Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 22
ноември, 2022 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети състав, в публично заседание на 19.10.2022 г. /деветнадесети
октомври, две хиляди двадесет и втора година/, в състав:
Районен съдия:
ЕЛИЦА ОРМАНОВА,
при участието на
секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова
гражданско дело № 460 по описа за 2021
година на Ломския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: , чрез пълномощника адв. З.Ц. от САК, срещу С.М.В.
с ЕГН: **********,***, положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК
във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД - за признаване за установено, че
ответникът дължи вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.дело №
1173/2020г. по описа на РС-Лом, за сумата в общ размер на 615,77 лв.
(шестстотин и петнадесет лева и седемдесет и седем стотинки), дължима на
основание издадени фактура № **********/25.10.2018 г., фактура №
**********/25.11.2018 г. и фактура № **********/25.01.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
разноските, сторени в заповедното и в исковото производство.
Твърди се в исковата молба, че между
С.М.В. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България
Мобайл“ ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги: 1. Договор
за мобилни услуги № ********* от 14.06.2018 г. Съгласно Договора на потребителя е
предоставен мобилен номер ********** с уговорена стандартна месечна абонаментна
такса 30,99 лв. с вкл. ДДС (25,82 лв. без ДДС) и 2.Договор за мобилни услуги № ********* от 31.10.2018 г. и Договор за лизинг от 31.10.2018 г. Съгласно
Договора за мобилни услуги на потребителя са предоставени мобилен телефонен
номер ********** и мобилно устройство «Huawei Y5 2018 Dual Black».
Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 152.57 лв. с вкл. ДДС.
За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължава да заплати една първоначална лизингова вноска в
размер на 70,00 лв., платима към датата на сключване на договора, както и
двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 3,59 лв. с вкл. ДДС всяка,
като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от
С.М.В. мобилни номера и устройство на лизинг се прилагат следните условия: за мобилен номер ********** -
условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 14.06.2018 г.; за мобилен номер ********** -
условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 31.10.2018 г.; за мобилно устройство «Huawei Y5 2018
Dual Black» - условията, договорени в Договор за лизинг от 31.10.2018 г. Ответникът не е изпълнил свои парични
задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м. октомври 2018
г. - м. януари 2019 г.: фактура № **********/25.10.2018 г., фактура №
**********/25.11.2018 г. и фактура № **********/25.01.2019 г. Във всяка от
фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различните
договори, сключени между него и клиента.
Фактура № **********/25.10.2018 г. е издадена за отчетния период 25/09/2018
г. - 24/10/2018 г. и включва следните задължения на клиента за посочения
период: за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 25,82 лв., цена
за Роуминг Roam&Surf 9.16 лв., както и ползвани услуги 10.79 лв. (от които
Кратки текстови съобщения (SMS) 1,97 лв., Роуминг таксуване (общо) 8,82 лв.),
които са в общ размер на 45.77 лв. без ДДС - 54,92 лв. с вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата, е 54.92 лв., като след приспадане на надвнесено
плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 11.34 лв.,
претендираната сума по фактурата е 43.58
лв. Фактура № **********/25.11.2018
г. е издадена за отчетния период 25/10/2018 г. - 24/11/2018 г. и включва
следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер
**********: месечна абонаментна такса 25,82 лв., такса спиране на номер 0,75
лв., такса Роуминг Roam&Surf 49.98 лв., както и ползвани услуги 17.51 лв.
(от които Роуминг таксуване (общо) 17.51 лв.), които са в общ размер на 94.06
лв. без ДДС - 112,87 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **********: месечна
абонаментна такса 37,61 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., както и ползвани
услуги 26.43 лв. (от които Допълнителни Услуги Мобилен Интернет 16,66 лв.,
Други услуги с добавена стойност 8,33 лв., Разговори към „Грижа за клиента “
0,20лв., Услуги с добавена стойност (SMS) 1,24лв.), които са в общ размер на
64.79 лв. без ДДС - 77,75 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно
устройство «Huawei Y5 2018 Dual Black» - 3,59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума,
претендирана и начислена по фактурата, е 194,21
лв. След предсрочното прекратяване
на договорите за мобилни услуги, сключени между „Теленор България“ ЕАД и
ответника С.М.В., при условията на които е ползван процесния номер ********** и
**********, по вина на потребителя - поради изпадането му в забава, операторът
е издал фактура № **********/25.01.2019
г., включваща задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им
прекратяване в общ размер на 299.00 лв.,
както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство
«Huawei Y5 2018 Dual Black» в общ размер на 78.98 лв. с вкл. ДДС. Размерът
на неустойката по договора за предоставяне на услуги чрез номер ********** е
77,46 лв. Сумата представлява сбор от: три стандартни месечни абонаментни такси
за номера без вкл. ДДС (по 25.82 лв. всяка), а именно 77.46 лв. Размерът на неустойката по договора за
предоставяне на услуги чрез номер ********** е 221.54 лв. Сумата представлява
сбор от: три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по
20.82 лв. всяка), а именно 62.46 лв., ведно с добавена разликата в размер на
159,08 лв. между стандартната цена на Huawei Y5 2018 Dual Black без отстъпка,
съгласно последно актуалната ценова листа към 31.10.2018 г. и дължимата обща
преференциална цена по Договор за лизинг от 31.10.2018 г., съответстваща на
оставащия срок от договора за мобилни услуги. Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови
вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за
лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на
паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни
услуги. За мобилно устройство «Huawei Y5 2018 Dual Black». чието ползване е
предоставено с Договор за лизинг от 31.10.2018 г., предсрочно изискуемият
остатък от лизингови вноски е в общ размер 78.98 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на
двадесет и две неначислени лизингови вноски. Претендираната сума по фактурата е в общ размер на 377,98 лв. Предвид това, общата стойност на
неизплатените парични задължения на С.М.В. спрямо „Теленор България"' ЕАД
по издадените фактури към сключените между тях договори, е в размер на 615.77
лв. Изискуемостта на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите
е настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на
първата от гореизброените фактури длъжникът не е извършвал плащания, като и към
настоящия момент задълженията не са погасени. Поради липсата на действия на
ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на
„Теленор България“ ЕАД е депозирано заявление по чл. 410 от ТПК до Районен съд
- Лом, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1173/2020 г. и е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение за заявените суми.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника чрез назначения
особен представител на същия адв. Д.Ц. от МАК. С отговора се излага становище,
че предявеният иск вероятно е допустим и основателен, като в тежест на ищеца е
да докаже иска с всички, предвидени в
ГПК средства. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в заповедното и в исковото производство.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, като е депозирал писмено
становище чрез пълномощника адв. З.Ц. от САК, с което поддържа иска.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от особения представител
адв. Д.Ц. от МАК, който заявява, че няма връзка с лицето, което представлява и
не е в състояние да заяви категорично становище по основателността, респ.
неоснователността на иска.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Страните се намират в договорни
отношения на основание сключени Договор за мобилни услуги от 14.06.2018г. за
номер **********, Договор за мобилни услуги от 31.10.2018г. за
номер ********** и Договор за лизинг от 31.10.2018 г. за номер ********** и за
мобилно устройство «Huawei Y5 2018 Dual Black», приложени по
ч.гр.дело № 1173 от 2020г. по описа на ЛРС.
Съгласно
Договор за мобилни услуги № ********* от 31.10.2018 г. и Договор за лизинг от 31.10.2018
г. на потребителя са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилно
устройство «Huawei Y5 2018 Dual Black». Предоставянето на устройството е
уредено от страните в договора за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 152.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3,
ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да заплати една
първоначална лизингова вноска в размер на 70,00 лв., платима към датата на
сключване на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер
на 3,59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез
номера. Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от С.М.В.
мобилни номера и устройство на лизинг се прилагат следните условия: за мобилен
номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги №
********* от 14.06.2018 г.; за мобилен номер ********** - условията, договорени
в Договор за мобилни услуги № ********* от 31.10.2018 г.; за мобилно устройство
«Huawei Y5 2018 Dual Black» - условията, договорени в Договор за лизинг от
31.10.2018 г.
По
настоящото гр. дело № 460/2021г. по описа на ЛРС са приложени 3 бр. фактури – Фактура
№ **********/25.10.2018 г., Фактура №
**********/25.11.2018 г. и Фактура №
**********/25.01.2019 г., издадени от „Теленор България“ ЕАД, от които е видно, че на ответника са начислени
дължими суми. Фактура №
**********/25.10.2018 г. е издадена за отчетния период 25/09/2018 г. -
24/10/2018 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за
мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 25,82 лв., цена за Роуминг
Roam&Surf 9.16 лв., както и ползвани услуги 10.79 лв. (от които Кратки
текстови съобщения (SMS) 1,97 лв., Роуминг таксуване (общо) 8,82 лв.), които са
в общ размер на 45.77 лв. без ДДС - 54,92 лв. с вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата, е 54.92 лв., като след приспадане на надвнесено
плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 11.34 лв.,
претендираната сума по фактурата е 43.58
лв. Дължимата сума е платима в срок
09.11.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползваните мобилни номера, от които е видно дължимите суми за потребление.
Фактура № **********/25.11.2018 г. е
издадена за отчетния период 25/10/2018 г. - 24/11/2018 г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер **********: месечна
абонаментна такса 25,82 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., такса Роуминг
Roam&Surf 49.98 лв., както и ползвани услуги 17.51 лв. (от които Роуминг
таксуване (общо) 17.51 лв.), които са в общ размер на 94.06 лв. без ДДС -
112,87 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса
37,61 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., както и ползвани услуги 26.43 лв.
(от които Допълнителни Услуги Мобилен Интернет 16,66 лв., Други услуги с
добавена стойност 8,33 лв., Разговори към „Грижа за клиента “ 0,20лв., Услуги с
добавена стойност (SMS) 1,24лв.), които са в общ размер на 64.79 лв. без ДДС -
77,75 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство «Huawei Y5 2018
Dual Black» - 3,59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, претендирана и начислена по
фактурата, е 194,21 лв. Дължимата
сума е платима в срок 10.12.2018 г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера,
от които е видно дължимите суми за потребление и лизинговите вноски,
необлагаеми с ДДС.
Фактура № **********/25.01.2019
г., включва задължение за заплащане на неустойки за
предсрочното прекратяване на договорите
за мобилни услуги в общ размер на 299.00
лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно
устройство «Huawei Y5 2018 Dual Black» в общ размер на 78.98 лв. с вкл. ДДС. Общата сума за неустойки от 299 лева се
формира като сбор от: неустойката по
договора за предоставяне на услуги чрез номер ********** - 77,46 лв., представляваща сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 25.82 лв. всяка) и неустойката по
договора за предоставяне на услуги чрез номер ********** - 221.54 лв., последната сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 20.82 лв. всяка), а именно 62.46
лв., ведно с добавена разликата в размер на 159,08 лв. между стандартната цена
на «Huawei Y5 2018 Dual Black» без отстъпка, съгласно последно актуалната
ценова листа към 31.10.2018 г. и дължимата обща преференциална цена по Договор
за лизинг от 31.10.2018 г., съответстваща на оставащия срок от договора за
мобилни услуги.
За посочените месечни отчетни периоди ответникът не е изпълнил задължението
си да заплати на «Теленор България» дължимите месечни абонаменти, съобразно
използваните от него услуги и лизингови вноски в общ размер на 237,79 лв. – това е балансът от предходен период с ДДС по фактура
№ **********/25.01.2019 г. От
предходната фактура **********/25.11.2019 г. е видно, че общата сума за плащане
с ДДС е 249,13 лева, но в исковата молба е посочено, че ищецът приспада надвнесено плащане
на задължение в размер на 11.34 лв., т.е. поради това в крайната фактура
балансът от предходен период е по –малък - 237,79 лв., а не 249,13 лв. За
упоменатото приспадане ищецът посочва, че по първата фактура № **********/25.10.2018 г. общата сума, начислена
във фактурата, е 54.92 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на
задължение от предходен отчетен период в размер на 11.34 лв., претендираната
сума по фактурата е 43.58 лв. Това е указано в исковата молба, но в самата
фактура № **********/25.10.2018 г. не е приспадната сумата от 11,34 лева, но
очевидно това е сторено в крайната фактура **********/25.01.2019 г., както се
посочи по-горе. Или обобщено дължимите месечни абонаменти съобразно
използваните услуги и лизингови вноски
са в общ размер на 237,79 лв., за което
не се представиха доказателства от ответника за погасяването им.
От
приложеното ч.гр.д. № 1173/2020 по описа на ЛРС се установи, че ищецът
„Теленор България” ЕАД е подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 20.08.2020
г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 25.08.2020 г. за сумата, предмет на предявения в
настоящото исково производство установителен иск и за разноски в общ размер
385,00 лв., направени по заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл. 47 от ГПК.
Изготвена и приета
по делото е съдебно-счетоводна
експертиза от вещото лице И.А., установяваща осчетоводяването на цитираните
фактури в счетоводството на ищеца и размера на претендираните суми.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на установителния иск:
Искът
е предявен от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в срока
по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по
негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството му на
длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
25.08.2020 г по ч.гр.д. № 1173/2020 г. по описа на ЛРС и след връчване на
заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето
защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство, приема, че установителният иск е допустим.
Доказа се,
че страните по делото са насрещни страни по валидни двустранни облигационни
правоотношения, възникнали от сключени индивидуални договори за предоставяне на
обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същите, ищецът, като
доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от
собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща
цената на тези услуги. Видно от представените договори за мобилни услуги е, че
„Теленор България“ ЕАД се задължило да предоставя чрез своята обществена
далекосъобщителна мрежа мобилни услуги
на ответника. Потребителят декларирал, че е запознат с Общите условия на
дружеството за предоставяне на мобилни услуги. Между страните бил подписан и договор
за лизинг на мобилно устройство. Видно от представените Общи условия на
„Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни
съобщителни услуги е, че в чл. 71, гл. 13, е предвидено задължение за
потребителя да заплаща определените цени по начин и срокове, предвидени в чл.
27 от ОУ. Според чл. 75 от ОУ при неспазване на което и да е задължение по част
13 от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения
на потребителя, „Теленор“ има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя.
Между страните е
сключен договор за лизинг, по силата на който мобилният оператор е поел
задължението да предостави на абоната за временно и възмездно ползване мобилно
устройство срещу задължението да се заплатят съответните лизингови вноски
съобразно погасителен план към договора.
Издадени са
фактури, в които са начислени суми за далекосъобщителни услуги за потребени от
абоната-ответник услуги за периода 25.09.2018г. до 24.11.2018 г. и лизингови
вноски, които писмени доказателства са неоспорени от ответника. Издадена е и крайна фактура №
**********/25.01.2019г. с посочени в същата
неплатени лизингови вноски в общ
размер на 78,98 лева, задължения от предходен период 237,79 лева, както
и общо неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги 299 лева, или
общо 615,77 лева. За посочените месечни
отчетни периоди ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на «Теленор
България» дължимите месечни абонаменти и лизингови вноски съобразно
използваните от него услуги в общ размер на 237.79 лв. съгласно крайната
фактура, за което не се представиха
доказателства от ответника.
Доказателствената тежест за установяване
на плащане на задълженията е на
ответника в настоящото производство. В случая ищцовата страна твърди един
отрицателен факт - липса на плащане по договорите за предоставяне на мобилни
услуги и договора за лизинг към тях, който не подлежи на доказване от същата, а
на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства,
удостоверяващи извършено плащане на дължимите вноски, което може да стане само
с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от
страна на ответника. Не са събрани и доказателства ответникът да е възразил
относно стойността, начислена в издадените от ищеца фактури, които не са
оспорени от ответника. Не е оспорено и самото потребление на мобилни услуги от
ответника. Следователно сумата,
обективирана в крайната фактура – 237,79 лева, за месечни абонаменти и за изтекли лизингови
вноски преди издаването й е дължима от ответника.
Претендираната по издадената
крайна фактура № **********/25.01.2019г. сума за лизингови вноски 78,98 лева
също е дължима от ответника. Изпълнението на задълженията на лизингодателя е
удостоверено в чл. 4 от договорите за лизинг, съгласно който с подписването на
договора лизингополучателят декларира, че е получил устройството и то е годно
за употреба съобразно предназначението си, а за абоната е възникнало
задължението да заплати уговорените лизингови вноски, чиято изискуемост
настъпва след издаването на съответната месечна фактура за отчетните периоди по
договора за мобилни услуги и на падежа, указан във фактурата. В крайната
фактура № **********/25.01.2019г. са фактурирани лизинговите вноски, дължими
след м. 01.2019г., когато е издадена същата, до края на уговорения погасителен
план по договора. Срокът на
посочения договор за лизинг е изтекъл към датата на приключване на съдебното
дирене и ответникът дължи пълния размер на вноските по него, тъй като същите са
изискуеми, независимо дали е обявена предсрочна изискуемост на договора. Доказателства
за плащане по цитираната крайна фактура от ответника не са представени. С оглед
на това, и в тази му част искът е основателен за сумата от 78.98 лв.
Видно от представените Общи условия на
„Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни
съобщителни услуги е, че в чл. 71, гл. 13, е предвидено задължение за
потребителя да заплаща определените цени по начин и срокове, предвидени в чл.
27 от ОУ. Според чл. 75 от ОУ при неспазване на което и да е задължение по част
13 от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения
на потребителя, „Теленор“ има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или при условията на т. 19б и т.19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или
да откаже сключване на нов договор с него. Така изброените предложения в чл. 75
от ОУ са посочени алтернативно, като мобилният оператор има правото да избере
коя от санкциите ще приложи спрямо потребителя. За да се приеме, че
кредиторът–ищец, като изправна страна в правоотношението, е избрал някоя от
цитираните последици, следва да уведоми неизправния длъжник за това с писмено изявление, което да достигне до
длъжника. Без наличие на такова изявление от кредитора не става ясно коя от
алтернативно изброените последици е избрал мобилният оператор като санкция
срещу неизправния длъжник, още по-малко да се твърди, че е избрал и сторил
именно едностранното прекратяване на договора. Едностранното прекратяване на
сключения договор за мобилни услуги по силата на чл. 19б от ОУ не настъпва
автоматично, а дава право на мобилния оператор да го прекрати на това
основание. Довод, че волеизявлението на изправния кредитор може да бъде и чрез
конклудентни действия – ограничаване предоставянето на мобилни услуги и така да
става ясно, че счита договора за едностранно прекратен, е несъстоятелен. С
оглед обаче на изброените алтернативни възможности в чл. 75 от ОУ не може да се
заключи, че конклудентните действия на оператора сочат именно за намерение
същият да прекрати едностранно договора, а не например само за ограничаване на
мобилните услуги. Т.е. не става ясно без
конкретно писмено изявление до потребителя как е решил да процедира мобилният
оператор и коя опция на чл. 75 от ОУ избира.
Поради това, но и не само, следва да е налице писмено изявление,
достигнало до неизправния длъжник за това, че кредиторът едностранно прекратява
договора за мобилни услуги, за да се приложи санкционната клауза за начисляване
на неустойка.
В чл. 11, ал. 1 от ОУ към договора за лизинг
е предвидено: „Лизингодателят може да развали договора за лизинг и в следните
случаи: неизпълнение на договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани
услуги, по който Лизингодателят и Лизингополучателят са страни, включително в
хипотезата на неговото прекратяване от Лизингополучателя в качеството му на
абонат на мобилни или фиксирани услуги, предоставени от Лизингодателя, или –
представяне на неверни или неточни данни, определени от Лизингодателя по чл.2
от настоящите Общи условия.“ Съгласно чл. 11, ал. 2 при
разваляне на договора по вина на Лизингополучателя последният дължи на
Лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови
вноски до размера на общата цена, посочена в писмения договор между страните,
както и всички други парични и други задължения, предвидени в договора за
лизинг, в това число задължения за неустойка и др.
В чл. 10, ал 1 от
ОУ към договорите за лизинг /л.18 от ч.гр.д. № 1173/2020 г./ е предвидено
разваляне на договора в случай на неизпълнение на задължение от другата страна
по него. Съгласно чл. 10, ал. 2 всяка от страните има право да иска разваляне
на договора по съдебен ред в случай, че в 10-дневен срок от получаването на
писмено предизвестие за неизпълнението неизправната страна не го е отстранила,
т.е. развалянето се извършва по съдебен ред, като е необходимо лизингодателят
да предоставя допълнителен срок за изпълнение. Както е видно, става дума за необходимост от писмено изявление до
потребителя – длъжник.
Но освен изложеното, в чл. 87, ал. 1 ЗЗД е
посочено, че когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си по причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали
договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение,
че след изтичане на срока ще счита
договора за развален. Предупреждението следва да се направи писмено, след като
договорът е сключен в писмена форма, каквото е изискването на закона. По
същността си описаните хипотези в чл. 75 от ОУ
и в чл. 19б и 19в покриват изцяло хипотезата на правната норма на чл. 87
от ЗЗД, независимо дали в договора е използван израза „прекратяване“ вместо
„разваляне“. Разваляне на двустранен договор без предизвестие би се явило в
противоречие с правната норма на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Т.е. развалянето на договора
следва да се осъществи така, както е очертала тази правна норма, включваща в
състава си достигане волеизявлението на кредитора до длъжника. По
делото липсват доказателства писмено изявление на кредитора да е изпращано и
съответно достигнало до неизправния длъжник – ответника, поради което съдът
приема, че договорните отношения между страните не са прекратени поради виновно
неизпълнение на потребителя – ответник. Поради това не се дължи неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги. В този смисъл е и практиката на МОС, обективирана в решения
по в. гр. дело № 403/2021г и по в.гр.дело № 254/2022 г., двете по описа на МОС.
Поради това следва да бъде отхвърлен искът за неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за услуги общо за 299 лева.
Предвид така установеното по-горе, съдът
намира, че искът се явява основателен и доказан единствено в частта
досежно дължимите суми за ползвани далекосъобщителни услуги и за лизингови
вноски, съответно 237,79 лева и 78,98 лева, но не и за неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за услуги общо 299 лева. Ето защо, по отношение на
страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на
„Теленор България” ЕАД, понастоящем с
фирма „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, видно от вписване в ТРРЮЛНЦ, към ответника за парична сума от общо 316,77
лв., от които: 237.79 лв. за дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и лизингови вноски за периода
от 25.09.2018 г. до 24.11.2018 г., обективирани във Фактура №
**********/25.10.2018 г. и Фактура №
**********/25.11.2018 г., както и за сумата от 78.98 лв. за лизингови вноски по Договор за
лизинг от 30.10.2018 г., обективирана в крайна фактура № **********/25.01.2019 г. Искът следва да
бъде отхвърлен за сумата от 299,00 лева за неустойки за предсрочно прекратяване
на договори за услуги, обективирана в крайната
фактура № **********/25.01.2019
г.
По
разноските:
При направеното искане от ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
„Теленор България” ЕАД част от направените разноски по настоящото исково
производство съобразно уважената част от иска. Особеният представител на
ответника, адв. Д.Ц. от МАК, е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
ищеца за исковото и за заповедното производство, обективирано в отговора на
исковата молба. Съдът намира, че за исковото производство адвокатското
възнаграждение, платено от ищеца, не е
съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения, което съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ /преди
изменението й с ДВ, бр. 88 от 2022 г./ при
интерес до 1000 лв. е 300 лв. Съгласно чл. 7, ал.7 (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2009
г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 84 от 2016 г., отм.
относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и
Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г.) за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от
стойностите на претендираните суми. В случая половината от 615,77 лв. е 307,88
лв., т.е. също адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер на
300 лева и за заповедното производство.
Ищецът е сторил разноски в размер на
общо 850,00 лв., включващи 25,00 лв. за
внесена държавна такса, 360,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение с ДДС,
300,00 лева възнаграждение за особен представител на ответника, 150,00 лева за
експертно заключение и 15,00 лева държавна такса за частна жалба. Като се
редуцира адвокатското възнаграждение до 300 лева, признатите разноски са 790
лева.
По заповедното производство ищецът е
направил разноски в размер на 385,00 лева, от които 25,00 лв. за платена
държавна такса и 360,00 лева за адвокатско възнаграждение с включен ДДС. След редукцията на адвокатското
възнаграждение признатите разноски са 325,00 лева.
Съобразно уважената част на иска - 51,4 % , ответникът следва да заплати на
ищеца разноски по исковото производство в размер на общо 406,06 лв. /51,4 % от
790 лв. /. За заповедното производство ответникът следва да заплати разноски
общо 167,05 лева /51,4 % от 325 лв./
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че С.М.В. с ЕГН: **********,***, дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД
/с предишна фирма „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: , представлявано от Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 316,77 лв. /триста и шестнадесет лева и
седемдесет и седем стотинки/, включваща:
237,79 лв. /двеста тридесет и
седем лева и седемдесет и девет стотинки/ за дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и лизингови вноски за
периода от 25.09.2018 г. до 24.11.2018 г., обективирани във Фактура №
**********/25.10.2018 г. и Фактура №
**********/25.11.2018 г. и 78,98 лв. /седемдесет и осем лева и деветдесет
и осем стотинки/ за лизингови вноски по Договор за лизинг от 30.10.2018
г. съгласно фактура №
**********/25.01.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 20.08.2020г., до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 1173/2020 г. по описа на Районен съд – Лом, като ОТХВЪРЛЯ
иска за размера над уважения такъв от 316,77 лева до пълния претендиран размер
от 615,77 лева, а именно: за сумата от 299,00 лв. /двеста деветдесет и девет
лева/ за начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги
по фактура № **********/25.01.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.М.В. с ЕГН: **********,***,
да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД /с
предишна фирма „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: представлявано
от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, направените деловодни разноски в
настоящото исково производство в размер на 406,06 лв. (четиристотин и шест лева и шест
стотинки) и направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 1173/2020 г. по описа
на ЛРС в размер на 167,05 лв. (сто шестдесет и седем лева и пет стотинки).
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд –Монтана.
Районен
съдия: