и за да се произнесе съдът взе предвид следното: Обжалва се решение № 67/ 28.07.2006 г. , постановено по гр.д. № 315/ 2006 г. на Кърджалийски районен съд, с което “Районна потребителна кооперация – Наркооп-Кърджали” със седалище и адрес на управление г. Кърджали , ул. “Републиканска” № 47 е осъдена да заплати на ЕТ”Теос- Димитър Иванов “ , собственост на Димитър Георгиев Иванов , със седалище и адрес на управление с. Резбарци, К-а обл. сумата от 4089.30 лв. , представляваща неизплатена сума по фактура № 2557/ 10.06.2004 г. и фактура № 2558/ 10.06.2004 г., ведно със законната лихва считано от 08.03.2006 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски по делото в размер на 523.88 лв. В жалбата се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно . По делото не бил изяснен въпроса за получаването на стоката по фактурите от ответника . На гърба на двете фактури било е отбелязано от св. Даскалова , която е счетоводител при ищеца , че стоката е оставена на отговорно пазене и това мотивирало съдът да приеме , че стоката е получена от ответника . Отбелязването обаче било едностранно , т.е. само служител при ищеца е положил подпис , без да има подпис на лицето оставило стоката на отговорно пазене .Като се позовал на показанията на св. Даскалова съдът приел , че част от стоката била вложена в обект на кооперацията . По делото обаче не били представени доказателства в тази насока .Счита, че приемането на стока на отговорно пазене е свързано с представяне на приемопредавателен протокол , а за вложена част от стоката при ремонт на обект на ответника следва да се представи акт обр.19 за извършени СМР . В тази връзка счита, че съдът неправилно е кредитирал показанията на св. Даскалова ,която се стремяла да установи изгодни за работодателя си факти , още повече , че тя е изготвила процесните фактури и е отбелязала на гърба им , че стоката е оставена на отговорно пазене при ищеца . Освен това съдът не бил обсъдил т.3 и т.4 от заключението на в.л. Добруджалиева. Моли съдът да отмени решението и постанови решение по съществото на спора делото , като отхвърли предявеният иск изцяло и се присъдят разноски .В подкрепа на жалбата са ангажирани доказателства , назначена е съдебно-техническа експертиза и е поставена допълнителна задача на съдебно-счетоводната експертиза . В съдебно заседание жалбата се поддържа със същите оплаквания. Ответника намира решението на районния съд за законосъобразно и моли съдът да го остави в сила. Окръжния съд , след преценка на доказателствата, приема за установено следното : Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима , разгледана по същество е основателна. Предявени са обективно съединени искове по чл.327 от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че с две фактури от 10.06.2004 г. ЕТ ”Теос- Димитър Иванов “ , собственост на Димитър Георгиев Иванов се договорил с РПК”Наркооп” – Кърджали да им продаде материали за ремонт на ел.инсталация , като ответната страна се задължила да ги заплати , съответно сумата от 3662.76 лв. по първата фактура и 426.54 лв.- по втората или общо сумата от 4089.30 лв. Сумата по фактурите не била изплатена въпреки многократните покани до ответната страна . По делото е представена нотариална покана от 23.01.2006 г. , връчена на 23.02.2003 г. с рег. № 834/ 23.01.2006 г. на Нотариус К. Димитров с район на действие КРС. Представени са и две фактури -№ 2557/ 10.06.2004 г. за сумата 3662.76 лв. с подпис за получил стоката Йордан Икономов и с подпис за предал Кремена Даскалова , и фактура № 2558/ 10.06.2004 г. за сумата 426.54 лв. с подпис за получил стоката Йордан Икономов и за предал стоката Кремена Даскалова . В двете фактури се съдържа подробно описание на стоката с начисление на ДДС по всяка от тях и начин за плащане “с платежно нареждане” .На гърба на двете фактури е отразено , че стоката се намира в склада на ЕТ”Теос- Димитър Иванов “ на отговорно пазене и с печат на ищеца . Стойностите по двете фактури са отразени в дневника за продажби при ищеца, копие от който е на л. 7 от гр.д. № 315/2006 на КРС. По делото са представени и удостоверение за актуално състояние на страните по делото , от които се установява, че са търговци по смисъла на чл.1 от ТЗ. За установяване на фактите по делото пред районния съд е изслушана съдебно-счетоводна експертиза , която не е оспорена от страните и съгласно същата процесните фактури са включени при ищеца в отчетния регистър “Дневник за продажби , подадена е данъчна декларация по ДДС и начисления по фактурите ДДС е деклариран и внесен . Процесните фактури не са осчетоводени като разход в книгата на ответнÞка , не са включени и в годишната данъчна декларация по чл.51 от ЗКПО за 2004 г. като разход за материали . Пред районния съд е разпитана св. Кремена Даскалова, която работи като счетоводител при ищеца и заявява , че тя е съставила процесните фактури и е отразила на гърба им, че стоката е оставена на отговорно пазене при ищеца . Твърди , че част от материалите са вложени от ищеца при ремонт на ел.инсталация от фирмата на ищеца , а друга част са на отговорно пазене при ищеца. Акт за приемане на извършени СМР не е съставян. Въз основа на тези доказателства районния съд е приел , че искът е основателен и доказан и е постановено позитивно решение . Прието е, че в случая е налице търговска продажба по силата на чл.327,ал.1 от ТЗ и с издаването на фактурите купувачът е длъжен да плати стоката и тъй като не е платена той е изпаднал в забава и дължи покупната цена заедно с лихвите , считано от датата на подаване на исковата молба . Относно доводът на ответната страна , че няма фактическо предаване на стоката съдът е приел, че и без предаване на стоката купувачът става собственик на определените движими вещи , а тяхното предаване, което е станало с подписването на фактурите е основание за плащане на цената. Окръжния съд намира , че са налице твърдяните от ответника нарушения на материалния закон . От фактическа страна по делото се установява, че ищецът е съставил два броя фактури с №№ 2557 и 2558 от 10.06.2004 г. за продадени на ответника ел. материали/подробно описани/ общо за сумата от 4089.30 лв. с включен ДДС и с начин на плащане “платежно нареждане”.На гърба на фактурите е отразено , че стоката е оставена на отговорно пазене при ищеца . Уговорен е начин на плащане чрез платежно нареждане .Тези факти по делото не се оспорват . Спори се относно предаването на фактурираната стока . В тази връзка по делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза от районния съд , а пред настоящата инстанция е изслушана допълнителна експертиза . От счетоводната документация при ищеца в.л. установява, че стоките по процесните фактури за изписани като продадени на ответника от склада на ищеца на база съставените фактури .Няма съставен приемопредавателен протокол за стоки , оставени на отговорно пазене .От справка при ищеца за лична информация се установява, че от стоките оставени в склада на ищеца има вложени в обект на ответника по фактура № 2557/10.06.2004 г. стоки за 412.32 лв. с ДДС , а по фактура № 2558/10.06.2004 г. –за 211. 08 лв. с ДДС. Няма съставен документ за предаване стоки от склада на ищеца на обект на ответника за извършени СМР , няма съставени документи за извършени строително-монтажни работи от ищеца на обект на ответника. В съдебно заседание в.л. допълва заключението като заявява, че при търговска продажба по принцип не е необходимо да се издават други документи , освен фактура , но в случая се касае за стока оставена на отговорно пазене и на гърба на фактурата следва да има подпис и на ответника . Освен това при ответника няма съставени последващи документи – складови разписки към фактурите , от които да е видно , че действително стоката е получена и да са взети съответни счетоводни операции по посочените фактури . По делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза , по която в констативно-съобразителната част е посочено , че при огледа на обект кафе-сладкарница на бул.”България “ се установява, че са извършени строително-монтажни работи /нова ел. инсталация , нови мазилки и шпакловки/, но не били представени доказателства за освидетелстване на вложените по фактурите материали -акт обр. 19 , протокол за приемане и предаване на изпълнена ел. инсталация от ищеца , както и протоколи за проверка на сигурността на вложените материали. С оглед на това в.л. не може да установи изброените във фактурите материали дали са били вложени в обектите магазин и кафе-сладкарница , находящи се на бул. “България “ . Или от доказателствата по делото не се установява факта на получаването на стоката от ответника , която е описана в процесните фактури . Този факт може да се установява с всички допустими от ГПК доказателства .В случая обаче се установява само съставянето на процесните фактури от ищеца , на които сам е отразил , че стоката е оставена на отговорно пазене при него . Съдебно-счетоводната и техническа експертизи не установява процесните фактури да са били отразени в книгата за покупките при ответника , не се установяват и данни , че ответника е оставил на отговорно пазене при ищеца фактурираната стока и е вложил при СМР част от стоката . При ответника не са съставени складови разписки към съответните фактури за получени стоки и съответно не са намерили счетоводно отразяване при него . Прехвърлянето на собствеността върху родово определени вещи става с предаването им . Фактурата като свидетелстващ документ удостоверява материализираното в нея волеизявление , но тя не установява плащане на цената на стоката , цената се дължи не защото е издадена фактура , а защото е извършена доставка и за това купувачът дължи заплащането на цена при предадена стока / чл.327,ал.1 от ТЗ /.В случая няма данни за предадена стока , от което следва , че не се дължи изпълнение от ответника . С оглед на тези данни изводите на районния съд не намират опора в представените по делото доказателствата , при което решението на районния съд следва да бъде отменено изцяло , като предявеният иск бъде отхвърлен . Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 28.07.2006 г. , постановено по гр.д. № 315/ 2006 г. на Кърджалийски районен съд, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕТ ”Теос- Димитър Иванов” , собственост на Димитър Георгиев Иванов с ЕГН ********** със седалище и адрес на управление с. Резбарци, К-а обл. против РПК”Наркооп” със седалище и адрес на управление г. Кърджали, ул. “Републиканска “ № 47 иск за заплащане на сумата от 4089.30 лв. по фактури № 2557/10.06.2004 и № 2558/10.06.2004 г. , ведно със законната лихва считано от 08.03.2006 г. до окончателното изплащане на сумата . Решението е окончателно .
Председател: Членове: 1.
2. |