МОТИВИ по
НОХД № 92 по описа на Окръжен съд – Търговище за 2020 година:
Подсъдимият Ш.М. *** е предаден на съд с обвинение ЗА
ТОВА, ЧЕ на 02. 06. 2020 год. в гр.
Търговище, на ул. „Цар Освободител“ дал подкуп – облага, съставляваща банкнота
с номинал 50 /петдесет/ лева, със
сериен номер ГВ 19058319 на длъжностно лице – младши автоконтрольор І-ва степен
в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на
сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Търговище,
за да не извърши действия по служба по изготвяне на документи, свързани с
административнонаказателната дейност, а именно, да не му бъде издадена глоба с
фиш за допуснато от него нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, - престъпление
по чл. 304а, във вр. с чл. 304, ал. 1 от НК.
ОБВИНЕНИЕТО
се поддържа изцяло от представителя на Окръжна прокуратура, пледира се за
налагане на наказание лишаване от свобода в размер от ТРИ години, отложено по
реда на чл. 66, ал. 1 НК. Пледира се за налагане на кумулативно предвиденото
наказание „глоба“ в размер около средния – 7 000 лева, както и отнемане на
процесната банкнота на осн. чл. 307а от НК.
ПОДСЪДИМИЯТ не се признава за виновен. Моли да
бъде оправдан.
ЗАЩИТАТА на подс. пледира за малозначителност
на деянието и с приложение на чл. 9, ал. 2 НК подс. да бъде оправдан. Развива
се теза за „грешка“ и случайно деяние. В заключение беше изтъкнато, че
поисканото като размер от обвинението наказание е изключително тежко, което
наведе съдът на това, че защитата претендира за наказание ЛОС в минимален
размер, както и наказание „глоба“ съобразено с тежестта на извършеното и
имотното състояние на подс. Х..
В
проведеното открито с.з. съдът изслуша обясненията на подс. Х., свидетелите и
вещите лица, изгледа приложения като ВД диск, прие за установено следното от
фактическа страна:
На
инкриминираната дата – 02. 06. 2020 год. – около 17.00ч. подс. управлявал лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. номер Т 41-44 КТ по бул. „Цар Освободител“
в гр. Търговище. Подс. Х., заедно със свидетелите И. и И., пътуващи в
автомобила, се връщали от гр. Варна и пътували към гр. Омуртаг.
По същото
време, съгласно утвърден график на сектор „ПП“ служителите на пътна полиция –
свидетелите Д. и С. Х. – осъществявали пътен контрол на ул. „Цар Освободител“.
Служебният им автомобил „Киа Сийд“ с рег. номер СВ 59-97 КК бил позициониран
пред портала на бившите казарми в гр. Търговище.
Около
17.00ч. подс. приближил с управлявания от него автомобил патрулиращите полицаи.
Тъй като автомобила се движел без включени къси светлини, св. Д. подал със стоп
– палка знак на подс. да спре. Х. изпълнил нареждането и спрял автомобила
плътно в дясно на платното по посока на движение, на десетина метра от автомобила
на полицаите. Д. приближил автомобила на подс. и през отворения прозорец,
представяйки се, поискал свидетелство за правоуправление на водача и документите
на автомобила. Получавайки ги, Д. отбелязал, че подс. Х. бил без предпазен
колан и го поканил да го придружи до служебния автомобил. В проведения в
движение разговор подс. обяснил, че има операциии на корема, отстранени са му
органи и има право да управлява без колан. Д. се съгласил с казаното от подс.
въпреки липса на каквито и да е доказателства, заявявайки, че е спрял подс.
защото се е движел без включени фарове, за което ще го санкционира с електронен
фиш. Подс. погледнал автомобила в предната му част и се убедил, че действително
фаровете не светели. Вече стигайки до служебния автомобил, св. Д. се навел през
отвореното стъкло на предната дясна врата, за да вземе служебния си таблет, за
да издаде фиша. В този момент, подс. казвайки „Недей писа, недей, няма смисъл“
пуснал една банкнота от 50 лева през отворения прозорец на автомобила.
Банкнотата паднала на стелката пред седалката. Това възмутило Д., който
приканил подс. да я вземе обратно, но след като той не сторил това, се обадил
на дежурния в РУ Търговище. Местопроизшествието било посетено от оперативна
група и разследващ полицай, и било образувано БПП. Същевременно на подс. Х., за
извършеното нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП бил съставен фиш с номер GT/265473.
Това в общи
линии е фактическата обстановка, която беше изведена най – вече от показанията
на св. Д. и в части от тези на св. С. Х., както и от обясненията на подс. Х..
Показанията на свидетелите, возещи се в автомобила на подс. – И. И. и И. И. не
бяха от съществена полза, дотолкова, че двамата са били на разстояние от около
десетина метра и от там са станали свидетели на случилото се. И двамата, без да
обясняват конкретни действия, заявяват, че в един момент е възникнал конфликт
между подс. и св. Д., по – точно, че Д. в определен момент се афектирал. Вторият
служител от патрула – св. С. Х. заяви в с.з., че бил ангажиран с друг водач, на
когото извършвал проверка, но в един момент, когато се обърнал към автомобила,
видял, че на предната дясна стелка имало една банкнота.
Действията
на подс. се виждат най – точно и ясно от представения по делото видеозапис,
както и от изготвената и приложена техническа експертиза. Там ясно се вижда как
някой пуска банкнота в автомобила, както и ръката на св. Д.. И тъй като е
безспорно, че друг, а не Д. подхвърля банкнотата през отвореното предно стъкло,
единствено възможно е, това да е сторено от подс. Х.. И това е така, защото до
автомобила са били само Д. и подс. Х.. А това се потвърждава както от св. Х.,
така и от другите двама свидетели – И. и И.. Ясно се чува и изреченото от подс.
– „недей, няма смисъл….“.
Цялостната
фактическа обстановка беше допълнена и от изявлението, което подс. направи,
преди да му бъде дадена последна дума. Той недвусмислено заяви, „след като видях,
че здравословно този полицай с вида си се влошава, аз се отдръпнах….полицаят се
афектира, почервеня, вдигна кръвно…другия полицай дойде при мен, отдръпна
ме“. Това изявление на подс. съдът
възприе като индиректно признаване на обстоятелствата по делото, като
потвърждение на приетата по – горе фактология.
От изложеното безспорно беше установено,
че по така описания начин подс. Х. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпление по чл. чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 НК – на 02. 06. 2020 год.
в гр. Търговище дал подкуп – парична сума от 50 лева - на св. Д., в качеството
му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – полицейски орган,
за да не извърши задължение по служба. Деянието е довършено, осъществено е при
„пряк“ умисъл като форма на вина.
С оглед на изложеното съдът призна подс.
Х. за виновен по предявеното му обвинение.
Изложените възражения на защитата – за
малозначителност на деянието не се споделят от съда, защото естеството на
самото престъпление е с висока степен на обществена опасност и е неуместно да
се коментира в условие на малозначителност. Затова и законодателят е предвидил наказание
до ДЕСЕТ години лишаване от свобода и до ПЕТНАДЕСЕТ хиляди лева глоба, т. е.
касае се за „тежко“, по смисъла на закона престъпление
При определяне размера на наказанието,
които следва да бъде наложено на подс. съдът обсъди всички обстоятелства –
смекчаващи и отегчаващи, и прие следното:
Формално подс. не признава вината си,
въпреки, че от обясненията му може да се направи индиректен извод за обратното.
Непризнаване на вината определено е отегчаващо обстоятелство дотолкова,
доколкото съдът не може да бъде сигурен във възпитателното въздействие на подс.
от проведеното съд. заседание, респ. наказанието, което ще последва. За смекчаващо вината обстоятелство съдът
възприе сравнително ниския размер на предмета на подкупа Несъмнено по – малкия
размер на дара обуславя по – ниска степен на обществена опасност на деянието,
предвид не толкова голямото корупционно въздействие върху съответното
длъжностно лице. Подс. Х. е реабилитиран по право, действително е със сериозни
здравословни проблеми, работи, има семейство.
За деянието по чл. 304а НК предвиденото
наказание е до ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода и ГЛОБА до ПЕТНАДЕСЕТ ХИЛАДИ
лева. Подкупът винаги е третиран от
законодателя като „тежко“ престъпление, а разпоредбата на чл. 304а обхваща кръг
от лица заемащи отговорно служебно положение – в случая полицейски орган.
Високият размер наказание ЛОС, което е предвидил законодателя характеризира
висока степен на обществена опасност на деянието. В тази връзка, съобразявайки
личността на подс. Х., съдът прие, че за
това деяние наказанието ЛОС следва да бъде определено към минималния, предвиден
от закона размер – ЕДНА ГОДИНА. Предвиденото кумулативно наказание ГЛОБА също следва да се определи към минимума – 1000
/хиляда/ лева.
На осн. чл. 307а НК съдът постанови
отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението – банкнота с номинал 50 български лева.
Отчитайки, че са на лице всички
предпоставки за приложение на „условно“ наказание, прилагайки чл. 66, ал. 1 НК
съдът отложи изтърпяване на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Наказанието в този си вид би следвало да
осъществи целите си както в индивидуален, така и в генерален план – спрямо останалите членове
на обществото.
Подсъдимият
беше осъден да заплати направените по делото разноски.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: