Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 20.08.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 13.07.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.дело № 1313 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във
вр. с чл.497
КЗ.
Ищецът Д.С.Ж. твърди, че е
наследник по закон и син на починалия на 06.08.2018г. С.Ж.С..
Твърди се, че с починалият му баща са били
изключително близки и много привързани един към друг. Живели са в едно
домакинство. Посочено е, че скръбта на Д.Ж. е неизмерима и му причинява
неимоверни страдания. Ищецът много трудно преживява загубата на един от
най-близките си хора. Преди трагичния инцидент, всекидневно е общувал със своя
баща, заедно са споделяли всички радостни и тежки моменти в семейството. Бащата
е давал ценни житейски съвети на сина си и го е възпитал като положителна и
отговорна личност. Връзката между ищеца и неговия баща С.С.била
изключително силна и внезапната смърт на последния се е отразила изключително
негативно на психиката на Д.Ж.. Твърди се, че същият е претърпял и търпи и към
момента негативни преживявания, психически дискомфорт,
страдания и мъка от загубата на толкова близък за него човек. Отбелязано е, че
това е нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено
семейство. Ищецът е бил много близък със своя баща, съществувала е особена
емоционална връзка на привързаност в семейството, грижили са се един за друг и
много се подкрепяли. Поради посочените причини ищецът все още страда тежко от
загубата на своя баща.
Ищецът твърди, че на 04.08.2018г. около 01:00 часа,
при топло време, пътно покритие от сух асфалт и видимост на изкуствена светлина
- фаровете на автомобилите, на път І-5, км.238+033, в землището на общ. Стара
Загора, в близост до газстанция за зареждане с
природен газ/метан настъпило ПТП между т.а. „***“, с peг.
№ ***, собственост на „П.Т.“ ООД, управляван от водача М.И.Х., с ЕГН: **********
и л.а. „***“, с peг. № ***, собственост на С.Ж.С.,
управляван от водача Н.Г.Т., с ЕГН: **********, като в лекия автомобил, на
предната дясна седалка, пътувал и С.С.. В момента на
удара т.а. „***“ се движел в посока от север на юг, в западната лента за движение,
със скорост около 70.44 км/ч, а л.а. „**“ се движел в посока от юг на север, в
насрещната за него лента за движение, със скорост около 65.61 км/ч. За водача
на товарния автомобил не е имало техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП като спре преди мястото на удара, тъй като л.а. „**“ е
попадал в опасната му зона за спиране, а мястото на удара между двете МПС е в
лентата за движение на т.а. „***“. В резултат на удара е пострадал пътникът С.Ж.С.
(баща на ищеца), който е получил телесни увреждания и впоследствие е починал в
УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - Стара Загора.
Сочи се, че в конкретния случай причините за настъпване на процесното
ПТП са от субективен характер и се свеждат до изгубване на контрол върху
движението на л.а. „***“ от водача Н.Г.Т., довело до навлизане и движение в
насрещната лента за движение, при условие, че по същото време насреща, в
собствената си лента за движение, се е движел т.а. „***“, като по този начин е
отнето предимството на товарния автомобил.
Посочено е, че от съставения във връзка с инцидента
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от представената справка в
електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за л.а. „***“,
с peг. № ***, управляван от виновния водач Н.Г.Т., е
имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в *** ЕАД по застрахователна полица №BG/26/118001344808,
валидна от 04.05.2018г. до 04.05.2019г. От Констативния протокол за ПТП с
пострадали лица се установява също така, че водачите на двете МПС, участвали в процесното ПТП, са били тествани за употреба на алкохол,
като пробите им са били отрицателни.
За станалото ПТП са образувани пр.пр.
№2201/2018г. по описа на ОП - Стара Загора и ДП №1228-зм-137/2018г. по описа на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора. За извършеното деяние
виновният водач Н.Г.Т. е предадена на съд, като е образувано НОХД №2184/2020г.
по описа на ОС - Стара Загора. С Присъда №34 от 20.10.2020г., постановена по
НОХД №2184/2019г. по описа на ОС - Стара Загора, влязла в законна сила на
04.11.2020г., подсъдимата Н.Т. е призната за виновна в това, че на
04.08.2018г., на път І-5, км.238, в землището на Община Стара Загора, при
управление на МПС - л.а. „***“, с peг. № ***,
нарушила правилата за движение, предвидени в ЗДвП, като по непредпазливост
причинила смъртта на С.Ж.С., роден на ***г., поради което и на основание
чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК, подсъдимата Н.Т. е
осъдена на „Лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца. На
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила. На основание чл.343г, вр, с чл.343, вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК подсъдимата Н.Г.Т. е лишена и
от правото да управлява МПС за срок от една година и четири месеца, считано от
влизане на присъдата в сила.
Изложени са аргументи, съгласно чл.300 от ГПК.
Посочено е, че от изготвената в хода на досъдебното
производство Съдебно-медицинска експертиза на труп №171/2018г. е видно, че на
04.08.2018г. около 01:00 часа, на главен път гр. Димитровград - гр. Стара
Загора С.Ж.С. е претърпял ПТП като пътник на предна дясна седалка в лек
автомобил. Пострадалият е транспортиран в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - Стара Загора, където е приет на лечение.
Направена му е спешна коремна операция и е отстранена слезката.
На 06.08.2018г., в 12:30 часа, бащата на ищеца е починал в КАИЛ на същата
болница. Сочи се, че при извършените оглед и аутопсия на трупа на С.Ж.С. са
установени: Гръдна травма - счупване на ребра в двете гръдни половини и кръвонасядане около счупванията;
контузия на белия дроб вдясно; свободно изляла се кръв в гръдната кухина.
Наличие на свободно изляла се кръв в коремната кухина -150 мл. Хирургично
отстранена слезка. Пропуквания по повърхността и в
дълбочина на черния дроб. Оток на мозъка. Разкъсно-контузна
рана, кръвонасядане и охлузване по челото. Счупване
костите на срамната кост с кръвонасядане на меките
тъкани около тях. Експертът бил категоричен, че смъртта на С.Ж.С. е в резултат
на тежки гръдна и коремна травми. Заключава още, че установените и описани
травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и всички те
отговарят да са получени при станало ПТП от удари в изпъкналите части и детайли
в купето на катастрофирал автомобил.
Предвид изискванията на чл.432, вр.
с чл.380 от КЗ, ищецът е отправил до ответното дружество писмена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди с писмо, изпратено на 24.08.2018г., получено на 27.08.2018г.
(видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 019VWY М). По молбата на ищеца е
образувана Щета №66001800881-1 от 27.08.2018г. След проведена между страните
кореспонденция *** ЕАД е изискало представяне на допълнителни документи, които
са изпратени на ответника. Така, с писмо с изх. №20-03-1192 от 21.08.2020г.
застрахователят е определил и изплатил на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 100 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди - разходи за
погребение, в размер на 1 170 лв. (изплатени на 20.08.2020г., което било видно
от Платежно нареждане за кредитен превод с Референция B200820101554429INRINGS,
издадено от „Р ЕАД/“ ЕАД).
Ищецът твърди, че не е доволен от размера на
определеното му застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, който не е
в състояние да репарира адекватно реално понесените от ищеца болки и страдания
от внезапната и нелепа загуба на един от най-близките му хора - неговия баща С.С.. Намира, че застрахователното обезщетение е занижено по
размер и не съответства на практиката на съдилищата в страната и ВКС. Изложено
е, че Д.Ж. не е доволен също, че обезщетенията за неимуществени и имуществени
вреди са му заплатени без да бъде уважена от застрахователя претенцията му за
законна лихва, предвидената в закона - чл.429, ал.3 от КЗ, вр.
с чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице - 27.08.2018г. до деня преди
изплащането на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди -
19.08.2020г. (включително). Сочи се, че за ищеца е налице правен интерес от
завеждане на настоящия иск, с който претендира да му бъде изплатено и
допълнително обезщетение за неимуществени вреди, което да съответства на реално
причинените му болки и страдания, вследствие на непозволено увреждане по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, против ответното
застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от
застрахования, ведно с дължимата законна лихва върху обезщетението.
Твърди се, че вследствие на противоправното
си поведение, водачът Н.Г.Т. е причинила на ищеца вреда - изгубил е много
близък човек - своя баща. Инцидентът е белязал завинаги живота на ищеца,
лишавайки го от обичта, уважението, подкрепата и помощта на неговия баща С.Ж.С..
Твърди се, че претендираните
от ищеца неимуществени вреди - душевни болки и страдания, са в пряка и непосредствена
причинна връзка с ПТП от 04.08.2018г. и са изложени съображения, съгласно чл.52
от ЗЗД.
Ищецът счита, че претендираното
допълнително обезщетение в размер на 50 000 лв. за репариране на реално
претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
04.08.2018г., при което е починал неговият баща С.Ж.С., е справедливо, като се
имат предвид преживените от него болки и страдания от внезапната и нелепа
загуба на толкова близък за него човек, който го е отгледал, възпитал и оформил
като личност и на когото е можел да разчита винаги и за всичко. Сочи, че претендираният размер на обезщетението е справедлив и с
оглед на трайната съдебна практика по подобни казуси, поради което счита, че
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. Според ищеца, на основание
чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД,
ответникът следва да заплати и дължимата законна лихва върху вече платеното и
допълнително претендираното с настоящият иск
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, т.е. за сумата от 50000лв.,
считано от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице - 27.08.2018г., до окончателното изплащане на сумата,
Законна лихва върху вече изплатените на ищеца
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, в размер на 101 170 лв.
е дължима, но не е заплатена от ответното застрахователно дружество за периода,
считано от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице - 27.08.2018г., до деня преди изплащането на обезщетенията -
19.08.2020г. и същата е в размер на 20 348.04 лв. (двадесет хиляди триста
четиридесет и осем лева и четири стотинки).
Моли да се постанови решение, с което да се осъди ***
ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на Д.С.Ж.,
с ЕГН: **********, с постоянен адрес *** Загора, в качеството на син и
наследник на починалия С.Ж.С., с ЕГН: **********, б.ж. на с. Старозагорски
бани, сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), представляваща допълнително
застрахователно обезщетение над изплатеното му такова в размер на 100 000 лв.
по Щета №66001800881-1 от 27.08.2018г., за репариране на реално претърпените от
ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
04.08.2018г., при което е починал неговият баща С.Ж.С., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 27.08.2018г. - датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на
сумата.
Моли да се осъди *** ЕАД, с ЕИК: *** да заплати на Д.С.Ж.,
с ЕГН: ********** в качеството на син и наследник на починалия С.Ж.С., с ЕГН: **********,
б.ж. на с. Старозагорски бани, сумата от 20 348.04 лв. (двадесет хиляди триста
четиридесет и осем лева и четири стотинки), представляваща законната лихва
върху вече изплатените на ищеца застрахователни обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди по Щета №66001800881-1 от 27.08.2018г. в общ размер на 101
170 лв., считано от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция
от увреденото лице - 27.08.2018г., до деня преди изплащането на обезщетенията -
19.08.2020г, (включително).
Претендират се разноските по делото.
Посочена е банкова сметка ***.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът *** ЕАД взема
становище по предявените искове.
Счита, че предявените искове са допустими, но
неоснователни. Оспорва предявените искове по основание и размер.
Не оспорва, че с ответното дружество е сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за л.а. „*** ЦДИ 1.7” с
peг. №СТ7490РА.
По претенциите на ищеца дружеството е образувало
щета:66001800881-1, като след като са прегледани всички представени с
доброволната претенция документи, са определили и изплатили на 20.08.2020г.
застрахователно обезщетение в размер на 100 000,00 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените от него болки и страдания от загубата на
неговия баща, както и 1170,00лв. - имуществени вреди - разходи за погребение.
Моли това обстоятелство да се отдели за безспорно.
Наведени са твърдения, че така определеното
обезщетение е в пълна мяра съобразено с обективните критерии за справедливост
на обезщетението за неимуществени вреди, а отделно от това е постигнато
споразумение с другите наследници на починалия, на които е платено същото
обезщетение в размер на 100 000,00лв. за причинените им неимуществени вреди от
неговата смърт.
Ответникът сочи, че е съобразено със задължителната
сила на влязлата в сила присъда, но изразява следните съображения за
неоснователност на предявения иск:
Прави възражение за съпричиняване
от страна на починалия, като посочва, че същият е бил без поставен предпазен
колан в нарушение на чл.137а от ЗДВП, като по този начин е допринесъл за
получаване на телесните увреждания, които са причинили смъртта му. Аргументира
се, че съгласно чл.51, ал. 2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпване
на вредите, обезщетението може да се намали. Отбелязва, че според експертизите от наказателното дело,
смъртта е настъпила поради травми, които са причинени от удари в изпъкналите
части на автомобилното купе. Счита, че такива удари няма да настъпят, ако
тялото е фиксирано с колан. Оспорва размера на претендираните
вреди, като излага подробни съображения в тази връзка.
Аргументира се, че според Постановление № 4/61, с
оглед правилното прилагане на закона, за вреди следва да бъдат обезщетявани
само най- близките на пострадалия в случай на неговата смърт, а това са
неговите низходящи, съпруг и възходящи, и то след като се установи, че
действително са претърпели такава вреда. Затова, според ответника, нямат право
на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при непозволено
увреждане, които са били с него в лоши лични отношения, като например съпрузи,
живеещи в дълга фактическа раздяла, и др., защото е явно, че те не понасят неимуществени
вреди. Счита, че към настоящия момент все още не са събрани доказателства за
наличието на трайна и непрекъсната духовна връзка между починалия и ищецът,
съществувала приживе.
Твърди се, че исковете са предявени в изключително
завишен размер, съобразно принципа на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и социално- икономическите условия и стандарт на
живот в Република България. Посочва, че претенцията не е съобразена и с
възрастта на ищеца и на пострадалия, което е част от задължителните критерии за
съдилищата при определяне на справедливи обезщетения за претърпените болки и
страдания. Оспорва иска за имуществени вреди по основание и размер.
Сочи, че от събраните по делото писмени доказателства
е видно, че към датата на смъртта починалият е бил на 66 години, а ищецът на 33
години. И двамата са били мъже в активна възраст със самостоятелни домакинства.
Отбелязва, че безспорно загубата на близък е събитие, което носи голяма печал,
но твърденията в исковата молба, както и претендирания
размер на обезщетение не кореспондират с доказателствата по делото. Във връзка
с твърденията за липсата на толкова близка духовна връзка като описаната в
исковата молба, ответникът правим искане за разпит на свидетели.
Посочва, че индикация за горното е и фактът, че
другите деца на починалия С.Ж.С., сключили със застрахователното дружество
споразумения за доброволно уреждане на претенциите им с определено и изплатено
обезщетение в размер на по 100 000,00 лв., колкото са платили и на ищеца.
По претенциите за законна лихва е изложено, че
неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния такъв за лихва, поради което ответникът заявява,
че оспорва основанието на предявения иск за лихва и счита същия за неоснователен.
Посочва, че съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1) изтичането на 15 работни дни от представянето
на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2) изтичането на тримесечния
срок по чл.496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Ответникът сочи, че претенцията за обезщетение е
предявена извънсъдебно на 27.08.2018г.
В случай, че съдът намери предявените искове за
основателни, счита, че законната лихва се дължи от застрахователя не по-рано от
27.11.2018г.
Претендира за разноските, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е допълнителна
искова молба, с която ищецът взема становище по възраженията на ответника и
прави пояснения и допълнения към исковата молба.
Намира за неоснователни възраженията на ответника.
Счита, че възражението за прекомерност на претенцията на ищеца е
неоснователна, както самият ответник сочел в отговора на исковата молба, че всяко увредено лице е в индивидуално отношение
с пострадалия, от което следва, че за всеки правоимащ,
съдът следва да направи и индивидуална преценка какви болки и страдания е
понесъл увреденият от загубата на своя близък. Според ищеца, недопустимо и
неоснователно е да се слагат под един знаменател всички деца на починалия С.Ж.С..
Сочи се, че извънсъдебното споразумение е подписано при взаимни отстъпки от
страните и не е критерий за справедливост. Фактът, че останалите низходящи
наследници, с които е сключено извънсъдебно споразумение, са преценили, че
предложената им от застрахователя сума репарира адекватно причинените им неимуществени
вреди, не означавал, че ищецът не е преживял болки и страдания с по-голям
интензитет, които обуславят по-голямо по размер обезщетение. Наведени са
твърдения, че пострадалият при ПТП Стоянов и ищеца са живели винаги в едно
домакинство, докато другите наследници не са живели заедно с наследодателят си
към момента на смъртта. Отделно от това, счита, че именно претенцията на ищеца Д.Ж.
отговаря на принципа за справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД, и съответства
както на трайната съдебна практика по подобни казуси, така и на социално
икономическата обстановка в страната към датата на ПТП. Посочва се, че на
ответното застрахователно дружество е ноторно
известно, че обективният стойностно-паричен еквивалент за определяне на
справедливо обезщетение е закрепен в самия Кодекс за застраховането под
наименованието „лимит на отговорност“. Съгласно чл.492, т. 1 от КЗ, в
редакцията му към датата на процесното ПТП, за всяко
МПС, което се намира на територията на Република България и което не е спряно от
движение, е необходимо да има сключена задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за следната минимална застрахователна сума
(лимит на отговорност) - за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт - 10000000 лв. за всяко събитие, независимо от броя
на пострадалите лица. Така, според ищеца, справедливият размер на обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване на лимитите на
отговорност и на другите обективни критерии, посочени в ППВС №4/1968г. Ищецът счита,
че размерът на претендираното обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от загубата на неговия баща е напълно
справедлив и отговаря изцяло на болките и страданията, които е претърпял и
търпи и към момента. Връзката между ищеца и баща му е била изключително силна,
което е напълно нормално за едно сплотено и задружно семейство. Внезапната
смърт на С.С.се отразила изключително травмиращо на
ищеца. Твърди се, че в резултат на инцидента, той е претърпял и търпи и към
настоящия момент негативни преживявания, психически дискомфорт
и страдания от загубата на толкова близък за него човек. Сочи се, че мъката на Д.Ж.
от смъртта на баща му е неизмерима и ще го съпровожда до края на живота му.
Намира за неоснователни и възраженията за възрастта на ищеца и на
починалия, както и за това, че двамата не са живеели в едно домакинство. Изложено
е, че според константната практика на ВКС тези обстоятелства сами по себе си не
могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в
по-висок или в по-нисък размер. Счита се, че от съществено значение в случая е
съдържанието на връзката между починалия и преживелия му родственик (баща-дете)
приживе и как претърпяната загуба на близък роднина се е отразила на ищеца.
Оспорва като неоснователно и направеното с отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на починалия. Намира, че опитът на ответника да обоснове твърдението
си, че бащата на ищеца е пътувал в процесния л.а. „**“
без поставен предпазен колан, при удар с изключително голям интензитет е
необоснован. Посочено е, че двете МПС са се сблъскали челно, като ударът е
точно в предната дясна част за всеки от двата автомобила, а починалият С.С.е пътувал именно на предната дясна седалка в л.а. „**“.
Това е и причината водачът на л.а. „**“ да е получила значително по-леки
наранявания и да е оцеляла след процесното ПТП. Сочи
се, че в подкрепа на това, че починалият е бил с поставен предпазен колан е и
фактът, че същият не е загинал на място при този тежък пътен инцидент, а
смъртта му е настъпила впоследствие в болницата, като причина за смъртта са
били тежката гръдна и коремна травми, а не тежки травми в областта на главата,
каквито несъмнено би имало, ако С.С.бе пътувал без
поставен предпазен колан. Моли да се има предвид, че при сблъсък с такъв
интензитет въздействат много големи сили и съприкосновението на тялото на
пътника с части от купето на автомобила е неизбежно, особено при наличието и на
сериозни деформации по купето, каквито са налице в настоящия случай.
Счита за неоснователни и възраженията на ответното дружество относно
претенцията на ищеца за заплащане на лихва върху претендираното
обезщетение. В конкретния случай се сочи, че лихвата за забава следва да се
дължи с оглед разпоредбите на чл.429, ал.3, вр. с
ал.2, т.2 от КЗ, като са изложени подробни съображения в тази връзка и се
счита, че от 27.08.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна
претенция от увреденото лице следва да се приеме за релевантна по отношение на
това от кога се дължи лихва. Посочва, че в този смисъл е и съдебната практика.
Ответникът е депозирал по делото допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който
поддържа направените с отговора на исковата молба възражения. Намира за
неоснователни въведените от ищеца оплаквания относно възражението за
неоснователност на предявената претенция. Счита, че живеенето в едно
домакинство не може само по себе си да предполага, че лицето е по-близко с
човека, с който живее, както и че същият страда повече в сравнение с другите
деца на починалия. Сочи, че законът не прави такава презумпция и тези твърдения
следва да бъдат доказани на общо основание от ищеца. Отбелязва, че общо домакинство
с едно лице изобщо не е задължителен белег на силна връзка на привързаност.
Посочва, че общо домакинство имат и лицата, които са жертви на домашно насилие
с насилниците си. Изложено е, че няма презумпция, че
ако две лица живеят заедно, те непременно са по-близки помежду си в сравнение с
други лица, които не живеят под един покрив с тях.
Изразява несъгласие с изложеното оплакване, че
възрастта на починалия не е елемент, който съдът следва да зачете при
определяне на справедливото обезщетение. Сочи, че още от 1968 с постановление
№4 на ВС този въпрос е решен - „При причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди."
Намира за неоснователно искането за приложение на чл.
429, ал. 2, т.2 от КЗ по отношение на претенцията за законна лихва. Счита, че
това е така, защото тази разпоредба се намира в общите правила за
застраховките, а разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ урежда именно
застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В този смисъл
разпоредбата на чл. 497 се явява специална спрямо посочената от ищците
разпоредба на чл. 429 от КЗ и като такава я дерогира.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно
е установено, че на 04.08.2018г. около
01:00 часа, на път І-5, км.238+033, в землището на общ. Стара Загора, в близост
до газстанция за зареждане с природен газ/метан Е
настъпило ПТП между т.а. „***“, с peг. № ***,
собственост на „П.Т.“ ООД, управляван от водача М.И.Х., с ЕГН: ********** и
л.а. „***“, с peг. № ***, собственост на С.Ж.С.,
управляван от водача Н.Г.Т., с ЕГН: **********, като в лекия автомобил, на
предната дясна седалка, пътувал и С.С., който
вследствие на процесното ПТП починал.
Видно от присъда №34/20.10.2020г.,
постановена по НОХД №2184/2020 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора,
подсъдимата Н.Т. е призната за виновна в това, че на 04.08.2018г., на път І-5,
км.238, в землището на Община Стара Загора, при управление на МПС - л.а. „***“,
с peг. № ***, нарушила правилата за движение,
предвидени в ЗДвП, като по непредпазливост причинила смъртта на С.Ж.С., роден
на ***г., поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“, вр.
с чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК, подсъдимата Н.Т. е осъдена на „Лишаване от свобода“ за срок от една година
и четири месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила. Видно
от справка от сайта на Гаранционен фонд към датата на ПТП за л.а. „***“, с peг. № ***, управляван от водач Н.Г.Т., е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в *** ЕАД
по застрахователна полица №BG/26/118001344808, валидна от 04.05.2018г. до
04.05.2019г.
От приложеното Удостоверение за наследници с изх. №21
от 14.08.2018г., издадено от с. Старозагорски бани, Община Стара Загора, е
видно, че ищецът Д.С.Ж. е наследник по закон и син на починалия на 06.08.2018г.
С.Ж.С..
Ищецът е отправил до ответното дружество писмена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди с писмо, изпратено на 24.08.2018г., получено на 27.08.2018г.
(видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 019VWY М). По молбата на ищеца е
образувана Щета №66001800881-1 от 27.08.2018г. След проведена между страните кореспонденция
*** ЕАД е изискало представяне на допълнителни документи, които са изпратени от
ответника. Така, с писмо с изх. №20-03-1192 от 21.08.2020г. застрахователят е
определил и изплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на
100 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди - разходи за погребение, в
размер на 1 170 лв. (изплатени на 20.08.2020г., което е видно от Платежно
нареждане за кредитен превод с Референция B200820101554429INRINGS, издадено от
„Р ЕАД/“ ЕАД).
С оглед изясняване на фактическите обстоятелства по
делото е назначена и приета комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
От заключението й се установява, че лекият автомобил „**”
Ванео 1.7 ЦДИ е с фабрично монтирани триточкови
предпазни колани на двете предни седалки - на водача и на пътника вдясно. На
задните седалки има монтирани триточкови предпазни колани - пътника вляво,
вдясно и по средата.
От техническа гледна точка при така описания сблъсък,
при поставен обезопасителен колан от С.С., механизмът на движението на тялото му вследствие на
инерционните сили - тялото ще бъде ограничено от колана, ще бъде равномерно
натоварено в повече опорни точки.
От техническа гледна точка при така описаният сблъсък,
при непоставен обезопасителен колан от С.С., механизмът на движение на тялото му вследствие на
инерционните сили, няма да бъде ограничено от колана и същото ще контактува с
интериора отпред и в страни.
Разкъсноконтузна рана, кръвонасядания и
охлузване по челото.
Гръдна травма - кръвонасядания
на кожата на гръдния кош; счупване на VI, VII и VIII ребра в дясно по средна мишнична линия и по лопапсова
линия, счупване на II и III ребра по ключична линия и
V, VI, VII и VIII ребра в ляво по предна и средна мишнична
линия с кръвонасядания около счупванията;
контузия на белия дроб в дясно; свободно изляла се кръв в гръдната кухина
Коремна травма - оперативно отстранена слезка; контузия с пропуквалия на повърхността и дълбочина
на черния дроб, наличие на свободно изляла се кръв в коремната кухина - 150
мл.;
Счупване костите на срамната кост с кръвонасядане на меките тъкани около тях;
Охлузване и кръвонасядане на
лявото коляно; разкъсноконтузна рана на в горната
трета по вътрешната повърхност на лявата подбедрица.
Оток на мозъка.
Описаните травматични увреждания са причинени от
действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при процесното ПТП. Няма специфични увреждания, които да
потвърждават поставянето на обезопасителен колан.
Видно от заключението, смъртта на С.Ж.С. се дължи на
съчетаната гръдна и коремна травма.
При поставяне на обезопасителен
колан, същият има възпиращо действие, което води до по-ефективно действие на
въздушните възглавници, респективно до по-леки по интензитет травматични
увреждания. Експертите са посочили, че не могат с категоричност да потвърдят
или отхвърлят възможността за настъпване на смъртен изход при поставяне на обезопасителен колан.
В съдебно заседание вещите лица посочват категорично,
че пострадалият не е бил с поставен предпазен колан.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Р. Г.Ж. посочва, че познава ищеца от 15-16
години. Ищецът живее на Старозагорските бани със семейството си – с майка си,
сестра си, нейния съпруг и баща си преди да почине. Семейството имало собствен бизнес - животновъдство и
производство на вар. Често гостувал на семейството и според него Д. и баща му били
изключително близки и след смъртта му ищецът не бил на себе си и все още му
тежи смъртта на баща му.
Свидетелят Д.Д.Б.посочва, че
познава Д. от 2004 г., както тогава, така и сега ищецът живее на
Старозагорските бани. Там живее с майка си, баща си, малката сестра и той. Семейството
имало собствен бизнес - животновъдство и
производство на вар. Сега Д. продължавал да живее и работи там в семейния
бизнес. Според свидетеля, ищецът и баща му били много близки и Д. приел тежко
смъртта му, която и към момента не е преодолял.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл.
380
КЗ.
В
случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 04.08.2018 г., по силата на което *** ЕАД е поел задължение да обезщети увредените при
използването на застрахования л.а. „***“,
с peг. № ***, се установява от справка в
Гаранционен фонд, от която е видно, че е налице застрахователна полица BG/26/118001344808, валидна от
04.05.2018г. до 04.05.2019г.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл.498,
ал. 3 КЗ,
която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура
по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен
срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване
на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на
самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
Предвид изискванията на чл.432, вр.
с чл.380 от КЗ, ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с
писмо, изпратено на 24.08.2018г., получено на 27.08.2018г. (видно от Известие
за доставяне № ИД PS 6000 019VWY М). По молбата на ищеца е образувана Щета
№66001800881-1 от 27.08.2018г. След проведена между страните кореспонденция ***
ЕАД е изискало представяне на допълнителни документи, които са изпратени от
ответника. Така, с писмо с изх. №20-03-1192 от 21.08.2020г. застрахователят е
определил и изплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на
100 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди - разходи за погребение, в
размер на 1 170 лв. (изплатени на 20.08.2020г., с Платежно нареждане за кредитен превод с
Референция B200820101554429INRINGS, издадено от „Р ЕАД/“ ЕАД).
Тези обстоятелства са безспорни между страните по делото.
Поради
изложеното, съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че смъртта на С.Ж.С. се
намира в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил – Н.Т., което е установено с влязла в сила присъда № 34/20.10.2020г.,
постановена по НОХД № 2184/2020 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора,
която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Следователно,
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявеният
иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г., то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
В случая, съдът взема предвид изключително близките отношения между ищеца и неговия
баща, с който
са поддържали постоянни и топли отношения и
с който са живели в едно домакинство до смъртта му. Между пострадалия С. и
неговия син Д. привързаността била силна и взаимна, съществували отношения на
обич и разбирателство, силна духовна близост и уважение, характерни за връзката
между родител и дете. Чувството на безпомощност пред безвъзвратната загуба на
скъп родител е непреодолимо и скръбта е неизмерима и причинява неимоверни
страдания у ищеца. Съдът счита, че несъмнено загубата на родител
и то по такъв непредвидим и нелеп начин причинява огромни болки и страдания и
прави преждевременната му загуба особено тежка. Връзката “баща – деца” освен
кръвна е и емоционална и житейски предполага, че физическата загуба на бащата
би причинило в най-голяма степен страдания на преживялите лица – неговите деца.
Ето защо, съдът като взе предвид претърпените от ищеца
Д.С.Ж. болки и страдания и обичайно присъжданите обезщетения в аналогични
случаи, приема, че дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца, вследствие смъртта на неговия баща е в размер на 150 000 лв.
Безспорно установено е, че ответното дружество е
изплатило на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в общ размер 100 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗЗД ищецът, в
качеството си на кредитор, не може да бъде задължен да получи частично плащане.
Въпреки това, доброволно изплатената от застрахователя сума, следва да бъде
приспадната от определеното от съда обезщетение в размер на 150000 лв. за
претърпените от Д.С.Ж. неимуществени вреди. Трайната съдебна практика приема, че
изплатената от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” извънсъдебно сума, внесена от него по банкова сметка ***, когато
последното не е съгласно с размера на определеното обезщетение, но не го е
върнало на застрахователя, следва да бъде отчетена /приспадната/ от съда.
Поради това, съдът намира, че от определеното от съда обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. следва да се приспадне заплатената
от ответното дружество сума в размер от 100 000 лв.
От страна на ответното дружество е направено възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
С.Ж.С. поради неизползване на предпазен колан.
В разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва
обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63
г.
В настоящия случай, предвид
заключенията на вещите лица, съдът намира за безспорно установено по делото, че
пострадалият С.Ж.С., като пътник в л.а. „***“, с peг.
№ ***, е бил без поставен предпазен колан, въпреки наличието на такъв на
мястото, на което е седял. Според вещите лица, ако е бил с поставен предпазен колан,
пострадалият е можел да получи травматични увреждани с по - малък интензитет и
е имал шанс да оцелее. Поради изложеното, съдът намира, че липсата на поставен
колан е в причинна връзка с настъпването на травматичните увреждания при ищеца,
които са довели до смъртта му и това обстоятелство следва да се зачете от съда
като наличие на съпричиняване от страна на пострадалия
при процесното ПТП С.Ж.С..
С оглед
изложеното, съдът намира, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия С.Ж.С. /неизползване на обезопасителен колан/ и обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде намалено с 30 %. При общ размер на обезщетението от
150 000лв., 30% от сумата е 45 000 лв. Сумата от 100 000лв. е
изплатена от застрахователя, поради което остава дължима сумата 5 000лв.
По
иска за законна лихва.
Съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр.
чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на
увреденото лице лихвите за забава на застрахования по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от 27.08.2018
г. - датата на която изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр.
с чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане на сумите. По делото е представено
доказателство, че ищецът е предявил застрахователната си претенция на 27.08.2018
г. Следователно съдът, като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на
други данни следва да приеме, че 27.08.2018 г. е датата, на която
застрахователят е уведомен за претенцията на ищеца и от този момент следва да се начислява лихва
за забава.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че *** ЕАД
следва да заплати на Д.С.Ж., в качеството на син и наследник на починалия С.Ж.С.,
с ЕГН: **********, б.ж. на с. Старозагорски бани, сумата от 5 000 лв.,
представляваща допълнително застрахователно обезщетение над изплатеното му
такова в размер на 100 000 лв. по Щета №66001800881-1 от 27.08.2018г., за
репариране на реално претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 04.08.2018г., при което е починал
неговият баща С.Ж.С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
27.08.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице до окончателното изплащане на сумата, като следва да отхвърли предявения
иск над сумата от 5 000 лв. до претендирания
размер от 50 000 лв. като неоснователен.
По
предявения иск за сумата от 20 348.04 лв., представляваща законната лихва върху
вече изплатените на ищеца застрахователни обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди по Щета №66001800881-1 от 27.08.2018г. в общ размер на 101
170 лв.
Безспорно е установено, че ищецът е предявил писмена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди с писмо, изпратено на 24.08.2018г., получено на 27.08.2018г.
(видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 019VWY М). Ответното дружество е образувало Щета
№66001800881-1 от 27.08.2018 г., по която с писмо с изх. №20-03-1192 от
21.08.2020г. е определило и изплатило на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 100 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди - разходи за
погребение, в размер на 1 170 лв.
Сумите са изплатени на 20.08.2020г., видно от Платежно
нареждане за кредитен превод с Референция B200820101554429INRINGS, издадено от
„Р ЕАД/“ ЕАД).
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ, застрахователят заплаща само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Поради това, с оглед разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ, *** ЕАД дължи лихва за забава върху определеното и изплатено обезщетение в
общ размер от 101 107 лв. за причинените неимуществени и имуществени вреди
на ищеца, която съдът след служебно изчисление установи, че за периода от
датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице -
27.08.2018г. до деня преди изплащането на обезщетенията - 19.08.2020 г. е в
размер на 20 384, 04 лв.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че *** ЕАД
следва да заплати на Д.С.Ж., в качеството на син и наследник на починалия С.Ж.С.,
с ЕГН: **********, б.ж. на с. Старозагорски бани, сумата от 20 348.04 лв.
представляваща законната лихва върху вече изплатените на ищеца застрахователни
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди по Щета №66001800881-1 от
27.08.2018 г. в общ размер на 101 170 лв., считано от датата на предявяване на
писмена застрахователна претенция от увреденото лице - 27.08.2018 г. до деня
преди изплащането на обезщетенията - 19.08.2020 г.
По отговорността за разноските:
Ответното дружество е направило възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 3 100 лв., за което
е посочено, че е заплатено в брой, поради което съдът приема, че е реално
платено.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830
лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай
минималното адвокатското възнаграждение е в размер на 2 640, 44 лв.
Съдът намира, че независимо, че претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на 3 100 лв. и надвишава
минималния размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото не следва
да намалява същото до минимално предвидения размер от 2 640,44 лв.
С
оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1117 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
Ответното дружество е направило следните разноски в
производството: възнаграждение за комплексната автотехническа
и медицинска експертиза в общ размер на 1 000 лв. Съдът, на основание чл.25,
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
С
оглед изхода на делото, Д.С.Ж. следва да заплати на *** ЕАД направените
разноски в размер на 832 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът *** ЕАД следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 1013.92
лв. за държавна такса, съразмерно с уважения размер на исковете.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА *** ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *******
да заплати на Д.С.Ж., с ЕГН: **********,
с адрес: *** *а със съдебен адрес:***, офис *, чрез адвокат М.З. *** сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лв./,
представляваща допълнително застрахователно обезщетение над изплатеното му
такова в размер на 100 000 лв. по Щета №66001800881-1 от 27.08.2018г., за
репариране на реално претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 04.08.2018г., при което е починал
неговият баща С.Ж.С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
27.08.2018г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 5 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА *** ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *******
да заплати на Д.С.Ж., с ЕГН: **********,
с адрес: *** Загора със съдебен адрес:***, офис *, чрез адвокат М.З. *** сумата от 20348.04 лв. /двадесет хиляди триста четиридесет и осем лв. и
04ст./, представляваща законната лихва върху вече изплатените на ищеца
застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди по Щета
№66001800881-1 от 27.08.2018 г. в общ размер на 101 170 лв., считано от датата
на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице -
27.08.2018 г. до деня преди изплащането на обезщетенията - 19.08.2020 г.
ОСЪЖДА *** ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *******
да заплати на Д.С.Ж., с ЕГН: **********, с адрес: *** Загора със съдебен адрес:***,
офис *, чрез адвокат М.З. *** направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1117 лв. /хиляда сто и седемнадесет лв./, съразмерно с уважената
част от исковете.
Горепосочените
суми *** ЕАД може да заплати
по банкова сметка *** ***, в „*“ ЕАД – с титуляр адв. М.З..
ОСЪЖДА Д.С.Ж., с ЕГН: **********, с адрес: *** * със съдебен
адрес:***, офис 2, чрез адвокат М.З. ***
да заплати на *** ЕАД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ******* направените разноски в размер
на 832 лв. /осемстотин тридесет и
два лв./, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА *** ЕАД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ******* да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт сумата от 1013.92
лв. /хиляда
и тринадесет лв. и 92ст./ за държавна такса, съразмерно с уважения размер на
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :