О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                                    Година 10.04.2018                         Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                                       Първи граждански състав

На 10.04.                                                                          Година две хиляди и осемнадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 6208 по описа за 2017 година.

           

            Делото е образувано по искова молба на П.Й.С. и Т.С.К. против Прокуратурата на Република България. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил  отговор от ответника.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявените  искове по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането им.   

            Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед обстоятелството, че предмет на настоящото производство е  законността на бездействието на ответника да направи искане за възобновяване на наказателното производство след решение на ЕКЗПЧОС, следва да бъде уважено искането за задължаване на ответника по реда на чл.190 ГПК да представи молба от П.С. от 11.01.2016 год. и молба от Т.К. от 06.01.2016 год., отправени към Главния прокурор на Република България след решението на ЕСПЧ „Стойков срещу България", с които се иска възобновяване на НОХД №748/2009 год. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, както и становищата на ВКП по тях /за П.С. по вх.№446/2016 год. от 30.05.2016 год., а за Т.К. от 28.04.2016 год. и от 03.06.2016 год. по вх.№259/2016 год. при ВКП/. За установяване на претърпените от ищците вреди следва да се допусне в качеството на свидетел лицето М.Г.Х.. Всечки останали доказателстевни искания на ищците – за приемане като доказателства по делото на представените с исковата молба документи, за назначаване на съдебно-техническа експретиза, за изискване за прилагане на НОХД№748/2009 година и НОХД№128/2008 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора и за изискване от Върховната касационна прокуратура от Върховния касационен съд на посочени в исковата молба документи, са неотносими към предмета на делото и следва да бъдат отхвърлени.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

             

ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл.190 ГПК най-късно в о.с.з. да представи по делото: молба от П.С. от 11.01.2016 год. и молба от Т.К. от 06.01.2016 год., отправени към Главния прокурор на Република България след решението на ЕСПЧ „Стойков срещу България", с които се иска възобновяване на НОХД №748/2009 год. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, както и становищата на ВКП по тях /за П.С. по вх.№446/2016 год. от 30.05.2016 год., а за Т.К. от 28.04.2016 год. и от 03.06.2016 год. по вх.№259/2016 год. при ВКП/.

ДОПУСКА в качеството на свидетел лицето М.Г.Х., с адрес: Затвора Стара Загора, килия №9, при ІІІ б- II ЗПС, к.н. 1157. 

ОТХВЪРЛЯ исканията на ищците за приемане като писмени  доказателства по делото на заверени ксерокопия на  приемо-предавателен протокол от 24.02.2012г., протокол №008045 за иззети вещи /пари/ при личен обиск и претърсване от 27.02.2012г.; за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в исковата молба; за изискване за прилагане на НОХД№748/2009 г. и НОХД№128/2008 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора; за изискване от Върховна касационна прокуратура /по вх.№1947 от 03.06.2014 год. при ВКП/, молба от 28.04.2014 год. адресирана до Главния прокурор на Република България, с която е поискано възобновяване на НОХД№748/2009 год. и НОХД№128/2008 год. на Окръжен съд- Стара Загора., както и становище на ВКП по молбата на П.С. и за изискване от Върховния касационен съд / по вх.№1442 от 14.07.2014 год. при ВКС/ молбата на П.С. от 08.07.2014 год., подадена чрез Прокуратурата на Република България, с която е поискал упражняване на съдебен контрол от ВКС, за отказа на прокуратурата да изготви предложение за възобновяване на НОХД №748/2009 год. и НОХД №128/2008 год. на Окръжен съд- Стара Загора.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 08.05.2018 г.  от 10,00 ч., за която дата да се призоват страните и свидетеля на посочения в исковата молба адрес.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба П.Й.С. и Т.С.К. против Прокуратурата на Република България. Ищците твърдят в исковата си молба, че за периода 01.08.2017 год. - 31.10.2017 год. вследствие на бездейст­вието на прокуратурата на Р.България да предприеме мерки по изготвяне на предложение за възобновяване на НОХД№748/2009 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора (за ищеца С. било относимо това бездействие и за НОХД №128/2008 г. на същия този съд), с което ще се прекрати нарушението по член 5 т.1 буква „а" от КЗПЧОС, изразяващо се в ли­шаване от свобода в нарушение на процесуалноправните и материалноправните правила, което като такова продължавало и към настоящия момент, у тях се породили силни и интензивни по своя характер с трайно отражение във времето негативни чувства емоции и със­тояния. Касаело се за чувство на изкоренен правен ред; на незачитане на основни европейски и конституционни ценности като правата на личността, заложени още в преамбюла на ЕКЗПЧОС и КРБ, правото на свобода и сигурност на личността; неоснователни репресивни мерки, водещи до социално инвалидизиране на личността (намаляване потенциала за работоспособността, възможността за създаване на семейство, свободно, развитие в обществото и други). Тези негативни чувства довели до психоемоционален стрес, нервност, напрегнатост, тревожност, плач, гняв, безсъние и състояния на депресия (тези негативни чувства, емоции и състояния били изживяни от ищеца С. и във връзка с НОХД№9128/2008 г. по описа на Окръжен - град Стара Загора през процесния период). Горепосочените неимуществени вреди се явявали пряка и непосредст­вена последица от нарушаването на правото на свобода и сигурност по чл. 5, т.1,  буква„а" от Конвенцията, нарушаването на което се дължало на несъблюдаването от страна на Прокуратурата на Република България на поетите обективни задължения по ЕКЗПЧОС, задължения които били възникнали още с акта на ратификация. Ищецът П.С. моли съда, след като събере всички относими, допустими и необхо­дими доказателства, провери и оцени същите, вземе пред­вид доводите му, да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати за периода 01.08.2017 год. - 31.10.2017 год. сумата 4500 лева, представяваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от бездействието на тази институция да изготви предложение за възобновяване на НОХД №748/2009 год. (въпреки установени от ЕСПЧ нарушения по това производство на ЕКЗПОС) и НОХД№128/2008 год. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, за отстраняване на визираните нарушения на процесуалноправните и материалноправните правила по смисъла на чл. 5, т.1, буква „а"от Конвенцията. Ищецтът Т.К. моли съда, след като събере всички относими, допустими и необхо­дими доказателства, провери и оцени същите и вземе пред­вид доводите му, да осъди Прокуратурата на Република  България да му заплати за периода 01.08.2017 год. - 31.10.2017 год. сумата 4500 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, които били пряка и непосредствена последица от бездействието на тази институция да изготви предложение за възобновяване на НОХД№748/2009 год. (въпреки установени от ЕСПЧ нарушения по това производство на ЕКЗПОС) по описа на  Окръжен съд - Стара Загора за отстраняване на визираните нарушения на процесуалноправните и материалноправните правила по смисъла на член 5 т.1 буква „а"от Конвенцията. Молят съда, присъдените обезщетения за всеки един от тях да постанови, да им бъдат изплатени, ведно с законната лихва, считано от датата на завеждането на исковата молба до окончател­ното им изплащане от ответната страна. По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който сочи, че предявената искова претенция от П.С. за неимуществени вреди срещу Прокуратурата на Република България била във връзка с водено срещу него досъдебно производство №58/2009 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора, за извършени престъпления по чл. 199, ал. ІІ т. 3, във вр. с чл. 199 ал. I, т. 2, във вр. с чл. 199 ал. I ,т. 4, във вр. с чл. 198, ал. I, във вр. с чл. 20 ал. ІІ и чл. 29 ал, 1 б. "а" и б. "б" от НК. както и обвинение по чл. 339 ал. 1 от НК. Съща така сочи, че предявената искова претенция от Т.С.К. е за неимуществени вреди срещу Прокуратурата на РБ във връзка с водено срещу него досъдебно производство № 58/2009 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора, за извършени престъпления по чл. 199, ал. II, т. 3, във вр. с ал. I, т. 2, във вр. с чл. 198, ал. I, във вр. с чл. 20, ал. I от НК, както и за обвинение по чл. 339 ал. I от НК. С присъда № 131/15.05.2010 г. по нохд № 748/2009 г. на ОС - Стара Загора, П.Й.С. бил признат за виновен по повдигнатите обвинения и му било наложено по- тежкото определено от съда наказание, а именно - "Доживотен затвор". Със същата присъда и след кумулиране на наказанията, Т.С.К. също бил признат за виновен по повдигнатите обвинения и му било наложено най - тежкото определено общо наказание, а именно - "лишаване от свобода" за срок or 18 години и 6 месеца. Ответника счита така предявеният иск за недопустим по следните съображения. Молителите били законно лишени от свобода с присъда на ОС - Стара Загора, като спрямо осъдителната присъда бил извършен контрол от АС - Пловдив и ВКС - София, но и двете инстанции потвърдили наложените наказания. Счита, че отказът на Прокуратурата на РБ да направи предложение за възобновяване на наказателно производство не съставлявало основание за ангажиране на отговорността на институцията по реда на ЗОДОВ. В случая не било налице бездействие по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, тъй като Прокуратурата на РБ своевременно разгледала и е произнесла по същество по искането на молителите за изготвяне на предложение за възобновяване на наказателните дела, водени срещу тях. Това, че крайният резултат (прокурорският акт) не е бил в полза на жалбоподателите, не било основание за ангажиране на отговорност на институцията. Претенцията на ищците била силно завишена и не била съобразена както с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така също и с трайно установената съдебна практика. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани по основание и размер предяве­ните  искове от П.Й.С. и Т.С.К.. От изложените в исковата молба обстоятелства се налага извода, че съдът е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от прокуратурата при при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.).  В тежест на всеки от ищците е да докаже наличието на нарушение на чл. 5, § 1 от ЕКЗПЧОС, наличието на твърдените неимуществени вреди, както и причинната връзка между вредите и увреждащия акт.

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищците препис от отговора на исковата молба.

            Да се връчи на страните препис от определението.       

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: