РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Силистра, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на тринадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20223400500219 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435, ал.1, т.1 ГПК
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от „КИЙБ-МЗК“ ЕООД с
ЕИК118585110 и адрес на управление гр. Силистра, ул. „Цар Шишман“ №27,
представлявано от управителя на дружеството Иванка Петрова Стефанова, чрез адв. Т С,
АК, гр. Силистра, взискател по изп.д.№ 0223420400094 по описа на ДСИ при Районен съд
Силистра, против Разпореждане от 23.06.2022 год. на държавния съдебен изпълнител при
Силистренски районен съд, с което последният е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното
от взискателя искане да бъде извършено принудително изпълнение, изразяващо се в опис и
публична продан на недвижими имоти с идентификатори 66425.500.3070.8.18 и
66425.500.3070.7.19, собственост на държавата на основание чл. 519, ал. 1 ГПК. Моли съда
да го отмени, като укаже на компетентния за случая изпълнителен орган дължимостта на
потърсеното от взискател в процеса изпълнително действие. Жалбоподателят твърди , че
ДСИ неправилно е приложил разпоредбата на чл.519, ал.1 ГПК в настоящия случай, тъй
като Държавата не е длъжникът по изп.д. № 20223420400094 на СИС при СРС, поради което
и вещта, а не нейният собственик, е обект на държавната принуда като елемент от
гарантираното и признато субективно право, принадлежащо на взискателя.
Ответникът по жалбата, длъжник в изпълнителното производство –„НЮМАН“
ЕООД, В. К. К. и АНН. ИЛ. К., не е депозирал възражение по реда на чл. 436, ал.3 ГПК .
Постъпило е становище от Областния управител на област Силистра, съгласно
което, в случая е налице и злоупотреба с право и опит за заобикаляне на закона от страна на
свързани помежду си лица с цел незаконно обогатяване чрез публична продан на
държавните имоти, поради което моли да бъде потвърдено обжалваното разпореждане.
ДСИ към СИС на ССРС Грета Ялъмова, е представила мотиви по обжалваните
действия по смисъла па чл. 436. ал.З ГПК, като заявява, че счита жалбата за неоснователна,
1
тъй като разпоредбата на чл. 519, ал.1 ГПК е приложима.
ОС, като съобрази доводите на страните, мотивите на ДСИ и данните по делото,
прие за установено следното:
Изпълнително дело № 20223420400094 е образувано в СИС при PC - Силистра по
молба на взискателя „КИЙБ-МЗК“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 17.03.2016 г.,
издаден от Районен съд - Силистра по ч.гр.д. № 338 / 2016 г. срещу длъжниците: „НЮМАН“
ЕООД, В. К. К. и АНН. ИЛ. К.. На 13.06.2022 г. взискателят е депозирал молба с искане да
бъде насочено изпълнението срещу ипотекирани недвижими имоти с идентификатори
66425.500.3070.8.18 и 66425.500.3070.7.19, находящи се в гр. Силистра, ул. „Добруджа“ №
16. Процесните недвижими имоти са били обект на договор за приватизационна продажба от
13.05.1996 г., развален на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД съгласно Решение № 116 от
13.06.2008 г. по в.т.д. № 299 / 2007 г. по описа на Апелативен съд — Варна, с което същите
се върнати в патримониума на държавата. Върху цялата обособена част Търговски комплекс
„Рила“, обект на договора за приватизационна продажба от 13.05.1996 г., е учредена
договорна ипотека в полза на „Райфайзенбанк“ ЕАД, вписана с вх. per. № 8297/05.08.2005 г.,
акт № 101, том II, дело № 503/2005 г. на Служба по вписвания - Силистра, като същата е
подновена на 17.07.2015 г. Обект на ипотеката са три самостоятелни обекти в сградата с
идентификатор 66425.500.3070.7,20 с обща площ 154, 62 кв. м., с идентификатор
66425.500.3070.7.18, с площ от 113 кв. м. и с идентификатор 66425.500.3070.7.19, с площ от
62 кв. м., последните два имота са собственост на Държавата. Настоящият взискател е
придобил качеството на кредитор въз основа на договор за цесия, вписан в Службата по
вписванията - Силистра с вх. per. № 3274/23.07.2019 г„ Акт№ 89, том I - „КИЙБ-МЗК“
ЕООД ЕИК *********. Върху имота има и вписана възбрана вх. per. № 91/14.01.2019 г., Акт
№ 19, том I, дело № 41/2019 г. на Служба по вписванията - Силистра. Междувременно, по
твърдения на областния управител, неоспорени от жалбоподателя, са били извършени
няколко препродажби на имота след подновяване на ипотеката, като длъжникът по
настоящото изпълнително дело „Нюман“ ЕООД е продало първия от горепосочените имоти
с идентификатор 66425.500.3070.7.20, обект на договорна ипотека в полза на
„Райфайзенбанк“ ЕАД, на „СТИЛ ДИЗАЙН 08“ ООД, ЕИК *********, което дружество от
своя страна е продало същият имот на „МИГ“ ЕООД, ЕИК *********, видно от нотариален
акт, вписан в Службата по вписванията гр. Силистра с вх. per. № 175/12.01.2017 г„ акт № 60,
том I, дело № 21/2017 г, и нотариален акт, вписан в Службата по вписванията гр. Силистра с
вх. per. № 3116/31.05.2017 г., акт № 79, том VIII, дело № 1077/2017 г.
Основният довод на въззивника за неправилност на обжалваното разпореждане, е
че, въпреки, че държавата е собственик на ипотекираните имоти, това парично задължение
не е елемент от имуществото на държавата, тъй като тя не е длъжникът по изп.д. №
20223420400094. В крайна сметка, според жалбоподателя, принудителното осъществяване
на ипотечно право, лежащо върху недвижима вещ - собственост на държавата, не е
недопустимо посегателство върху държавното имущество, а е способ за реализиране на вече
допуснато ограничение на собствеността на суверена посредством учреденатата договорна
или възникналата законова ипотека.
В случая няма колизия между правото на взискателя да получи вземането си и
разпоредбата на чл.519, ал.1 ГПК. В текста на закона не се прави разграничение относно
това дали държавата има качество на длъжник или само е собственик на ипотекирано за
чуждо задължение имущество. Това е така,защото на практика, такава фигура е известна
като „ипотекарен длъжник“, който е приравнен като процесуално качество на длъжника в
един изпълнителен процес. В този см. Вж. т.2 от ТР 4/11.03.2019 год. на ОСГТК на ВКС.
Т.е. държавата си е длъжник независимо от конструкцията, която жалбоподателя предлага, а
също и независимо от това, че не е спомената в изпълнителния лист, какъвто довод има
наведен от Областния управител. При това положение разпоредбата на чл. 519, ал.1 е
2
напълно приложима, още повече, че интересът на взискателя е да получи дължимото му, а то
е в пари. Нормата гарантира защитата на този интерес без да се прибягва до „принудително
осъществяване на ипотечното право“. В този смисъл е и обилната съдебна практика,
включително и тази на КС, цитирана от ДСИ и Областния управител.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане на
ДСИ да бъде потвърдено като правилно.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 23.06.2022 год. на държавния съдебен
изпълнител при Силистренски районен съд, с което последният е ОСТАВИЛ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ направеното от взискателя искане да бъде извършено принудително
изпълнение, изразяващо се в опис и публична продан на недвижими имоти с
идентификатори 66425.500.3070.8.18 и 66425.500.3070.7.19, собственост на държавата на
основание чл. 519, ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3