Решение по дело №180/2019 на Районен съд - Девня

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 август 2019 г. (в сила от 16 януари 2020 г.)
Съдия: Юлиян Живков Николов
Дело: 20193120200180
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юни 2019 г.

Съдържание на акта

   РЕШЕНИЕ

 

                                                       №108/5.8.2019г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 гр. ***,05.08.2019 г.

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН НИКОЛОВ

 

при протоколист Светла Върбева, като разгледа докладваното НАХД №180/2019 г. по описа на РС ***, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „***, със седалище и адрес на управление гр.***представлявано и управлявано от С.Д.М. ,ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №430943-F472992 от 22.04.2019г., издадено от Директора на ТД на НАП – гр.Варна, с което на въззивника е наложено  наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ  в размер на 5000.00 лв. за нарушение по чл.3 ал.12 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.8 от ЗДДС на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.

При неправилно приложение на правилата за местна подсъдност – чл.59, ал.1 от ЗАНН, Въззивната жалба първоначално е била депозирана пред ВРС но с определение №3581 от 05.06.20019г.на ВРС 32 –ри състав делото е било изпратено на ДРС по компетентност на основание чл. 59 ал.1 от ЗАНН.

Въззивникът редовно призован не се явява в с.з , представлява се от адв.Тижин Гюлер от АК Варна. С подадената жалба и по същество оспорва приетата от наказващия орган за установена фактическа обстановка , като твърди , че процесната цистерна за съхранение на гориво е модулна , а не стационарна , поради което за въззивника не би следвало да възникне задължението да инсталира към нея ЕСФП, чрез което да се подават данни за наличните и заредени във връзка с вътрешния оборот количества течни горива.Моли така издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

  Въззиваемата страна – ТД на НАП Варна, редовно призована,  се представлява от старши юрисконсулт Тодорка Александрова редовно упълномощена, която се явява в с.з.По същество заявява, че изцяло оспорва подадената жалба.Заявява , че издаденото НП е законосъобразно и обосновано и , че наложената имуществена санкция изцяло е съобразена с изискванията на закона.Моли НП да бъде потвърдено.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните фактически и правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентния орган – Директора на ТД на НАП Варна, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП от 17.05.2018г.

Относно законосъобразността на обжалвания административен акт:

Съдът след служебна проверка констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено, съдържат всички необходими реквизити посочени в  нормите на чл. 42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, наказателното постановление е издадено в предвиденият в чл. 34 ал.3 от ЗАНН срок, поради което  не страдат от процесуални нарушения.

Относно обосноваността на обжалваното наказателното постановление.

Констатираните в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства се оспорват от въззивника.

Съдът, след преценка на становището на въззивника, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.02.2019г. в Дирекция СДО при ТД на НАП гр.София е извършена проверка на „*** при която е установено , че след извършена проверка в програмен продукт Информационна система за контрол на горивата се установява че проверяваното дружество – въззивник в настоящото производство пред ДРС е декларирало пред НАП съд „стационарна цистерна” находяща се в гр.*** , на кръстовището на ул.”***” с вместимост 30 000 литра.Съдът се ползва от 2012г .деклариран е пред НАП на 09.03.2015г. и към датата на съставяне на АУАН не е отписан.Установено е че към цистерната няма монтиран ЕСФП.Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.12 от Наредба Н-18/13.12.2006г.на МФ, лице което извършва зареждане за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижни , закрепени към земята резервоари с вместимост 1000 литра е длъжно да регистрира зареждането по реда на ал.2 и ал.3 от Наредбата с изключение за зареждане на горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.Актосъставителят приел , че в конкретния случай дружеството въззивник не попада в изключенията на чл.3 ал.12 от Наредба Н-18 на МВ.Това е така , тъй като самият въззивник е декларирал , че процесната цистерна е стационарна и по никакъв начин не е уведомил НАП за каквато и да е промяна в това обстоятелство.От това следва извода , че въззивника не е спазил реда и начина за въвеждане в експлоатация в НАП на ЕСФП, поради което и е осъществил състава на нарушение по чл.3 ал.12 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.8 от ЗДДС.АНО – директора на ТД на НАП Варна възприел констатациите от проверката и издал атакуваното НП.

Съдът, счита че извършването на посоченото административно нарушение от страна на въззивника е доказано по безспорен и категоричен начин. Данъчния орган е извършил дължимата проверка в системата на НАП, установил е , че въззивника не е инсталирал и регистрирал дължимото ЕСФП , към декларираната от самия него като „стационарна” цистерна и правилно е приел , че е осъществен състава на нарушение по чл. чл.3 ал.12 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.8 от ЗДДС.Разпоредбата на чл.118 ал.8 от ЗДДС регламентира задължението , че ДЗЛ , което за целите на икономическата си дейност извършва зареждане на превозни средства , машини , съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива , от стационарна цистерна е длъжно да регистрира и отчита зареждането чрез инсталиране на ЕСФП.Именно с неизпълнението на това свое задължение въззивника е осъществил състава на вмененото му с АУАН и НП нарушение.Това се доказва по безспорен начин както от събраните в хода на съдебното следствие доказателства , така и от прочетените и приобщени по реда на чл.283 от НПК доказателства.

По отношение на наложената санкция съдът счита , че същата следва да бъде определена  съобразно  разпоредбата на чл.185 ал.2 от ЗДДС.Предвидената в тази законова разпоредба санкция е имуществена санкция  в размер от 3000 до 10 000 лева.При определяне размера на глобата съдът съобрази както смекчаващите , така и отегчаващите вината на нарушителя обстоятелства.Като смекчаващо вината обстоятелство съдът прецени липсата на доказателства за извършени други нарушения.Като отегчаващо вината обстоятелство съдът прецени факта , че въззивникът със своите действия е спомогнал за нарушаването на данъчните закони , което е довело до засягане на държавния интерес при събирането на приходи в бюджета.Определената от АНО имуществена санкция -5000 лева е в размер малко над минималния и отговаря на тежестта на извършеното нарушение.

Липсват данни и доказателства от АНО да е направена преценка за приложимостта на чл.28 от ЗАНН, съгласно ТР №1/2007г.Съдът счита , че следва да изпълни задължението си и да направи такава преценка. Тази преценка е задължителна, независимо дали нарушението е формално или резултатно. Формалните нарушения не са изключени от приложното поле на чл.28 от ЗАНН .След като се запозна с всички факти и доказателства по делото съдът счита, че конкретното нарушение не е маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и правилно АНО е издал атакуваното НП, с което на въззивника е била наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.Очевидно е налице ниска обществена опасност на дееца – за същият няма данни да са издавани НП за нарушения по чл.3 ал.12 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.8 от ЗДДС.Очевидно е обаче , че извършеното деяние е с висока степен на обществена опасност , тъй като с него е засегнат държавния интерес при събирането на приходи в бюджета, което пък от своя страна е пречка за приложението на разпоредбата на чл.28 ЗАНН в конкретния случай.

При изложените съображения, съдът намира  констатацията на наказващия орган относно осъществено от въззивника нарушение по чл.3 ал.12 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.8 от ЗДДС. на МФ за доказани, правилни и законосъобразни и следва да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника като  наказателното постановление бъде потвърдено.

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №430943-F472992 от 22.04.2019г., издадено от Директора на ТД на НАП – гр.Варна, с което на въззивника „***, със седалище и адрес на управление гр.***представлявано и управлявано от С.Д.М. ,ЕГН **********е наложено  наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ  в размер на 5000.00 лв. за нарушение по чл.3 ал.12 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.8 от ЗДДС на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

 

След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне по компетентност на ТД на НАП Варна.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :