№ 24612
гр. София, 13.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110132264 по описа за 2023 година
наМ. следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от М. Й. Х. против И.Т.И. ООД с искане
уволнението да бъде признато за незаконно, да бъде възстановена на
заеманата от нея длъжност и да бъде заплатено обезщетение за времето,
през което е останала без работа. Ведно с исковата молба са представени
документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени
доказателства по делото. Направени са искания за разпит на свидетели,
искане за назначаване на експертиза, както и искане по чл. 176, ал. 1 ГПК.
Ответника в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.
Взема становище за неоснователност на исковете. Представя документи с
искане да бъдат приети като доказателства по делото, прави искане за разпит
на свидетел.
По направените доказателствени и други искания:
Съдът намира, че исковата молба е допустима и редовна. Представените с
нея и с отговора документи следва да се приемат като доказателства.
Искането на ищцата за назначаване на експертиза е неоснователно, тъй като
цели установяването на неотносим към предмета на делото факт. Искането
за разпит на свидетели е основателно единствено по отношение на свидетеля
Величка Димова, тъй като другият свидетел цели да установи безспорен
между страните факт. Искането на основание чл. 176, ал. 1 ГПК е
основателно за всички въпроси с изключение на първия, който е неотносим
към спора. Искането на ответника за разпит на свидетел също е основателно.
На основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК с настоящето определение съдът
съобщава на страните доклада си по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24
юли 2023 г. от 09:30 ч., за което страните да бъдат призовани.
1
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени
доказателства както са описани в тях.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за назначаване на
съдебно-графологическа експертиза.
ДОПУСКА до разпит на страна на ищцата свидетеля Величка Илиева
Димова при режим на довеждане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане до
разпит на свидетеля Дариа Дюлгерова.
ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на довеждане на
страната на ответника.
ЗАДЪЛЖАВА Х.Г. да се яви лично в открито съдебно заседание и да
отговори на поставените към него с исковата молба въпроси, с изключение на
първи въпрос.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД по делото, както следва:
Образувано е по искова молба от М. Й. Х. против И.Т.И. ООД с искане
уволнението да бъде признато за незаконно, да бъде възстановена на
заеманата от нея длъжност и да бъде заплатено обезщетение за оставане без
работа в размер на 6000 лева за периода от 11.04.2023 г. до 11.10.2023 г.
Ищцата твърди, че била служител на ответника на длъжност „лаборант“ към
ответника с брутно месечно възнаграждение от 1000 лева. На 07.04.2023 г.
получила електронно писмо от г-жа Дария Дюлгерова - бивш управител на
дружеството, с което била уведомена, че заедно с г-н Х.Г., искат да говорят с
нея на 10.04.2023г. в 15 часа. На срещата присъствала и М. Йолова –
ръководител на лабораторията. Х.Г. обяснил на ищцата, че проектът към
който работела спирал работа и вече нямало работа за нея. Грозданов и
Дюлгерова, казали, че трудовото правоотношение следва да бъде
прекратено. Докато ищцата разговаряла с Грозданов относно спирането на
проекта, Дюлгерова й дала заявление, с което да договора да бъде прекратен
и което ищцата трябвало да подпиши. Ищцата имала доверие на колегите си,
и не допускала, че ще подпиша заявление с текст за прекратяване на договора
по взаимно съгласие от следващия ден и затова подписала листа, даден от
Дюлгерова, като вписала и датата – 10.04.2023 г. Поради това не възприела
текста и не осъзнала, че заявлението е за прекратяване на трудовия договор на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. На тази среща била дадена и заповед, с
която трудовото правоотношение било прекратено на това основание. Ищцата
не успяла да се запознае напълно със същата. Когато се прибрала у дома си и
прочела внимателно заповедта, осъзнала грешката си. Не подписала заповедта
и на 11.04.2023 г. отново се явила на работното си място. Грозданов я попитал
защо се връща на работа, при условие, че била освободена. Тя заявила, че не е
искала да прекрати трудовия договор, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ,
че разбрала какво се е случило едва в края на деня и не била съгласна да
прекрати трудовото правоотношение с ответника от 11.04.2023г. Носела със
себе си и писмено заявление за отказ от прекратяване на трудовия договор,
което дала на Грозданов. Той обяснил, че отношенията между страните ще
бъдат уточнени и уредени на 18.04.2023 г. На същата дата ищцата отново
отишла на работното си място, където Дюлгерова предложила 1 000 лв. под
формата на премия, срещу която да се подпише, че няма да има никакви
претенции към ответника и ще напусне доброволно, която премия ищцата
отказала да приеме. Моли съда да признае прекратяването на трудовото
2
правоотношение за незаконно и същото да бъде отменено, да бъде
възстановена на работа и да бъде заплатено обезщетение за оставане без
работа. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието
на трудово правоотношение с ищцата на посочената длъжност,
прекратяването на същото. Излага подробни юридически съображения за
ефекта на подаденото от ищцата заявление за прекратяване на трудовия
договор. Оспорва размера на получаваното от ищцата трудово
възнаграждение. Прави възражение за прихващане с насрещно свое вземане
към ищцата на основание чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 272,23 лева, които
били изплатени. Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски.
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
КТ. Съдът обявява за безспорни между страните фактите, че ищцата е била
служител към ответника на длъжност „лаборант“, както и че същата е
подписала заявление за прекратяването му от 10.04.2023 г. С оглед
задължителната тълкувателна практика в тежест на ищцата е да докаже, че
след процесното уволнение е останала без работа, както и размера на
трудовото си възнаграждение. Представени са доказателства за установяване
на тези факти. В тежест на ответника е да докаже изплащането на ищцата на
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 272,23 лева. Не са представени
доказателства за установяване на този факт.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът
на доклада по делото, да се връчи на страните. На ищеца да се връчи
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3