№ 4701
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110210628 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Д. К. А., ЕГН ********** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К № 7425313, издаден от СДВР, с който за нарушение на
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 600 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4,
вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш и се иска
неговата отмяна. Твърди се, че били допуснати съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство, като
било неясно мястото на извършване на нарушението и санкционната разпоредба, въз
основа на която е определено наказанието.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява. Депозирани са писмени бележки от адв. Б., с които се поддържа жалбата
и се иска отмяна на атакувания електронен фиш. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение.
За АНО, редовно уведомен, не се явява представител в съдебно заседание.
Депозирани са писмени бележки от юрисконсулт С., с които се иска обжалваният
електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, претендира се
1
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на другата страна, ако се претендира такова.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-
София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят Д. К. А. бил наказван за шофиране с превишена скорост с
електронен фиш Серия К № 5353535 на СДВР, влязъл в сила на 20.07.2022 г., за
извършено на 20.09.2021 г. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като наказанието е било
наложено на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
На 10.05.2023 г. в 15:58 часа, мобилна система за видеоконтрол „ATCC“ №
MD1197 заснела лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, движещ се в
град София, по ул. „***“ до ****, в посока от бул. „***“ към бул. „***“, с превишена
скорост – 114 км/ч, при максимално разрешена за движение извън населено място – 80
км/ч, въведена с пътен знак В-26.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил,
впоследствие бил издаден от СДВР обжалваният понастоящем електронен фиш серия
К № 7425313 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя Д.
К. А., в качеството му на собственик на заснетото МПС, е наложено административно
наказание глоба в размер на 600 лева, като било отбелязано, че нарушението е
повторно, понеже било извършено в едногодишен срок от влизане в сила на
електронен фиш Серия К № 5353535 на СДВР, издаден отново за шофиране с
превишена скорост.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.
С оглед на така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
При издаване на атакувания електронен фиш е било допуснато съществено
процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя и е основание за неговата отмяна.
В обстоятелствената част на електронния фиш, където се съдържа описание на
2
извършеното нарушение е посочено, че жалбоподателят е управлявал процесния лек
автомобил с превишена скорост в град София, по ул. „***“ до ****, в посока от бул.
„***“ към бул. „***“, а малко по-надолу е описано, че ограничението на скоростта
било 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26 за в извън населено място и санкцията е
наложена на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП, предвиждащ наказание за
водачите, които превишат максималната скорост за движение извън населено място.
Изложеното представлява противоречие както във фактическото описание на
нарушението, така и противоречие между фактическото описание на извършеното
нарушение и правното основание за налагане на наказанието, което съществено
ограничава правото на защита на жалбоподателя, понеже последният не може да
разбере дали е наказан за това, че е управлявал МПС с превишена скорост извън или в
населено място. Така направеното описание не само нарушава правото на защита на
наказаното лице, но и препятства съда да разбере, каква е била действителната воля на
наказващия орган при индивидуализацията на мястото на извършване на нарушението
– в населено място или извън населено място. В приложения по делото протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система от 10.05.2023 г.,
длъжностното лице съставило протокола също е отбелязало, че контролът се е
осъществявал в рамките на град София, тоест в населено място. В тази връзка за съда
не става ясно, защо тогава в електронния фиш, след като в началото е отбелязано
засичане на скоростта в град София, то по-надолу се твърди Д.ието да е било
извършено извън рамките на населеното място и наказанието е наложено за
превишаване на скоростта извън населено място. Дори, чрез евентуално събиране на
допълнителни доказателства, съдът да установи абсолютно точно мястото на
извършвания видеоконтрол, тоест дали е в рамките на града или извън него, то това
няма как да санира допуснатата в издадения електронен фиш неяснота, касаеща
мястото на извършване на нарушението. Даже да се установи, че автомобилът е бил
заснет извън рамките на град София, то отново остава твърдението в електронния фиш
скоростта да е била превишена в града. Ако се установи пък, че нарушението е било
извършено в рамките на столицата, то тогава пак остава второто твърдение за
превишаване на скоростта извън населеното място и наложената санкция за превишена
скорост извън населено място. Обстоятелството, за което се отнася констатираното
противоречие и неяснота, е от съществено значение за извършеното нарушение, тъй
като ЗДвП предвижда различни по размер наказания в зависимост от това, дали
скоростта е била превишена в рамките на населено място или извън такова. Така се
стига до невъзможност и съдът да прецени, дали правилно е определена санкционната
разпоредба – алинея 1 или алинея 2 на чл.182 от ЗДвП. Тази вътрешна
противоречивост на атакувания административен акт реално прави защитата
невъзможна, а допуснатото процесуално нарушение не може да бъде отстранено в хода
на съдебното производство и винаги съставлява предпоставка за отмяна на атакувания
3
електронен фиш на формално основание, без да е необходимо разглеждането на спора
по същество.
На следващо място, съдът констатира недопустимо разминаване между
съдържанието на електронния фиш, който е връчен на нарушителя А. (лист 5),
съгласно изискването на чл.189, ал.5 от ЗДвП и съдържанието на приложения от
наказващия орган електронен фиш с преписката по делото, досежно правната
квалификация на административното нарушение. В електронния фиш, представен от
жалбоподателя, липсва разпоредбата от основния състав на
административнонаказателната норма от закона, а именно чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Порокът е съществен, тъй като екземплярите от издадения акт следва да бъдат с
идентично съдържание, за да се гарантира в пълен обем правото на защита на
наказаното лице. Недопустимо е съдържанието на електронния фиш да бъде
допълвано/променяно от наказващия орган. В тази връзка и като се има предвид
екземплярът на електронния фиш, връчен на жалбоподателя (лист 5), съдът намира, че
същият не съдържа ясно и точно посочване на нарушените разпоредби, като това
нарушение на процесуалните правила съществено е ограничило правото на защита на
жалбоподателя да разбере, защо е бил наказан именно с определения в електронния
фиш размер на глобата. На жалбоподателя Д. А. е наложена глоба в размер на 600 лева
на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда налагане на по-
тежки административни наказания в хипотеза на нарушение, извършено при условията
на повторност. Съгласно чл.182, ал.4 от ЗДвП: „когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5,
ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената
за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство за срок три месеца“. В електронния фиш обаче не е
посочено кое точно нарушение е извършено повторно, за да може да се определи
глобата в двоен размер. Това накърнява правото на защита на наказаното лице да
разбере за какво точно нарушение му е наложена тази глоба, а също така препятства
съда да прецени дали на жалбоподателя е наложен правилният размер на
административното наказание, тоест с колко е превишена максимално допустимата
скорост, какво наказание се предвижда за това нарушение и едва ако то е извършено
повторно по смисъла на параграф 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП,
дали наложената глоба от 600 лева представлява двойният размер на предвидената за
съответното нарушение глоба. Посоченият алгоритъм при проверка на
законосъобразността на електронния фиш не може да бъде спазен, тъй като в
обжалвания акт не е отразено дали извършеното нарушение попада в хипотезите на ал.
1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл.182 от ЗДвП, а оттук – и дали законът допуска за
повторното му извършване да се налага по-тежко административно наказание. Казано
по друг начин, разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП е квалифициран състав, който
4
обаче трябва да бъде обвързан с основния състав на нарушението, за да се установи
какъв именно трябва да е размерът на наказанието, в зависимост дали основният състав
е по алинея 1, 2 или 3 и по коя от съответните точки на тези алинеи, а в случая такава
връзка с основния състав липсва. Предвид на това бланкетната норма, която не
предвижда конкретен размер на наказанието, не е била попълнена със санкционната
норма на основния състав, към който тя препраща, поради което не става ясно
двойният размер на коя от предвидените 18 различни глоби в предходните три алинеи
е бил наложен от наказващия орган.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че атакуваният електронен фиш
е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски. Съгласно
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както
и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представените
доказателства и списък на разноските става ясно, че жалбоподателят е заплатил на
адвокат Г. Б. от АК-Перник уговорената сума в договора за правна защита и
съдействие в размер на 500 лева, като това е станало в брой при подписване на
договора на 18.07.2023 г. Съдът намира, че не следва да се редуцира размерът на така
заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като макар да има направено възражение
в тази насока от страна на наказващия орган за прекомерност на претендираните
разноски, то с оглед представените доказателства досежно реалното заплащане,
възнаграждението надхвърля само със 100 лева размера на минималното такова,
дължимо съгласно Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения,
което е 400 лева, тоест не надхвърля дори двукратно размера на минималното
възнаграждение. С оглед изложеното до тук и предвид изхода на делото, на основание
чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съобразно представения
договор за правна защита и съдействие, който е и доказателство за реалното заплащане
на уговореното възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 7425313, издаден от СДВР, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на Д. К. А., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева на основание
5
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на Д. К. А., ЕГН **********
сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща сторените от жалбоподателя разноски
в производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6