№ 59251
гр. С., 15.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20231110122724 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „СИТИ КЕШ“ ООД срещу Н. М. Н. за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите:
538,10 лева - главница по Договор за паричен заем № 68891 от 07.06.2022 г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
38,52 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
01.08.2022 г. до 01.04.2023 г.
125 лева – неустойка начислена еднократно, както и 25 лева държавна такса и 260
лева – възнаграждение за юрисконсулт.
В обстоятелствената част на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК заявителят е изложил фактически твърдения, че с длъжника са обвързани от
Договор за паричен заем № 688891 от 07.06.2022 г., по силата на който на длъжника, който
има качеството на потребител, е предоставен паричен заем в размер на 600 лева. Страните
се съгласили, че заемателят ще предостави в срок до три дни от отпускане на заема
обезпечение по начина и реда, както и отговарящо на условията в чл. 5 от Договора, като
при неизпълнение на това неговото задължение, на основание чл. 11 от Договора дължи
неустойка в размер на 172,33 лева, която следва да заплати разсрочено съгласно
погасителния план в Приложение № 1. От погасителния план се установява, че първата
вноска по договора за кредит с падеж 14.06.2022 г., се отнася за погашение на 4,67 лева от
главницата, 4,67 лева от лихвата и 68,33 лева от неустойката- или по вече от 1/3 от това
задължение е погасено още с първото плащане. С плащанията по останалите 10 вноски по
погасителния план се погасяват част от главницата, лихвата и по 10,40 лева от неустойката.
Заявителят освен това излага, че тъй като длъжникът е изпаднал в забава, последният
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху
главницата за периода от 01.08.2022 г. до 01.04.2023 г., изчислено в размер на 46,62 лева,
както и неустойка за забавено плащане в размер на 25% от размер на главницата – 150
лева по чл. 6, ал. 2 от Договор, във вр. с т. 6 от Тарифата.
Същевременно в заявлението е посочено, че заемателят е направил плащания по
кредита в общ размер на 273 лева, като след тяхното приспадане дължи главница, законна
лихва за забава и неустойка за забава, като липсва яснота към кое от посочените в
обстоятелствената част на заявлението вземания кредиторът е извършил прихващане на
изпълнението по чл. 76 от ЗЗД, както и какъв е бил размерът на дълга по пера към датата на
постъпване всяко плащане.
1
С оглед изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Според чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедния съд извършва проверка налице ли са
основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не
отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или
седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12
от ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит и
разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че по отношение на търсените неустойки е налице нарушаване на императивни
норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Съгласно чл. 5 от Договор за паричен заем страните се споразумяват, че договорът ще
бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция или 2. Поръчител
или поръчители, отговарящи на условията описани в посочения текст. Кумулативно
поставените изисквания към поръчителите са: да имат осигурителен доход общо в размер
най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата (МРЗ) за страната; в случай на
двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях да е в размер на
поне 4 пъти МРЗ за страната; да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с
кредитора; да не са кредитополучатели по сключени и непогасени договори за кредит с
кредитора; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация,
различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си
или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.
По отношение на банковата гаранция, от друга страна, се поставят изисквания за
предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска
банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер
на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената
главница и лихва.
Съгласно чл. 11 от Договора в случай че кредитополучателят не представи
договореното в чл. 5 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят
дължи на кредитора неустойка във фиксиран размер от 172,33 лева с начин на разсрочено
плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за кредит, като първата вноска по
договора за кредит с падеж 14.06.2022 г., се отнася за погашение на 68,33 лева от
неустойката- или по вече от 1/3 от това задължение, а с плащане на останалите 10 вноски
по погасителния план се погасяват част от главницата, лихвата и по 10,40 лева от
неустойката.
Така уговорена, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна и
обезщетителна функции и има за резултат единствено постигане на неоснователно
обогатяване за кредитора, поради което същата се явява нищожна поради противоречието й
с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Клаузата за неустойка по чл. 5 от Договора във вр. с чл.
11 въвежда възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на главното
задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне на
2
предвиденото обезпечение, като размерът на неустойката е 172,33 лева при посочена като
предоставена по договора главница от 600 лева, с оглед на което неустойката излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. При неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при
договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и
своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя.
Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за неоснователно
обогатяване и противоречи на функциите на неустойката, съответно на принципа за
справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата.
Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на
вземанията му, кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва и следва да
отчете риска от неплатежоспособност на длъжника преди отпускане на заема, а не след това
с промяна на уговорените между страните условия.
Въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен то изцяло да
се възпрепятства. Договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени и
следва да бъдат изпълнени в много кратък срок. Кредиторът е дал възможност на
насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да
отговаря на множество изисквания – за сравнително висок осигурителен доход, да няма
лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор. Освен това следва
този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и то издадена също в
много кратък срок, а именно - 3 дни от деня на сключването на договора. Налагането на
толкова кратки срокове препятства всички възможности на длъжника да реагира и да
изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси
поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени
условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че тяхното
изпълнение е изначално трудно, ако не и невъзможно.
Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то тя също поставя трудно
преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция,
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
валидна от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на последната
редовна вноска. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид
практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение,
фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и
двете опции по чл. 5 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне
плащането на неустойка. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка
ще възникне в сферата на кредитора, поради което е и уговорена и като сигурна част от
дълга, като следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска - видно от
представения погасителен план.
Ето защо, устойката по чл. в чл. 5 от Договора, във вр. с чл. 11 от Договора в размер
на 172,33 лева не се дължи, поради което и същата не е следвало да бъде добавена в
погасителния план, описан в Приложение № 1 и към нея да бъдат отнасяни
плащанията, извършени от длъжника. Тъй като това е сторено и при липса на данни кога
и в какъв размер са извършени плащанията по погасителния план, както и от какъв момент и
върху каква главница е начислявано обезщетение за забава в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и отнасяни ли са за неговото погасяване суми от платените от длъжника
273 лева, съдът не е в състояние да изчисли размера на дълга на заявените основания, като
същевременно без съмнение се установява, че вземанията на кредитора не съществуват в
описания от него размер.
С оглед изложеното и по аргумент от разрешението, дадено в решение от 17.01.2023
г. по дело C‑379/21 на СЕС, както и разясненията в т. 32 във вр. с т. 27 и т. 28, според
което, когато не е възможно претенциите, основани на валидни клаузи да се
3
разграничат от претенциите, основани на клаузите, считани за неравноправни,
националният съд следва да отхвърли изцяло заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, когато длъжникът потребител не участва в
производството до издаването на тази заповед, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в посочената част за главницата и за
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.08.2022 г. до 01.04.2023
г. следва да се отхвърли.
От страна на заявителя се претендира и неустойка за забава в размер на 150 лева,
като заявителят се позовава на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора за кредит, във вр. с т. 6 от
Тарифата, според която в случай на забава или неизпълнение на задължението по настоящия
договор, кредиторът може да предприеме действия за извънсъдебно събиране на вземанията,
а именно – изпращане на съобщения, покани и уведомления. В посочения случай
кредитополучателят заплаща сторените от кредитора разходи за събиране на просрочените
вземания съгласно Тарифата. Сочи, че на длъжника е била начислена неустойка за забава в
размер на 25% от главницата. В настоящия случай уговорката за заплащане на така
описаната неустойка по т. 6 от Тарифата за таксите за допълнителни услуги, предоставяни
от „СИТИ КЕШ“ ООД, противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, според
която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита, като видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Освен това дори да се приеме, че неустойката компенсира вредите от
забавата на длъжника, същата не може да се кумулира с обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, което също се търси от длъжника,
тъй като всъщност е налице неяснота дали тези 25% обезщетяват кредитора само за
разходите по управление на кредита при просрочие или за всички вреди от забавата.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК,
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за тази сума, както и за претендираните
разноски също следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 118653 от 28.04.2023 г. на „СИТИ КЕШ“ ООД
срещу Н. М. Н. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за сумите 538,10 лева - главница по Договор за паричен заем № 68891 от 07.06.2022 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,
38,52 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.08.2022 г.
до 01.04.2023 г., 125 лева – неустойка начислена еднократно, както и 25 лева държавна такса
и 260 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4