№ 125
гр. Кюстендил, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20221500500080 по описа за 2022 година
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София
1784, бул. „Цариградско шосе“ № 159, с настоящо наименование „Електроразпределителни
мрежи Запад“АД, ЕИК ***, чрез пълномощника юрисконсулт И.П., обжалва с въззивна
жалба Решение № 528 от 13.12.2021 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 862/2021
г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС - Кюстендил е осъдил „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, да заплати на С. СТ. Г. сумата в размер на 1770,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на
неизпълнение на договорно задължение, изразяващи се в стойността на разходи за подмяна
и ремонт на изгорели електроуреди (в т.ч. телевизор SAMSUNG, модел PS-
42Q7H/A52035SGL600006V – 380,00 лв.; авариен токозахранващ източник UPS, модел НПЗ-
106А – 140,00 лв.; усилвател SONY 8 NOSTRDE 435/4404303 – 200,00 лв.; сондажна помпа
GRUNFOS SG – 1050,00 лв.), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда (05.05.2021г.) до окончателното й изплащане, като до
пълния предявен размер от 2000,00 лв. е оставил без уважение исковата претенция като
неоснователна и недоказана; осъдил е „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да заплати на С.
СТ. Г. деловодни разноски в общ размер на 513,30 лв. съгласно уважената част от иска, а С.
СТ. Г. да заплати на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД деловодни разноски 23,00 лв. според
отхвърлената част от иска .
Въззивникът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон.
Подчертава, че служителите на ответното дружество, които са съставили
констативните протоколи за нанесени имуществени вреди, са описали в тях причинени
вреди по твърдения на ищеца, и били направили само повърхностен оглед на процесните
1
уреди, без да са установили по категоричен начин причината за повредата, а заключението
на СТЕ било съобразено изцяло и единствено с протоколите от сервизите, в които уредите
били отремонтирани от ищеца, които били частни документи без обвързваща
доказателствена сила, при което оспорва заключението. Навежда аргументи в подкрепа на
становището си, че ищецът не е успял да докаже наличието на всички кумулативно
изискуеми предпоставки от фактическия състав на чл. 79 от ЗЗД, обосноваващи
основателност на исковите претенции, с изключение наличието на договорни отношения
между страните. Счита, че първоинстанционният съд бил допуснал процесуално нарушение
като не бил обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка,
оспорвайки изводите на съда, в които е приел, че процесните повреди били настъпили
поради дефекти на електропреносната мрежа и прекъсването на електрозахранване в имота
на ищеца и в този смисъл било налице договорно неизпълнение от страна на ответника.
Позовава се на разпоредбите на ЗЕ, Наредба № 6 и ОУ на договорите за използване на
електроразпределителната мрежа на ЧЕЗ и твърди, че не е налице допуснато от негова
страна нарушение на задълженията, като твърдените вреди са настъпили не поради
вредоносни прояви в мрежата, а поради неизпълнение на задължение от страна на ищеца
съобразно чл. 15, т. 8 от ОУ за полагане на грижи за обезопасяване на собствените си
ел.уредби, съоръжения и техника след границата на собственост.
Излага аргументи в подкрепа на становището си, че в случая са били налице
оперативни превключвания, които са правомерни действия и които ответното дружество
било длъжно да извърши, и възразява срещу изводите на съда, че ответникът бил длъжен да
уведоми надлежно клиентите за извършването им предварително, както и че ответното
дружество не било изпълнило задължението си по чл. 12 от ОУ, респ. твърди липса на
виновно поведение от своя страна.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявените искови
претенции. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.
Постъпил е писмен отговор от насрещната страна С. СТ. Г. чрез пълномощника му
адв. Б.Г., в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба
и се оспорват изложените в нея твърдения, като въззиваемият счита, че в
първоинстанционното решение не са налице твърдените от въззивника пороци. Иска се
отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото
същата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е насочена срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението е и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл
са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния
съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка
на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като
обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и
на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите,
2
намира следното:
Пред РС Кюстендил е предявена искова претенция на основание чл. 82 от ЗЗД за
обезщетение за претърпените от ищеца - в настоящото производство- въззиваем ( в
качеството му на потребител) загуби – увреждане на процесните електроуреди, като пряка и
непосредствена последица от виновното неизпълнение на договорните задължения на
електроразпределителното дружество – ответник , свързани с поддържането в изправност
на електроразпределителната мрежа.
По делото е установено следното:
Страните се намирали в облигационна обвързаност по силата на Общите условия на
договорите за използване на електроразпределителните мрежи на ответното дружество,
одобрени от ДКЕВР, при което ищецът е в качеството потребител – ползвател на
електроразпределителната мрежа, чийто обект, находящ се в с. Чудинци, обл. Кюстендил,
бил присъединен към нея по реда на действащото законодателство, за което му бил даден и
клиентски номер 300136056847.
Ответникът по иска не е оспорил, че е била налице повреда в съоръженията,
собственост на ЧЕЗ Разпределение, обстоятелство, съдържащо се изрично в отговора на
ответната страна в първоинстанционното производство.
По делото е установено, че е имало прекъсвания на електричеството на
електроснабдения обект през м.01.2021 г., констатирано към края на месеца, като
захранването не било възстановено. В показанията си разпитаните в първоинстанционото
производство свидетели, поддържат, че проблемите в електрозахранването в населеното
място, където е и процесния електроснабден обект, са чести и че ползвателите също и сами
са предприемали почистване на трасето – при наличие на паднали клони и преплитане на
проводниците.
При следващото посещение няколко седмици след това през м.02.2021 г. била
установена повреда на няколко електроуреда, като от гласните доказателства
(срвн.показания на свид.Иван К.) се установява, че същите- UPS за парно,телевизор, уредба
и помпа за вода, се намирали в електроснабдения обект и са собственост на ищеца. На
датата на констатацията било уведомено ответното дружество , а от представители на
същото след посещение в обекта бил съставен и съответен констативен протокол №003 от
19.02.2021г , отразяващ повреди нателевизор Samsung, модел PS-
42Q7H/A52035SFL600006V, авариен токозахранващ източник, UPS, модел НП3-106А,
усилвател Sony NOSTRDE435/4404303, както и сондажна помпа Grundfos SQ , които не
работели, като този констативен протокол не е оспорен.
Свид.К. и свид.Р. Б. поддържат и, че проблемите в електрозахранването са предимно
от преплитането на проводници, респ.проблемът става, като „на фазата дойде нулата“, при
което изгарят уреди, и това преплитане на фазата с нулата било установено и от дошлите
служители на ответника (свид.Б.), съответно било констатирано чрез използване на фазомер
и в процесния случай (сви.К.).Свид.Б. сочи, че същият ден (на посещението на техниците)
бил дошъл токът , но ищецът му се обадил , уведомявайки го, че при него няма ток, и
видели, че са изгорели уредите, като уточнява, че същите са собственост на ищеца и са там
отпреди 5-6 г.
С писмо на ответното дружество изх. № 100000131973/24.02.2021г. до ищеца е
отказано да бъде разгледана по същество жалбата му за нанесените му имуществени вреди
поради неспазване на срока по чл. 51, ал.1 от ОУ. Представена е Справка от Дневник за
смущенията и нарушенията в електроразпределителната мрежа за подстанция
Скакавица(л.35 от делото на КнОС) за период от 05.02.2021г. до 06.02.2021 г. с установени
от същата на 05.02.2021г. за времето от 15:41 ч. до 15:43 ч. оперативни превключвания.
Чрез заключението на в.л.А.Т. се установява стойността на електроуредите,
съответно телевизор SAMSUNG,– 380,00 лв.; авариен токозахранващ източник UPS– 140,00
лв.; усилвател SONY -200,00 лв.; сондажна помпа-1050лв., които са с оглед състоянието на
вещите и периодът на експлоатацията им , съответно в заключението се сочи и общият
3
размер на тяхната стойност – 1770лв.
При горната фактическа обстановка, въззивният съд намира следното от правна
страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ във вр. с чл.
82 ЗЗД.
Въззивният съд, при преценка поотделно и в съвкупност на доказатлствения
материал, споделя извода, че прекъсването на електрозахранването в процесния обект не се
дължи на соченото от дружеството оперативно превключване, а има авариен произход,
доколкото данни за наличието на оперативни превключвания са налични за датата
05.02.2021г., докато в случая се визира момент след две седмици, при установяване , че на
същия ден „токът дошъл“, а ищецът, както и извиканите служители констатирали
повредите . Прекъсването на снабдяването с електроенергия е в нарушение на
предпоставките, предвидени в закона /т.е. извън чл. 122 – чл. 124 от ЗЕ/ и в общите условия
е неизпълнение на договора /снабдяването с електроенергия е определено в закона като
услуга в обществен интерес и доставката се осъществява по силата на договор/; доколкото
не се поддържа и, че е налице и хипотезата на чл. 123, ал. 1 от ЗЕ, съгласно която
доставчиците имат право да преустановят временно снабдяването с енергия на крайните
клиенти само при неизпълнение на задълженията по договора за продажба на електрическа
енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на
всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.
В разпоредбата на чл. 122, ал. 2, т. 2 ЗЕ е регламентирано, че операторът на
електропреносната мрежа има право да преустанови временно преноса на електрическа
енергия без предварително предизвестие повреди в електрическата мрежа по независещи от
електроенергийното предприятие причина. В чл. 122, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че при
преустановяване на преноса в тези случаи доставчика не носи отговорност. Тази разпоредба
освобождава от отговорност доставчика, в хипотезата когато прекъсването на
електроподаването не е по вина на електроразпределителното дружество.
В конкретния случай обаче се обосновава извод, че електропреносната мрежа е била
прекъсната поради неполагане на дължимата грижа от страна на ответника. През зимния
сезон, в планински район, негово задължение е да почисти и обезопаси трасето. Именно
неправилно подаване на напрежение при включване на ел. захранването на мрежата се
дължат вредите, настъпили по отношение имущество на ответника (възстановяване на
ел.захранването и увредата на посочените ел.уреди в един и същ момент). Налага се извод,
че ответното дружество не е изпълнило задължението си да осигурява поддръжката на
електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията и на спомагателните мрежи в
съответствие с техническите изисквания, така както е предвидено с разпоредбата на чл. 89,
т. 4 от Закона за енергетиката.
Дружеството- въззивник не е доказало наличие на друга причина, изключваща
неговата отговорност – напр. непреодолима сила, която представлява непредвидено или
непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на
договора, съгласно дефинитивната разпоредба на чл. 306, ал. 2 ТЗ.
Във връзка с изложеното, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 82, изр. 2 ЗЗД,
поради което ответникът дължи обезщетение за всички преки и непосредствени вреди,
чийто размер е установен посредством цитираната експертиза и изводите в тази насока не са
опровергани.
Поради съвпадение на крайния извод за основателност на исковата претенция
решението, предмет на настоящата въззивна проверка, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемата страна се дължат
разноски за настоящата инстанция, които са в размер на 350лв. адвокатско възнаграждение,
в какъвто и следва да се присъдят, тъй като същият не се явява прекомерен размер , т.е.
възражението в такава насока от страна на въззивника не следва да бъде уважено–
4
доколкото минималният размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция е 300лв.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 528 от 13.12.2021 г., постановено по гр.д. № 862/2021
г. на от РС – Кюстендил , в частта, в която „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (с
предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), ЕИК ***, гр.София,р-н
Младост,бул.“Цариградско шосе“ №159, БенчМарк Бизнес Център, е осъдено да заплати на
С. СТ. Г., ЕГН**********, от гр.Кюстендил,ул.“19-ти февруари“ №16, обезщетение до
размер на 1770лв. за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на неизпълнение
на договорно задължение, изразяващи се в стойността на разходи за подмяна и ремонт на
изгорели електроуреди (в т.ч. телевизор SAMSUNG, модел PS-42Q7H/A52035SGL600006V –
380,00 лв.; авариен токозахранващ източник UPS, модел НПЗ-106А – 140,00 лв.; усилвател
SONY 8 NOSTRDE 435/4404303 – 200,00 лв.; сондажна помпа GRUNFOS SG – 1050,00 лв.),
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба
в съда (05.05.2021г.) до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в общ
размер на 513,30 лв. съгласно уважената част от иска.
В останалата си част посоченото решение по гр.д. № 862/2021 г. на от РС –
Кюстендил е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД , ЕИК ***, да заплати на С.
СТ. Г. ( с посочени данни) разноски за въззивната инстанция в размер на 350лв.(триста и
петдесет лева).
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5