Решение по дело №186/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано въз основа на касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу решение № 1685/12.12.2022 г. на Районен съд – Варна /ВРС/, постановено по НАХД № 20213110203378/2021 г., с което е отменено наказателно постановление № 03-013309/02.12.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 70, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.414, ал. 1 от КТ, на „Крес 13 Варна“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Релевират се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради постановяването му в нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, вр. чл. 63в от ЗАНН. По подробно изложени в жалбата съображения се оспорват изводите на ВРС, че нормата на чл. 70, ал. 5 от КТ не съдържа вменено на работодателя императивно правило за поведение, а регламентира частна хипотеза в двустранните договорни отношения между страните по трудовото правоотношение, като неспазването  влече единствено нищожност на договорната клауза, а не представлява състав на административно нарушение. Отправя се искане за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление, както и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В депозирани чрез процесуален представител писмени бележки жалбата се поддържа изцяло.

Ответникът – „Крес 13 Варна“ ЕООД, чрез представител по пълномощие в съдебно заседание и по съображения, подробно изложени в депозиран писмен отговор на касационна жалба, я оспорва и моли за отхвърлянето  като неоснователна. Счита, че жалбата е бланкетна, като в нея не се сочат конкретни пороци на оспореното решение. Претендира присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за двете съдебни инстанции.

Представителят на контролиращата страна – ВОП, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление „Крес 13 Варна“ ЕООД е санкционирано за това, че при извършена на 13.11.2020 г. проверка по спазване на трудовото законодателство е установено, че дружеството, в качеството на работодател, е сключило трудов договор № 00024/22.05.2020 г. с лицето Валентина И. Атанасова за изпълнение на длъжност „продавач – консултант“, с посочен срок на изпитване 6 месеца, като преди това със същото лице за същата работа /длъжност/ е бил сключен трудов договор № 00015/02.10.2015 г. също с посочен срок за изпитване. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 70, ал. 5 от КТ, за което срещу „Крес 13 Варна“ ЕООД е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, послужил като основание за издаване на процесното наказателно постановление.

Въз основа на събраните по делото доказателства ВРС е приел от правна страна, че актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове и при липса на допуснати съществени процесуални нарушение. Първостепенният съд е изложил аргументи за материална незаконосъобразност на наказателното постановление, приемайки че с констатираното повторно сключване на трудов договор със срок за изпитване на работника Валентина Атанасова, не е нарушено императивно регламентирано изискване за спазване на определено поведение от работодателя и не е осъществен състав на административно нарушение. Посочено е, че нормата на чл. 70, ал. 5 от КТ регламентира частна хипотеза в двустранните трудовоправни договорни отношения, като единствената последица от неспазването  е нищожността на съответната договорна клауза.

Решението е неправилно постановено.

Изводите на районния съд за липса на осъществен състав на административно нарушение поради несъдържащо се в нормата на чл. 70, ал. 5 от КТ императивно правило за поведение спрямо работодателя, противоречат на приложимия материален закон.

По делото е безспорно установено, че между работодателя „Крес 13 Варна“ ЕООД и работника В.И.А. за една и съща длъжност, покриваща една и съща трудова функция, в същото предприятие, са сключени два трудови договора, в които изрично е уговорен срок за изпитване. Трудовият договор със срок за изпитване не е срочен трудов договор, а самостоятелен вид трудов договор. По аргумент от разпоредбата на 70, ал. 1 от КТ същият се сключва, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. С включването на клауза за изпитване страните по трудовото правоотношение имат възможност да преценяват в определен срок доколко е уместно окончателното им обвързване от трудов договор. Срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване. Съгласно посочената от административно-наказващия орган /АНО/ като нарушена правна норма на чл. 70, ал. 5 от КТ за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Противно на приетото от ВРС разпоредбата съдържа императивна забрана за повторно сключване на такъв вид трудови договори, като нарушаването  представлява нарушение на трудовото законодателство, за което в санкционната норма на чл. 414, ал. 1 от КТ е предвидено налагане на имуществена санкция на работодателя. Съдебната практика приема, че ограничението по чл.70, ал. 5 от КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор, се сключва нов трудов договор със срок за изпитване за изпълнение на същата по естество трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява тази трудова функция вече е проверена и целта на закона е постигната (решение № 261/07.11.2014 г. по гр. дело № 1477/2014 г. на ВКС и решение № 369 от 3.02.2014 г. на ВКС по гр. дело № 3037/2013 г. на ВКС). Нещо повече – ограничението по чл. 70, ал. 5 от КТ важи и по отношение на работодателя – приобретател, в случаите когато годността на работника за изпълнението на определени трудови функции е изпитана при работодателя – прехвърлител (Решение № 26 от 28.02.2018 г. на ВКС по гр. дело № 2545/2017 г. на ВКС).

За нарушаването на забраната по чл. 70, ал. 5 от КТ е без правно значение основанието, на което е бил прекратен първия договор с клауза за изпитване. От значение за съставомерността на деянието са единствено обстоятелствата, че вторият трудов договор се сключва със същия работник за изпълнението на същата трудова функция и след изтичането на срока на изпитване по първия договор, какъвто е и конкретният случай. Налага се извод за нарушаване от страна на касационния ответник на императивната забрана по чл. 70, ал. 5 от КТ, което противоправното поведение правилно е санкционирано от АНО с налагането на имуществена санкция по реда на чл. 414, ал. 1 от КТ.

Достигайки до противоположен правен извод и отменяйки оспореното пред него наказателно постановление, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че решението на ВРС е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени и на негово място да се постанови друго, по съществото на правния спор, с което да се потвърди издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна наказателно постановление.

При този изход на правния спор, предвид своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции общо в размер на 160 лева /по 80 лева за всяка съдебна инстанция/, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото.

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1685/12.12.2022 г. на Районен съд – Варна, постановено по НАХД № 20213110203378/2021 г., и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-013309/02.12.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 70, ал. 5 от КТ, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на „Крес 13 Варна“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

ОСЪЖДА „Крес 13 Варна“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

	Председател:	ЕВЕЛИНА ПОПОВА
	Членове:	ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА МАРИЯНА БАХЧЕВАН