№ 1149
гр. София, 28.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело
№ 20221000501094 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, вр.чл.435, ал.2 от ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила жалба от В. Р. Р., с която
обжалва определение № 379 от 02.12.2021 г., постановено по в.гр.д. № 813/21 г. по описа на
Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, Първи въззивен граждански състав, в
частта, в която с което е оставена без разглеждане жалба, подадена от В. Р. Р., срещу
разпореждане от 21 октомври 2021 г. по посоченото изпълнително дело, с което органът по
принудителното изпълнение е отменил разпореждане от 13 януари 2014 г. за конституиране
на основание чл. 459, ал. 1 ГПК В. Р. Р. като присъединен по право взискател по
изпълнителното дело и жалба,подадена от В. Р. Р., срещу разпореждане от 28 октомври 2021
г. по посоченото изпълнително дело, с което е оставена без уважение молбата на В. Р. Р. за
присъединяване като взискател по изпълнението на основание чл. 459 ГПК и е прекратил
производството по делото.
В жалбата се твърди, че разсъжденията на състава са принципно правилни, но
не държат сметка за необходимостта да има яснота за присъединените взискатЕ. К.м
момента, в който съдебния изпълнител пристъпва към изготвянето на разпределение.
Твърди, че такава яснота е необходима преди всичко с оглед призоваването на всички
взискатели. Твърди, че ако обжалваните разпореждания не бъдат изрично отменени, то за
съдебния изпълнител не съществува задължение да го призовава. Ето защо моли съда да
постанови определение, с което да отмени атакуваното в тази част и да върне делото за
произнасяне по същество.
Ответникът по тази жалба „ХипоКредит“ ЕАД оспорва същата. Твърди, че
атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Инвокира доводи, че изводите на
съда относно допустимостта на подадената жалба са правилни и почиват на закона, в които
1
изчерпателно са изброени актовете и действията на съдебния изпълнитЕ. К.ито подлежат на
самостоятелно обжалване. Моли съда да постанови определение, с което да потвърди
атакуваното като правилно и законосъобразно.
Ответникът Г. М. Т. не оспорва подадената жалба. Твърди, че с действията
ЧСИ К. е преградил възможността на взискателите-жалбодатели да участват в
междувременно проведената публична продан без задатък. С жалба Е. К. М.
оспорва определение № 379 от 02.12.2021 г., постановено по в.гр.д. № 813/21 г. по описа на
Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, Първи въззивен граждански състав, в
частта, в която са оставени без разглеждане редица жалби. Моли съда отново внимателно да
разгледа аргументите на страните и вместо него да постанови друго, с което да се уважат
жалбите на жалбодателите.
С жалба Г. М. Т. оспорва определение № 379 от 02.12.2021 г., постановено по
в.гр.д. № 813/21 г. по описа на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, Първи
въззивен граждански състав, в частта, в която са оставени без разглеждане редица жалби.
Твърди, че с действията си ЧСИ К. е преградил възможността жалбодателите да участват в
проведената публична продан без задатък, с което е изключена потенциална конкуренция, а
от друга страна същите могат и да не бъдат уведомени за извършеното разпределение.Моли
съда отново внимателно да разгледа аргументите на страните и вместо него да постанови
друго, с което да се уважат жалбите на жалбодателите.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и отговора и
като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с атакуваното определение № 379 от 02.12.2021 г., постановено по в.гр.д. № 813/21 г. по
описа на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, Първи въззивен граждански
състав, че съдът е оставил без разглеждане жалба, подадена от И. Д. И., срещу разпореждане
от 13 октомври 2021 г. по изп. дело № 20137920400462 по описа на ЧСИ с per. № *** с
район на действие Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на И. Д.
И. за присъединяване като взискател и е оставил без разглеждане жалба, подадена от В. Р.
Р., срещу разпореждане от 21 октомври 2021 г. по посоченото изпълнително дело, с което
органът по принудителното изпълнение е отменил разпореждане от 13 януари 2014 г.
за конституиране на основание чл. 459, ал. 1 ГПК В. Р. Р. като присъединен по право
взискател по изпълнителното дело и жалба,подадена от В. Р. Р., срещу разпореждане от 28
октомври 2021 г. по посоченото изпълнително дело, с което е оставена без уважение молбата
на В. Р. Р. за присъединяване като взискател по изпълнението на основание чл. 459 ГПК и е
прекратил производството по делото.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
2
изводи:
С подадените жалби В. Р. Р., Е. К. М. и Г. М. Т. атакуват постановеното
определение № 379 от 02.12.2021 г., постановено по в.гр.д. № 813/21 г. по описа на
Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, Първи въззивен граждански състав, че
съдът е оставил без разглеждане жалба, подадена от И. Д. И., срещу разпореждане от 13
октомври 2021 г. по изп. дело № 20137920400462 по описа на ЧСИ с per. № *** с район на
действие Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на И. Д. И. за
присъединяване като взискател и е оставил без разглеждане жалба, подадена от В. Р. Р.,
срещу разпореждане от 21 октомври 2021 г. по посоченото изпълнително дело, с което
органът по принудителното изпълнение е отменил разпореждане от 13 януари 2014 г.
за конституиране на основание чл. 459, ал. 1 ГПК В. Р. Р. като присъединен по право
взискател по изпълнителното дело и жалба,подадена от В. Р. Р., срещу разпореждане от 28
октомври 2021 г. по посоченото изпълнително дело, с което е оставена без уважение молбата
на В. Р. Р. за присъединяване като взискател по изпълнението на основание чл. 459 ГПК и е
прекратил производството по делото. Е. К. М. и Г. М. Т. са длъжници в изпълнителното
производство.
По допустимостта и основателността на подадените жалби:
По отношение на допустимостта настоящият състав намира, че подадените
жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от упълномощено лице.
Атакуваното определение е валидно и допустимо. Разгледана по същество същите са
неоснователни по следните съображения:
По отношение на жалбите, подадени от Е. К. М. и Г. М. Т., длъжници в
изпълнителното производство и страни в производството пред Софийски окръжен съд,
съдът намира, че същите са недопустими, предвид липсата на правен интерес от
обжалването. В нормата на чл. 435, ал. 2 и 3 от ГПК лимитативно (numerus clausus) са
определени действията по принудително изпълнение и актовете на съдебния изпълнитЕ.
К.ито могат да бъдат обжалвани от длъжника по реда на глава ХХХІХ, раздел І от ГПК, а в
някои хипотези - и конкретните пороци, срещу които той може да търси защита по този ред,
в рамките на които е ограничен съдебният контрол върху тях (несеквестируемост на
имуществото, върху което е насочено принудителното изпълнение; ненадлежно
уведомяване за изпълнението като основание за обжалване отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот ; ненадлежно извършване на наддаването или невъзлагане на
имуществото по най- високата предложена цена при публичната продан, като основания за
отмяна на постановлението за възлагане и др.). Изброяването на тези действия е
изчерпателно и следва да бъде тълкувано ограничително. Срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, които се намират извън очертаното в чл. 435 от ГПК приложно поле
на този процесуален способ, длъжникът не може да търси защита по реда на обжалването
им.
В конкретния случай в жалбите са инвокирани твърдения относно
незаконосъобразността на определението, с които жалбодателите не претендират свои права,
3
а права на лицата, които са обжалвали действията на съдебния изпълнител, с които е
отменил разпорежданията си за конституирането на същите като присъединени взискатели,
поради което настоящият състав намира, че подадените жалби са недопустими, предвид
липсата на правен интерес и следва да се оставят без разлеждане.
В жалбата на В. Р. Р., по която е образувано настоящето производство са
инвокирани доводи свързани с необоснованост на определението, като се твърди, че
изводите на съда са принципно правилни, но не са съобразени с факта, че за пристъпи към
разпределение, съдебния изпълнител следва да има яснота относно взискателите. Така
наведените доводи, съдът в настоящия състав намира за неоснователни, по следните
съображения:
Предпоставките за придобиване на качеството на присъединен кредитор и
последиците от това са уредени в процесуалния закон-Глава 41 ГПК. Освен присъединяване
на кредитор по негова молба /чл. 456 ГПК/, законът урежда и хипотези на присъединяване
по право. Така съгласно чл. 458 ГПК държавата се смята винаги за присъединен взискател за
дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на
съдебния изпълнител до извършване на разпределението. Присъединени по право са и
всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или
възбрана, както и ипотекарният и заложният кредитор, и кредиторът с право на задържане,
когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, съответно върху
ипотекирания или заложения имот.
Съгласно чл. 456, ал. 1 ГПК по всяко време на изпълнението, докато
разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и други
кредитори на същия длъжник, какъвто поддържа, че е частния жалбоподател. Това
присъединяване става с писмена молба, към която кредиторът прилага изпълнителния си
лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго
изпълнително дело -, ал. 2 на същия текст. От момента на депозиране на молбата
жалбоподателят-кредиторът по силата на закона се счита за присъединен взискател във
висящото към този момент производство. По силата на чл. 435, ал. 1 ГПК взискателят, вкл. и
присъединеният по реда на чл. 456, ал. 1 ГПК кредитор, може да обжалва само следните
действия и актове на съдебния изпълнител - отказа за извършване на конкретно
изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на принудителното
изпълнение, респ. изготвеното разпределение - арг. чл. 463, ал. 1 ГПК. Към тези действия не
спада произнасянето на съдебния изпълнител, с което е отказано на кредитор да бъде
допуснат като присъединен взискател (вкл. отмяната на постановление за конституирането
на присъединен взискател), тъй като законът не предвижда постановяване на такъв нарочен
акт. Както бе посочено кредиторът става присъединен взискател по силата на самия закон,
без за това да е необходимо изричен акт на съдебния изпълнител. В този смисъл не е налице
и правило, по силата на което такъв акт на последния да подлежи на инстанционен контрол.
Възможността на жалбоподателя да защити своите права е чрез искания за извършване на
конкретни изпълнителни действия - арг. чл. 435, ал. 1 ГПК, респ. чрез обжалване на
4
изготвеното разпределение по изпълнителното дело - арг. чл. 463, ал. 1 ГПК (в случай че той
не е включен в него или припадащата му се част не е правилно определена).
По изложените съображения, съдът в настоящия си състав намира, че
атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на подадените жалби от длъжниците в производството следва да се
постанови определение, с което същите да бъдат оставени без разглеждане като
недопустими.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното определение № 379 от 02.12.2021 г., постановено по в.гр.д.
№ 813/21 г. по описа на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, Първи въззивен
граждански състав, в частта, в която с което е оставена без разглеждане жалба, подадена от
В. Р. Р., срещу разпореждане от 21 октомври 2021 г. по посоченото изпълнително дело, с
което органът по принудителното изпълнение е отменил разпореждане от 13 януари 2014 г.
за конституиране на основание чл. 459, ал. 1 ГПК В. Р. Р. като присъединен по право
взискател по изпълнителното дело и жалба,подадена от В. Р. Р., срещу разпореждане от 28
октомври 2021 г. по посоченото изпълнително дело, с което е оставена без уважение молбата
на В. Р. Р. за присъединяване като взискател по изпълнението на основание чл. 459 ГПК и е
прекратил производството по делото, като правилно и законосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените от Е. К. М. и Г. М. Т., длъжници в
изпълнителното производство и страни в производството пред Софийски окръжен съд
жалби против определение № 379 от 02.12.2021 г., постановено по в.гр.д. № 813/21 г. по
описа на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, Първи въззивен граждански
състав, като недопустими.
Определението, в частта, в която е потвърдено определението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5