Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 683/21.9.2022г.
Гр.Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пазарджишкият административен съд, ХІІІ състав,
в публично съдебно заседание на дванадесети
септември две
хиляди двадесет
и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ
ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Янка
Вукева като
разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 977 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на Дял ІІІ, Глава Х,
Раздел І от АПК.
Образувано е по жалба подадена от Е.Б.К.,
ЕГН ********** против Решение № 1012-12-145-1/14.07.2021 г., издадено от
директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №
121-00-3283-7 от 05.05.2021 г. на ръководител на осигуряването за безработица в
ТП на НОИ Пазарджик, с което е отказано отпускането на парично обезщетение
за безработица по чл.54а от КСО.
Жалбоподателят оспорва решението, като
твърди, че неправилно е приложен материалният закон. Оспорва изцяло
констатациите в разпореждането и твърди, че е осъществявала трудова дейност в
„ДЕЗА ЛУКС“ ЕООД. Моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от валидно
упълномощения процесуален представител адвокат П., който поддържа жалбата и
претендира разноски по делото. В предоставения срок са подадени и писмени
бележки.
Ответникът - Директорът на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт-Пазарджик, се представлява се от
гл. юрисконсулт С.-Б., която оспорва жалбата и моли съда да отхвърли жалбата,
като неоснователна. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във
връзка с чл. 144 АПК. В установения срок представя писмени
бележки.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши
служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1,
във връзка с чл. 146 от АПК,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в
законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК,
във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО.
Разгледана
по същество жалбата е неснователна по следните съображения:
Видно е от административната преписка че
е подадено от Е.К. Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица
на основание чл.54а от КСО до ТП на НОИ Пазарджик с вх. №
121-00-3283/22.10.2018 г. Към него е била приложена заповед № 001/17.10.2018 г.
за прекратяване на трудовото правоотношение с „Деза Лукс“ ЕООД. По подаденото
заявление с искане за отпускане на парично обезщетение за
безработица и приложените документи след извършени проверки в информационната
система на НОИ на данните подадени съгласно изискванията на Наредба Н-8 от 2005
г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данните от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, както и за
самоосигуряващите се
лица във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване на г-жа
Ф.М.е отпуснато парично обезщетение за безработица с разпореждане
№121-00-3283-1 на 29.10.2018 г. на основание чл. 54ж, ал.1 и във връзка с чл.
54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и
чл. 54в, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване. Същото е отпуснато за периода
от 17.10.2018 г. до 16.04.2019 г. (шест
месеца) в размер на 14.57 лв. дневно.
От представеното по делото извлечение от
регистър на трудовите договори, информационните масиви на НОИ, Ф.Г.М.е била
осигурена и работила по трудово правоотношение в "Деза лукс "ЕООД,
считано от 02.05.2018 г. до 16.11.2018 г. Тя
е представил трудов договор № 021/02.05.2018 г., от съдържанието на
който се установява, че на 02.05.2018 г. е сключила същия с "Деза
Лукс" ЕООД с.Алеко Константиново, представлявано от управителя Д. Г. П., и
е възникнало трудово правоотношение, с което е уговорено да престира работната
си сила като "общ работник" на пълно работно време, с основно месечно
възнаграждение в размер на 600 лв., като освен това работникът следва да
постъпи на работа на същата дата или в седемдневен срок от предоставяне на
екземпляр от сключения трудов договор. Към договора е представена подписаната
от жалбоподателя длъжностна характеристика, която е утвърдена от законния
представител на дружеството - работодател и в която са записани основните
трудови функции за длъжността изпълнявана от работника - "общ
работник". В документа е удостоверена дата на връчване, която съвпада с
началото на трудовото правоотношение.
За лицето са подавани данни по реда на
чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигуряване с осигурителен доход, въз основа на
който се определя дневния размер на паричното обезщетение. Дължимите от
работодателя осигурителни вноски не са внесени в приход на държавното
обществено осигуряване. След анализ на данните в информационните системи на НОИ
за осигурителя "ДЕЗА Лукс" ЕООД е установено наличието на данни,
водещи до съмнение за злоупотреби със средства от ДОО в тази връзка е подаден
сигнал до контролните органи на НОИ.
От
контролните органи на ТП на НОИ - Пазарджик до г-жа Е.К. е изпратена
покана/искане за явяване във връзка със събиране на доказателства за
осъществяваната от дружеството стопанска дейност престиране на труд от лицата,
за които са подавани данни за осигуряване, но същата не се е явила. Преценено
е, че в случая са налице достатъчно данни, които могат да доведат до отказ за
изплащане на парично обезщетение за безработица. Съобразно това с разпореждане
№121-00-3283-4 от 07.06.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица
на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно
производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на Е.К.. Ревизия на осигурителя "ДЕЗА -
ЛУКС" ЕООД, с. Алеко Константиново, ЕИК *********, е извършена и от
контролните органи на Националната агенция по приходите, при която е
установено, че дружеството не е осъществявало търговска или друг вид дейност.
Заключено е, че същото без правно основание е подавало данни за осигуряване по
реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.
Именно въз основа на изводите от извършената от контролните органи на
НАП ревизия и въз основа на заключенията и констатациите от извършената от контролните
органи на ТП на НАИ - Пазарджик проверка, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са издадени и са влезли в сила задължителни предписания №ЗД-1-12-00736655
от 17.03.2020 г . въз основа на които подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО данни за г-жа Е.К. са заличени. На основание чл. 55 от Административнопроцесуалния
кодекс с разпореждане № 121- 00-3283-5 от 29.04.2021 г. е възобновено
производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.
Съобразно гореизложеното, ръководителят
на осигуряването за безработица с разпореждане №2121-00-3283-6 от 05.05.2021 г.
на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил разпореждане №121-00-3283-1
от 29.10.2018 Г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а,
ал. 1 от КСО на Е.К.. С разпореждане №2121-00-3283-7 от 05.05.2021 г. на
основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 10 от КСО е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица с мотив, че за Е.К. не е възникнало
основание за осигуряване при осигурителя "ДЕЗА- ЛУКС" ЕООД, ЕИК
*********, т.е. за нея не е възникнало основание за осигуряване по смисъла на
чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване КСО) и § 1, ал. 1, т. 3 от
Допълнителните разпоредби на КСО. Административния орган е приел и че в
конкретния случай за Е.К. не е изпълнено и изискването да е осигурено лице за
риска безработица най-малко 12 месеца от последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването, тъй като с оглед заличаването на данните, същата
не е осигурено лице за периода от 02.05.2018 г. до 26.02.2019 г, което е
материална предпоставка , при наличието на която възниква правото на парично
обезщетение по чл.54а, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване. Това разпореждане
е било потвърдено с процесното решение.
В настоящото производство по уважено
доказателствено искане на жалбоподателя, по реда на чл. 192 ГПК във
връзка с чл. 144 АПК, са събрани данни от "Деза
Лукс"ЕООД – Трудов договор №021/02.05.2018 г., справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 03.05.2018 г., длъжностна
характеристика за длъжността общ
работник в дружеството подписана от жалбоподателката, заповед №001/17.10.2018
г. за прекратяване на трудовото правоотношение, справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 17.10.2018 г., свидетелство за регистрация на фискално
устройство от 16.05.2018 г.,
Позволително за ползване на недървесни горски продукти серия ЮЗДП №
05021/08.05.2018 г. на територията на ТП ДГС Белово, Удостоверение за вписване
в списъка на обекти на диворастящи гъби и/или горски плодове от 17.05.2018 г..
Представени са договори за наем на недвижим имот в землището на с. Мало Конаре,
общ. Пазарджик, договор за наем на леки и товарни автомобили,
справки-декларации за ЗДДС за периода от месец май 2018 г. до октомври 2018 г.
включително. Административният орган е изпратил като част от административната
преписка копие на всички писма, ведно със доказателства за съобщаване,
изготвени протоколи във връзка с текущата проверка на осигурителя "Деза
Лукс"ЕООД и извършени справки в информационните системи на НОИ, копия от
ревизионните актове на ТД на НАП Пловдив във връзка с извършената ревизия на
дружеството. В съдебно заседание са приобщени представени писмени доказателства
от процесуалния представител на ответника – актуално състояние на всички трудови
договори, вписани от „Деза Лукс“ ЕООД,
справка „общ брой обезщетения и суми по обезщетения за осигурител“, писмо от ОД
на МВР Пазарджик от 18.08.2021 г., извлечение от Търговски регистър за всички
дружества, на които Д. Г. П. е управител и едноличен собственик на капитала,
справка от Търговски регистър за обявените актове към 11.10.2021 г.
Като писмени доказателства са приобщени
и писмо от „Югозападно държавно предприятие“ ДП Благоевград, ТП ДГС Белово от
07.03.2022 г., извадка от книга „Събиране, преработка и износ на диворастящи
гъби“ с фенологичен календар, статия отнасяща се до видовете трюфели и методика
за оценка състоянието на видовете гъби, както и писмо от Институт по
биоразнообразие и екосистемни изследвания от 12.07.2022 г.
За изясняване на спора от фактическа
страна по делото са допуснати и събрани гласни доказателства по искане на
жалбоподателя. Свидетелят И. Г. Л. е служител на длъжност търговски
представител в "Деза Лукс"ЕООД, като твърди, че жалбоподателката Е.К.
е била общ работник във фирмата и е изпълнявала дейност по бране на диви гъби и
трюфели. Посочва, че основното работно място е в базата в с. Мало Конаре,
където има офис и склад за съхранение на добиваните гъби. Работното време е 8
часа за всички работници. За нея сочи, че е имала определена заплата, всички
работници са получавали заплатите си на време, като са подписвали ведомост.
Сочи и че, е имало забавяне заплащането на осигуровки от работодателят, но това
е било изчистено след запориране сметка на дружеството в „Пощенска банка“ от ТД
на НАП Пловдив.
Дадените свидетелски показания настоящия
съдебен състав не кредитира, тъй като същите не са кореспондиращи на приетите
по делото значителна част от приетите по делото писмени доказателства.
В хода на съдебното производство са
приети съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода
01.05.2018 – 31.10.2018 г. „Деза Лукс“ ЕООД има издадени фактури и отразени в
счетоводните си регистри продадени количества диворастящи гъби и горски плодове
в общ размер на 690 903.305 кг, в това число 662 739.995 кг. пресни и
28 163.31 кг сухи диворастящи гъби. Реализираните приходи от дружеството
от продажбата на диворастящи гъби и горски плодове са в размер на
12 588 625.77 лева, като приходите само от гъби са общо в размер на
12 382 773.77 лева. В дружеството за периода от 01.05.2018 г. до
31.10.2018 г. средния списъчен брой на персонала е 89.85 бр. От заключението на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че добитите количества диворастящи
гъби за този период са общо 584 651.61 кг.
Заключенията на тези експертизи са
приети по делото, тъй като вещото лице е отговорило на поставените задачи и
подробно обяснява как е стигнало до заключенията си. Може да се приеме, че
отразените в заключенията на вещото лице данни отговарят на данни отразени в
счетоводството на дружеството, поради което и заключенията няма как да не се
кредитират с доверие от съдебния състав. Само те обаче не са достатъчни, за да
се направи извод, че дружеството е осъществявало реална икономическа дейност,
тъй като отразените данни в счетоводството на дружеството /въз основа на които
и са изготвени експертните заключения/ са проверени в хода на извършена ревизия
от органите по приходите и е прието, въз основа на издаден ревизионен акт, че
реална икономическа дейност не е била извършвана от това дружество.
При така установеното, настоящият състав
на Административен съд - Пазарджик, прави следните правни изводи:
Оспореното решение е валидно и
допустимо. Издадено е от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО -
директора на ТП на НОИ Пазарджик, в писмена форма, със съдържание,
регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 117, ал. 3 от КСО.
Настоящият съдебен състав намира, че
оспореният административен акт съответства на закона. Разпореждането на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Пазарджик
е издадено на основание чл. 54ж, ал.1 от КСО и във връзка с чл.10 от КСО.
Цитираните разпоредби уреждат правомощието на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощи от
ръководителя на ТП на НОИ, да откаже изплащане на обезщетение за безработица,
когато лицето няма право на парично обезщетение. Административният орган е
приел, че жалбоподателят не е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на
КСО,
защото реално не е осъществявал трудова дейност по създаденото с "Деза
Лукс" ЕООД трудово правоотношение. Заключил е, че на основание чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването
не е възникнало, поради което е приел, че правилно ръководителят по изплащането
на обезщетенията и помощите е отказал отпускането на парично обезщетение за
безработица по чл.54а от КСО Съгласно разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО,
право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени
или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12
месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са
придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България
или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен
стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия
по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на
задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга
държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Следователно, за да придобие право на изплащане на парично обезщетение за
безработица, жалбоподателят следва да е осигурено лице по § 1, т. 3 от ДР на
КСО.
Последното обстоятелство е правопораждащ елемент от фактическия състав за
претендираното от лицето плащане от ДОО, който съдът след съвкупен анализ на
събраните в настоящото производство гласни и писмени доказателства намира за
установен. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО в
релевантната редакция, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват
да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4 а, ал. 1 от КСО,
и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването. С приемането на нормите на Кодекса за социално
осигуряване законодателят разграничи
съществените елементи на трудовото и осигурителното правоотношение. Правата и
задълженията на страните по осигурителните правоотношения, се основават на вече
възникналото трудово правоотношение. Релевираните доводи от ответника, че
лицето не е осъществявало трудовата дейност, за изпълнението, на която е
сключил договора от 02.05.2018 г., по същество представляват оспорване на
съдържанието на трудовия договор. Последният е частен диспозитивен документ,
който има само формална доказателствена сила, поради което не обвързва съда.
Съгласно чл. 180 от ГПК подписаните частни документи
доказват, че съдържанието им представлява изявление на лицата, които са ги
подписали. В това се състои формалната доказателствена сила на тези документи и
оспорването по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК,
вр. с чл. 144 от АПК е единствено по отношение
авторството на частния диспозитивен документ. По настоящото дело не са оспорени
подписите на страните по трудовия договор, но се поддържа от административния
орган липса на реално започване и осъществяване на трудова дейност от лицето.
На осн. чл. 74 от Кодекса на труда, трудов договор, който
противоречи на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е
недействителен. Трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда
на глава осемнадесета от КТ. До обявяването на
трудовия договор за недействителен по арг. от чл. 74, ал. 3 и ал. 5 от КТ нито
контролните органи, нито страните по него, могат да се позоват на тази
недействителност. Доколкото договорът не е оспорен от директора на ТП на НОИ
Пазарджик, не е обявен за недействителен по предвидения за това в закона ред /чл. 74 от Кодекса на
труда/, същият обвързва валидно страните по създалата се
облигационна връзка, но не и съда досежно основният спорен в настоящото
производство факт, който се явява последица от сключването му, а именно
страната реално да е постъпила на работа (чл. 63, ал. 4 от КТ)
и да е осъществявала трудова дейност в изпълнение на този договор.
Видно от доказателствата по делото,
които като цяло не се оспорват от страните, извършените в осигурителя проверки
и ревизии, са изцяло насочени към установяване на факта за наличието на
извършвана търговска дейност, а от там и реалното престиране на труд от назначените
в дружеството работници и служители. Полагането на труд, като юридически факт
от обективната действителност следва да бъде безспорно установен и то при пълно
и главно доказване, като по аргумент от разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК тежестта
за това е вменена на жалбоподателя по делото. Той следва да докаже, че са
налице предпоставките за отпускане/изплащане на паричните обезщетения, отказани
с процесното разпореждане и да докаже, че за процесния период същият е полагал
труд в "Деза Лукс" ЕООД, съответно е бил осигурено лице по смисъла
на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО.
В тежест на административния орган е да установи фактическите основания, както
и да докаже изпълнението на законовите изисквания при постановяване на
административния акт.
В настоящото производство жалбоподателят
е ангажирал писмени доказателства, които кореспондират и се подкрепят изцяло от
събраните гласни доказателства за изпълнение на конкретни трудови функции от
негова страна по сключения трудов договор. Представени са трудов договор,
длъжностна характеристика, от която се установява какви са основните трудови
задължения, свидетелски показания на търговския представител на дружеството, че
то е осъществявало реално дейност по бране на диворастящи гъби, че Е.К. е била
един от работниците във фирмата, осъществяващи добиване на продукция.
Заключенията на приетите по делото експертизи сочат какви данни са отразени в
счетоводството на дружеството по отношение на реализирани приходи от сочената
за извършвана икономическа дейност. Тези доказателства обаче се оборват от
влезлите в сила ревизионни актове на ТД на НАП Пловдив, като се установява, че
при осъществените насрещни проверки в контрагентите на дружеството липсват
достатъчно доказателства за осъществяване на реални сделки, макар такива да са
счетоводно отразени. Установява се и че при проверка на място на конкретна дата
– 18.09.2018 г. от служители на ОДБХ Пазарджик, че обекта на дружеството не
работи, а на същата дата документално са
удостоверени количества приета продукция. Следва да се отчита и фактът, че
макар дружеството да е регистрирано в списъка на обекти на диворастящи гъби
и/или горски плодове от 17.05.2018 г. не са изпълнени всички нормативни
изисквания и не са подадени списъци с лицата, които реално ще събират
продукция. Издаденото разрешително за достъп до горските територии на сочения
товарен автомобил не е получено, а по отношение на останалите автомобили се
установява, че или са спрени от движение или не са с преминати ГТП и/или не са
имали сключени застраховки гражданска отговорност. Всичко това води на извод,
че действително реално не е осъществявана търговска дейност, поради което
следва да се приеме, че направеният извод за липса на основание за подаване на
данни относно осигуряване на лицето Е.К. е правилен, тъй като не е доказано
категорично, че същата е осъществявала реално престиране на трудова сила. При
тази преценка не следва да се пренебрегва и поведението на самата К. при
проверката, тъй като същата е била поканена да предостави доказателства за
реално осъществена от нея трудова дейност в дружеството, но не го е сторила.
Останалите приобщени по делото писмени
доказателства не могат да дадат отговор на въпроса дали дружеството е имало
икономическа дейност, респективно дали жалбоподателката К. е осъщестявявала
трудова дейност в това дружество и реално е престирала труд. Те обаче са
косвени доказателства за това, че отразените в счетоводството на дружеството
добити количества са нереални.
Предвид изложеното настоящият състав намира,
че ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите правилно е приложил
разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от КСО и
е отказал изплащане на обезщетение. Като е потвърдил разпореждането по реда на
административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО,
директорът на ТП на НОИ Пазарджик е издал законосъобразен административен акт,
който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото, основателно се
явява искането за присъждане на разноски по делото от ответната страна.
Съгласно чл.24 от НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. В
представения списък с разноски от ответната страна се претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед сложността на делото и неговата
продължителност, съдът счита, следва да се уважи претенцията и следва да се
присъдят разноски в минимален размер. Ето защо жалбоподателят Е.К., следва да
бъде осъдена да заплати на Директора на ТП на НОИ Пазарджик сумата от 100 лева
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Същата
следва да бъде осъдена да заплати и направените по делото разноски в размер на
100 лева за изготвяне на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза.
На
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пазарджик
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена жалба от Е.Б.К.,
ЕГН ********** против Решение № 1012-12-145-1/14.07.2021 г., издадено от
директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №
121-00-3283-7 от 05.05.2021 г. на ръководител на осигуряването за безработица в
ТП на НОИ Пазарджик, с което е отказано отпускането на парично обезщетение за
безработица по чл.54а от КСО.
ОСЪЖДА Е.Б.К. да заплати на Директора на
ТП на НОИ Пазарджик
сума в размер на 200 /сто/ лева, представляваща разноски за тази инстанция, от
които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и 100 лева разноски за депозит
за изготвяне на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване - чл. 119 от КСО във
вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО.
СЪДИЯ
: /П/