Р Е Ш
Е Н И Е № 260495
гр.Бургас, 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти наказателен състав,
на двадесет и седми октомври през 2020 г
в публично заседание в състав:
СЪДИЯ:
МАЯ СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Райна Жекова, като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 3995 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „К. 2017“ ЕООД с ЕИК … чрез управителя си В. Ч. със седалище
в гр.Б. и адрес на управление в …, против наказателно постановление №661-F541338/22.05.2020г.,
издадено от изпълнителния директор на ТД на НАП-Бургас, с което на основание
чл. 355, ал.1 от КСО е наложено административно наказание „имуществена санкция”
в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр.
чл.2, ал.2 и чл.3, ал.4, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица.
С жалбата се навеждат
доводи за това, че въпреки, че не е подадена навреме декларацията е имало
причини – болест на детето на счетоводителя на дружеството и воденето му на
лекар. Счита, че със закъснение от седем дни нарушението представлява маловажен
случай. Сочат се нови писмени и гласни доказателства в подкрепа на тезата.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата.Моли
за отмяна на НП и не претендира разноски.
За административнонаказващият
орган, се явява юрисконсулт, надлежно упълномощен, който оспорва жалбата и моли
за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно. Претендира се ЮК възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното по искане на съда известие за доставяне (л.11 от делото) НП е връчено на жалбоподателя на 17.06.2020г., а жалбата е депозирана на 23.06.2020г видно то лист 3 от делото. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Подадена е пред материално и териториално компетентен съд. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
На 04.02.2020 г. дружеството
–жалбоподател, в качеството му на осигурител подало декларация Образец 1 в ТД
на НАП-Бургас за месец Декември 2019 г. по Интернет и подписана с квалифициран
електронен подпис. Декларацията била приета под № 02000203044987 от служителя –
М.М. Същата констатирала, че задълженото лице е трябвало да подаде въпросната
декларация до 27.01.2020г, а го е сторило едва на 04.02.2020г. – т.е. извън
законоустановения срок със седем дни. Свидетелят М. преценила, че с
бездействието си дружеството-жалбоподател е осъществило административно
нарушение, поради което и пристъпила към съставяне на АУАН за нарушение по чл.
5, ал.4, т. 1 КСО. За целта на същата дата -12.03.2020г, в присъствието на упълномощено
то жалбоподателя лице (пълномощно на лист 14 от делото) съставила акт за
установяване на административно нарушение. В него правната квалификация на
нарушението е по чл. 5 ал.4 т.1 от КСО
вр.чл. 2 ал.1 вр.чл.4 ал.1 т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005 г на МФ. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН били депозирани
писмени възражения по акта (лист 13 от делото). В тях упълномощеното от
жалбоподателя лице –счетоводителят на дружеството изложило причини от
здравословен характер.
След връчване на АУАН административнонаказващият
орган, сезиран с преписката по акта, на 22.05.2020 г. пристъпил към издаване на
НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени и издал
обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО и
във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/2005г. от
29.12.2005г. на основание чл.355, ал.1 от КСО наложил на дружеството „имуществена
санкция” в размер на 500 лева. Изрично в постановлението било посочено, че
същото се издава срещу жалбоподателя в качеството му на осигурител като не
подало в срока по чл.5 ал.4 от КСО данни с декларация образец 6 в ТД на НАП-Бургас
за месец декември на 2019 г. Датата посочена в декларацията на
начисляване/изплащане на заплатите била 31.12.2019 г. и същата следвало да бъде
подадена до 27.01.2020г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателно
постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от
компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г.(лист 17 и 18 от делото). От формална страна
са спазени реквизитите на акта и НП по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. И двата акта са
съставени в сроковете на чл.34 ЗАНН.
В конкретния случай Декларация Образец 1 и 6 за
декември 2019г. са били подадени от свидетеля С. П. – счетоводител на
дружеството на 04.02.2020г., вместо
в срока до 27.01.2020г. Нарушението
е на просто извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към
първия работен ден, след датата следваща последния срок 27.01.2020г., а именно 28.01.2020г., т.е. закъснението е 7 дни.
Съдът
счита, че деянието съставлява и "маловажен случай" по смисъла на чл.
28, ал.1, б."а" от ЗАНН.
Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката
на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в
противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита,
че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа
в чл. 93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се
прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28,
б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното
и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност.
С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния
казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл.93,
т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.
В конкретния случай няма данни
жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения, поради което и
съдът приема, че това е негова първа противоправна проява. Освен това се сочи грижа за болно дете
посещение на лечебни заведения изследвания (лист 33, 34 и 35 от делото -2 броя
епикризи), което е отнело от времето на свидетеля Панайотова да подаде в срок
декларацията образец 1 и образец 6 в ТД на НАП-Бургас.
Горните обстоятелства, характеризиращи
деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват
значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите
нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин маловажност
на случая на административно нарушение. Изрично в този смисъл е и съдебната
практика, обективирана в Решение № 1553 от 4.10.2016 г. на АдмС-Бургас по к.а.н.д.
№ 1206/2016 г.
Всичко горепосочено сочи, че в
конкретния случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана
незаконосъобразно, поради което и подадена жалба следва да се уважи.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №661-F541338/22.05.2020г.,
издадено от изпълнителния директор на ТД на НАП-Бургас, с което на „К. 2017“
ЕООД с ЕИК … с управител В. Ч. със седалище в гр.Б. и адрес на управление в …, на
основание чл. 355, ал.1 от КСО е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.5,
ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.4, т.1 от Наредба № Н-8 от
29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.