№ 807
гр. Пловдив , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330202864 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0333-000250/15.03.2021 г.
на Началник РУ към ОД на МВР - Пловдив, РУ Стамболийски, с което на Д.
Д. АВР. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП .
В жалбата, в допълнителни мотиви и в съдебно заседание се поддържат
конкретни възражения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, като се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на Наказателното постановление. Релевира
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
1
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 01.03.2021 г., около 09,25 часа в град Стамболийски на ул. „Търговска“
- № 2, жалбоподателят управлявал личния си лек автомобил „***“ с рег. №
***. По същото това време служителите към РУ Стамболийски, група „ОП“ –
С.К. и К.Ж. изпълнявали служебните си задължения. Така те забелязали
управлявания от жалбоподателя автомобил и спрели същия за проверка. В
рамките на същата проверяващите достигнали до извода, че управляваният от
жалбоподателя автомобил е технически неизправен, доколкото е с
неизправно шумозаглушително устройство – значителна техническа
неизправност.
Във връзка с направените констатации в присъствието на жалбоподателя
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия АА,
№ 946230 от 01.03.2021 г. от С.К., който бил подписан от А. с отбелязване в
графата за обяснения/ възражения, че ще направи допълнителни възражения.
Такива не постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което
на А. е наложено административно наказание – глоба в размер на 200,00
/двеста/ лева.
Така описаната и възприета от настоящата съдебна инстанция фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените
доказателства по делото – АУАН; Заповед № 8121з-1338/08.12.2020г. и
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Регламента на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда, че движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. По
делото не се спори, че към момента на съставяне на АУАН жалбоподателят е
имал качеството на водач на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В случая не е спорно, че на
процесните дата и място именно А. е бил водач на лек автомобил „***“ с рег.
№ ***.
2
Разпоредбата на чл. 10 от Правилник за приложение на Закона за
движение по пътищата /ППЗДП/ урежда изчерпателно повредите и
неизправностите, при наличието на които моторните превозни средства
следва да се считат за технически неизправни, като сред изброените такива
липсва формулировка, изразяваща се в "неизправно шумозаглушително
устройство" така, както е вписано в НП. Единствено в чл. 10, т. 10 б. "б" от
ППЗДП е посочено, че технически неизправно е МПС, чието ниво на шум
на двигателя не съответства на предписаните нормативни стойности. По
делото обаче не са ангажирани каквито и да било доказателства от
страна на административния орган да са извършвани замервания и
проверка за съответствието на нивото на шума с допустимите стойности,
за да се приеме, че е налице основание за налагане на административно
наказание.
Съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 179, ал. 6 от
ЗДП санкциите, предвидени за водач, който управлява технически
неизправно пътно превозно средство са диференцирани в три точки в
зависимост от естеството на констатираните неизправности като са
предвидени различни по тежест административни наказания за незначителни
/т. 1/, значителни /т. 2/ или опасни неизправности /т. 3/ - понятия,
дефинитивно определени в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. В случая не
става ясно защо с НП е прието, че нарушението, изразяващо се в неизправно
шумозаглушително устройство, представлява значителна неизправност,
поради което и не може да се прецени налице ли е някоя от хипотезите на § 6,
т. 72 от ДР на ЗДвП, определящи кога неизправностите са значителни такива.
Горното налага извод, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 42, т.
4 от ЗАНН – относно АУАН, както и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – за
наказателното постановление, в същите липсва законосъобразно описание на
процесното нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по
пътищата. Никъде в описанието на фактическата обстановка АУАН или
Наказателното постановление не съществува твърдение, че установеното
"неизправно шумозаглушително устройство" съставлява "значителна
неизправност", още по-малко – как е установено същото.
Така описаните нарушения на разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН следва да се преценят като такива от категорията на
съществените процесуални нарушения, доколкото лишават жалбоподателя от
3
правото му да научи на какво основание е ангажирана наказателната му
отговорност, а също и препятстват съда да провери законосъобразността на
изводите на наказващия орган.
Съобразно гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, следва да бъде отменено изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е направена, като по делото е
представено пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие /л.
6/.
Според задължителните указания в ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД №
6/2012 г. на ОСГТК, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат тогава, когато страната го е заплатила и е доказала реалното му
заплащане на процесуалния си представител, в зависимост от уговорения в
договора за правна помощ и съдействие начин на плащане – в брой или по
банков път. Заплащането се доказва или чрез вписване на направеното
плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с представяне
на доказателства за извършен банков превод.
По смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч) договорът за правна
помощ и съдействие е първичен счетоводен документ, съдържащ изискваните
от закона реквизити. Съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСч,
първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа
най-малко следната информация: 1. наименование и номер на документа,
съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование или име,
адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен
идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен
номер на чужденец на издателя и получателя; 4. предмет, натурално и
стойностно изражение на стопанската операция.
Когато плащането не е с платежно нареждане, банково бордеро, по
платежна сметка и е вписано в документ, който не съдържа реквизитите на
първичен счетоводен документ съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗСч за плащане в брой,
последният документ представлява разписка за договореното между адвокат
4
и клиент възнаграждение по сключения между тях договор за правна помощ и
съдействие и има своето значение само за тях като страни по този договор.
Същият не може да обвърже съда, съответно другите страни в процеса, на
които евентуално ще бъдат възложени разноските, в преценката им за
законосъобразно и действително осъществено плащане /в този смисъл
Решение № 175/26.01.2017 г. по дело № 783/2016 г. на ВКС, III н.о. /
В настоящия случай при прегледа на приложения по делото договор за
правна помощ и съдействие се установява, че на същия липсва отбелязване на
номер на документа, като липсата на посочения реквизит обуславя
невъзможност договорът да се третира като разписка – доказателство за
заплащането в брой на посочената в него сума в размер на 400 лева. Предвид
изложеното, въззиваемата страна не следва да бъде осъждана да заплаща
претендираното адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0333-000250/15.03.2021 г. на
Началник РУ към ОД на МВР - Пловдив, РУ Стамболийски, с което на Д. Д.
АВР., ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 1 от Закон за движение по пътищата .
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5