Решение по дело №268/2020 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 260008
Дата: 14 януари 2021 г. (в сила от 6 февруари 2021 г.)
Съдия: Галина Николова
Дело: 20203620100268
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

260008

 

гр. Нови пазар, 14.01.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд гр. Нови пазар, в публичното заседание на единадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА НИКОЛОВА

при секретаря Диана Славова, като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 268/2020г. по описа на НпРС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявена е искова молба от ищеца – М.Р.М. от с. Т.И.срещу ответника А. Д.. от Р. А.за установяване на право на собственост в полза на ищеца върху МПС, Марка БМВ Х3, шаси***, година на производство 03.11.2004 г. искът е положителен установителен и е с цена 9000лв. 

Ищецът твърди, че на 20.08.2017 г. сключил с ответника А. Д.. от Р. А.писмен договор за покупко – продажба на МПС, Марка БМВ Х3, шаси***, година на производство 03.11.2004 г.

След подписването на договора, същия бил регистриран в КАТ Ш., като било издадено свидетелство за регистрация на МПС-то. След извършената регистрация, ответникът бил подал жалба за измама, по повод на която било образувано ДП № ***г. по описа на ОД на МВР Ш.. По ДП било постановено постановление за прекратяване от 15.04.2019 г. на РП Ш.. В хода на ДП било иззето като веществено доказателство МПС-то, както и свидетелството за регистрация на МПС и ключ за автомобила, като същите се съхраняват от УССД при ОД на МВР Ш. „до произнасяне на гражданския съд за това на кого принадлежи то“.

Ищецът твърди, че автомобилът е закупен от него от ответника, но единствената причина за да не му се върне автомобила била, че подписът върху договора за покупко- продажба, съгл.СГЕ не принадлежал на ответника.

Предвид на горното, ищецът моли съда да признае спрямо ответника, че е собственик на МПС, Марка БМВ Х3, шаси***, година на производство 03.11.2004 г.

Претендира направените по делото разноски.

 

От името на ответника е постъпил писмен отговор на иска от назначеният му особен представител. Според особения представител искът е допустим, но е неоснователен. Съгласно извършената по ДП почеркова експертиза, подписът положен за продавач, от името на ответника не принадлежи на него. В тази връзка, и доколкото ищецът се позовава на този договор, то ответникът прави искане за откриване на производство по чл. 193 от ГПК за оспорване истинността на представения от ищеца документ – договор за покупко – продажба, в частта относно истинността на положения от А.Д. подпис за „продавач“, в случай, че ищецът желае да се ползва от този договор.

Особеният представител на ответника прави възражение за нищожност на договора, поради липса на съгласие от страна на ответника, че при сключването му същия се е съгласил да прехвърли правото на собственост на процесния автомобил на ищеца.

 

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установи следната фактическа и правна обстановка:

Делото е с предмет иск за собственост на МПС Марка БМВ Х3, шаси***, година на производство 03.11.2004, което е било предмет и на образувано ДП при ШРП № ***г. относно престъпление по чл. 211, ал.1 от НК. ДП е прекратено с постановление на ШРП от 15.04.2019 г. Със същото постановление МПС –то, което е било иззето като веществено доказателство, е отказано да бъде върнато на М.Р.М., както и на А.Д.. МПС-то е оставено на съхранение от УССД при ОД на МВР Ш.. Събраните по ДП доказателства се ползват от страните и по настоящето дело.

По ДП, по първоначалната преписка с вх. № 2062/2017 г. на ШРП (по ЗМ № 372 ЗМ -157-18.10.2017 г. по описа на ОД МВР Ш. са приложени копия от изготвените пред КАТ Ш. документи – данни за превозното средство, л. 30 от първоначалното ДП, от която се установява, че МПС Марка и модел - БМВ Х3, с двигател № **, дизел, цвят син, е в движение и проверката е извършена на 13.09.2017 г. Същото е собственост на М.Р.М. с посечно ЕГН от с. Т. И.. Приложен е и протокол за технически преглед на МПС-то от 13.09.2017 г. с посочен час на прегледа 13.09.2017 г. в 08,50ч. Към тези документи е и декларация, подписана от ищеца, л. 32, в която той е декларирал, че е закупил МПС-то на 20.08.2017 г., същото е влязло в РБ на 30.08.2017 г. на платформа. Приложена е и фактурата за извършено плащане към фирма „А.“, платец по която е ищецът. Освен това са приложени удостоверение от фирмата, както и превод на договора за покупко – продажба и същия в оригинал на немски език.

Съгласно приложения и преведен договор за покупко – продажба на МПС, от 20.08.2017 г., сключен между страните по делото, ответникът А.Д., в качеството на продавач е продал на ищеца М.Р.М., като купувач, превознто средство марка БМВ Х3, с шаси***, година на производство 03.11.2004 за сумата от 500 евро.

На 13.09.2017 г. МПС- то е било представено пред КАТ Ш. за регистрация и промяна на собственика му, според договора за покупко – продажба. До тази дата, автомобилът е бил с транзитни номера ****, издадени на 11.09.2017 г. и със срок на валидност до 25.09.2017 г.

От приложеното по ДП на л. 56 писмо от ОДМВР Ш. се установява, че автомобилът е бил с рег. № **, но считано от 13.09.2017 г. е с рег. № *. Същия е влязъл на територията на РБ на 12.09.2017 г. през КПП К., съгласно приложената по делото справка за движението на автомобила за периода от 01.09-01.10.2017 г., л. 59 от ДП. От справката за пътуване на лице – чужд гражданин, л. 86 от ДП, се установява, че ответникът е влязъл в РБ с автомобила, предмет на делото.

В показанията си св. Р.Ю.твърди, че се срещнал с ответника в България, след като общ техен познат го уверил, че ответникът ще идва и ще може да купи от него кола. Когато се срещнали бащата на ищеца и ответникът, според свидетеля, намеренията на ответника били да го ангажира да „кара“, да превозва хора от РТ до РБ. Поради това, че св. Ю.бил се усъмнил в добросъвестността на намеренията на ответника, той отказал, като последния за да го убеди в намеренията си му казал, че ще му прехвърли колата – МПС-то предмет на делото. На следващия ден се уговорили да я прехвърлят в КАТ в Ш.. Според св. Ю.той се съгласил да му я продаде за 5 000евро. Свидетелят сочи, че платил сумата лично на ответника, като колата купил за сина си. Според твърденията на свидетеля, той платил договорената цена, докато били в КАТ Ш., но не представя писмени доказателства за това. Това било подарък за сина му, ищецът по делото. На следващия ден по молба на ответника, ищецът и негов приятел го откарали до границата с Р. Т., до КПП Л.. От всичко казано от свидетеля, единствено последното се потвърждава от справката за пътуване на лице – чужд гражданин, л. 86 от ДП, съгласно която ответникът пресякъл границата като пешеходец. Не се доказват обаче всички други твърдения на този свидетел, в т.ч. и казаното от него относно притежаваните лични МПС-та. В съдебното заседание същия твърди, че в този момент е притежавал микробус, но от справката за собственост на МПС по името на този свидетел, в ДП на л. 84 са посочени общо 8 МПС, от висок клас, което дава основание на съда да счита, че дадените от него показания са недостоверни и пристрастни, а действителните отношения, свързани с предметното МПС са различни от посоченото от свидетеля и от самия ищец по делото. Доказателствата по делото създават впечатлението за осъществявана от този свидетел търговска дейност по покупко - продажба на МПС-та, с каквато цел е искал да придобие и МПС-то, предмет на делото. Твърденията му за начина и мястото на подписване на самия договор също са неубедителни и не могат да се приемат за достоверни.

По делото са приложени копия от изготвените пред КАТ Ш. документи – данни за превозното средство, л. 30 от първоначалното ДП, от която се установява, че МПС Марка и модел - БМВ Х3, с двигател № **, дизел, цвят син, е в движение и проверката е извършена на 13.09.2017 г. Същото е собственост на М.Р.М. с посочено ЕГН от с. Т. И.. Приложен е и протокол за технически преглед на МПС-то от 13.09.2017 г. с посочен час на прегледа 13.09.2017 г. в 08,50ч. Към тези документи е и декларация, подписана от ищеца, л. 32, в която той е декларирал, че е закупил МПС-то на 20.08.2017 г., същото е влязло в РБ на 30.08.2017 г. на платформа. Приложена е и фактурата за извършено плащане към фирма „А.“, платец по която е ищецът. Освен това са приложени удостоверение от фирмата, както и превод на договора за покупко – продажба и същия в оригинал на немски език.

От назначената по ДП почеркова експертиза, л. 34-46, се установява, че подписът, положен в документ на чужд език „*“ от 20.08.2017 г. и в полето „****“ не е положен от лицата А.Д., гражданин на РТ, Р.М. Ю.и М.Р.М.. От приетата експертиза се установява също, че подписът положен в документ на чужд език „*“ от 20.08.2017 г. и в полето „*“ е изпълнен от лицето М.Р.М..

Разпитания по делото св. Р.Н.потвърждава, че на следващия от прехвърлянето на МПС ден (на 14.09.2017 г.), е закарал ответника до турската граница, като с него са пътували ищецът и негов братовчед.

От така събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че не се доказва по несъмнен начин, че ищецът е купил описаното по делото МПС, марка БМВ Х3, шаси***, година на производство 03.11.2004 г. от неговия предишен собственик А.Д.. Не се доказа по делото и твърдението на ищеца, че това е станало в А. на посочената в договора дата - 20.08.2017 г. Това се потвърждава както от писмените доказателства по делото – графологическата експертиза, така и от показанията на св. Р. Юсуф, дадени по настоящето гражданско дело, в частта в която сочи, как и кога е договарял с ответника по делото и е платил договорената за продажбата на МПС сума. От събраните по ДП доказателства също се установява, че преди датата на прехвърляне на МПС-то на територията на РБ, на 13.09.2017 г. в гр. Ш., ищецът и ответникът не са се срещали. Доказателство в тази насока е както посоченото в протокола за очна ставка между двамата, л. 141 от ДП, така и дадените от самия ищец показания по ДП, л. 17. В съдебно заседание по настоящето дело, лично ищецът заяви, че е подписал договора в гр. Ш., в КАТ. Всъщност, единственото сигурно доказано обстоятелство, е това, че ищецът е подписал договора в гр. Ш. на 13.09.2017 г., когато той е бил и прехвърлен. По никакъв начин, обаче не се доказа, че договорът е бил подписан от ответника като продавач. Не се доказва и декларираното от ищеца пред КАТ Ш., че автомобилът е бил внесен в РБ на платформа на 30.08.2017 г. Доказателство, което опровергава това твърдение е посоченото в справката за пътуване на лице – чужд гражданин, л. 58 от делото, сочещ, че автомобилът е преминал държавната граница на 12.09.2017 г., както и писмо от МВР относно справка от ИНТЕРПОЛ за МПС-то, сочеща, че последно автомобилът е бил регистриран на името на ответника, и са били издадени експортни рег.табели *, л. 53, както и че те не са били обявявани за издирване. Автомобилът е бил снет от регистрация в Германия на 11.09.2017 г.

Всичко това опровергава твърденията на ищеца, че е сключил и с това е закупил процесното МПС на 20.08.2017 г. в А. от ответника за сумата от 500евро, съгласно посоченото в договора.

Подписаният от ищеца договор, съдържа неистински подпис, положен за продавача и собственик на МПС до този момент и поради това, че ищецът не доказва истинността на този договор, а напротив доказва се, че той е неистински, поради липсата на действително положен от продавача А.Д., гражданин на РТ подпис, то на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК следва да се признае, че документът е неистински. Съгласно чл. 194, ал.2, изр.2-ро от ГПК, документът следва да се изключи от доказателствата по делото и ищецът не може да черпи права от него. Поради това, че относно този документ, договорът за покупко – продажба е водено вече ДП, което е прекратено е безпредметно повторното му изпращане на прокуратурата. Това е залегнало и в мотивите на прокурора по ДП.

Събраните други доказателства по делото не установяват по несъмнен начин, че ищецът е придобил и е станал собственик на МПС-то.

Съгласно трайната съдебна практика на ВКС продажбата на чужда вещ не е недействителна, но не поражда вещнотранслативен ефект в полза на ищеца, както и не може да се противопостави на действителния собственик. В този смисъл са Решение № 15 от 15.I.1980 г. по гр. д. № 2571/79 г., I г. о., Решение № 661 от 28. VII. 1987 г. по гр. д. № 454/87 г., II г. о.; Решение № 854 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 578/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 260 от 17.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3345/2013 г., III г. о., ГК и мн.др.

От всичко гореизложено следва, че искът на ищецът е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли изцяло.

 

Относно разноските по чл. 81 от ГПК.

Ищецът е направил разноски по делото общо в размер на 1795лв., за които е представен и списък на разноските.

Ответникът не е направил разноски, т.к същия се представлява от особен представител, на когото са изплатени общо 780лв., предварително платено от ищеца  възнаграждение.

Поради отхвърлянето на иска на ищеца и по арг.на обратното от чл. 78, ал.1 от ГПК, той няма право на разноски и такива не следва да му се присъждат, а направените такива остават за негова сметка.

 

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК,  съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.194, ал.2 ГПК, че договор за покупко – продажба на МПС от 20.08.2017 г., сключен между А.Д., с адрес 5440 Г. Г., в качеството на продавач и М.Р.М. с адрес в България, с. Т. И., в качеството на купувач, относно превозно средство марка БМВ Х3, с шаси***, година на производство 03.11.2004 за сумата от 500 евро, е неистински документ в частта на положения за продавач подпис.

 

Отхвърля иска на основание чл. 124 от ГПК на М.Р.М. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено спрямо А.Д., гражданин на Р. Т., личен номер 47830706702 и с адрес Г. 5440 Р.А.., представляван от особен представител адв. Е.Г. ***, че е собственик на моторно превозно средство (МПС), лек автомобил марка БМВ Х3, с шаси***, година на производство 03.11.2004 г.

 

Отхвърля на основание чл. 81 от ГПК искането на М.Р.М. с ЕГН ********** ***, за присъждане на разноски в размер на 1795лв. (хиляда седемстотин деветдесет и пет лева).

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страната, съгласно чл.259, ал.1 от ГПК.

 

 

                                                          Районен съдия: ..............................................

                                                                                                          Галина Николова