№ 14526
гр. София, 27.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110140652 по описа за 2024 година
Производството по делото се развива повторно пред районния съд с
оглед това,че делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне по искове с
правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от СГС с по в.гражд.дело №
15111/2019 г.,влязло в сила на 17.04.2024 г.
Предявени са при условията на активно субективно съединяване искове
с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от П. М. Л.,ЕГН **********,и О.
Л. Л.,ЕГН **********,и двамата с адрес гр.С пълномощник адв.Д. Д.,с адрес
гр.С,срещу „Ю,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П Д.,Д Ш и А Я,с искане да бъде осъден ответникът да
заплати на всеки от ищците парична сума в размер от по 15429,67
лева,представляваща надплатени суми вследствие на курсови разлики в
периода 14.10.2007 г. до 14.04.2016 г.
В исковата молба се твърди,че ищците са кандидатствали за отпускане
на банков кредит при ответната банка през 2007 г. като паричните средства
били необходими за закупуване на недвижим имот. Ищците сочат,че цената на
недвижимия имот била уговорена в евро. В исковата молба се твърди,че
ищците са сключили договор за банков кредит на 17.08.2007 г. като им е
предоставена сума – равностойността в швейцарски франкове на 60000 евро.
Твърди се,че швейцарските фракнове са постъпили по блокираната
сметка,докато при последващите банкови операции паричните суми са били в
лева или в евро. В исковата молба се поддържа,че размерът на погасителната
вноска бил опреД. според курс продава на швейцарските франкове,а
впоследствие ищците започнали да закупуват швейцарски франкове,които да
внасят. В исковата молба се твърди,че курсът на швейцарския франк се
променил значително и предвид формирането на курсови разлики се
достигнало до значително увеличение размера на задължението. Сочи се,че
1
надплатената сума вследствие на курсови разлики възлиза на 30859,34 лева,от
която всеки от ищците претендира по 15429,67 лева. Ищците молят съда да
постанови решение,с което да уважи предявените искове.
Ответната страна „Ю в подадения писмен отговор оспорва исковете като
твърди,че риска от възникване на курсова разлика следва да бъде понесен и от
кредитополучателя,а не само от банката кредитор. Твърди се,че страните ясно
и категорично са постигнали съгласие да бъде сключен договор за банков
кредит във швейцарски франкове. Твърди се,че върху курса на швейцарския
франк влияят икономически фактори,а не банката ответник. Моли съда да
отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представен е договор HL 20848,сключен на 17.08.2007 г. между „Б,като
кредитор,и П. М. Л. и О. Л. Л.,като кредитополучатели,съгласно който банката
се съгласила да предостави кредит в швейцарски франкове в равностойността
на 60000 евро,а кредитополучателите приемат да връщат кредита съгласно
уговорен погасителен план.
Установява се,че в полза на „Б е вписана ипотека върху недвижимия
имот,закупен от П. Л. и О. Л..
По делото е прието извлечение от сметка,открита на името на П. М. Л..
Приети са вносни бележки,с които на основание погасяване по кредит П.
Л. и О. Л. внасят парични суми в швейцарски франкове.
Представено е искане за предоставяне на жилищен кредит в размер от
65000 евро.
Приета е методология за опреД.е на базисни лихвени проценти.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че по разплащателна банкова сметка в швейцарски
франкове е усвоена сума в размер от 99450 швейцарски франка при обменен
курс от 1,657498 за швейцарски франк към евро,погасителните вноски са били
в размер от 578,48 швейцарски франка,които са били осигурявани чрез
превалутиране на парични суми от лева във франкове или чрез извършване на
вноски в швейцарски франкове. Внесената парична сума по договора за
кредит възлиза на 18913,36 швейцарски франка,равностойни на 29200,15
лева,за просрочена главница са заплатени 1122,77 швейцарски франка с
левова равностойност 1707,44 лева,за лихва по редовна главница са заплатени
48053,89 швейцарски франка с левова равностойност 72908,87 лева,за текущи
лихви по просрочена главница – 2583,38 швейцарски франка с равностойност
3867,26 лева,за просрочени такси – 10,28 швейцарски франка с равностойност
19,40 лева. Стойността на швейцарския франк се е увеличавала и с оглед
промененото съотношение на франка към лева за осигуряване на месечната
погасителна вноска е била необходима по-голяма левова равностойност.
От изслушаното допълнително заключение по допусната съдебно-
счетоводна експертиза се установява,че внесената сума от ищците е 66967,25
швейцарски франка,а съгласно първоначалния погасителен план – 59583,58
2
швейцарски франка, разликата от 7383,67 швейцарски франка се дължи на
промяна на лихвения процент,равностойността на задължението в лева
съгласно промените в курс продава е 10240,87 лева при съпоставяне с
първоначалния погасителен план. Експертизата не може да изчисли курсови
разлики предвид това,че са прилагани различни курсове продава,а и част от
вноските са заплатени във франкове.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е
обусловено от провеждането на доказване,че парична сума е заплатена от
ищците,докато в тежест на ответника е възложено доказването,че има
основание да получи плащането. В хипотезата,когато е предявен иск за
връщане на парична сума,заплатена без основание,още към момента на
плащането липсва основание за престиране на паричната сума – напр.в
хипотезата на плащане по недействителна договорна клауза,при повторно
плащане на вече изпълнено задължение и др. В конкретния случай не е спорно
между страните,а и от представения по делото договор за банков кредит се
установява,че страните са обвързани от правоотношение,според което банката
се е задължила да предостави парична сума,която заемополучателите ищци са
приели да връщат в съответствие с погасителния план. Исковата претенция е
основана на твърдения,че поради настъпили промени в курса на швейцарския
франк се е достигнало до увеличаване размера на вноската,защото са били
необходими повече парични средства за достигане размера на погасителната
вноска,определена в швейцарски франкове,а ищците считат,че разликата от
курсовите разлики е заплатена без основание и претендират възстановяване на
паричните суми,които са заплатени като курсови разлики в размер от по
15429,67 лева. Не се спори между страните,а и от представените по делото
доказателства се установява,че ищците са потребители по смисъла на
легалната дефиниция на понятието потребител,регламентирана съгласно §
1,т.13 от Закона за защита на потребителите като договорът за банков кредит е
сключен с цел закупуване на жилище на ищците. Не е спорно и сключването
на договора във валута – швейцарски франкове,която е различна от
официалната валута в страната,както и от валутата – евро,спрямо която има
фиксиран курс на лева към еврото. В хипотезата,когато е сключен договор за
паричен заем във валута,която има променлив курс,не се явява допустимо
валутният риск да бъде поставен изцяло за заемополучателите. Следва да се
посочи,че макар курсът на швейцарския франк да се влияе от икономически
фактори,които стоят извън волята и на двете страни по договора за кредит,то
страната заемополучател,която не разполага със знания относно възможната
промяна на курса на франка не следва да понесе цялата тежест от евентуална
промяна в неблагоприятен за страната заемополучател аспект,а именно когато
поради увеличение на курса се достига до увеличение на размера на
необходимите парични средства за погасяване на дължимата вноска. В тази
насока съгласно решение на СЕС по дело С-186/2016 г. и съгласно
определение на СЕС по дело С-119/2017 г. е възприето,че цялостното
прехвърляне на валутния риск върху кредитополучателя,при което се достига
до значително неравновесие между правата и задълженията на страните в
ущърб на кредитополучателя,обосновава извод за недействителност на
3
подобна уговорка. Това означава,че рискът при промяна на курса на
швейцарския франк не може да бъде прехвърлен изцяло на заемополучателите
и с оглед липсата на ангажирани доказателства на кредитополучателите да са
разяснени възможните промени,които курсът на швейцарския франк може да
претърпи,съдът намира,че липсва основание за заплащане на парични суми в
по-висок размер,произтичащи от курсови разлики. Съдът,отчитайки приетите
заключения по основна и допълнителна експертиза,приема,че е доказано,че
поради настъпила промяна в курса на швейцарския франк кредитът се е
оскъпил,т.е. необходими са повече парични средства в лева за достигане
размера на дължимата погасителна вноска. Софийският районен съд
намира,че за разликата между курса на швейцарския франк към сключването
на договора за кредит и заплатените парични суми вследствие промяна в
курса на швейцарския франк исковата претенция се явява доказана по
основание. Посоченият при услояване на кредита курс на швейцарския франк
е конкретна величина,която е известна на кредитополучателите и която
конкретна стойност позволява на кредитополучателите да разберат общия
размер на дълга,поради което следва да бъде счетено,че с условията при
сключване на договора кредитополучателите са се съгласили. В този смисъл
решение № 170/16.03.2021 г.,постановено по търг.дело № 1901/2019 г. по
описа на ВКС. Съдът,отчитайки обстоятелството,че към 2007 г. курсът на
франка към лева е 1,1724,намира,че при такъв курс за процесния период
заемополучателите при превалутиране от лева към швейцарския франк биха
заплатили сума в размер на 54256,80 лева ( при отчитане броя на
погасителните вноски за процесния период и размерът на отделната
погасителна вноска ),докато според приетото заключение по съдебно-
счетоводната експертиза левовата равностойност на заплатените парични
суми за главница и договорна лихва е по-висока и претендираният от всеки от
ищците размер на главница от по 15429,67 лева е доказан по основание и по
размер,тъй като може да бъде счетено,че по-високият размер на левовата
равностойност произтича отчасти и от увеличение курса на швейцарския
франк,което води до увеличаване размера на погасителната вноска – за
разлика от 2007 г.,когато курсът на франка към лева е около 1,2,то след 2010 г.
курсът достига нива над 1,5-1,6,а към 2015-2016 г. – около 1,8. Изводът на
съда за основателност на предявените активно субективно съединени искове
налага да бъде разгледано формулираното в писмения отговор възражение за
изтекла погасителна давност. Възражението за давност е уредено в полза на
длъжника,който може да се позове на давност,ако в определен период от
време кредиторът бездейства. В настоящия случай съдът приема,че
възражението за давност се явява неоснователно при съобразяване,че
съдебното решение между страните,с което ищците са оспорили отделни
договорни клаузи по договора за банков кредит е влязло в сила през м.04.2024
г.,а и при съобразяване,че с исковата молба едновременно са предявени
исковете за недействителност и исковете за връщане на паричната сума. С
оглед обстоятелството,че не се явява доказано в какъв момент преди
предявяване на исковата молба ищците,като потребители биха могли да
знаят,че могат да претендират възстановяване на надплатени парични
суми,съдът счита,че възражението за давност не може да бъде уважено. В
подобна хипотеза началният срок,от който тече давността не е от датата на
плащане на съответната погасителна вноска,а от момента,в който
4
потребителят би могъл да знае,че договорна клауза е неравноправна – в този
смисъл решение № 106/15.07.2024 г.,постановено по търг.дело № 2746/2022 г.
по описа на ВКС. Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че
исковата претенция подлежи изцяло на уважаване.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ю,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П Д.,Д Ш и А Я да заплати на основание
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД на П. М. Л.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от
15429,67 лева ( петнадесет хиляди четиристотин двадесет и девет лева
шестдесет и седем стотинки ),представляваща надплатени суми вследствие на
курсови разлики в периода 14.10.2007 г. до 14.04.2016 г.
ОСЪЖДА „Ю,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П Д.,Д Ш и А Я да заплати на основание
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД на О. Л. Л.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от
15429,67 лева ( петнадесет хиляди четиристотин двадесет и девет лева
шестдесет и седем стотинки ),представляваща надплатени суми вследствие на
курсови разлики в периода 14.10.2007 г. до 14.04.2016 г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5