О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………..05.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 08.05.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело № 641 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 17352/07.03.19г,
подадена от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, чрез ю.к. Д срещу
решение №642/15.02.2019г, поправено с решене № 659/15.02.2019г по гр.д. 13143/18 г по описа на ВРС, 7 с-в, В
ЧАСТТА, с която е бил отхвърлен иска му срещу Й.Б. и М Б. за установяване
на погасени по давност горници над
установени като дължими оспорени вземания за лихви и главница по бърз потребителски кредит, удостоверени в заповед за изпълнение.
Въззивната жалба вх.№ 17352/07.03.19г е депозирана в рамките на
преклузивен двуседмичен срок, считано от едновременно връчване на двете решения
на пълномощника на жалбоподателя на 21.02.2019г. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК
реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и е редовна.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемите, чрез общ пълномощник са оспорили
жалбата.
По
допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните съответства на поправеното
произнасяне по отхвърлена част от претенция за установяване на вземане на
заявител в заповедно производство. Сезиран е компетентен въззивен съд за
проверка на този подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По
предварителните въпроси:
Дължимата авансово държавна такса от 167,49лв за разглеждане на жалбата по съединените претенции е внесена.
Насрещните страни се представляват от пълномощници с общо овластяване,
неограничено за отделна инстанция (л.21 и л. 40 от дело на ВРС).
В рамките на дължимата служебна проверка по допустимост на процесуалните
действия на страните в хода на размяната на книжата, въззивният съд не
констатира процесуални нарушения, обуславящи необходимост от служебно
отстраняване на пороци по сезирането на съда.
Доклад на
въззивната жалба:
В жалбата се твърди, че при правилно установеното възникване на паричното
задължение на кредитополучателя и солидарния длъжник, съдът погрешно е възприел
като начало на давностния срок падежите на вноските по погасителния план,
вместо да отчете крайния падеж 25.04.2018г, от когато е можело да започне да
тече погасителната давност. Оплакванията за неправилно приложена кратка давност
по претенция за възнаградителна лихва, включена в разсрочени вноски по
погасителен план не кореспондират на обжалвания акт, тъй като съдът изрично е
разграничил вземания за възнаградителната лихва от вземанията, претендирани
като наказателна лихва, които са квалифицирани като мораторна неустойка и само
за тях е приложил кратка давност по чл. 111 б. „Б ЗЗД. Доводи за
незаконосъобразност на тази част от акта не са изложени конкретно, поради което
в тази част жалбата е бланкетна. Като счита, че е предявил цялата си претенция
преди изтичане на давността, юрисконсулта на кредитора счита че претенцията му
незаконосъобразно е отхвърлена за частите, формирани като сбор от начислените части
от главница и договорна лихва до 25.04.2013г и начислена наказателна лихва до
16.05.2015г.
Насрещните страни, чрез адв. Л оспорват жалбата с доводи за
законосъобразно постановен акт, като се позовават на установена съдебна
практика по приложение на закон за давността при разсрочване вземания за
връщане на кредит на вноски по погасителен план.
В тази част от обжалването твърденията на страните възпроизвеждат тезите
пред първата инстанция. Възраженията за давност са били докладвани от
първоинстанционния съд. Нови твърдения и
нови доказателства не се сочат от страните в тази връзка.
Отделно от оплакванията по разглеждане на възражението за давност,
въззивникът твърди, че същите длъжници имат и друго задължение, произтичащо от
друг договор, което моли да бъде прихванато, в случай, че въззвиният съд
потвърди обжалваното решение. В тази част въззивната жалба не може да бъде
приета за разглеждане. Възражението за прихващане е форма на защита на
ответник, тъй като с него се цели да се отхвърли претенция на ищец за плащане
на определена сума. Именно това е процесуалната хипотеза на чл. 371 ГПК. В
случая самият ищец добавя ново вземане към първоначално претендирани в
заявлението задължения, без да са очертани до този момент по делото каквито и
да са насрещни претенции на ответниците, с които да е допустима каквато и да е
компенсация. Явно е, че ищецът възнамерява да подмени погасената по давност
част от вземанията (ако изводите на първата инстанция по възражението на
ответниците бъдат потвърдени) с вземане, породено на друго основание, което
обаче е изключено не само на този етап от производството, но и изобщо поради
специалния характер на установяването по чл. 422 ГПК изискващо пълна
идентичност на удостоверено в заповедта и установеното от съда вземане. Разширяването
на предмета на делото във въззивната инстанция по искания от въззивника начин е недопустимо, поради което и тази част
от жалбата не следва да се приема за разглеждане.
Съответно безпредметна остава защитата на насрещната страна, предприета
по това възражение. Посоченото в отговора по жалбата ново писмено доказателство
се отнася за новопосочения друг договор за кредит поради което и не следва да
се разглежда в настоящото производство.
За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в
открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба
вх.№ 17352/07.03.19г, подадена от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД, срещу решение
№642/15.02.2019г, поправено с решене № 659/15.02.2019г по гр.д. 13143/18 г по описа на ВРС, 7 с-в, В
ЧАСТТА, с която е били отхвърлени погасени по давност части от оспорени
вземания за лихви и главница по бърз
потребителски кредит,
удостоверени в заповед за изпълнение, както следва: над 4871,63лв до 5702.19лв
главница и над 2748,28 до 4458,69лв договорна лихва, начислени от 26.08.11 до
25.04.2013г, както и над 1503,21 до 4459,78 лв
наказателна лихва, начислена от 26.09.2011 до 16.05.2015г.
Оставя без уважение искане на въззиваемите за
приемане на ново писмено доказателство, приложено към отговор по жалбата.
НАСРОЧВА съдебно
заседание за 05.06.2019г от 14.00 часа. Да се призоват страните, чрез
пълномощниците.
На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за разноските
пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им (вкл. за
договаряне на размер на заплатени хонорари), като при пропускане на крайния
срок(даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) правото
им за искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Препис от определение да се
изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Към книжата за въззивника
да се приложи препис от отговора на жалбата, наличен към корицата на
делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.