Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в
публично заседание на двадесет и шести май, две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
Съдия: Евгени Г.
и секретар Юлиана Шулева
разгледа
гр. д. № 6 410/2019 г., докладвано от съдия Г., и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И
ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[1] Е.М. е заявил в искова молба от 15.05.2019 г. и
уточняваща молба от 22.07.2020 г., че на 24.04.2019 г. Апелативен специализиран
наказателен съд (АпСпНС) е извършил нарушения при произнасянето си по в. ч. н.
д. 181/2019 г. Предмет на делото е била жалба на Е.М. срещу определение на
Специализирания наказателен съд (СпНС), с което е било отказано да бъде
изменена мярката за неотклонение на Е.М. по н. о. х. д. 3 555/2018 г. от
задържане под стража в по-лека.
[2] Нарушенията на АпСпНС са били следните:
- съдът не е обсъдил
наличието на обосновано предположение за извършено престъпление от Е.М.;
- съдът е разгледал молбата за изменение на мярката на
неотклонение в закрито заседание, въпреки че Е.М. е поискал да бъде разгледана
в открито съдебно заседание, за което да бъде призован, като така съдът не е
дал възможност на Е.М. да се запознае със съображенията, изложени от
прокуратурата;
- съдът е отказал да измени мярката за неотклонение от задържане под
стража в по-лека. Според Е.М. с действията си
АпСпНС е нарушил: чл. 1, 5, 6, 13, 17-18 и 53 от Европейската конвенция за
защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията за защита правата
на човека); чл. 2-6, 9, 20,67, 82 от Договора за Европейския съюз (ДЕС); чл. 6,
20-21, 41, 47-48, 51-54 от Хартата на Европейския съюз; Конституцията на РБ.
[3] От действията на АпСпНС Е.М. е претърпял
неимуществени вреди. Той е имал: цялостно физическо неразположение, периодично
прерастващо в болестно състояние; хипертония; тежко главоболие; проблеми с
очите и зъбите; болки в мускулите и ставите; стомашни проблеми; депресия. Е.М.
е бил подложен на жесток психически тормоз. Затова Е.М. моли съда да осъди
АпСпНС да му заплати 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс
законна лихва от 24.04.2019 г. (искова молба, л. 2; уточняваща молба, л. 49;
молбата за изменението на цената на иска и определението на съда, с което е
допуснал изменението, л. 72-73).
2.
На ответника
[4] АпСпНС не е подал писмен отговор в срока за това. Той
моли съда да отхвърли иска (писмени бележки, л. 126-127).
3.
На
контролиращата страна
[5] СГП не е подала становище по делото. СГП моли съда да
отхвърли иска (изявлението на прокурор Малинова в съдебно заседание на
26.05.2023 г., л. 125-гръб).
II. ПО ПРОЦЕДУРАТА
[6] Съдът е конституирал Софийска градска прокуратура (СГП)
като контролираща страна на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ (определение на
съда, л. 79-гръб). АпСпНС е бил закрит с § 43 от ПЗР на ЗИД на Закона за
съдебната власт (ЗСВ), влязъл в сила на 28.07.2022 г. Затова съдът е
конституирал като ответник по делото Софийски апелативен съд, който е
правоприемник на АпСпНС (определението, л. 97).
III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ
УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1. Обстоятелства, които съдът установява
[7] Не се спори, че, докато е била заместник-председател на
ВКС, съдия Павлина Панова е изпратила до наказателните колегии на апелативните
и окръжните съдилища писмо. В него тя е насочила вниманието на колегиите към
решения на ЕСПЧ К.срещу България и Б. срещу България относно това, че:
- на обвиняемите/подсъдимите следва да се даде равна
възможност с тази на прокурорите за участие при разглеждането на мерките им за
неотклонение;
- второинстанционните съдилища да мотивират решенията си
относно исканията на подсъдимите да бъдат изслушани в производствата по
разглеждане на техните мерки за неотклонение (писмото, л. 78).
[8] Съдът служебно се запозна с определение на АпСпНС 64-2019-1-ви с-в по в. н. ч. д. 181/2019 г. (съдът
откри определението в правно-информационната система Апис и го прилага към
делото – л. 128-130). От това определение съдът установява, че Е.М. е бил
подсъдим по н . о. х. д. 3 555/2018 г. на СпНС. По него на Е.М. е била
взета мярка за неотклонение задържане под стража. Е.М. е поискал от СпНС да му
измени мярката за неотклонение от задържане под стража в по-лека. СпНС е
разгледал искането в открито съдебно заседание на 10.04.2019 г., в което е
изслушал Е.М.. В това заседание СпНС е постановил определение, с което е
оставил без уважение молбата на Е.М..
[9] Е.М. е подал частна жалба до АпСпНС срещу определението
на СпНС от 10.04.2019 г. С нея Е.М. е поискал от АпСпНС да насрочи делото в
открито съдебно заседание, за да имат възможност той и защитникът му да изложат
устно и непосредствено съображенията си пред АпСпНС. По частната жалба АпСпНС е
образувал в. н. ч. д. 181/2019 г.
[10] Липсват доказателства АпСпНС да е изпратил на
прокуратурата препис от частната жалба за становище или пък прокуратурата да е
дала такова становище. Затова съдът приема, че нито АпСпНС е изпратил на
прокуратурата препис от частната жалба за становище, нито прокуратурата е
давала такова становище по нея.
[11] На 24.04.2019 г. АпСпНС е постановил процесното
определение 64-2019-1-ви с-в по в. н.
ч. д. 181/2019 г.. С него АпСпНС е приел, че не е било необходимо разглеждането
на делото в открито съдебно заседание. Това е било така, защото:
- Е.М. и неговият защитник не са направили искане за събиране
на нови доказателства;
- Е.М. е имал възможност да изложи съображенията си за
изменение на мярката за неотклонение както в откритото съдебно заседание пред
СпНС, така и в жалбата си до АпСпНС.
[12] АпСпНС е потвърдил определението на СпНС от 10.04.2019
г. АпСпНС е направил това, защото срещу Е.М. е бил внесен обвинителен акт за
престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1, връзка с ал. 1 от НК и за престъпление по
чл. 199, ал. 2, връзка с ал. 1, връзка с чл. 198, ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2 НК, като всяко от тези престъпления е било наказуемо с лишаване от свобода.
[13] АпСпНС също така е приел, че не е било разколебано
обоснованото предположение за това, че Е.М. е бил извършил престъплението, за
което му е било повдигнато обвинение. АпСпНС изрично се е мотивирал, че в
подкрепа на това са били показанията на трима свидетели, които е посочил с
имената им.
[14] АпСпНС също е приел, че са били налице данни по делото,
от които е можело да се направи извод за реална опасност Е.М. да се укрие,
както и да извърши друго престъпление. АпСпНС е обосновал този свой извод с
показанията на разпитани свидетели, които са споделили, че Е.М. се е укривал от
органите на реда, когато е бил издирван в миналото, и е отправял заплахи към
двама от свидетелите по делото (определението, л. 128-130).
[15] Е.М. е бил освободен от заплащане на държавна такса и
разноски по настоящото дело. Той е бил представляван от особен представител
(определението на съда, л. 14). САС не е направил разноски, а е бил
представляван от служител с юридическо образование, който единствено е изготвил
писмени бележки.
2.
Обстоятелства,
които съдът не приема за осъществени
[16] Е.М. е заявил, че е претърпял неимуществени вреди,
вследствие на нарушенията на АпСпНС, извършени по в. н. ч. д. 181/2019 г. В
подкрепа на това твърдение са били събрани показанията на свидетелите М.Ц.и И.Ю.
(л. 73-74, 84-86). От една страна и двамата свидетели са заявили, че Е.М. „се
разстройва от тайно правосъдие“; че е бил разочарован от това, че не са се
прилагали правилно законите; чувствал е отчаяние и безнадеждност; изпитвал е
разочарование от правосъдната система като цяло.
[17] От друга страна обаче, свидетелят И.Ю., който е бил
служебен защитник на Е.М. по н. о. х .д. 3 555/2018 г., е заявил, че Е.М.
многократно е правил искания за изменение на мярката му за неотклонение както
пред СпНС, така и пред АпСпНС. Свидетелят Ю. също е заявил, че „всеки път,
когато до знанието ни беше довеждано конкретно определение по това дело от
Апелативния съд, че не му е уважена мярката, той изключително много се
ядосваше.“ Според свидетеля Ю.Е.М. е бил „видимо ядосан от поредното провеждане
на тайното правосъдие“. Свидетелят Ю. също е заявил, че по същото време е било
висящо и друго наказателно производство срещу Е.М., по което спрямо него също е
била взета мярка за неотклонение задържане под стража.
[18] Още по-съществено, самият Е.М. заявява в исковата молба,
че от 24.11.2013 г. е в затвора, а многобройните му задържания датират от 1997
г. (вж. и удостоверението, л. 4). Ето защо съдът приема, че е възможно Е.М. да
е изпитвал яд и потиснатост през периода на задържането му под стража. Тези
чувства обаче, не са били породени от действията на АпСпНС по процесното
въззивно частно наказателно дело, а са съществували в съзнанието на Е.М. през
целия период на задържането му и дори още от възникване на проблемите му с
правоохранителните органи през1997 г.
[19] Относно твърдяното отслабване и влошаване на
здравословното състояние съдът приема, че доказателствената стойност на
показанията на свидетелите не е достатъчна да убеди съда, че Е.М. действително
е отслабнал и е заболял от нарушенията на АпСпНС при произнасянето по частната
му жалба по процесното въззивно частно наказателно дело. Затова съдът приема,
че Е.М. не е отслабнал и заболял от това.
VI. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ
НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[20] Е.М. е предявил иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Съдът приема, че това е
правната квалификация на иска, защото:
1. нарушението, твърдяно от Е.М., е от 2019 г.;
2. към 2019 г. чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ е бил приет и е
действал;
3. чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ дава възможност за
обезщетяване на вреди от нарушения при налагане на мярка за неотклонение
задържане под стража за случаите, когато налагането на мярката не е било
отменено като незаконно[1],
а настоящият случай е точно такъв.
[21] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от съда, при нарушаване на права,
защитени от чл. 5, § 2-4 на Конвенцията за защита на правата на човека.
Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1. при разглеждането на искането за изменение на
мярката за неотклонение, взета спрямо Е.М., АпСпНС да е нарушил чл. 5, § 2-4 от
Конвенцията за правата на човека;
2. от това нарушение Е.М. да е претърпял вреди;
3. АпСпНС да не е изплатил на Е.М. обезщетение за
тези вреди.
[22] Налице е нарушение на чл. 5, § 4 от Конвенцията за
защита на правата на човека, когато при разглеждане на искане на изменение на
мярка за неотклонение на задържания:
1. не му е осигурен достъп до съд, като съдът не е
обсъдил всички предпоставки за задържането;
2. не е бил изслушан в открито съдебно заседание;
3. не е могъл да се защити срещу доводи или насрещни
доводи на обвинението (решение на ЕСПЧ: Б. срещу България, § 66-69).
[23] Съдът приема, че АпСпНС не е допуснал нарушение на чл. 5
§ 4 от Конвенцията за защита правата на човека. Това е така, защото съдът
установи, че АпСпНС е обсъдил наличието на обосновано предположение Е.М. да е
извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, по което
спрямо Е.М. е била взета мярка за неотклонение задържане под стража.
[24] Съдът също установи, че СпНС е разгледал в открито
съдебно заседание на 10.04.2019 г. искането на Е.М. за изменение на мярката му
за неотклонение. В него Е.М. е бил изслушан. Така съдът е изпълнил изискването
за изслушването на Е.М. в открито съдебно заседание.
[25] Частната жалба срещу определение, с което се отказва
изменение на мярка за неотклонение, се разглежда по правило в закрито съдебно
заседание, освен ако въззивният съд прецени за необходимо да я разгледа в
открито съдебно заседание (чл. 345, ал. 1 от НПК). В случая разглеждането на
частната жалба в открито съдебно заседание не е било необходимо, защото Е.М.:
не е имал доказателствени искания; бил е изслушан в открито съдебно заседание
от СпНС; не се е налагало той да отговаря на доводи на прокуратурата, на които
не е могъл да отговори до този момент.
[26] Законът не изисква препис от частната жалба на Е.М.
срещу определението на СпНС да се връчи на прокуратурата. Само при подаване на
частен протест НПК изисква протестът да бъде съобщен на подсъдимия (чл. 342,
ал. 2 от НПК). Нещо повече, съдът установи, че в случая АпСпНС не е вземал
становището на прокуратурата по частната жалба на Е.М.. Следователно
прокуратурата не е въвеждала доводи срещу искането на Е.М. за изменение на
мярката му за неотклонение, извън тези, направени пред СпНС. По доводите на
прокуратурата, направени пред СпНС, обаче, Е.М. е имал възможност да изрази
становище в откритото съдебно заседание пред СпНС на 10.04.2019 г.
[27] Ето защо съдът приема, че АпСпНС не е допуснал нарушение
на чл. 5, § 4 от Конвенцията за защита на правата на човека. Не е налице
първата предпоставка за уважаването на иска.
[28] Съдът не установи Е.М. да е претърпял вреди от
евентуални нарушения на АпСпНС по процесното въззивно частно наказателно дело.
Не е налице и втората предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го
отхвърля. Ето защо съдът
Р Е Ш И:
[29] ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ на Е.Д.М. срещу Софийски апелативен съд за
заплащане на 26 000,00 лв обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
Апелативния специализиран наказателен съд по в. н. ч. д. 181/2019 г.
[30] Решението е постановено при участието на контролираща страна Прокуратурата на
Република България.
[31] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: