Р Е Ш
Е Н И Е
№ 114
гр. Враца, 28.04.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 30.03.2023 г. /тридесети март две
хиляди двадесет и трета година/, в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря
СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело № 760
по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и
сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. със Закон за добавената
стойност /ЗДДС/.
Образувано по жалба на „Е.“ ЕООД ***, с ЕИК ***, представлявано
от управителя П.Г.Ч., чрез пълномощник – адв. М.М. ***, против РЕВИЗИОНЕН АКТ /РА/
№ Р-04000622001661-091-001/15.07.2022 г., издаден от Р. Ф. - Началник на Сектор
„Ревизии“ и Л.Ц. - Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Велико
Търново, потвърден с Решение № 111/23.11.2022 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – Велико Търново при ЦУ на
НАП, с който по отношение „Е.“ ЕООД са установени /допълнителни/ задължения за
ДДС в размер на общо 6060,53 лв., в т.ч. главница и лихви.
С жалбата се твърди, че ревизионният
акт е незаконосъобразен, поради противоречие с материалния закон, допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и
необоснованост, представляващи отменителни основания по смисъла на чл.160, ал.1
и ал. 2 от ДОПК. Сочи се, че в нарушение на материалния закон не е прието, че
по отношение дейността на дружеството – доставки на торти „Неделя“ и напитки в
обект „Сладкарница на колела „Неделя“, не е приложимо определението за
„ресторантьорски и кетърингови услуги“, дадено в чл.61 на § 1 от ДР на ЗДДС.
Твърди се, че е приложима разпоредбата на чл.66, ал.2, т.3 от ЗДДС със ставка
от 9 %, като стеснителното тълкуване направено в хода на ревизията е
недопустимо, за което са изложени подробни съображения. Иска се отмяна изцяло
на оспорения РА, като незаконосъобразен. Претендират се разноски.
В с.з. процесуалния представител на
жалбоподателя адв. М.М. моли за решение,
с което да се уважи жалбата и се отмени оспорения ревизионен акт, като
незаконосъобразен по подробно изложени в жалбата съображения. Счита че с оглед
установените в хода на ревизията факти и обстоятелства е налице неправилно
тълкуване на нормата на закона. В случая счита, че несъмнено извършената от
жалбоподателя дейност попада в приложното поле на процесната норма на ЗДДС,
като за същия е налице правото да ползва диференцирана ставка на данъка. Претендират
се разноски по делото, съгласно представен списък.
Ответникът - Директор на Дирекция
„ОДОП“ – Велико Търново в с.з., чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт
М.Н. моли за решение, с което да се отхвърли жалбата, като неоснователна и
недоказана и да се потвърди атакувания с нея ревизионен акт, като се вземе
предвид Решение № 111/2022
г. на Директора на Дирекция ОДОП – Велико Търново. Претендират се разноски по
делото, съгласно представен списък. В писмена защита се излагат доводи за
законосъобразност на обжалвания РА и неоснователност на жалбата, за което се
излагат подробни мотиви.
Съдът,
като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт,
становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Съгласно чл.156, ал.1 от ДОПК, ревизионния акт, в частта, която не
е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез органа пред
административния съд по местонахождението му, в 14 /четиринадесет/ дневен срок
от получаването на решението.
Жалбата
е депозирана в законния срок, видно от данните по делото, подадена е от
надлежна страна адресат на акта, срещу подлежащ на обжалване административен
акт, след изчерпване на фазата на административния контрол, поради което същата
е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
данните по преписката е видно, че жалбоподателя „Е.“ ЕООД *** развива търговска дейност в центъра на гр.
Враца – продажби на торти „Неделя“ и напитки
в обект „Сладкарница на колела „Неделя“. Обекта е преместваем, представляващ
оборудван специален автомобил „Фиат-Дукато“, тип „Каравана“, с рег. № *** с
бранд „Неделя“ – фактически „павилион“, разположен на наета тераса 50 кв.м.
пред търговски център „Суми“ от към бул. “Демокрация“. За ревизирания период
жалбоподателя е приложил диференцираната ставка за облагане в размер на 9 % съгласно чл. 62, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
Ревизионното
производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000622001661-020-001/05.04.2021
г. /на л.48 от делото/, издадена от Р.Ф. - Началник сектор „Ревизии“ при ТД на
НАП Велико Търново, надлежно оправомощен за това, съгласно т.4 от представената
по делото Заповед №1270/15.11.2021г.
на Директора на ТД на НАП Велико Търново /л.190/. С посочената ЗВР е определен обхват на
ревизията – задължения за Данък добавена стойност /ДДС/ за периода от 01.12.2021 г. до 28.02.2022 г.,
със срок за завършване на ревизията два месеца от връчване на заповедта. Със същата
е разпоредено ревизията да бъде извършена от Л.В.Ц. – гл. инспектор по
приходите, ръководител на ревизията и В.Й.В. - старши инспектор по приходите.
Заповедта е връчена по електронен път на жалбоподателя „Е.“ ЕООД на дата 08.04.2022
г., видно от разписката /л.49/ и удостоверение за връчване по електронен път в
ИС „Контрол“ /л. 50/.
На
ревизираното ЮЛ е изпратено Искане за предоставяне на документи и писмени
обяснения /ИПДПОЗЛ/ № Р-04000622001661-040-001/08.04.2022 г. /л.51/, с което на основание чл. 115, ал. 1 от ДОПК е изискана счетоводната и търговската документация за ревизирания
период, като подробно са посочени документите които следва да бъдат представени
на органите по приходите, за което е указан 14-дневен срок. Искането е връчено
на жалбоподателя „Е.“ ЕООД на 11.04.2022 г., видно от удостоверението за
връчване по електронен път /л. 54/.
В
установения в искането срок, жалбоподателя е представил на ревизиращия екип – Писмени
обяснения от управителя /л.55/, аналитичен регистър за ревизирания период от
01.12.2021 г. до 28.02.2022 г. по Сметка 302 /материали/, Сметка 304 /стоки/,
Сметка 501 /каса в левове/, Сметка 503 /разплащателна сметка в левове/,
аналитичен регистър по Група 60, Група 70, Оборотна ведомост, хронологичен
регистър, Договор за отдаване под наем, Главна Книга на „Е.“ ЕООД за същия
период, Декларация /л.120/, Договор за учредяване право на строеж върху
общинска земя за пристройка /л.122/, Удостоверение № 118/08.11.2007г. за
въвеждане в експлоатация от Община-Враца /л.123/, Констативен Протокол от
07.05.2021г. на ОБДХ-Враца, Индивидуален сметкоплан, Справки за наличните
недвижими имоти, наличните машини, стоки, оборудване и стопански инвентар, за
вземания от банки и трети лица, Протокол за бракуване на материални запаси, Реализации
на стоки по стокови разписки и Договор за счетоводно обслужване /л.120/.
Ревизията
е приключила в установения от чл.114, ал.2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил, като за
резултатите от нея и в срока по чл. 117, ал. 1 от
същия кодекс е съставен Ревизионен доклад № Р-04000622001661-092-001/20.05.2022г./л.38/
и връчен на дружеството-жалбоподател при спазване разпоредбата чл.117, ал. 4 от ДОПК. – в
тридневен срок от съставянето му, а именно на 22.05.2022 г. /л. 47/. В доклада в
хронологичен ред подробно са отразени и анализирани събраните доказателства в
хода на ревизионното производство.
Срещу
съставения РД от жалбоподателя „Е.“ ЕООД е подадено Възражение с вх.№ 6069/07.07.2022г., чрез
адв. М.М., по чл.117, ал. 5 от ДОПК
/л.35/. Към възражението не са приложени допълнителни доказателства, а само
Пълномощно /л.37/.
Ревизията
е завършила с издаването на Ревизионен акт № Р-04000622001661-091-001/15.07.2022 г. издаден от Р.Ф. -
Началник на Сектор „Ревизии“ и Л.Ц. - Главен инспектор по приходите при ТД на
НАП – Велико Търново на основание чл.119, ал.2 от ДОПК.
С РА е определено за ревизирания период от 01.12.2021 г. до 28.02.2022 г.
допълнително задължение по ДДС в размер на 5809,32 лева и лихви 251,21 лева. В РА
са посочени, както правни така и фактическите основания за издаването му, обсъдени
са събраните доказателства в хода на производството, както и
подаденото възражение от жалбоподателя срещу РД, като същото е прието за
неоснователно. Изложени са мотиви във връзка със събраните доказателства,
установените задължения и определения размер на същите, като такива са посочени
и в РД, който е неразделна част от РА.
Жалбоподателят
„Ентосим“ ООД е обжалвал РА по административен ред с
жалба вх. № 6759/02.08.2022 г. /л.21/, като същият е потвърден изцяло с Решение №111/23.11.2022 г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново /л.8/, като законосъобразен.
В решението са посочени, както правни,
така и фактически основания, в резултат на които е потвърден РА в обжалваната
му част, обсъдени са и възраженията на оспорващия в депозираната жалба, като
същите са приети за неоснователни. Решението
е връчено на оспорващото дружество на същата
дата - 23.11.2022 г. /л.15/, а жалбата до съда е депозирана по пощата на 07.12.2021
г., видно от пощенското клеймо, чрез административния орган.
По
делото са представени и приети събраните
в хода на ревизионното производство писмени доказателства, неразделна част от
РД и РА, приложени по преписката по опис и приети, като доказателства по делото. Представени и приети като
доказателство по делото са и два броя СД, приети като доказателство съдържащи
ЗВР, РД и РА, подписани с квалифицирани електронни подписи от органите по
приходите /л. 197/.
В
хода на съдебното производство, по искане на процесуалния представител на
жалбоподателя и със съгласието на процесуалния представител на ответника е допуснат
и разпитан свидетел – Ц.И.Х., служител на жалбоподателя, работещ в обекта, като
продавач-консултант първоначално, а впоследствие, като барман. Същата работи
във фирмата от самото й отваряне 27.11.2020 г., и посочва как се обслужват
клиентите, какви хранителни стоки и напитки се продават в обекта, както и какво
представлява търговския обект в който работи.
Допусната
е и изслушана съдебно счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от
страните и е прието от съда. В заключението на ВЛ е посочено в табличен вид
отчетените счетоводно разходи за извършените доставки на обекта за ревизирания
период, които са отразени в счетоводните регистри на дружеството. Посочено е,
че посочените разходи са отразени в счетоводните сметки за отчитане на разходи
и не са включени в отчетната стойност на продадените стоки и материали. Заключението
на вещото лице е, че за ревизирания период м.12.2021 г., сметките по които са
отчетени разходите са приключени със счетоводна сметка 123 „Печалби и загуби от
текущата година“. Осчетоводените разходи за извършените доставки на обект „Сладкарница
на колела „Неделя“ са намерили отражение при определяне на счетоводния финансов
резултат от дейността. За ревизираните периоди м. 01.2022 г. и м. 02. 2022 г. сметките,
по които са отчетени разходите не са приключени със счетоводна сметка 123 „Печалби
и загуби от текущата година“ и съответно осчетоводените разходи за извършените
доставки в обекта не са намерили отражение при определяне на счетоводния
финансов резултат от дейността. В с.з. ВЛ поддържа експертизата и посочва, че
за конкретния период м.01. и м.02.2022г. не е извършено годишно приключване,
същото предстои да бъде извършено и разходите ще бъдат включени в счетоводния
финансов резултат за цялата година. Заключението на ВЛ не е оспорено и се
кредитира от съда.
При
така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.7, ал.1 от ДОПК
актовете по този
кодекс се издават от орган по приходите,
съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Седалището на
жалбоподателя „Е.“ ЕООД ***, както и търговския обект се намира в гр.
Враца, от което следва, че компетентната териториална дирекция относно
извършване на ревизията и съставяне на ревизионен акт е ТД на НАП - Велико
Търново.
Въз основа на приложените към
административната преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът
намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на
основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа реквизитите,
посочени в чл.120 от ДОПК. Извършените
процесуални действия са оформени с протоколи, които съдържат реквизитите
по чл. 50, ал. 2 от ДОПК, поради което на основание чл.50, ал.1 от ДОПК –
обвързват съда с материална доказателствена сила по отношение на фактите, установени
с тях.
В
ревизионния акт, са посочени фактическите и правните основания за
издаването му. Ревизиращият орган е извършил подробен анализ на доказателствата,
относими към данъчното облагане на жалбоподателя за ревизирания период. Изложил
е мотиви и в обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от
ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на
ревизионния доклад и ревизионния акт. Потвърждаващото решение също е издадено
от компетентен орган и съдържа правни и фактически основания за
издаването му.
С РА е извършен анализ на реализираните
приходи от търговска дейност на „Сладкарница на колела „Неделя“, за
ревизирания период от 01.12.2021 г. до 28.02.2022 г., за които е била приложена от
жалбоподателя диференцирана ставка за облагане с ДДС от 9 % по реда на чл.66,
ал.2, т.3 от ЗДДС. Установено е, че за реализацията на стоките в търговския
обект е използван специализиран товарен автомобил за продажба и съхранение на
стоките. Персонала е от двама продавач-консултанти, които предлагат и продават
стоките на гише в автомобила и един работник – шофьор, който доставя тортите
„Неделя“ от складово помещение на доставчика „Сладък път 5““ ЕООД в гр.София,
до обекта в гр.Враца. Предмета на доставките – основно торти „Неделя“ от 99 до
99.6 % от реализираните приходи. Тортите са получавани от доставчика под
формата на готов продукт в цялост, готов за консумация от крайния потребител,
без да се налага допълнително влагане на материали и дейности по завършване на
продукта. Не са установени други осчетоводени и вложени съпътстващи услуги,
чрез които да се завършва вида на предлаганите стоки към момента на
реализацията до крайния клиент. Предлагането на крайния продукт – торти на
парче или цяла торта, се свежда главно до общи и стандартни действия – рязане
на парче, опаковане на тортата, подаване на прибори за еднократна употреба и
почистване на търговската зона, като тези действия през повечето време се
извършват не по поръчка на конкретен клиент, а постоянно или редовно в
зависимост от общите очаквания за търсенето. В обекта няма сервитьор, няма
обслужване в същинския смисъл, което да се състои в предаване на поръчки в
кухня, в допълнително оформяне на ястията и сервиране на масата на клиента,
няма специално предназначени за консумация места за сядане, няма съдове, мебели
или прибори за подреждане. Другия вид предлагане в обекта – опаковане на
храната за вкъщи, също не налага допълнително влагане на материали или услуги –
тортата е получена от доставчика в готов вид и е продадена в същия вид на
клиента, без допълнителна обработка. Услугата по рязане на тортата и
опаковането не може да бъде определена, като съпътстваща услуга, която да заема
значителна от част от доставката.
Правилно е прието в РА, че не е
приложимо за жалбоподателя в обекта определението „ресторантьорски и
кетърингови услуги“, дадено в т. 61 на § 1 от ДР на ЗДДС. Съгласно чл. 6 пар.1 от
Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011, ресторантьорските услуги и кетъринг
услугите, са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или не
приготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация на човека,
придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират
непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и двете е само един
компонент от едно цяло, в което услугите са по-голяма част. Ресторантьорски услуги
е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е
доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика. Съгласно пар. 2 на
същата разпоредба, доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки,
или и на двете, но без каквито и да е било други помощни услуги, не се
смята за ресторантьорска услуга, нито за
кетъринг услуга по смисъла на пар. 1. В хода на ревизията не са установени
обстоятелства за наличие на достатъчно помощни услуги, съпътстваща доставките
на стоки – торти и напитки, за да се квалифицират извършените от жалбоподателя
„Е.“ ЕООД доставки, чрез „Сладкарница на колела „Неделя“, като „ренторантьорски
и кетърингови услуги“ по смисъла на т. 61 на § 1 от ДР на ЗДДС и за тях не е
приложима диференцираната ставка на данъка от 9 на сто по реда на чл. 66, ал. 2,
т. 3 от ЗДДС, а е приложима ставката на данъка 20 на сто по реда на чл. 66, ал.
1 от ЗДДС, който извод съда споделя.
Пред съда беше изслушана
свидетелката Ц.Х., служител на жалбоподателя и работеща в обекта „Сладкарница на колела „Неделя“ в ревизирания
период от 01.12.2021 г. до 28.02.2022 г., която посочи как се обслужват
клиентите, какви хранителни стоки и напитки се продават в обекта, както и какво
представлява търговския обект в който работи. Свидетелката посочи, че в обекта
е била „продавач-консултант“, след това преназначена като барман, тъй като в
по-късен етап вече имало нужда от обслужване на безалкохолни напитки. За
консумация на място тортите се предлагат в еднократни хартиени или картонени
опаковки, с пакетирани виличка и салфетка, картонена чинийка и рекламни чашки
за безалкохолно, капучино и кафе. Пред кемпера има обособено място тип градина
за пет масички – разгъваеми с по четири стола, а в зимния сезон се използват 2 пластмасови
маси тип „Бар“, които са без столове и за ревизирания период не е имало места
за сядане. Обекта не разполага със собствен санитарен възел, но в
непосредствена близост в търговски център „Суми“ има обществена тоалетна.
По
същество показанията на свидетелката не установиха нови конкретни факти,
различни от вече установените с РА.
Спорът
по делото е правен и касае тълкуването и правоприлагането на относимите правни
норми от ЗДДС в контекста на разграничаването на ресторантьорските и кетъринг услуги
от доставката на стока – храна за консумация. Жалбоподателя твърди, че
извършените доставки на торти „Неделя“ и напитки в обекта – „Сладкарница на
колела Неделя“ попадат в определението за ресторантьорски и кетъринг услуги,
дадено в т. 61, §1 от ДР на ЗДДС и, че дружеството основателно е прилагало
диференцираната ставка за облагане с ДДС 9 %
по чл.66 ал.2 т.3 от ЗДДС. Ответника твърди, че органите по приходите в
РА са установили, че приложимата данъчна ставка е тази по чл. 66, ал. 1 от ЗДСС
в размер на 20 %, защото дейността в обекта, представлява извършване на
„продажба на стоки“, а не представлява предоставянето на услуги –
„ресторантьорски или кетъринг“.
За да се приеме за ресторантьорска
услуга, доставката на храна е необходимо да е придружена от достатъчно помощни
услуги, за да може доставените храни да се консумират непосредствено.
Ресторантьорската услуга се състои в предоставянето на храна за консумация на
място в стопанисвани от доставчика закрити помещения и/или обособени зони на
открито и с подходящо съответно оборудване, включително маси и столове, и с
включено сервитьорско обслужване. В хода на производството по делото не бяха
опровергани констатациите в РА, че в процесния търговски обект на жалбоподателя
„Е.“ ЕООД липсва същинско обслужване, състоящо се в приемане на поръчка от
клиента, предаването й в кухнята, допълнително оформяне на порции и сервирането
им на масата на клиента. През ревизирания период на обособеното място тип
„Градина“ има два броя маси за правостояща консумация, без места за сядане,
като персоналът на обекта включва продавач-консултант и барман. Показанията на
св. Х. не променят преценката за характера на осъществяваната дейност в обекта
като различаваща се от предоставяне на ресторантьорски и кенъринг услуги по
смисъла на § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС. Цитираните гласни доказателства
сочат, че няма назначен сервитьор, а се извършва инцидента дейност по
сервиране, като прибори се предоставят на клиентите само при поискване, като
същите са за еднократна употреба. С оглед на така установеното,
се потвърди извода, че са извършвани именно доставки на храни и напитки, която
дейност е облагаема с ДДС в размер на 20 на сто.
Правилно
и законосъобразно в РА е определено за ревизирания период от 01.12.2021 г. до
28.02.2022 г. допълнително задължение за ДДС в размер на 5809,32 лева и лихви 251,21
лева или общо в размер на 6060,53 лева, след приспадане на декларирани и
платени 7017,13 лева.
В хода на ревизията не са допуснати съществени
процесуални нарушения, вкл. и нарушения на основните принципи на данъчното
производство, които да обосноват невалидност или незаконосъобразност на РА. Събраните
в хода на ревизията доказателства са анализирани и преценени обективно от органите
по приходите, издали РА. В РД, РА и приложенията към ревизионната преписка с
подробна обосновка на посочените като основание за установените обстоятелства и
доказателства към тях, които факти не са оборени в хода на съдебното
производство, както и изводите в оспорения РА.
В тази връзка изложените в жалбата
доводи за противоречие на РА с практиката на СЕС и по-конкретно с Решение от
22.04.2021 г. по дело С-703/19, са неоснователни. Съгласно практиката на СЕС,
ресторантьорските сделки се характеризират със съвкупност от елементи и
действия, от които доставката на храна е само съставна част, и в рамките на
тази съвкупност услугите подчертано следва да доминират. Според Решение на Съда
(първи състав) от 22 април 2021 г. по дело С-703/19: "Член 98, параграф 2
от Директива 2006/112/ ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/47/ЕО на
Съвета от 5 май 2009 г., във връзка с точка 12а от приложение III
към тази директива и член
6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година
за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112, трябва да се
тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието "ресторантьорски и кетъринг
услуги" попада доставката на храни, придружена от достатъчно помощни
услуги, позволяващи на крайния клиент да консумира непосредствено тези храни. В
т.58 от същото решение се посочва, че за квалифицирането на дадена облагаема
сделка като "ресторантьорски и кетъринг услуги" законодателят на
Съюза е искал да отдаде решаващо значение не на начина на приготвяне на храните
или на тяхното доставяне, а на осигуряването на помощни услуги, които
придружават доставката на приготвените храни, които услуги трябва да са
достатъчни, за да осигурят непосредствената консумация на тези храни и да играят
по-голяма роля в сравнение с тяхната доставка. От друга страна, видно от т.59
на решението критериите, които са решаващи, за да се прецени дали услугите,
съпътстващи доставката на приготвените храни, могат да се считат за
"достатъчно помощни услуги", се отнасят до предлаганото на
потребителя ниво на услуги. В това отношение в т. 60 съдът отчита по-специално
елементи като присъствието на сервитьор, наличието на обслужване, което се
състои по-конкретно в предаването на поръчки в кухнята, в допълнителното оформяне
на ястията и в сервирането им на масата на клиентите, наличието на специално
предназначени за консумацията на храната затворени и отоплени помещения, или
наличието на гардероб и тоалетни, както и в осигуряването на съдове, мебели или
прибори за хранене (вж. в този смисъл решение от 10 март 2011 г., Bog
и др., С-497/09,
С-499/09, С-501/09 и С-502/09). С оглед дейността на ревизираното лице,
свързана с предлагане на торти „Неделя“ (цели и на парче) на място, различно от
това, където са приготвени, както и съчетанието на съпътстващите услуги,
предоставящи условия за консумация (обзавеждане, средства, липсващо
специализирано обслужване от сервитьор), при което процесът на поръчване е
опростен и частично автоматизиран и клиентът има ограничена възможност да
персонализира поръчката.
Предвид изложеното съдът намира за правилен формирания от АО
извод за липса на
предоставяни "ресторантьорски и кетъринг услуги" по смисъла на §1,
т.61 от ДР на ЗДДС, а оттук и до неприложимост на диференцираната ставка на
данъка от 9% по реда на чл. 66, ал. 2, т. 3 ЗДДС, а възраженията на
жалбоподателя за нарушения на материалния закон са изцяло неоснователни.
В този смисъл е Решение № 2637/14.03.2023 г., постановено по
адм. дело № 6628/2022 г. по описа на ВАС.
В обобщение на изложеното настоящият
съдебен състав намира, че оспорения РА е издаден от компетентен орган, в
установената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административно
производствените правила, в съответствие и при правилно приложение материалноправните
норми, поради което същият е законосъобразен, а подадената срещу него жалба,
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото частично
основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК и Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери за адвокатските
възнаграждения същото се определя съобразно материалния интерес на делото
/чл.8/. Съгласно представен списък от процес. представител на ответника се
претендира ю.к. възнаграждение в размер
на 1577 лева, определено с оглед
материалния интерес по делото. Материалния интерес в случая, обаче е сумата от
6060,53 лв., т.е. допълнително дължимата сума по ДДС, която именно се обжалва.
При този материален интерес и съгласно чл. 8, ал. 1, вр. с чл.7, ал. 2 от
Наредбата, минималното възнаграждението е 906,00 лв. Над тази
сума до пълния претендиран размер, искането следва да
се отхвърли, като неоснователно. Разноските следва да се присъдят в полза на ЮЛ-
НАП-София.
Водим от горното
и на основание
и чл.160, ал.1 ДОПК и чл.172,ал.2 АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Е.“ ЕООД ***, с ЕИК ***,
представлявано от управителя П.Г.Ч., против Ревизионен акт № Р-04000622001661-091-001/15.07.2022г.
издаден от Р.Ф. - Началник на Сектор „Ревизии“ и Л.Ц. - Главен инспектор по
приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение №111/23.11.2022 г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико
Търново при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Е.“
ЕООД *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на
НАП-София разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 906.00
лева и отхвърля искането над тази сума
до пълния претендиран размер.
Решението подлежи на обжалване, чрез АдмС
– Враца, пред ВАС – София в 14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл.138
от АПК да се изпрати
препис от същото.
АДМ.СЪДИЯ: