О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 18.11.2019
година гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд,
І-ви въззивен граждански състав,
на 18.11.2019 година, в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
МАРТИНА КИРОВА
като разгледа
докладваното от съдия М. Кирова
в.ч.гр.д. № 301/2019г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. с чл.419, ал.1 от ГПК.
Инициирано е по частна жалба с вх.№13675/23.08.2019г., депозирана от Д.И.М.,
с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Разпореждане от 21.01.2009г., постановено
по ч.гр.д. №106/2009г. по описа на РС-Ямбол, с което е допуснато незабавно
изпълнение на Заповедта за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 т.9 от ГПК №65 от 21.01.2009г.,
издадена по посоченото ч.гр.д. в полза на заявителя „ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ”ЕАД-гр.София.
В частната жалба се правят оплаквания в
посока, че записът на заповед, въз основа на който са били издадени Заповедта
за изпълнение и изпълнителният лист, не е редовен от външна страна, както и че
същият не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Излага
се, че длъжникът, посочен в Заповедта за изпъление, респ. и издадения по
ч.гр.д. изпълнителен лист е починало лице и не е идентично с издателя на Записа
на заповед, послужила като изпълнително основание. Доколкото ПДИ е изпратена на
адреса на жалбоподателя и в разпореждането са вписани имена, съвпадащи с
имената на жалбоподателя, но е посочено друго ЕГН, то жалб.М. счита, че има
правен интерес да атакува процесното разпореждане с частна жалба, както и да
подаде възражение. Изтъква се, че вземането – предмет на издадената Заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК е погасено по давност. Предвид на тези си доводи,
жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалваното Разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение на парично задължение и за
обезсилване на издадения изпълнителен лист.
На основание чл.419, ал.2 ГПК с частната
жалба Д.И.М., с ЕГН **********, е подал и
възражение по чл.414 ГПК с вх.№13674/23.08.2019 г.
Насрещната страна - „ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ”ЕАД-гр.София не е подала в срок отговор на частната жалба.
При преценка
допустимостта на частната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че
РС-Ямбол не я е администрирал правилно, тъй като липсват надлежни доказателства
за датата на връчване на Заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. №106/2009г. по описа на РС-Ямбол, за да бъде извършена преценка спазен
ли е законоустановеният, визиран в разпоредбата на чл.419 ал.1 от ГПК
2-седмичен срок, който започва да тече от датата на връчване на заповедта.
Съгласно разпоредбата на
чл.414, ал.1 ГПК, в редакцията й действала както към датата на издаване на
процесната Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, така и към момента,
длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част
от нея, като възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на
заповедта, който не може да бъде продължаван - ал.2 на разпоредбата. При
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, препис от същата се връчва на
длъжника от заповедния съд (чл.411, ал.3 от ГПК), който с оглед удостоверената
дата на връчването извършва проверката за спазването на срока по чл.414, ал.2
от ГПК при подадено възражение срещу заповедта.
Когато е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, какъвто
е процесният случай, съгласно действащата към момента на издаване на цитираната
по-горе Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №65 от 21.01.2009г., същата с
отбелязването за издаден изпълнителен лист, се връчва от съдебния изпълнител.
По същият начин това следва да се извърши и съгласно действащата към момента
редакция на чл.418 ал.5 от ГПК, с разликата, че е добавено и връчване ведно със
Заповедта и на копие от документа, въз основа на който е издадена самата
Заповед за изпълнение, както и е възведено задължение за съдебния изпълнител
незабавно да изпрати до заповедния съд копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на
връчването на всеки един от тях. Или към настоящия момент въз основа на
изпратените от съдебния изпълнител книжа за връчването на заповедта за
незабавно изпълнение, заповедният съд извършва проверката за спазване срока по
чл.414, ал.2 ГПК при подадено възражение срещу заповедта.
В
настоящият случай към частната жалба и възражението по чл.414 от ГПК в
изпълнение на дадени от ЯРС указания във връзка с преценка за процесуална
допустимост, е представена покана за доброволно изпълнение, адресирана до
частния жалбоподател Д.И.М. в качеството му на длъжник по изп.д.№20198780400998
по описа на ЧСИ с рег.№878 И.Х. с
район на действие – ОС-Ямбол, връчена му на 15.08.2019г., от която се
установява, че посоченото изп.дело е образувано въз основа на изпълнителен лист
издаден по гр.д.№106/2009г. по описа на РС-Ямбол в полза на взискател -
"АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ"ООД с адрес - п.к. 1404, гр.София,
бул."България" 81В, офис 3, който е различен от заявителя по ч.гр.д. №106/2009г. по описа на РС-Ямбол, "ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ"ЕАД-гр.София и за парично вземане,
различно от вземането по издадената по посоченото ч.гр.д. Заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК, а именно: - за главница - 868.65 лв., ведно със
законната лихва, която към датата на издаване на съобщението от ЧСИ е в размер
на 955.76 лв. и 4.80 лв. присъдени разноски. С посоченото съобщение с изх. №20890
от 13.08.2019г. видно от обективираното в него, се установява, че
изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК.
Предвид
на гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че приложената към
възражението по чл.414 от ГПК и частната жалба на жалбоподателя Д.М., покана за
доброволно изпълнение с изх.№20890 от
13.08.2019г. по изп.д.№20198780400998 по описа на ЧСИ
с рег.№878 И. Х. с район на действие – ОС-Ямбол, не
установява връчване на издадената по ч.гр.д. №106/2009г. по описа на РС-Ямбол Заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК №65 от 21.01.2009г.,
поради което и същата не би могла да се цени като доказателство, предоставящо
процесуалната възможност на длъжника както да подаде възражение срещу
издадената Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по посоченото ч.гр.д., така и
да атакува процесното разпореждане за незабавно изпълнение. В случая Заповедта
за незабавно изпълнение е постановена през 2009 г., а разпоредбата на чл.418
ал.5 от ГПК беше създадена впоследствие, като с оглед приложимата към момента, с
оглед образуваното пред ЧСИ цитирано по-горе изп.дело, редакция на чл.418 ал.5
от ГПК след доп.с ДВ бр.50 от 2015г. липсват удостоверителни документи да е
изпълнено от страна на съдебния изпълнител, задължението му за уведомяване на
заповедния съд за извършено от негова страна връчване на издадената по
ч.гр.д.№106/2009г. по описа на ЯРС Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на
длъжника. С оглед констатираното разминаване на представената от страна на
жалбоподателя ПДИ с издадената по цитираното ч.гр.д. по описа на ЯРС Заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, заповедният съд, който съблюдава процесуалната
допустимост на подаденото пред него възражение по чл.414 от ГПК ведно с
частната жалба против разпореждането за незабавно изпълнение по смисъла и при
условията на чл.419 ал.2 от ГПК, е следвало да прояви активност и да изиска от
длъжника копие от връчения му изпълнителен лист, както и да извърши
необходимата справка чрез ЧСИ И.Х. за съотносимостта на представената ПДИ с изх. №20890
от 13.08.2019г. към издадената по ч.гр.д.№106/2009г. по описа на ЯРС заповед за
изпълнение.
Предвид на гореизложеното въззивния съд намира, че частната
жалба не отговаря на изискванията на чл.419 ал.1 вр.с чл.261 т.3 от ГПК към
която разпоредба препраща чл.275 ал.2 от ГПК, като в този случай заповедният
съд следва да укаже на жалбоподателя да отстрани в едноседмичен срок
допуснатата посочена по-горе нередовност по смисъла на чл.262 ал.1 от ГПК, като
при неотстраняването й в срок, жалбата се връща съгласно чл.262 ал.2 от ГПК.
За прецизност съдът намира да отбележи, че между
посоченото на длъжника ЕГН в издадената по ч.гр.д.№106/2009г. по описа на ЯРС
Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и ЕГН-то на издателя на документа по
чл.417 т.9 от ГПК - Запис на заповед издаден на 06.07.2008г., е налице разминаване.
Въз основа на извършена от настоящия въззивен съдебен състав справка в
НБД"Население" се установи, че посоченото в заповедта за изпълнение
ЕГН е некоректно изписано като липсва и лице със същото ЕГН. В случая в
компетентността на заповедния съд е да прецени допусната ли е очевидна фактическа
грешка в легитимацията на длъжника в издадената Заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК по цитираното ч.гр.д. по описа на ЯРС и да я отстрани.
Предвид гореизложеното, първоинстанционното ч.гр.д. №106/2009г.
по описа на РС-Ямбол заедно с частната жалба, следва да се върне на РС-Ямбол за
администриране на въззивната частна жалба.
На основание изложеното, Ямболски окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по настоящото
възз.ч.гр.д.№301/2019г. по описа на ОС-Ямбол.
ВРЪЩА делото
на РС-Ямбол за администриране на
частната жалба, подадена от Д.И.М., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу
Разпореждане от 21.01.2009г., постановено по ч.гр.д. №106/2009г. по описа на
РС-Ямбол, с което е допуснато незабавно изпълнение на
издадената Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №65 от 21.01.2009г., съобразно
указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.