Р Е Ш Е Н И Е
№. 63
гр.Пловдив, 16.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-
ти състав, в публично
съдебно заседание на осемнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря: Тихомира Калчева
като разгледа АНД №
6162/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV- ти наказателен
състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „Еко Грийн Рент“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, Ж.К. „Бъкстон“, ул. „Никола Петков“ № 32, срещу Наказателно
постановление № 462502-F488671 от 10.09.2019 г., издадено Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185 ал.2 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/, му е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушаване състава на чл. 7
ал.2, вр. чл. 3, ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите,
вр. чл. 118 ал.4 т.1 ЗДДС.
В жалбата се излагат съображения в
насока незаконосъобразност на обжалваното НП. Оспорва се описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка. Излагат се съображения, че са съставени пет АУАН, въз основа на
които са издадени пет НП за едно и също нарушение, поради което е нарушено
правилото „non bis in idem“ /не два пъти за едно и също нещо/. Посочва се, че в обекта е налице функциониращо фискално устройство, с което
се издават фискални бележки от работник, обслужващ автомивката. Акцентира се
върху факта, че общият размер на издадените наказателни постановления срещу
дружеството възлиза на 15 000лв.- сума, която се явява непосилна за
заплащане. Възразява се, че чрез дейността на автомивката не се ощетява фиска,
поради което се излагат съображения, че дори да се приеме, че е налице
нарушение, то същото следва да се подведе под нормата на чл. 28 ЗАНН.
В проведено открито съдебно
заседание, дружеството – жалбоподател, редовно призовано, изпраща упълномощен
процесуален представител в лицето на адв. К.. Процесуалният представител излага
съображения, идентични с тези в депозираната жалба. Добавя, че в АУАН и НП е
посочена различна правна квалификация на вмененото на дружеството нарушение,
което не е техническа грешка и накърнява правото му на защита. Посочва, че в
случая неправилно предоставената правна квалификация не може да бъде санирана с
атакуваното наказателно постановление на основание чл. 53, ал. 2 ЗАНН,
доколкото тя е придружена и с неправилно описание на фактологията. Поради изложеното моли да се отмени
обжалваното НП.
Въззиваемата страна – ЦУ на НАП, в
открито съдебно заседание изпраща процесуален представител в лицето на юрк. А..
По същество излага съображения, че от събраните по делото доказателства се
установява извършено нарушение от жалбоподателя. Посочва, че са спазени
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и че правилно е определена
санкцията на дружеството. Досежно разминаването на квалификацията на вмененото
на дружеството нарушение посочва, че грешката в АУАН е отстранена в издаденото НП
по реда на чл. 53 ал.2 ЗАНН. Поради изложеното моли обжалваното НП да бъде
потвърдено в своята цялост.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, счита за установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН преклузивен срок
/ препис от атакуваното НП е получен на 18.09.2019г., а жалбата е входирана на
25.09.2019г./, произтича от легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на самостоятелно обжалване пред съд.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 11.05.2019 г. около 11:00 часа
свидетелят Д.К., заемащ длъжността „******“ към Главна дирекция „Фискален
контрол“, отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив, заедно със св. Б.С.Д., извършили
проверка в обект – автомивка, находяща се в гр. Пловдив, бул. „Васил Левски“ № 164,
стопанисвана от „Еко Грийн Рент“ ЕООД. В хода на проверката било установено, че
в обекта се намират три клетки за измиване превозни средства, опериращи на
принципа на самообслужване, а в четвъртата, услугите се осъществяват от
персонала. В хода на проверката било констатирано, че в клетка на
самообслужване № 1 е налице монтиран автомат на самообслужване, който работи
чрез пускането на монета от 1 / един / лев. Свидетелят К. установил, че в обекта
имало въведено и действащо фискално устройство /ФУ/, но в клетка на самообслужване № 1 липсвало
фискално устройство вградено в автомат за самообслужване /ФУВАС/. При извършване
на проверката присъствал свидетелят А.- *** в автомивката. Същият отворил
автомата на самообслужване в клетка № 1, като след проверка на наличните средства,
бил съставен опис. Паричните средства в автомата били 7 / седем / лв. Бил
извършен и опис на касовата наличност в останалите автомати на самообслужване и
във фискалното устройство в обекта. За извършената проверка бил съставен
Протокол за извършена проверка № 0028763/11.05.2019 г.
Поради направените констатации, на
27.05.2019 г. свидетелят К. съставил на дружеството - жалбоподател АУАН № F488671, с който му
вменил нарушение на чл. 7 ал. 2, вр. чл. 3 ал.
8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118 ал.4
т.1 ЗДДС. АУАН е съставен в присъствието и предявен на пълномощник на
дружеството- лицето М. К.Г.. Въз основа на съставения АУАН било издадено
обжалваното НП, с който била ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството – жалбоподател за нарушение на чл. 7 ал. 2, вр. чл. 3
ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на Министъра на финансите, вр. чл. 118 ал.4 т.1 ЗДДС. Корекцията на правната
квалификация в издаденото наказателно постановление била осъществена на
основание чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Д.К.,
А. А. и св. Д.. Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от
писмените доказателства по делото – Протокол за извършена проверка № 0028763/11.05.2019
г., ведно с опис на паричните средства в автоматите на самообслужване и
фискалното устройство, АУАН № F488671/27.05.2019 г. и Пълномощно с нотариално заверен подпис на
упълномощителя от 01.06.2017г. В посочените гласни и писмени доказателства не
се констатираха противоречия с изключение на разминаването между отразеното в
АУАН и показанията на свидетеля Абгьов досежно работното време на проверявания
обект. Посоченото обстоятелство обаче не касае елементи от фактическия състав
на вмененото на дружеството деяние, предвид което се явява ирелевантно за спора
и настоящият съдебен състав не счита за нужно да го обсъжда допълнително.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът,
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Така, между страните не е
спорно, че със съставения АУАН на дружеството е вменено административно нарушение
по смисъла на чл. 7 ал. 2, вр. чл. 3 ал.
8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118 ал.4
т.1 ЗДДС, а в атакуваното наказателно постановление, вмененото нарушение е вече
преквалифицирано - чл. 7 ал.2, вр. чл. 3 ал.
9 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118 ал.4
т.1 ЗДДС. Посочено е, че неправилната правна квалификация е отстранена в НП по реда
на чл. 53 ал.2 ЗАНН, като спорният въпрос между страните е, доколко е възможно
допуснатото нарушение да бъде отстранено по посочения ред.
Във връзка с приложението на нормата на чл. 53
ал.2 ЗАНН следва да се съобразят указанията, дадени в т. 2 от Тълкувателно
решение № 3/10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС, според което принципът
на законоустановеността на административното наказание е несъвместим с
неточности и грешки в квалификацията на административното нарушение, доколкото
има за последица прилагането на незаконни административни санкции.
Квалификацията на административното нарушение е подвеждането на фактическия
състав на нарушението /деянието с неговите фактически белези/ под съответно
нарушената административнонаказателна норма. Неточната квалификация на
нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената
правна норма е правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно от
правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде наказателно
постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. В случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз
основа наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение,
наказващият орган би могъл да преквалифицира деянието, ако правилната според
него правна квалификация е относима към установените обективни и субективни
признаци на деянието.
Изложеното в цитираното
тълкувателно решение е доразвито и в практиката на Административен съд- Пловдив
по приложението на чл. 53, ал.2 ЗАНН, като се посочва, че е недопустимо по реда
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се отстранява допуснато противоречие между
описаното в АУАН нарушение (деянието с присъщите му признаци от обективна
страна, място и дата на извършване) и посочената като нарушена в него правна
норма, като с наказателното постановление се ангажира отговорността за
нарушение, различно от първоначално посоченото в АУАН такова - с дадената му
правна квалификация и описание от фактическа страна. Подобно противоречие би
могло да се отстрани единствено и само чрез съставяне на нов АУАН, стига да не
са изтекли преклузивните срокове регламентирани в чл. 34 от ЗАНН /в този смисъл Решение № 468 от 01.03.2016 г.
по н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив/.
В настоящия случай би била
допустима промяната на правната квалификация, посочена в АУАН, само и
единствено, ако фактическите обстоятелства описани в него биха съответствали на
нормата на чл. 3, ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите
( която именно е посочена за нарушена в НП ). Такова съответствие обаче, не е
налице. В самия АУАН е цитирана като релевантна с всички нейни признаци от
обективна страна, нормата на чл. 3, ал. 8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., която
касае продажба на услуги с развлекателен характер или на стоки чрез автомат за
самообслужване. В случая, в рамките на проведеното
съдебно следствие, с категоричност се изясни, че дружеството- жалбоподател не
предоставя развлекателни услуги, а такива, свързани с почистване на автомобили.
Следва да се отбележи, че приложното поле на двете
норми- чл. 3, ал. 8 и чл. 3, ал. 9 от Наредбата е изключващо се. Чл. 3 ал. 8 от
Наредбата урежда качеството на задължено лице на търговец, който извършва
продажби на услуги с развлекателен характер или стоки чрез автомат на
самообслужване с електрическо захранване. В приложното поле на чл. 3, ал. 9 от
Наредбата е извършването на продажби на
услуги чрез автомат на самообслужване, с изключение на услугите с развлекателен
характер. По този начин, още при започването на административнонаказателното
производство със съставянето на АУАН, е посочена погрешна дейност на наказаното
лице, което съществено накърнява правото му на защита. Впоследствие, с
промяната на правната квалификация, жалбоподателят е поставен в положение да се
брани срещу едно качествено ново нарушение, по което както изложените факти,
така и дадената от наказващия орган правна квалификация са напълно различни от
тези, описани в АУАН. Тоест, с издаденото наказателно постановление е
коригирана не само квалификацията на вмененото нарушение, но е приета и
различна фактическа обстановка- в НП търговецът вече не е описан като такъв,
предоставящ развлекателни услуги, а като „лице,
което извършва продажби на услуги чрез автомат на самообслужване, с изключение
на услугите с развлекателен характер“. Както вече бе посочено, подобно
несъответствие между АУАН и НП не може да бъде примирено. Следвало е
административният орган да разпореди съставянето на нов АУАН, в който да бъде
отразена коректно фактическата обстановка и поведението на дружеството да бъде
субсумирано под правилната правна норма.
От всичко изложено следва, че в
хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, което води до необходимост от цялостна отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 462502- F488671 от 10.09.2019
г., издадено Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с
което на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, на „Еко Грийн Рент“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 / три хиляди/ лева, за
нарушаване състава на чл. 7 ал. 2, вр. чл. 3, ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на Министъра на финансите, вр. чл. 118 ал. 4 т. 1 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд- Пловдив, на касационните основания, разписани в НПК и
по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п.
Вярно с оригинала.
Т.К.