О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
Лом, 18.06.2019 год.
Ломският районен
съд, І-ви състав, в закрито заседание на осемнадесети юни, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 2658 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от Р.В.Б., ЕГН **********,***, за заплащане на
неправомерно неизплатени суми по наложен запор на длъжник.
С
Разпореждане от 04.01.2019 год., препис от исковата молба и приложените
доказателства са изпратени на ответника за отговор в срока по чл. 131, ал.1 ГПК
и такъв е подаден, като ответникът оспорва исковете като неоснователни.
В
срока за насрочване на делото в открито съдебно заседание, с молба от
04.06.2019 год., ищецът заявява отказ от предявените искове, тъй като след
завеждането на делото, исковата сума му е възстановена от ЧСИ А. В.с 2 бр.
платежни нареждания, които прилага. Като така, вземането му по изп.д. № 95/2016
год. На ЧСИ А. В.е изцяло погасено.
Претендира
разноски в размер на 50 лв., представляващи внесената държавна такса, тъй като
ответникът е дал повод за завеждане на делото, а отказът от иска е поради
плащане на всички дължими суми по изпълнителното дело.
Към
молбата са приложени две вносни бележки, съответни от 14.03.2019 год. и
04.06.2019 год., двете от ЧСИ А. Василева, по изп.д. № 95/Юрий Димитров.
Доколкото в случая
е заявен отказ от предявените искове, не е необходимо становището на ответника.
Налице
е хипотезата на чл.233 от ГПК, за прекратяване на делото.
Искането
за присъждане на разноски обаче е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
Разноските по делото се понасят от страната, която
с неоснователните си фактически и/или правни твърдения, респ.
незаконосъобразното си поведение, е станала причина за завеждане на делото;
основателността на фактическите и правни твърдения, обаче, като въпрос по
съществото на спора може да бъде установявана единствено с решение,
следователно въпросът коя от страните е станала причина за завеждане на делото
може да се реши само при разглеждане на спора по същество, т.е. само в случай,
че съдебното производство бъде приключено с решение по съществото на спора.
Тогава правото на страната на разноски е предпоставено от основателността или
неоснователността на предизвикания от ответника спор.
Редакцията на чл. 78, ал. 1 ГПК не може да бъде
основание за възлагане на разноските върху ответника при прекратяване на
производството, независимо от основанието за това, дори и в случай на отказ от
иска поради това, че след завеждане на делото ответникът е изпълнил
претендираното от него задължение; в този случай съдът преценява само наличието
на отказ, а не обстоятелствата, мотивирали ищеца за този отказ.
Вярно е, че в цитираното от ищеца Определение №
626/20.08.2012 год., по ч.гр.д. № 275/2010 год., ІV ГО, ВКС е прието, че:
„В чл. 78 ал. 4 ГПК е предвидено право на
ответника на разноски и при прекратяване на делото. При прекратяване поради
недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по
незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т.ч. и тези
на ответника, се възлагат на ищеца. В
случаите на отказ от иска, обаче, което процесуално действие е предприето от
ищеца поради новонастъпили след предявяването му независещи от него, а от
ответника обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен
за разноските е ответникът. Този извод се налага по аргумент, изведен от
чл. 78 ал.2 ГПК, с оглед на обстоятелството, че и в такъв случай
извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото,
необходимостта от съдебна намеса по което отпада с погасяване от него на
задължението, предмет на търсената с иска защита. Преценката в тази насока се
основава само на предприетото от
ответника действие, индициращо отпадане на задължението, а тя не
представлява изследване на отношенията между страните по съществото на спора.“
Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като –
както от молбата, така и от приложените към нея 2 бр. вносни бележки не се
установява исковата сума да е заплатена от ответника. Т.е. не се установява правопогасяващият
факт на плащане да е резултат от действия именно на ответника Община Лом, а не
на трето за делото лице.
Предвид
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2658 по описа за 2018
година на РС – Лом, поради ОТКАЗ от предявените искове.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на разноски в размер на 50 лв.,
представляващи внесена държавна такса, като НЕОСНОВАЕЛНО.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Монтана в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: