РЕШЕНИЕ
№108/5.8.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ***,05.08.2019 г.
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при протоколист
Светла Върбева, като разгледа
докладваното НАХД №180/2019 г. по описа на РС ***, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „***, със седалище и адрес на управление гр.***представлявано и
управлявано от С.Д.М. ,ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление №430943-F472992 от 22.04.2019г., издадено от Директора на ТД на НАП – гр.Варна, с което на въззивника е наложено наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на
5000.00 лв. за нарушение по чл.3
ал.12 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.8 от ЗДДС на основание
чл.185 ал.2 от ЗДДС.
При неправилно приложение на правилата за местна подсъдност – чл.59, ал.1
от ЗАНН, Въззивната жалба първоначално е била депозирана пред ВРС но с
определение №3581 от 05.06.20019г.на ВРС 32 –ри състав делото е било изпратено
на ДРС по компетентност на основание чл. 59 ал.1 от ЗАНН.
Въззивникът
редовно призован не се явява в с.з , представлява се от
адв.Тижин Гюлер от АК Варна. С подадената жалба и по същество оспорва
приетата от наказващия орган за установена фактическа обстановка , като твърди , че процесната цистерна за съхранение на
гориво е модулна , а не стационарна , поради което за въззивника не би следвало
да възникне задължението да инсталира към нея ЕСФП, чрез което да се подават
данни за наличните и заредени във връзка с вътрешния оборот количества течни
горива.Моли така издаденото НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – ТД на НАП Варна,
редовно призована, се представлява от старши
юрисконсулт Тодорка Александрова редовно упълномощена, която се явява в с.з.По
същество заявява, че изцяло оспорва подадената жалба.Заявява , че издаденото НП
е законосъобразно и обосновано и , че наложената имуществена санкция изцяло е
съобразена с изискванията на закона.Моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи
следните фактически и правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентния
орган – Директора на ТД на НАП Варна, съгласно заповед на изпълнителния
директор на НАП от 17.05.2018г.
Относно законосъобразността на обжалвания административен
акт:
Съдът
след служебна проверка констатира, че обжалваното наказателно постановление и
акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е
издадено, съдържат всички необходими реквизити посочени в нормите на чл. 42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН,
наказателното постановление е издадено в предвиденият в чл. 34 ал.3 от ЗАНН
срок, поради което не страдат от
процесуални нарушения.
Относно
обосноваността на обжалваното наказателното постановление.
Констатираните
в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства се
оспорват от въззивника.
Съдът,
след преценка на становището на въззивника, становището на въззиваемата страна
и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
На 22.02.2019г.
в Дирекция СДО при ТД на НАП гр.София е извършена проверка на „*** при която е
установено , че след извършена проверка в програмен продукт Информационна
система за контрол на горивата се установява че проверяваното дружество –
въззивник в настоящото производство пред ДРС е декларирало пред НАП съд
„стационарна цистерна” находяща се в гр.*** , на кръстовището на ул.”***” с
вместимост 30 000 литра.Съдът се ползва от 2012г .деклариран е пред НАП на
09.03.2015г. и към датата на съставяне на АУАН не е отписан.Установено е че към
цистерната няма монтиран ЕСФП.Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.12 от Наредба
Н-18/13.12.2006г.на МФ, лице което извършва зареждане за собствени нужди от
стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижни ,
закрепени към земята резервоари с вместимост 1000 литра е длъжно да регистрира
зареждането по реда на ал.2 и ал.3 от Наредбата с изключение за зареждане на
горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление.Актосъставителят
приел , че в конкретния случай дружеството въззивник не попада в изключенията
на чл.3 ал.12 от Наредба Н-18 на МВ.Това е така , тъй като самият въззивник е
декларирал , че процесната цистерна е стационарна
и по никакъв начин не е уведомил НАП за каквато и да е промяна в това
обстоятелство.От това следва извода , че въззивника не е спазил реда и начина
за въвеждане в експлоатация в НАП на ЕСФП, поради което и е осъществил състава
на нарушение по чл.3
ал.12 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.8 от ЗДДС.АНО –
директора на ТД на НАП Варна възприел констатациите от проверката и издал
атакуваното НП.
Съдът,
счита че извършването на посоченото административно нарушение от страна на
въззивника е доказано по безспорен и категоричен начин. Данъчния орган е извършил
дължимата проверка в системата на НАП, установил е , че въззивника не е
инсталирал и регистрирал дължимото ЕСФП , към декларираната от самия него като
„стационарна” цистерна и правилно е приел , че е осъществен състава на
нарушение по чл.
чл.3 ал.12 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.8 от ЗДДС.Разпоредбата на чл.118 ал.8 от ЗДДС регламентира задължението , че ДЗЛ ,
което за целите на икономическата си дейност извършва зареждане на превозни
средства , машини , съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни
горива , от стационарна цистерна е длъжно да регистрира и отчита зареждането
чрез инсталиране на ЕСФП.Именно с неизпълнението на това свое задължение
въззивника е осъществил състава на вмененото му с АУАН и НП нарушение.Това се доказва по безспорен начин
както от събраните в хода на съдебното следствие доказателства , така и от прочетените
и приобщени по реда на чл.283 от НПК доказателства.
По
отношение на наложената санкция съдът счита , че същата следва да бъде
определена съобразно разпоредбата на чл.185 ал.2 от ЗДДС.Предвидената
в тази законова разпоредба санкция е имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лева.При определяне
размера на глобата съдът съобрази както смекчаващите , така и отегчаващите
вината на нарушителя обстоятелства.Като смекчаващо вината обстоятелство съдът
прецени липсата на доказателства за извършени други нарушения.Като отегчаващо
вината обстоятелство съдът прецени факта , че въззивникът със своите действия е
спомогнал за нарушаването на данъчните закони , което е довело до засягане на
държавния интерес при събирането на приходи в бюджета.Определената от АНО
имуществена санкция -5000 лева е в размер малко над минималния и отговаря на
тежестта на извършеното нарушение.
Липсват данни и
доказателства от АНО да е направена преценка за приложимостта на чл.28 от ЗАНН, съгласно ТР №1/2007г.Съдът счита , че
следва да изпълни задължението си и да направи такава преценка. Тази преценка е
задължителна, независимо дали нарушението е формално или резултатно. Формалните
нарушения не са изключени от приложното поле на чл.28 от ЗАНН .След като се запозна с всички факти и доказателства по
делото съдът счита, че конкретното нарушение не е маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и правилно АНО е издал атакуваното НП, с което на въззивника е била
наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.Очевидно е налице ниска
обществена опасност на дееца – за същият няма данни да са издавани НП за
нарушения по чл.3 ал.12 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118
ал.8 от ЗДДС.Очевидно е обаче , че извършеното деяние е с висока
степен на обществена опасност , тъй като с него е засегнат държавния
интерес при събирането на приходи в бюджета, което пък от своя
страна е пречка за приложението на разпоредбата на чл.28 ЗАНН в конкретния
случай.
При
изложените съображения, съдът намира
констатацията на наказващия орган относно осъществено от въззивника
нарушение по чл.3 ал.12 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.8 от ЗДДС. на МФ за доказани, правилни и законосъобразни и следва да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника като наказателното постановление бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №430943-F472992 от 22.04.2019г., издадено от Директора на ТД на НАП – гр.Варна, с което на въззивника „***, със седалище и адрес на управление гр.***представлявано и
управлявано от С.Д.М. ,ЕГН **********е наложено
наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000.00
лв. за нарушение по чл.3 ал.12 от Наредба Н-18/13.12.2006г.
на МФ вр. чл.118 ал.8 от ЗДДС на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд Варна в 14-дневен
срок от съобщаването до страните.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне по компетентност на
ТД на НАП Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :