депозит за свидетел и 100,00лв.-юрк. възнаграждение.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.Я.Д.Д. се дължи адв.хонорар, определен по чл.7, ал.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения и съобразно
уважената част от иска, в размер на 1302,01лв.
от общо 3616,72лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.“А.“АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес *** да заплати на Д. В. В.,
с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 35000,00лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени по повод възникнало на 20,05,2017год. ПТП
неимуществени вреди, както и сума в размер на 3436,00лв.-обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми от 28,06,2018год.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за законна лихва от 18,05,2018год. до 27,06,2018год., за неимуществени
вреди за разликата над 35000лв. до
предявения размер 100000,00лв., както и за имуществени вреди за разликата над
3436,00лв. до предявения размер от 4336,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА З.“А.“АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес *** да заплати на Д. В. В.,
с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 381,60лв-разноски.
ОСЪЖДА З.“А.“АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес *** да
заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на 1537,44лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. В. В., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на З.“А.“АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес *** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сума в размер на 88,20лв.
- разноски по делото.
ОСЪЖДА З.“А.“АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес *** да
заплати на адв.Я.Д.Д. на осн.чл.38, ал.2
от ЗАдв., сумата от 1302,01лв.– адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: