О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260067
09.02.2021г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав,
На девети февруари през две хиляди двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.ч.гр.дело №66 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№272103/08.12.2010г. от „Л.т.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез пълномощника адв.А.Б. ***, против Определение №260641 от 27.11.2020г., постановено по гр.дело №1808/2012г. по описа на Окръжен съд-П., с което е оставено без уважение искането, обективирано в писмо вх.№№* от 25.09.2020г. на ЧСИ К.П. с рег. №*и район на действие Окръжен съд-П. да се преведе внесената от „Ф.К.С.“ЕООД гаранция в размер на 25000лв. за допускане на обезпечение по специалната сметка на ЧСИ П.с цел удовлетворяване на кредиторите на „Ф.К.С.“ЕООД по изп.дело №*** по описа на ЧСИ П.. Жалбоподателят счита цитираното определение за обжалваемо като преграждащо пътя на защита на правата му, които поначало е следвало да бъдат защитени и гарантирани именно с внесената от „Ф.К.С.“ЕООД гаранция от 25000лв., както и да разполага с правен интерес от обжалването на това определение, произтичащ от липсата на друга възможност за удовлетворяване на неговото вземане. Поддържа че, единствените претърпени от него вреди по смисъла на чл.403 от ГПК са направените разноски в производството по иска, за чието обезпечение е внесена гаранцията, и за тях да има влязъл в сила съдебен акт, поради което да не е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск за така присъдените му вече суми, както и за тях да има образувано изпълнително производство, с което да са налице всички основания за изплащане на въпросната гаранция. Застъпва и, че, дори да се приеме гаранцията да не следва да бъде изплатена по изп.дело №* за погасяване на горните вземания, то върху въпросната парична сума като собствена на длъжника „Ф.К.С.“ЕООД да може да се насочи изпълнение, респективно да следва да бъде преведена по делото. По изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното определение.
Постъпила е и частна жалба вх.№272373/09.12.2020г. от ЧСИ К.П. против същото определение. Жалбоподателят счита, че, макар и да не е страна по делото, е легитимиран да обжалва определението с цел ефективното и законосъобразно изпълнение на служебните му задължения като съдебен изпълнител. Поддържа за окръжния съд да не е налице основание да задържа внесената като гаранция сума и да не изпълнява искане на съдебния изпълнител за превеждането й по изпълнителното дело за удовлетворяване на присъдени от съда суми, тъй като бъдещите искове са отхвърлени и обезпечението е отменено, а присъдените на взискателя разноски съставляват обезщетение за претърпените от него вреди от водения исков процес и същите не могат да бъдат събрани поради липсата на друго имущество на длъжника извън внесената гаранция, невъзможността за откриване на производство по несъстоятелност и злоупотребата с права от страна на длъжника, който в рамките на пет години не инициира производство по чл.403 от ГПК за възстановяване на внесените от него като гаранция средства с цел да настъпи някаква предпоставка за прекратяване на изпълнителното производство. По изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното определение и уважаване на искането за превеждане на внесената като гаранция сума от 25000лв. по сметка на ЧСИ за погасяване на задълженията по изп.дело №*
От ответника по частните жалби „Ф.К.С.“ЕООД не е подаден писмен отговор.
Съдът намира частните жалби за недопустими по следните съображения:
С влязлото в сила в тази му част Определение №1835 от 12.06.2012г. по гр.дело №1808/2012г. на Окръжен съд-П. е допуснато обезпечение на бъдещите искове на „Ф.К.С.“ЕООД за признаване за установено по отношение на С.П.А. и „Д.Д.“ООД, че магазина в гр.П., бул.“Б.“№35, срещу който е насочено изпълнението по изп.дело №197/2011г., не принадлежи на длъжника „Д.Д.“ООД, чрез спиране на изпълнението по цитираното изпълнително дело спрямо посочения имот и след внасяне на гаранция в размер на 25000лв., каквато е внесена от „Ф.К.С.“ЕООД на 06.07.2012г. по сметка на ПОС и е издадена обезпечителна заповед. Обезпечените бъдещи искове, насочени спрямо правоприемника „Л.т.“ЕООД и „Д.Д.“ООД са отхвърлени с влязло в сила на 21.05.2014г. решение по гр.дело №2209/2012г. на Окръжен съд-П.. По искане на „Л.т.“ЕООД с влязло в сила Определение №2115 от 16.07.2014г. окръжният съд е отменил допуснатото обезпечение. За присъдените в полза на ответника по обезпечените бъдещи искове „Л.т.“ЕООД разноски пред инстанциите дружеството се е снабдило с изпълнителен лист против „Ф.К.С.“ЕООД, присъединен в образуваното от взискателя С.П.А. изп.дело №* по описа на ЧСИ В.А., продължено от ЧСИ К.П. под №*. От страна на ЧСИ са отправени искания за превеждане на внесената парична гаранция от 25000лв. за удовлетворяване вземанията на взискателите по изп.дело №6559/2017г., които искания са оставяни без уважение. Последното искане е заявено от ЧСИ К.П. с писмо вх.№*/25.09.2020г. и с обжалваното Определение №260641 от 27.11.2020г. е оставено без уважение.
Настоящата инстанция намира, че определението, с което се отказва да бъде преведена внесената по допуснатото обезпечение на бъдещия иск парична гаранция по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване вземането на взискателя по изпълнителното дело, не е от категорията на обжалваемите по чл.274,ал.1 и ал.2 от ГПК. Противно на доводите на жалбоподателя „Л.т.“ЕООД, то не прегражда по-нататъшното развитие на делото, по което е допуснато обезпечението. Невъзможността за удовлетворяване на паричното му вземане като взискател, на която акцентира в тази насока, касае изпълнителното производство, а не настоящото. Действително, както той настоява, обосновавайки правен интерес от обжалването, гаранцията по допуснатото обезпечение служи за защита на негови права. Тя по същността си представлява обезпечение на бъдещия иск на ответника за заплащане на обезщетение за причинените му вследствие допуснатото на ищеца обезпечение вреди, доколкото при непредявяването на такъв иск от ответника в срока по чл.403,ал.2 от ГПК гаранцията се освобождава, а при предявяването му тя се задържа и служи за удовлетворяване на вземането при уважаване на иска за вреди, в който именно случай се превежда по сметка на съдебния изпълнител, а при липса на искане от вносителя за освобождаване на гаранцията, отправено в срок от една година от датата на настъпване на изискуемостта й, тя се внася в приход на държавния бюджет при условията на чл.82 от ГПК. В този смисъл защитата на ответника по обезпечения иск касае конкретни негови права – обезщетение за вреди по смисъла на чл.403,ал.1 от ГПК, произтичащи от ограниченията на наложената обезпечителна мярка, а не вредите от водене на иска, каквито в случая се изтъкват, и тя се реализира в производството по чл.403,ал.2 от ГПК по освобождаване на внесената от ищеца гаранция. С акта на съда по молбата на ищеца за връщане на внесената от него гаранция не се разрешава спор по същество, поради което не е предвидено изрично от закона той да подлежи на обжалване. Молителят може да поиска неговото изменение при условията на чл.253 от ГПК. В такава насока са и задължителните указания по т.3 от Тълкувателно решение №6 от 23.10.2015г. по тълк.дело №6/2014г. на ОСГТК на ВКС. Посочените постановки са относими и към акта на съда, постановен по молба не на ищеца – вносител на гаранцията, а на ответника или по искането на съдебния изпълнител за превеждане на внесената гаранция по негова сметка, по каквото е постановено в случая обжалваното определение. В тази връзка при отправено искане относно гаранцията окръжният съд следва, с оглед и на указанията при предходното обжалване в мотивната част на Определение №116 от 12.03.2020г. по ч.гр.дело №427/2020г. на ВКС, не само да изпрати препис от него на всяка от останалите страни, но и да разреши окончателно въпроса за гаранцията, съобразно исканията и възраженията на всяка от страните и обстоятелствата по делото, като постанови задържането й, връщането й на залогодателя, превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на залогополучателя или превеждането й в държавния бюджет при условията на чл.82 от ГПК.
Обсъденото обосновава извода за недопустимост на частните жалби като насочени срещу неподлежащо на обжалване определение, поради което същите следва да се оставят без разглеждане и производството по делото следва да се прекрати.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. №272103/08.12.2020г. от „Л.т.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез пълномощника адв.А.Б. ***, и частна жалба вх.№272373/09.12.2020г. от ЧСИ К.П., двете против Определение №260641 от 27.11.2020г., постановено по гр.дело №1808/2012г. по описа на Окръжен съд-П., с което е оставено без уважение искането, обективирано в писмо вх.№* от 25.09.2020г. на ЧСИ К.П. с рег.№*и район на действие Окръжен съд-П. да се преведе внесената от „Ф.К.С.“ЕООД гаранция в размер на 25000лв. за допускане на обезпечение по специалната сметка на ЧСИ П.с цел удовлетворяване на кредиторите на „Ф.К.С.“ЕООД по изп.дело №*** по описа на ЧСИ П., И ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.дело №66/2021г. по описа на Апелативен съд-П..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: