РЕШЕНИЕ
№ 502
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. И.
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело
№ 20225001000490 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260046/ 18.04.2022 г. по т. д. № 81/2021 г. на ОС – Стара
Загора ЗАД „О.З.К - З.“ е осъден да заплати на Д. И. М. сума в размер на 70
000 лв., частичен иск от 180 000 лв., за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки и страдания вследствие на причинената смърт
на сина й Ж. Г. М. при ПТП на 20.06.2019 г. ведно със законна лихва от
07.08.2019 г. до окончателното плащане на сумата, като предявеният иск над
сумата от 70 000 лв. до претендирания размер от 140 000 лв. и искът за
законна лихва за периода от 27.06.2019 г. до 06.08.2019 г. са отхвърлени.
С решението ЗАД „ОЗК - Застраховане“ е осъден да заплати на П. Г. М.
сума в размер на 15 000 лв., частичен от 80 000 лв., за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания
вследствие на причинената смърт на брат му Ж. Г. М. при ПТП на 20.06.2019
г. ведно със законна лихва от 07.08.2019 г. до окончателното плащане на
сумата, като предявеният иск над сумата от 15 000 лв. до претендирания
1
размер от 30 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 27.06.2019 г. до
06.08.2019 г. са отхвърлени.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът ЗАД „О.З.К.
- З.“, който го обжалва в частта, в която предявеният от Д. И. М. иск е уважен
над сумата от 60 000 лв., в частта, в която предявеният от П. Г. М. иск е
уважен над сумата от 15 000 лв., както и в частта, в която претенцията за
законна лихва е уважена за периода 07.08.2019 г. – 06.11.2019 г. Прави
оплакване за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД относно определените на
ищците обезщетения, като счита същите за завишени и несъответстващи на
реално претърпените от тях болки и страдания. По отношение на законната
лихва изразява несъгласие с определения от съда начален момент на
основание чл. 429, ал. 3 КЗ, като счита, че е приложима разпоредбата на чл.
496, ал. 1, т. 2 КЗ и законната лихва следва да се начисли след 06.11.2019 г.
Иска да се отмени обжалваното решение в частта, в която предявените искове
са уважени съответно над 60 000 лв. за майката Д. И. М. и над 5 000 лв. за
брата П. Г. М., както и в частта, в която законната лихва е присъдена за
периода 07.08.2019 г. – 06.11.2019 г., вместо което се постанови ново, с което
предявените искове се отхвърлят над този размер и период.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от третото лице –
помагач „З.А.Д Д.: Ж. и з.“, с който подкрепя въззивната жалба.
Недоволни от така постановеното решение са останали ищците Д. И. М.
и П. Г. М., които обжалват постановеното решение в частта, в която
предявените искове са отхвърлени над уважените размери съответно от 70
000 лв. и 15 000 лв. Оспорват приетия от съда принос на починалия за
настъпване на произшествието от 50 %, като излагат доводи, че вината на
водача на лекия автомобил е по – голяма предвид тежестта на допуснатите от
него нарушения на правилата за движение. Жалбоподателите изразяват
несъгласие и с определеното от съда обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, което считат за занижено. Предвид изложеното искат
да се отмени обжалваното решение, вместо което се постанови ново, с което
предявените искове се уважат в пълен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от третото лице –
помагач „З.А.Д. Д.: Ж. и з.“, с който се солидаризира със становището на
жалбоподателите относно завишения размер на приноса на починалия.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради
което са допустими.
Производството по т. д. № 81/ 2021 г. на ОС – Стара Загора е образувано
по предявен от Д. И. М. против ЗАД „О.З.К. - З.“ иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за сумата от 140 000 лв., част от общия размер от 180 000 лв. за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на нейния син Ж. Г. М.,
починал при ПТП на 20.06.2019 г., както и по предявен от П. Г. М. иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 30 000 лв., част от общия
размер от 80 000 лв. за претърпените неимуществени вреди от смъртта на
неговия брат Ж. Г. М.
Отговорността на застрахователя произтича от сключения между него и
прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска
отговорност", поради което отговорността му е обусловена и функционално
свързана с деликтната отговорност на застрахования.
По делото не е спорно, че на 20.06.2019 г. около 20. 00 в гр. К., по ул.
„К.“ е настъпило ПТП между л. а. „Ф. П..“ с peг. № ... управляван от В. М. М.,
и мотоциклет „Х. .“ с peг. № ..., управляван от Ж. Г.М., вследствие на което
загинал водачът на мотоциклета.
С влязла в сила на 01.11.2021 г. присъда по НОХД № 2365/2020 г. на
Окръжен съд – Стара Загора е признато, че вина за настъпване на ПТП има
водачът на л. а. „Ф. П..“ с peг. № .. В.М. М. поради нарушаване на правилата
за движение: чл. 50, ал.1 ЗДП и чл.25, ал. 1 ЗДП.
За л.а. „Ф. П.“ с peг. №... има сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите със ЗАД „О.З.К. -З.“(Застрахователна
полица № .... г.) със срок на валидност от 03.06.2019 г. до 02.06.2020 г.
С писмо от 07.08.2019 г. застрахователят е уведомен за настъпилото
събитие, като е заведена Щета № 0411-550-0001-2019.
Гореизложеното налага извод за наличие на предпоставките на чл. 477,
ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за причинените от
3
процесното ПТП вреди.
Относно оплакванията в жалбите за размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
По отношение на майката Д. И. М.:
С оглед задължителните постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и
доразвити с трайната практика на ВКС, справедливостта като критерий за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не
е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно
съществуващи, конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер
на обезщетението за претърпени болки и страдания при причиняване на
смърт, следва да се съобразят редица критерии като възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, причинените на последния
морални страдания, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането,
както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие
на самото общество, при отчитане на икономическите условия в страната, а
като ориентир за последните - нивата на застрахователно покритие към
момента на увреждането. Фактор с определящо значение за интензитета и
продължителността на претърпените вреди вследствие на смърт е степента на
близост, привързаност и обич между увредения и починалия.
В тази връзка при преценка размера на обезщетението за претърпените
от ищцата неимуществени вреди от смъртта на сина й Ж. М. окръжният съд
правилно е отчел съществувалата силна емоционална и духовна връзка между
тях, основана на взаимна обич, уважение и подкрепа, младата възраст на
починалия (35 години), непрежалимата загуба от неочакваната му и трагична
смърт, преждевременно прекъснатата връзка между тях, която я лишила
завинаги от неговата обич и подкрепа, от възможността да се радва на
неговото развитие, на създаване на семейство и деца, на които да се радва.
Правилно е приел, на следващо място, че заминаването на майката в чужбина
да работи не се е отразила на връзката със синовете й и не намалява болката
от внезапната му смърт. Въпреки изложеното настоящата инстанция намира,
че приетото от първоинстанционния съд обезщетение от 140 000 лв. е в
противоречие с изискването за справедливост, тъй като при определянето му
не е съобразена конкретната икономическа ситуация, характеризираща се с
4
висока инфлация (26. 3 % за периода 01.07.2019 г. – 01.11.2022 г. според
данните на НСИ) и намалена покупателна способност при непроменен размер
на законната лихва. Поради изложеното съдът намира, че справедливият
паричен еквивалент на претърпените от ищцата болки и страдания от смъртта
на сина й Ж. следва да се определи на 160 000 лв.
Оплакването във въззивната жалба на ЗАД „О.З.К - З.“ за липса на
доказателства за съдържанието на връзката ищците с починалия син и брат,
както и за начина, по който смъртта му се е отразила на душевното им
състояние, е неоснователно. Връзката между родители и дете по правило е
дълбока и силна, която се основава на биологичната връзка между тях, на
полаганите непосредствени и непрекъснати грижи за неговото отглеждане и
възпитание, на благодарността и признателността на детето към родителите.
За установяване на тази близост е достатъчно ищецът да докаже наличието на
добри и хармонични отношения между тях, без да се налага да доказва
конкретни факти от техния живот. Загубата на дете е винаги болезнено и
нежелано преживяване, интензитета на душевните страдания от което се
определя от степента на близост. По делото не се събраха доказателства за
влошени отношения, които да изключват близката връзка между ищцата и
починалия й син. Напротив. От събраните гласни доказателства (свидетелите
Д.Х. И Д.Ц.) се установява, че до смъртта на бащата семейството е живяло
заедно, като впоследствие майката отишла да работи в чужбина. След
смъртта на бащата двамата сина са останали единственото упование на
ищцата, която е разчитала на тяхната морална и материална подкрепа.
По отношение на брата П. Г. М.:
С нормата на чл. 493а, ал. 4 КЗ се разшири кръга на правоимащите лица,
като се предвиди, че извън лицата по ал. 3 (съпруг или лице, с което
починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете,
включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително
осиновител или отглеждащ) по изключение право на обезщетение има и всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е
справедливо да бъдат обезщетени. Правото на обезщетение на лицата по чл.
493а, ал. 4 КЗ възниква по изключение – при наличие на трайна и дълбока
емоционална връзка. Видно от мотивите на ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по
5
тълк. д. № 1/2016 г., трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и
лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-
близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели
вреди от неговата смърт). В мотивите на решението е посочено, че в
традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Въпреки това право
на обезщетение следва да им се признае само когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, дълбока и
трайна, отличаваща се от обичайните и нормални отношения между близки,
която силна връзка е обусловила морални болки и страдания с по - голям
интензитет и продължителност от обичайните такива. Т. е. дори ищецът да не
е сред най - тесния родствен кръг той ще има право на обезщетение само ако
за разлика от обичайните житейски ситуации е бил сред най-близките хора на
починалия - например ако починалият е нямал друго семейство освен ищеца
заедно, споделяйки едно домакинство, са изградили отношения, основание на
взаимопомощ, доверие и обич.
В настоящия случай при преценка отношенията между двамата братя
правилно е отчетено, че са близнаци, за които е присъща по – голяма близост.
От свидетелските показания се установява, че са били изключително близки,
поддържали непрекъсната връзка, смъртта на баща им ги сближила още
повече, полагали труд на едно и също място, заедно ремонтирали къща. От
друга страна следва да се отчете обстоятелството, че двамата не живеят
заедно, тъй като починалият Ж. М. си закупил жилище, в което се отделил да
живее. Гореизложеното обосновава извод, че между двамата братя близнаци е
била изградена силна и дълбока емоционална връзка, надхвърляща по
съдържание нормално присъщата за посочената родствена връзка. При
преценка интензитета на претърпените от ищеца П. Г. М. неимуществени
вреди окръжният съд не е отчел в достатъчна степен степента на близост на
двамата братя, както и конкретната икономическа ситуация, поради което
настоящата инстанция намира, че справедливото парично обезщетение следва
да се увеличи от 30 000 на 40 000 лв.
6
По отношение на второто релевирано в жалбата на ищците Д. И. М. и П.
Г. М. оплакване – за завишен размер на приноса на починалия за настъпване
на ПТП, съдът намира същото за неоснователно. Съпричинаване е налице,
когато със своето неправомерно поведение пострадалият е създал
предпоставки за настъпване на вредоносния резултат. Съпричиняването е
обусловено от две предпоставки – неправомерно поведение на пострадалия и
причинна връзка с настъпилите вреди вредите. Конкретният принос на всеки
от участниците в ПТП ще се определи взависимост от тежестта на
допуснатите от тях нарушения на правилата за движение и в каква степен са
допринесли за настъпване на вредоносния резултат.
Относно механизма на настъпване на пътнотранспортното
произшествие по делото се установи, че на 20.06.2019 г. около 20. 00 часа, в
гр. К., по ул. „К.“ в посока от изток на запад се движел мотоциклет „Х.“ с peг.
№ ..., управляван от Ж. Г. М. със скорост от 92 км. ч. В същото време по ул.
„Р. К.“ в посока към ул. К.“ се движел лек автомобил „Ф. П.“ с peг. № ..,
управляван от В. М. М.. На кръстовището с ул. „К.“ за ППС, движещи се по
ул. „Р. К.“, е поставен пътен знак „Спри! Пропусни движещите по пътя с
предимство“. Тъй като от източната страна на кръстовището имало паркирани
автомобили, водачът на лекия автомобил предприел навлизане в
кръстовището, като позиционирал автомобила в покой около средата на
кръстовището, за да има видимост към идващите от изток ППС. Водачът на
автомобила предприел маневрата „завиване наляво“ в посока на запад по ул.
„К.“, при което е настъпил удар между автомобила и мотоциклета.
Според заключението на назначената комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза безопасната скорост на движение на мотоциклета,
при която не би възникнало произшествието, е 76 км. ч. В момента, в който
водачът на автомобила е предприел маневрата „завиване наляво“,
мотоциклетът се е намирал на разстояние 93. 66 м преди мястото на удара и
на 81. 15 м от мястото, от което е потеглил автомобилът при опасна зона за
спиране с установената скорост на движение от 92 км. ч. от 90. 75 м.
Опасната зона за спиране на мотоциклета при скорост от 50 км. ч. е 34. 93 м.
При така установените факти изводът на окръжния съд за равен по
степен принос на двамата участници за настъпване на ПТП е правилен.
Вината застрахования водач на лекия автомобил се изразява в нарушаване на
7
правилото на чл. 50, ал. 1 ЗДП - На кръстовище, на което единият
от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство, тъй като е
предприел маневра „завиване наляво“ без да се съобрази със скоростта и
разстоянието на движещия се по пътя с предимство мотоциклет. По
отношение на мотоциклетиста неговата вина се изразява в движението със
скорост от 92 км. ч., надвишаваща максимално разрешената за населено
място от 50 км. ч., при която опасната зона за спиране от 90. 75 м. не му е
позволила да спре преди мястото удара на 93. 66 м., като се вземе предвид и
времето на реакция, включваща времето за възприемане на опасността и
задействане на спирачния механизъм. Според вещото лице безопасната
скорост, при която мотоциклетистът е можел да предотврати удара, е 76 км.
ч. Съпоставяйки поведението на всеки от участниците в пътнотранспортното
произшествие, настоящата инстанция намира, че всеки един от тях има равен
принос за настъпването му, тъй като допуснатите от тях нарушения в еднаква
степен са допринесли за това: водачът на лекия автомобил не е изчакал
преминаването на движещия се по път с предимство мотоциклет, отстоящ на
81. 55 м. от мястото на покой на автомобила, а от своя страна
мотоциклетистът се е движел със скорост от 92 км. ч., значително
надвишаваща максимално разрешената за населено място скорост от 50 км.
ч., която не му е позволила да спре преди мястото на удара. При преценка
каузалният принос на починалия мотоциклетист следва да се има предвид, че
разстоянието, на което се е намирал преди потегляне на лекия автомобил (81.
55 м.), би му позволила безпрепятствено да предотврати удара, ако се е
движел с разрешената скорост от 50 км. ч. или поне с определената от вещото
лице безопасна скорост от 76 км. ч. Движението със скорост от 92 км. ч. в
населено място е грубо нарушение на правилата за движение, което определя
еднаквия му принос за настъпване на транспортното произшествие с този на
водача на лекия автомобил.
При това положение определените обезщетения в размер на 160 000 лв.
на майката Д. И. М. и брата П. Г. М. следва да се намалят наполовина –
съответно на 80 000 лв. и 20 000 лв. Поради това обжалваното решение следва
да се отмени в частта, която предявеният от Д. И. М. иск е отхвърлен над
сумата от 70 000 лв., а претенцията на П. Г. М. – над 15 000 лв, вместо което
8
се постанови ново, с което ответникът ЗАД „О.З..К - З.“ бъде осъден да
заплати още 10 000 лв. на Д. И. М. и 5 000 лв. на П. Г. М.. Решението в частта,
в която предявените искове са отхвърлени над сумите съответно от 80 000 лв.
по отношение на Д. И. М. и 20 000 лв. по отношение на П. Г. М. следва да се
потвърди като законосъобразно. Решението в частта, в която предявените от
Д. И. М. и П. Г. М. искове са уважени съответно до сумата от 60 000 лв. и 5
000 лв., както и в частта, в която претенцията за лихва е отхвърлена за
периода 27.06.2019 г. – 06.08.2019 г., е влязло в сила поради необжалването
му.
Върху допълнително присъдените суми застрахователят дължи законна
лихва, считано от 07.08.2019 г. – отправяне на застрахователната претенция
съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ. Относно началния момент на законната лихва
върху застрахователното обезщетение - от уведомяване на длъжника съгласно
чл. 429, ал. 3 КЗ или от изтичане на сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ, е налице
произнасяне на ВКС (Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. №
2466/2018 г., I т. о.), според което в хипотезата на пряк иск от увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.
Следователно с предявяване на застрахователната претенция на 07.08.2019 г.
застрахователят ЗАД „ОЗК - Застраховане“ е изпаднал в забава от тази дата,
от който момент дължи законна лихва върху присъденото обезщетение.
По разноските:
С оглед частичната отмяна на решението същото следва да се ревизира
и в частта на разноските.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на ОС – Стара Загора ДТ в размер на 4 000 лв. съобразно размера на
присъденото обезщетение.
Съобразно допълнително уважената във въззивното производство част
от исковете ответникът ЗАД „О.З.К - З.“ следва да бъде осъден да заплати на
адв. П. К. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, т. 1 ЗА за оказано
безплатно процесуално представителство на ищците в размер на още 1416 лв.
9
с ДДС за производството пред първата инстанция и в размер на 2520 лв. с
ДДС за въззивното производство съобразно уважената част на жалбата
съответно от 10 000 лв. за Д. И. М. и 5000 лв. за П. Г. М. съгласно
действащата към настоящия момент редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или
общо 3936 лв.
Ответникът е направил разноски за адвокат за двете инстанции в размер
на 15 996 лв., от които 9772 лв. за първата и 6324 лв. за въззивната инстанция.
По отношение на разноските за адвокат за първата инстанция следва да се
съобрази постановеното от окръжния съд намаляване на изплатеното
възнаграждение на 5 916 лв., което не е оспорено от ответника. Изплатеното
за въззивната инстанция възнаграждение в размер на 6324 лв. настоящата
инстанция не счита за прекомерно, тъй като предвид фактическата и правна
сложност на делото не надвишава значително предвидения в наредбата
минимален размер от 5052 лв. съобразно висящата част на двата иска – 80 000
лв. по иска на Д. И. М. и 25 000 лв. по иска на П. Г. М.. При това положение
ищците следва да заплатят на ответника разноски за адвокат, вещи лица и ДТ
за двете инстанции в размер на 5740 лв. съобразно отхвърлената част на
исковете или по 2870 лв. всеки един от тях.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260046/ 18.04.2022 г. по т. д. № 81/2021 г. на ОС
– Стара Загора в частта, в която предявеният от Д. И. М. против ЗАД „О.З.К -
З.“ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен над сумата от 70 000
лв. до сумата от 80 000 лв., в частта, в която предявеният от П. Г. М. против
ЗАД „ОЗК - Застраховане“ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е
отхвърлен над сумата от 15 000 лв. до сумата от 20 000 лв., в частта, в която
Д. И. М. и П. Г. М. са осъдени да заплатят на ЗАД „О.З.К - З.“ разноски в
размер на 3613 лв., както и в частта, в която ЗАД „О.З.К - З.“ е осъден да
заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт ДТ в размер на
3400 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.К - З.“ да заплати на Д. И. М. още 10 000 лв.,
представляваща разликата над 70 000 лв. до 80 000 лв. - обезщетение за
10
неимуществени вреди от смъртта на сина й Ж. Г. М. при ПТП на 20.06.2019
г., ведно със законната лихва от 07.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.К - З.“ да заплати на П. Г. М. още 5 000 лв.,
представляваща разликата над 15 000 лв. до 20 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на брат му Ж. Г. М. при ПТП на 20.06.2019
г., ведно със законната лихва от 07.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.К - З.“ да заплати по сметка на ОС – Стара Загора
ДТ в размер на 4 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗАД „О.З.К - З.“ да заплати на
П. К. адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство на Д. И. М. и П. Г. М. в производството пред ОС – Стара
Загора и АС – Пловдив в размер на 3936 лв.
ОСЪЖДА Д. И. М. и П. Г. М. всеки един от тях да заплати на ЗАД
„О.З.К - З.“ разноски по делото в размер на 2870 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „ЗАД
Д.Б.: Ж. и з.“.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11