МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 260163, ПОСТАНОВЕНА ПО НЧХД
№ 64 / 2020 г. ПО ОПИСА НА РС – гр. КОСТИНБРОД
И.Н.И., ЕГН ********** *** е
внесъл частна тъжба срещу Ц.Н.Ш., ЕГН ********** ***, с настоящ адрес *** за
това, че на 18.11.2019
год. в 9.36 ч. в социална мрежа „Фейсбук“, тематична група „Ние сме Костинброд“
подсъдимата публикува текст относно нейни претенции, свързани с обществения
транспорт и нарича тъжителя с думите : „Общински крадец И.“ - престъпление
по чл. 148 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3, във
вр. с чл. 146 от НК.
Със същата тъжба е
повдигнато обвинение срещу Ц.Н.Ш., ЕГН ********** и за това, че на 20.11.2019 г. в 19.40 ч. в
социална мрежа „Фейсбук“, тематична група „Ние сме Костинброд“ подсъдимата е
публикувала под заглавие „Отново престъпление
в Костинброд“, съдържащо клеветнически твърдения по отношение на
тъжителя, а именно : „Знаете, че общински съветник И. *** е откраднал на над 10
човека имоти на хора в Драговищица. Актувани деактувани Общински частни имоти и
пр. става въпрос за фурната в Драговищица, която община Костинброд му е
продала. Общината уж уведомява наследниците с писма, но днес се оказа, че е
лъжа. Наследниците са ощетени с фалшиви документи. Общината продава
хлебарницата на БЪРЛЬО И.“ - престъпление по чл. 148 ал. 2, във вр. с ал. 1 т.
1, т. 2 и т. 3 от НК.
Приет е за
съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя срещу подсъдимата за заплащане
на сумата от 5 000.00 / пет хиляди / лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат от обидата и клеветата, предмет на
обвинението, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на
деянието 20.11.2019 г. до окончателно заплащане на сумата.
В хода на
съдебните прения частният тъжител и неговият упълномощен защитник – адв. Я. –
САК, поддържат повдигнатото обвинение. Считат, че по делото по несъмнен начин е
установено, че подсъдимата е
разпространила инкриминираните изрази. Относно престъплението обида пледират,
че инкриминираните фрази имат безспорно унижаващ достойнството и честта на
тъжителя характер. Относно престъплението клевета поддържат, че
разпространените обстоятелства имат позорящ характер и от доказателствата по
делото се установява тяхната неистинност.
Считат, че престъпленията са извършени при пряк умисъл като форма на
вината и молят за осъждане на подсъдимата по повдигнатите обвинения с налагане
на справедливо наказание. Пледират за уважаване в цялост на предявения
граждански иск и присъждане на разноски.
Служебният защитник
на подсъдимата – адв. М. - САК счита, че от събраните по делото доказателства
не се установява по несъмнен начин инкриминираните фрази да са изречени от
подсъдимата. Твърди, че електронната среда е манипулируема и в тази насока
трябва да се съберат доказателства – да има сигурност и достоверна информация,
относно тези волеизявления. Същата сочи още, че свидетелските показания
показват личното възприятие на свидетелите, че такава информация е попаднала в
публичното пространство, но не че е излязла от подсъдимата, под неин контрол и
да е свързано с нея по уникален начин и да е защитено така, че да не е
манипулирано след това.
Моли за оправдаване на подсъдимата и
отхвърляне на гражданския иск.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТНОСНО ФАКТИТЕ :
Подсъдимата Ц.Н.Ш. е родена
на *** г. в гр. София, живущ ***, българин, български гражданин, ЕГН **********.
Същата е неосъждана.
Тъжителят И.Н.И., ЕГН ********** при проведените на
25.10.2015 г. избори за кметове и общински съветници на територията на община
Костинброд е избран за общински съветник в Общински съвет – Костинброд. При
проведените на 27.10.2019 г. местни избори отново е избран за общински
съветник.
Подсъдимата Ц.Н.Ш. я познават по повод нейни
публикации в социалните мрежи, свързани с органите на местната власт в Община
Костинброд, както и по повод присъствието й на някои от проведените сесии на
Общинския съвет.
По отношения на тъжителя, в т. ч. в
качеството му на общински съветник, подсъдимата многократно и целенасочено е
използвала недопустими за добрия тон квалификации и обръщения, като на
18.11.2019 год. в 9.36 ч. в социална мрежа „Фейсбук“, тематична група „Ние сме
Костинброд“ подсъдимата публикува текст относно нейни претенции, свързани с
обществения транспорт и нарича тъжителя с думите : „Общински крадец И.“ -
престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1, т. 2
и т. 3, във вр. с чл. 146 от НК.
А на 20.11.2019 г. в 19.40 ч. в социална
мрежа „Фейсбук“, тематична група „Ние сме Костинброд“ подсъдимата е публикувала
под заглавие „Отново престъпление в
Костинброд“, съдържащо клеветнически твърдения по отношение на тъжителя, а
именно : „Знаете, че общински съветник И. *** е откраднал на над 10 човека
имоти на хора в Драговищица. Актувани деактувани Общински частни имоти и пр.
става въпрос за фурната в Драговищица, която община Костинброд му е продала.
Общината уж уведомява наследниците с писма, но днес се оказа, че е лъжа.
Наследниците са ощетени с фалшиви документи. Общината продава хлебарницата на
БЪРЛЬО И.“ - престъпление по чл. 148 ал. 2, във вр. с ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3
от НК.
ОТНОСНО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
До
очертаната фактическа обстановка съдът достигна при съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, както следва : показания на свидетелите Теменужка Иванова
Асенова и Франческа Божидарова
Григорова, разпечатки в заверен от тъжителя публикации от социална мрежа
„Фейсбук“ от 18.11.2019 г. и от 20.11.2019 г. / л. 10 – 11 /, 2 / два / броя удостоверения
от Общинска избирателна комисия – Костинброд за избиране на тъжителя за
общински съветник.
Първият
спорен по делото фактически въпрос е разпространени ли са по интернет, във
Фейсбук групите „Ние сме Костинброд“ и „Истината за Костинброд“ инкриминираните от тъжителя с тъжбата фрази.
Настоящият състав приема, че това е така въз основа на писмените и гласните
доказателства. Относно тези публикации съдът кредитира представените с тъжбата
разпечатки от интернет, доколкото тяхната автентичност бе категорично
потвърдена след предявяването им на
разпитаните по делото свидетели Теменужка Иванова Асенова и Франческа
Божидарова Григорова.
Следващият
спорен въпрос е дали профилът във фейсбук, групите „Ние сме Костинброд“ и
„Истината за Костинброд“ е използван именно от подсъдимата. Настоящият състав
приема, че това е така като се позовава на категоричните показания в този
смисъл на свид. Теменужка Иванова Асенова.
Относно
въпроса имал ли е тъжителя И.Н.И., ЕГН ********** обективна възможност да
възприеме публикациите в процесните фейсбук групи, настоящият състав намира, че
той е имал такава възможност като се базира същият е бил член на всяка една от фейсбук групите към инкриминирания времеви интервал.
Относно обясненията на подсъдимия
настоящият състав се придържа към трайно установеното в съдебната
практика положение, че обясненията на подсъдимия имат двойнствена правна
природа - като те са едновременно средство за защита и годно доказателствено
средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при
формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи
на внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска
издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен
материал. Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът
следва да реши дали да ги кредитира или
не. Така изрично Решение №92/05.07.2018 по дело №298/2018 на ВКС, Решение
№108/17 май 2017 год., първо наказателно отделение, наказателно дело № 281/2017
на ВКС. В конкретния случай подсъдимата не се явява и не дава обяснения.
Други съществени противоречия
относно релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване не се
забелязват във събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства. Същите последователно, логично и взаимнодопълващо се
разкриват фактическата обстановка приета за установена от съда, поради което и
по аргумент от чл. 305, ал.3 НПК съдът не дължи по - нататъшен доказателствен
анализ.
ОТНОСНО ОБИДАТА - ПРИНЦИПНИ ПОЛОЖЕНИЯ
Съгласно трайно утвърденото
разбиране както в теорията, така и в практиката при обидата деецът дава своя негативна оценка за
личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения,
жестове, които по своето съдържание засягат
честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. Така
изрично Решение № 22 от 31.01.1995 г. по нохд N: 558/94 г., III н.о. на ВС,
Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на Върховен касационен
съд, 1-во нак. отделение, Решение №232/
11 януари 2017 година, първо наказателно отделение, дело № 851/2016 година, Решение
№ 93 от 22.05.2013 г. по н. д. № 163/2013 г. на ВКС, III н. о, Решение №183/31 октомври 2016 година, първо
наказателно отделение, дело № 597 по описа за 2016г., Решение № 40/ 11 април
2018 година, първо наказателно отделение, дело № 1308 по описа за 2017 г.
Негативната оценка, която се
дава на адресата следва да е своя
собствена на дееца. В този смисъл практиката е приела, че, когато деецът не
изразява свое собствено мнение, а предава данни, съдържащи се в официални
информационни масиви или пък цитира
чужда оценка за адресата деянието е несъставомерно. Така Решение № 251 от
10.05.2010 г. по к.н.д. № 161/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 335
от 14.12.2015 г. по н. д. № 990 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение.
Преценката дали епитети,
квалификации, сравнения, жестове са унизителни се прави въз основа на общоприетите в обществото критерии за
морално и етично поведение. При всички случаи критерият е обективен и не зависи от субективните възприятия и
интерпретации на техния адресат. За да се приеме, че е налице обида, следва
да се установи, че поведението на извършителя или употребените от него изрази,
словосъчетания, епитети противоречат на общоприетите норми за етично поведение
и нормално човешко общуване. При словесната обида думите и изразите или имат
изначално унизително значение или обидната им насоченост се извежда от
контекста, в който са употребени. Поради това личните възгледи на лицето, към
което се отправя обидата, са без значение за наказателно правната оценка относно
характера на казаното. При всички случаи обаче става въпрос за елемент от
живата реч, за словосъчетания, които са навлезли в езика и са част от него,
поради което не е необходимо да бъдат подлагани на каквото и да било
професионално езиково тълкуване или оценка. Така Решение №
159 от 19.06.2015 г. по н. д. № 300 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во
нак. отделение, Решение № 453/03.02.2015 г., Второ наказателно
отделение, наказателно дело № 1615 по
описа за 2014 г. Решение № 79 от
10.05.2016 г. по н. д. № 302 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение № 40/ 11 април 2018 година, първо наказателно отделение,
дело № 1308 по описа за 2017 г.
За да е съставомерна обидата същата следва да е била възприета от адресата й.
Обидата може да е произнесена както в присъствието на адресата, така и в негово
отсъствие, но по начин, по който той има
обективна възможност да я възприеме, като деецът цели именно това -
например в писмото изпратено до общината от ДСП - Костинброд по делото, по което
деецът и адресата са страни. Обидата е
престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на гражданите и цели да
измени обществената им оценка. Оттук изводът, че за да се засегне лицето, то
трябва да възприеме пряко или посредствено унизителното отнасяне към него с
обидни думи или действия.Решение № 266 от 17.06.2015 г. по н. д. № 633 / 2015
г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 664 от
30.XII.1972 г. по н. д. № 652/72 г., I н. о., Решение № 583 от 28.ХI.1975 г. по
н. д. № 576/75 г., Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183 /
2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение N: 22 от
31.01.1995 г. по нохд N: 558/94 г., III н.о., Решение №232/ 11 януари 2017 година, първо наказателно
отделение, дело № 851/2016 година, Решение № 159 от 19.06.2015 г. по н. д. №
300 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение.
Във връзка с изискването обидата
да е „присъствена“ следва да се отбележи, че е напълно възможно деецът да не се е обърнал лично към
адресата, а да е произнесъл обидните изрази
в разговор с други лица, но при
наличие на обективна възможност на пострадалото лице да ги възприеме и съзнание за това. Така изрично Решение №
108 от 13.IV.1983 г. по н. д. № 90/83 г., II н. о.
Пострадал от престъплението може да бъде само физическо лице, което има формирано в съзнанието си чувство за
лична чест и достойнство и което е в състояние да възприеме обидните изрази
или действия. В този смисъл практиката е приела, че малките деца не могат да
бъдат адресат на обида. Така Решение № 132/ 24 юли 2017 година, първо
наказателно отделение, касационно дело № 462 / 2017 година.
От субективна страна деецът следва да съзнава негативната обществена
оценка, с които са натоварени
използваните епитети, квалификации, сравнения, жестове; да съзнава че те
ще бъдат възприети от адресата, както и че по този начин те ще засегнат
неговата чест и достойнство и пряко да
цели това. Така Решение № 93 от 22.05.2013 г. по нак. д. № 163/2013 г. на
Върховен касационен съд
Деянието ще е несъставомерно от субективна страна, ако целта на дееца не е
да унижи честта и достойнството на адресата, както и ако деецът е със субективното убеждение, че няма
обективна възможност и обидата няма да
бъде възприета от адресата. Така изрично Решение № 664 от 30.XII.1972 г. по
н. д. № 652/72 г., I н. о.
В този смисъл практиката е приела,
че е несъставомерно деянието, ако целта преследвана от дееца е да се дадат
правдиви свидетелски показания, да се обслужат изискванията на наказателния
процес, да се изпълни граждански дълг или да се реализира конституционното
право на жалба срещу действие на държавни органи. Така Решение № 238 от
23.04.2014 г. по нак. д. № 496/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 251 от 10.05.2010 г. по к.н.д. №
161/2010 г. на Върховен касационен съд
ОТНОСНО КЛЕВЕТАТА - ПРИНЦИПНИ ПОЛОЖЕНИЯ
При клеветата деецът разгласява за другиго неистински
позорни обстоятелства или му приписва престъпление, което не е извършено. Обект
на защита са обществените отношения,
осигуряващи ненакърняване на доброто име на личността в обществото, на
положителната обществена оценка за него. Така Решение № 244 от 05.07.2012
г. по нак. д. № 568/2012 г. на Върховен касационен съд.
Съгласно трайната съдебна практика първият елемент от
обективна страна на престъплението клевета е разгласяването на позорни обстоятелства. „Разгласяването”
като форма на изпълнителното деяние изисква деецът да е съобщил свои твърдения,
зад които застава, като претендира, че тези обстоятелства са обективен факт.
/Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 1-во нак. отделение./
Под
разгласяване по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК следва да се разбира довеждане до знание на поне още едно трето
лице приписваните неистински позорни обстоятелства. Това е така, защото с
разпространяване на клеветата до знанието и на по - широк кръг хора се
осъществява вече друг - квалифицираният, състав на клеветата, по чл. 148, ал.
1, т. 1 и 2 НК./Решение № 51 от 19.II.1980 г. по н. д. № 26/80 г., II н. о./
Разгласяване ще е налице и без да е необходимо
разгласеното обстоятелство да е доведено до знанието на повече лица, и когато е
било вече известно като мълва, слух, съмнение или изнесено преди това в
медиите, щом като то се поднася наново в
публичното пространство, за да се засили неговата позорна "истинност"-
Решение № 17 от 17.02.2011 г. по нак. д. № 641/2010 г. на Върховен касационен
съд.
Следващият съставомерен признак от обективна страна е
разгласеното обстоятелство да е позорно.
Безспорно е в доктрината и съдебната практика, че позорното обстоятелство по
смисъла на чл.147 от НК е твърдение за съществуването на конкретен факт от
действителността, свързан от дееца с личността на пострадалия:
- отнасящ
се до минали или настоящи прояви от личния му живот или неговата
професионална реализация /брачна изневяра, побой, тормоз над близките,
отсъствие от работа, немарливо изпълнение на служебните задължения/, укорими от гледна точка на общопризнатите морални
норми;
- или отразяващ отрицателни
качества на пострадалия, характеризиращи го негативно /мързелив,
корумпиран, страдащ от алкохолизъм, наркомания и др./,
който факт е от естество да накърни доброто име в обществото, да компрометира честта и
достойнството на оклеветеното лице.
Този факт следва да
е достатъчно конкретизиран по съдържание, по времеви и пространствени
параметри, както и по отношение на лицата, които са негов адресат, така че да може да се извърши проверка за
неговата истинност. Във всички случаи обаче се касае до прояви от миналия или настоящия живот на
пострадалия – до конкретни факти, осъществени или случващи се в
действителността. Фактите са обективни дадености, съществуващи извън и независимо от съзнанието на
познаващия субект. Те са конкретни, реално настъпили, определени по време и място събития, състояния, предмети на външния
мир и на човешкия душевен живот. Така изрично Решение № 17 от 17.02.2011 г. по
нак. д. № 641/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 60/27.05.2016 г., второ наказателно
отделение, наказателно дело № 106/2016 г. по описа на ВКС, Решение
№ 69/ 24.03.2017 година, второ наказателно отделение, КНОХД № 83/17 год., Решение № 79 от
10.05.2016 г. по н. д. № 302 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то н.о.
Логическо следствие от това е заключението, че
предположенията; създаването на различни версии и аналогии; изводите,
интерпретациите и други проявления на
субективна психическа и интелектуална дейност, които се правят от
прочетеното или чутото; както и изказаните
мнения, съждения, оценки, умозаключения и внушения, не консумират престъпния
състав на клеветата.
Изведено е правилото, че дадено обстоятелство е
достатъчно конкретизирано, ако проверката
за неговата истинност като конкретен реален факт, определен по време, място
и съдържание не е „непреодолима“ или „прекомерно затруднена“ поради неясните му
фактически граници и параметри.
Във връзка с изискванията
за конкретност следва да се посочи, че за да са съставомерни позорящите обстоятелства следва да са
такива сами по себе си, а не пречупени
през субективната оценка на самия тъжител, който може да вложи допълнително
и различно съдържание от написаното, или да го изопачи. В този смисъл
отговорност се носи само за това, което изрично е написано при буквалния му прочит, а не затова
което тъжителят възприема, че произтича от написаното или за това, което
тъжителят възприема, че деецът е искал да внуши.
Във връзка с изискванията за конкретност в случаите,
когато се приписва престъпление е необходимо да се сочи връзка на адресата с обществено опасно деяние, достатъчно
конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване, дори и
без да е напълно конкретизирано, например относно целта на дееца. Така
Решение № 17 от 17.02.2011 г. по нак. д. № 641/2010 г. на Върховен касационен
съд, Решение № 85 от 10.02.2014 г. по нак. д. № 2383/2013 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 305 от 16.07.2009 г. по к.д. № 293/2009 г. на ВКС,
Наказателно отделение.
Съгласно чл. 147, ал.2 НК деецът не се наказва, ако се докаже
истинността на разгласените позорни обстоятелства. Оттук се извежда и третия
съставомерен белег от обективна страна, а именно неистинността на
разгласените позорни обстоятелства. Така Решение № 17 от 17.02.2011
г. по нак. д. № 641/2010 г. на Върховен касационен съд.
Пострадал от престъплението клевета може да бъде само
лицето, за което се отнасят позорните обстоятелства, а не и всяко друго
лице, което се е почувствало засегнато от тях. Така Решение № 9 от 28.01.2015
г. по нак. д. № 1805/2014 г. на Върховен касационен съд.
В трайната практика на ВКС се приема, че от субективна страна клеветата е умишлено
престъпление, поради което умисъл ще липсва в случаите, когато деецът
съобщава определени факти, воден от субективната увереност за истинността им.
В практиката се поставя също така изискването тази субективна увереност да е
добросъвестна, тоест да се базира на конкретни обстоятелства от
действителността, които я обуславят.
За субективното отношение на дееца към разгласяваната от него
информация следва да се съди по обективните факти по делото, относими към неговото
предшестващо, съпътстващо деянието или последващо поведение, отношенията между
страните, тяхното обществено положение, особености на личността и др.
На следващо място следва да се отбележи и че клеветата е възможна и при
евентуален умисъл. Той е налице когато липсва добросъвестност в
увереността на дееца в истинността на разгласяваните обстоятелства. Следва
да се направи и разграничени между съдържанието на добросъвестността, която
изключва евентуалния умисъл при различните субекти на престъплението. Ако
деецът е обикновено лице, добросъвестността е налице, респективно евентуалния
умисъл е изключен, ако са били налице фактически обстоятелства, от които той
деецът да е могъл да направи извод за истинността на разпространеното. Ако
субект на престъплението обаче е журналист, критериите са завишени. Същият е
добросъвестен и евентуалния умисъл е изключен, ако разпространената от него
информация е била проверена по надлежен начин. В този изричен смисъл Решение №
244 от 05.07.2012 г. по нак. д. № 568/2012 г. на Върховен касационен съд.
ЗА ОБИДАТА В
КОНКРЕТНИЯ СЛУЧАЙ.
С
оглед изложените по - горе принципни съображения съдът намира, че от
инкриминираните за обида фрази съставомерни са: „Общински
крадец И.“ и „Бърльо И.“.
С
двете фрази подсъдимата е дала една негативна своя лична оценка за личността на
тъжителя. Използваните изрази еднозначно се възприемат с оглед обществените
възгледи за етично поведение за унизителни за честта и достойнството на
адресата. Фразата : „Общински крадец
И.“ е написана в публична фейсбук група на
18.11.2019 г., а „Бърльо И.“ е написана на 20.11.2019 г.
Двете
фрази реално са възприети от тъжителят, който се е почувствал засегнат от тях.
В същото време, квалификациите се отнасят до чисто лична сфера от живота на
тъжителя, въпреки че тъжителят е публична личност. Фразите се отличават с висок
интензитет на морална укоримост, поради което и не може да се приеме, че те
попадат под закрилата за правото на свободно изразяване на мнение и политическа
критика по смисъла на ЕКЗПЧОС. По посочените съображения съдът намира, че
подсъдимата следва да бъде осъдена за обида по чл. 148 ал. 1 т. 1, т. 2
и т. 3, във вр. с чл. 146 от НК за произнасянето на
посочената фраза.
От
субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл като форма на вината.
Деецът е съзнавал негативната обществена оценка, с която са натоварени използваните епитети и квалификации, съзнавал е че те ще бъдат възприети
от адресата, както и че по този начин те ще засегнат неговата чест и
достойнство и пряко е целял това.
ЗА КЛЕВЕТАТА
В КОНКРЕТНИЯ СЛУЧАЙ
С
оглед изразените по - горе принципни постановки от практиката на ВКС и ЕСПЧ
съдът намира, че съставомерна като клевета е разгласеното на 20.11.2019 г. в социална мрежа
„Фейсбук“, тематична група „Ние сме Костинброд“ е публикацията под заглавие
„Отново престъпление в Костинброд“,
съдържащо клеветнически твърдения по отношение на тъжителя, а именно : „Знаете,
че общински съветник И. *** е откраднал на над 10 човека имоти на хора в
Драговищица. Актувани деактувани Общински частни имоти и пр. става въпрос за
фурната в Драговищица, която община Костинброд му е продала. Общината уж
уведомява наследниците с писма, но днес се оказа, че е лъжа. Наследниците са
ощетени с фалшиви документи. Общината продава хлебарницата на БЪРЛЬО И.“.
В
този случай са разгласени обстоятелства, които са достатъчно конкретизирани
като факти от обективната действителност. По делото е установена тяхната
неистинност, като е несъмнен техния позорящ характер – кражба на имоти на
хората и то от общински съветник.
В
същото време с произнасянето им пред група от хора е реализиран и признака
разгласяване по смисъла на чл. 147 НК.
В
случая деецът е действал с пряк умисъл, като форма на вината, доколкото при
доказателствения анализ вече бе обосновано, че същият е знаел, че
разпространяваното от него позорно обстоятелство е невярно. Липсват и
фактически данни, които да обосноват добросъвестност по смисъла на практиката
на ЕСПЧ. Разгласените обстоятелства касаят личната сфера на тъжителят. В същото
време, с оглед интензитета на позорност на разгласените обстоятелства и с оглед
липсата на фактически данни, които да обосноват добросъвестност на
разгласяващия, съдът намира, че те надхвърлят границите на приемлива критика
спрямо общински съветници и не следва да получат защита като израз на свободата
на мнение. В този смисъл деецът следва да бъде признат за виновен за
престъпление по чл. 148
ал. 2, във вр. с ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от НК
за тяхното разгласяване.
ПО
НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението по чл. 148, ал.2 НК се предвижда наказание глоба от 5000 до
15 000 лева и обществено порицание
За
престъплението по чл. 148, ал.1 НК се предвижда наказание глоба от 3000 до
10 000 лева и обществено порицание.
При
преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира,
че и за двете престъпления следва да се наложи наказание по реда на чл. 55, ал
1, т.1 НК като бъдат наложени наказания глоба под предвидения в закона
специален минимум и обществено порицание.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете липсата на данни за съдимост или
за извършени други противоправни прояви към датата на извършване на деянието.
Като
отегчаващо обстоятелство общо за двете престъпления съдът отчита големия брой
квалифициращи белези по чл. 148 от НК.
По
изложените съображения съдът намира, че при определяне на наказанията и за
двете престъпления следва да се слезне под специалния минимум предвиден за
наказанието глоба.
Настоящият
състав намира, че справедливото наказание за престъпление обида по чл. 148,
ал.1 от НК е „Глоба“ в размер на 2 000.00
лева и обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата на
заседание на Общинския съвет гр. Костинброд, а за престъплението клевета по чл.
148, ал. 2 от НК- „Глоба“ в размер
на 3 000.00 лева и обществено
порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата на заседание на
Общинския съвет гр. Костинброд.
Този
размер на наказанията съдът намира, че съответства на степента на обществена
опасност на извършеното от подсъдимата, разкрита чрез интензитета на
отрицателна обществена оценка, която съдържат инкриминираните фрази, за които
подсъдимата бе призната за виновна.
Тези
размери на наказанията съдът намира, че в максимална степен ще съдействат за
поправяне и превъзпитание на дееца, без същевременно да се нарушава баланса
между степента и интензитета на упражнената държавна репресия и преследваните с
присъдата цели по чл. 36 НК.
Доколкото
двете престъпления от подсъдимата - клевета по чл. 148 ал.2, във вр. с ал. 1
т. 1, т. 2 и т. 3 от НК и
обида по чл. 148 ал.1 НК,
ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 146 от НК се намира в съвкупност, то на основание чл.
23 ал. 1 от НК за тях на подсъдимата следва да се определи едно общо най - тежко
наказание, а именно „ГЛОБА“ в размер на
3 000.00 / три хиляди / лева и обществено порицание, което да се изпълни
чрез прочитане на присъдата на заседание на Общинския съвет - гр. Костинброд.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Съгласно трайната съдебна практика
основание за гражданския иск в наказателния процес е деянието предмет на
обвинението така ППВС 9/61, ППВС 1/1955.
Пак според трайната съдебна
практика, за да бъде уважен гражданския иск в наказателния процес следва да се
установят следните елементи на фактическия състав : 1. деяние; 2. противоправност;
3. вреда; 4. причинна връзка, 5. вина, като следва да е налице идентичност на
деянието предмет на обвинението и на гражданския иск.
Предвид признаването на подсъдимата
за виновна, както за клевета по чл. 148, ал.2 във вр. с ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3
от НК , така и за обида по чл. 148 ал.1 НК,
ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 146 от НК , както и с оглед установеното от
свидетелите, че след нападките на подсъдимата тъжителят се чувствал много зле, бил психически сринат, опасявал се, че разгласеното може да се
отрази на семейството и децата му - то настоящият състав намира, че предявеният
граждански иск се явява доказан по основание.
Съгласно задължителните за
съдилищата указания дадени с ППВС 4/68г. размерът на обезщетенията за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът и интензитетът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
осъществено вредоносното деяние, личността на пострадалия, неговата възраст и
обществено положение, допълнителното
влошаване състоянието на здравето на пострадалото лице, причинените морални
страдания. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да
обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. Сред тези други обстоятелства
практиката на гражданска и наказателна колегия на ВКС, постановена след
издаване на цитираното постановление включва: вида на увреденото благо, отражението,
което увреждането е имало върху личния, семейния, обществения и професионалния
живот на пострадалото лице, продължителността и интензитета на преживените
физически, психически и емоционални страдания,
прогнозите за бъдещо развитие на увреждането, икономическата конюнктура
в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Във всеки случай, за
да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва
при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към
пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да
обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент.
Настоящият състав като съобрази гореизложените
задължителни указания намира, че справедливият размер на обезщетението възлиза
на 2 00.00 / две хиляди / лева. За разликата над намерения от съда за
справедлив размер до пълно предявения размер искът следва да бъде отхвърлен.
На гражданския ищец следва да се
присъди и законната лихва върху уважения размер от датата на деянието до
окончателното изплащане на дължимата сума.
ПО РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189, ал.3 от НПК
подсъдимата Ц.Н.Ш., ЕГН ********** ***, с настоящ адрес *** следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Костинброд сумата от сумата от 80.00
/ осемдесет / лева, представляваща ДТ върху уважения размер на гражданския иск.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК
подсъдимата Ц.Н.Ш., ЕГН ********** ***, с настоящ адрес *** следва да бъде
осъдена да заплати на частния тъжител И.Н.И., ЕГН ********** *** – сумата от 12.00
/ дванадесет / лева заплатена държавна такса.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ки и формуляри
Връзки
Вход
Политика на поверителност