№ 21601
гр. С., 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20211110162397 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по предявени от П. М. А., ЕГН **********, А. К. Б., ЕГН ********** и
К. П. И., ЕГН **********, срещу С.О. и Държавата чрез министъра на регионалното
развитие и благоустройството, положителни установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици при квоти 1/2 идеална част за П. М. А., 1/4 идеална част за А. К. Б. и 1/8
идеална част за К. П. И. на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
37914.6845.33, с адрес: с. К................. VII-128, площ 594 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди,
при съседи: имоти с идентификатори 37914.6845.35, 37914.6845.34, 37914.6845.566,
37914.6845.32, а съгласно документ за собственост представляващ парцел XII-1374 по плана
на с. К., Софийско, вилна зона „К.“, с площ от 572 кв. м., обособен в граници: улица 38-ма,
парцел XI, ТКЗС „Д. Б.“ и съделителя С.Р.Ц..
Ищците твърдят, че са наследници на К. Т.А., който заедно със С.Р.Ц. на 23.02.1963 г.
закупил от ТКЗС „Д. Б.“, с. Г., празно дворно място с площ от 1115 кв. м., находящо се в с.
К., Софийско, вилна зона „К.“, съставляващо парцел XII-1374 от кв. 8 по плана на с. К., при
граници: от две страни път и парцел XI. Излагат, че с договор за доброволна делба от
10.11.1969 г. горепосоченият имот бил разделен между съсобствениците, като в дял на
техния наследодател К. Т.А. бил поставен парцел XII-1374 от кв. 8 по плана на с. К., вилна
зона „Китката“, с площ от 572 кв. м., понастоящем с идентификатор 37914.6845.33.
Поддържат, че през годините К. А. и семейството му използвали имота за овощна и
зеленчукова градина, поддържали го и го почиствали, като след смъртта на А. през 1981 г.
1
ищците продължили да владеят имота необезпокоявано. Ищците навеждат, че през 2014 г.
във връзка с искане за издаване на скица узнали, че в кадастралната карта за имота като
собственик е посочен С.О. по силата на АОС № 1540/12.10.2000 г. Оспорват акта за
общинска собственост, като считат същия за нищожен, тъй като имот с описаните
характеристики не съществувал и не ставало ясно какво точно е актувано. В тази връзка
оспорват и предходния АДС № 4161/07.01.1966 г. Излагат съображения, че К. А. е придобил
имота на валидно правно основание и поради това обвързващата доказателствена сила на
АОС № 1540/12.10.2000 г. и АДС № 4161/07.01.1966 г. била оборена. В условията на
евентуалност навеждат като основание на иска изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Твърдят, че в нито един момент не са изгубвали фактическата власт върху имота, като са я
упражнявали спокойно, явно и необезпокоявано в рамките на предвидения в закона срок,
считано от 1963 г. насетне. Молят за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
Ответникът С.О. е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
основателността на исковете. Излага, че АДС № 4161/07.01.1966 г. е съставен на основание
Постановление № 137/20.08.1962 г. на Министерски съвет за образуване на ДЗС, като
имотът се счита одържавен от 01.01.1963 г. Оспорва нотариалния акт, с който ТКЗС „Д. Б.“ е
продал на наследодателя на ищците – К. Т.А. и на С.Р.Ц. имота, като счита, че не е настъпил
вещнопрехвърлителен ефект, защото праводателят не е бил собственик. По тези
съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Ответникът Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и
благоустройството, не е подал отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание
процесуален представител на ответника оспорва предявените искове с доводи, че са
издадени валидни Акт за държавна собственост и Акт за общинска собственост. Моли за
отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
В хода на производството ищцата П. М. А. е починала – на 28.06.2022 г., като с
определение от 05.10.2022 г. на основание чл. 227 ГПК като страни по делото – ищци са
конституирани наследниците й по закон – А. К. Б., ЕГН ********** – дъщеря, участваща и
на собствено основание, К. П. И., ЕГН ********** – внук (син на починалата й на
03.05.2013 г. дъщеря Ю. К. И.а), участващ и на собствено основание и И. П. И., ЕГН
********** – внук (син на починалата й на 03.05.2013 г. дъщеря Ю. К. И.а).
С протоколно определение от 25.01.2023 г. производството по отношение на И. П. И.
е прекратено поради оттегляне на иска – за съответната част от правата, придобити като
наследник на първоначалната ищца П. М. А. (притежаваната от И. И. по наследство от Ю.
К. И.а квота от наследството на К. Т.А. не е предмет на делото).
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответниците, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
2
По предявените главни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на
ищците е да докажат, че са собственици (1/2 идеална част за П. М. А., 1/4 идеална част за А.
К. Б. и 1/8 идеална част за К. П. И.) на процесния имот на наведеното от тях основание -
наследствено правоприемство, съответно и че техният наследодател е придобил правото на
собственост върху имота въз основа на сключена транслативна сделка – договор за покупко
– продажба от 23.02.1963 г. и последващ договор за доброволна делба от 10.11.1969 г.
С оглед наведеното евентуално основание на исковете, в тежест на ищците е да
докажат, че те (техният праводател) са упражнявали явна, необезпокоявана и непрекъсната
фактическа власт върху процесния недвижим имот за периода от 1963 г. в продължение на
поне пет години с намерението да го своят.
Ответниците следва да докажат възраженията си, включително, че са придобили
имота на посочените в Акта за държавна собственост и в последващо издадения въз основа
на него Акт за общинска собственост основания.
Тъй като исковете са установителни, допустимостта им е предпоставена от наличие
на правен интерес за установяване на принадлежност на правото на собственост. Съдът
намира, че възникналия между страните правен спор за собственост на имота обосновава
наличието на интерес у ищците от предявяване на искове и срещу двамата ответници –
Държавата и С.О., с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, тъй като няма данни по делото
имотът да е деактувен като държавен, независимо, че е актуван и като общинска
собственост.
От представените по делото доказателства се установява, че с Нотариален акт за
собственост на придобит имот по Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои
недвижими имоти (ЗРПВПННИ) № 60, том IV, нот. дело № 582/1963 г. на Първи нотариус
при Софийски народен съд от 23.02.1963 г. ТКЗС „Д. Б.“, с. Г. е продало на С.Р.Ц. и К. Т.А.,
двамата от гр. С., празно дворно място от 1115 кв. м., находящо се в с. К., Софийско, във
вилна зона „К.“, съставляващо парцел XII-1374 от квартал 8 по плана на с. К., вилна зона
„К.“, при граници по скица: от две страни път и парцел XI, за сумата от 1115 лв., която е
изплатена от купувачите – внесена в ДСК. Актът е съставен на основание писмо №
4/30.01.1963 г. на СГНС, Ленински районен народен съвет и приложените към него писмени
доказателства, удостоверяващи, че продавачът е собственик на продаваемия имот.
Приет е Протокол № 4/30.01.1963 г. на Изпълнителния комитет на Ленински районен
народен съвет, видно от който под т. 3 е взето решение, с което по преписка № 1199/962 г. са
определени С.Р. и К. А. за приобретатели - купувачи на предложеното за продажба от ТКЗС
„Д. Б.“, с. Г. дворно място от 1115 кв. м., съставляващо парцел XII-1374 от квартал 8 по плана
на с. К., вилна зона „К.“, при граници по скица: от две страни път и парцел XI и е
определена цена на имота в размер на 1115 лв.
Установява се от Акт за женитба № 206, издаден от Софийски районен народен съвет,
че К. Т.А. и П. М. Г. са сключили граждански брак на 23.01.1955 г.
Прието е разрешение № 3091, вх. № 892 от 10.05.1967 г. на Столичен народен съвет –
3
СП „Водоснабдяване“, с което е разрешено на К. Т.А. да построи водопроводна инсталация в
имота си в с. К., м. „К.“, както и Строителен протокол на СГНС – отдел технически от
12.09.1963 г., с който са определени регулачните граници на парцел XII от квартал 8,
местност „К.“ и на основание преписка вх. № 1313/1963 г. и позволителен билет №
186/12.09.1963 г. на собственика на 1/2 идеална част от посочения парцел С.Р.Ц. е разрешено
да построи ограда като спазва регулачните линии на парцела и разположението на
постройката, съгласно утвърдения архитектурен план.
По делото е приет Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от
10.11.1969 г., с нотариална заверка на подписите, вписан на 12.11.1969 г., том 7, акт № 283,
видно от който С.Р.Ц. и К. Т.А. са раздеЛ. помежду си празното дворно място от 1115 кв. м.,
находящо се в с. К., Софийско, във вилна зона „К.“, съставляващо парцел XII-1374 от
квартал 8 по плана на с. К., вилна зона „К.“, при граници по скица: от две страни път и
парцел XI, предмет на Нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за реда на
прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти № 60, том IV, нот. дело №
582/1963 г., като са образувани два нови парцела: парцел XII-1374 от кв. 8 по плана на с. К.,
вилна зона „К.“, с пространство от 572 кв. м. и парцел XIII-1374 от кв. 8 по плана на с. К.,
вилна зона „К.“, с пространство от 543 кв. м., при съседи за двата парцела: безименна улица,
улица „38-ма“, парцел XI и ТКЗС „Д. Б.“, като на С.Р.Ц. е поставен в дял парцел XIII-1374 от
кв. 8 по плана на с. К., вилна зона „К.“, с пространство от 543 кв. м., обособен в граници:
безименна улица, улица „38-ма“, съделителя К. Т.А. с отредения му в дял парцел XII и ТКЗС
„Д. Б.“, с. Г., с оценка 434,40 лв., а на К. Т.А. е поставен в дял парцел XII-1374 от кв. 8 по
плана на с. К., вилна зона „К.“, с пространство от 572 кв. м., обособен в граници: улица „38-
ма“, парцел XI, ТКЗС „Д. Б.“, с. Г., и съделителя С.Р.Ц. с отредения му в дял парцел XIII, с
оценка 457,60 лв., като за уравнение на дяловете К. Т.А. е заплатил на С.Р.Ц. сумата от 10,60
лв. Към договора е приложена и декларация, с нотариална заверка на подписите, с която
съпругите на двамата съделители – П. М. А. и Мария Радованова Цветкова са декларирали
съгласието си съпрузите им да си поделят съсобствения имот, придобит през времетраенето
на брака им, с нот. акт № 60, том IV от 1963 г. както намерят за добре и при каквито условия
желаят.
По делото не се спори, а и се установява: от Удостоверение за наследници изх. №
21499/24.10.2019 г., издадено от С.О., район „М.“, че К. Т.А. е починал на 03.09.1981 г., като
е оставил за свои наследници по закон – П. М. А., ЕГН ********** – съпруга, А. К. Б., ЕГН
********** – дъщеря и Ю. К. И.а, ЕГН ********** – дъщеря; от Удостоверение за
наследници изх. № РИС19-УГ51-7225/21.10.2019 г., издадено от С.О., район „И.“, че Ю. К.
И.а е починала на 03.05.2013 г., като е оставила за свои наследници по закон – Петър И. И.,
ЕГН ********** – съпруг, починал на 10.12.2016 г., И. П. И., ЕГН ********** – син и К. П.
И., ЕГН ********** – син; и от Удостоверение за наследници изх. № УН 10701/30.06.2022 г.,
издадено от С.О., район „М.“, че П. М. А. е починала на 28.06.2022 г., като е оставила за свои
наследници по закон А. К. Б., ЕГН ********** – дъщеря, И. П. И., ЕГН ********** – внук и
К. П. И., ЕГН ********** – внук.
4
По делото е приет Акт за частна общинска собственост № 1540/12.10.2000 г.,
съставен на основание чл. 2, ал. 1 ЗОС за имот в с. К., местността „К.“, представляващ
парцел – XII-1374 в кв. 8 с площ от 1115 кв. м., при граници на имота: улица и парцели: XI-
1375,1374, ХIII-1374, като бивш собственик на имота е посочено – общински имот,
съставени по-рано актове: № 4161/07.01.1966 г., предоставени права върху имота: СО, район
„П.“, м. „К.“, като е отразено, че със заповед на кмета на СО № РД-57-7/09.01.2001 г. се
деактуват 340 кв. м., с който акт С.О. се легитимира като собственик на имота.
Приет е Акт за държавна собственост № 4161/07.01.1966 г., съставен на основание чл.
6 ЗС и чл. 21 от Правилника за държавните имоти, с който е обявен и завзет за държавен
недвижим имот, находящ се в гр. С., „П.“, вилна зона „К.“, бивша собственост на ТКЗС „Д.
Б.“, с. Г., а именно: парцел XII-1374 от 1115 кв. м. от кв. 8, вилна зона „К.“ – П., при съседи:
от две страни улици и парцел XI, като основание за одържавяване на имота и дата, от която
същият се счита за държавен е посочено Постановление № 137/20.08.1962 г. на Министерски
съвет за образуване на ДЗС (изв. бр. 76/21.09.1962 г.), считано от 01.01.1963 г. Означено е и
че имотът е отстъпен за ползване на Софжилфонд Ленински район от 01.01.1965 г., с който
акт се легитимира Държавата като собственик на имота.
Представено е и Постановление № 137 на Министерския съвет от 20.08.1962 г. за
групиране на земите на ДЗС, създаване на нови ДЗС и изграждане на учебно-опитни и
производствени бази на Академията на селскостопанските науки, като в т. 9 от същото е
предвидено да се създаде учебно-опитно държавно земеделско стопанство към Висшия
селскостопански институт Г. Д.-С., към което е целесъобразно да преминат със земята и
всички активи и пасиви ТКЗС – с. Г. и ТКЗС – с. Пасарел, Софийски окръг, като се спазват
условията за принаване на ТКЗС в ДЗС. От земите на учебно-опитното държавно
земеделско стопанство в района на с. Г. да се предадат 1500 декара на Академията на
селскостопанските науки – С.. В т. 11 е предвидено трудово – кооперативните земеделски
стопанства, които преминават към държавните земеделски стопанства, да прекратят
самостоятелното си съществуване на 31.12.1962 г., като приключат сметките си по реда,
установен за ТКЗС. Съответните държавни земеделски стопанства да приемат земите и
всички активи и пасиви на ТКЗС към тази дата.
По делото са приети скици на процесния имот, като в скица № 15-1388889/29.12.2021
г. като собственици на имота от 594 кв. м. са вписани: С.О., без данни за идеалните части, на
основание Акт за частна общинска собственост № 1540/12.10.2000 г.
За установяване твърдението на ищците за придобиване на имота по давност са
събрани гласни доказателствени средства.
Свидетелката Д.Н.П. заявява, че познава ищцата А. от 50 г., приятелки са от
детството, знае за имота в с. К., местността „К.“, защото майка на ищцата ги водила там на
разходка, когато били малки. Добавя, че е посещавала имота около 3-4 пъти, от около десет
години не е ходила там. Свидетелката си спомня, че имало чешма, беседка, било
поддържано, окосено. Не е виждала други хора там. А. била принудена да работи в чужбина,
а сестра й била много болна и впоследствие починала. Добавя, че основно бащата на А. се
5
грижел за имота докато бил жив, а след смъртта му - майка й, докато не отпаднала съвсем на
90 г., когато не можела да се придвижва спокойно. След това свидетелката заявява, че не знае
какво се е случило с имота.
Свидетелят Б.С.С. заявява, че познава П. и А., П. била приятелка с майката на
свидетелката, голямата дъщеря на П. - Ю. починала. Добавя, че знае за имота в К., защото
когато била дете редовно ходели в неделите на разходка (през седемдесетте години, когато
свидетелката била 6-7 годишно дете, може би 6-7 пъти в пролетно-летния сезон),
впоследствие и със своя съпруг си правели пикници, в годините пак ходели, но по-рядко.
Имало чешма и градинка, малка дървена къща, която вътре била обзаведена за спане.
Последно с П. ходили преди 5-6 години, иначе тя ходела редовно да си го гледа, имало круша
- винаги октомври месец носела круши. Мечтаела децата да направят някаква къща или
виличка там, защото тази, която имало, вече се била схлупила. С. добавя, че П. нямало как
да поддържа имота последните години, тъй като била на възраст. Според свидетелката цял
живот този имот е бил на П. и на съпруга й, който починал, когато тя била на около 50 г.
По делото е изготвено и заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ),
неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, обосновано и компетентно
изготвено. От същото се установява, че процесният поземлен имот с идентификатор
37914.6845.33 по КККР е идентичен с имота, посочен в договор за делба на съсобствен
недвижим имот с нотариална заверка на подписите от 10.11.1969 г., вписан на 12.11.1969 г.,
том 7, акт № 283, вх. рег.№ 20959 и е част от имота, закупен на 23.02.1963 г. от С.Р.Ц. и К.
Т.А., представляващ парцел ХII-1374 от кв. 8 по плана на с. К., в. з. „К.”, одобрен със
Заповед № 143/12.07.1959 г., изменен със Заповед № 2/10.11.1969 г. и Заповед № РД-09-50-
845/17.07.2009 г. на главния архитект на С.. Вещото лице е дало заключение, че ПИ с
идентификатор 37914.6845.33 е част от имота, посочен в АДС № 4161/07.01.1966 г., както и
част от имота, посочен в АОС № 1540/12.10.2000 г.
За землището на с. К., район „П.“ се съхраняват два кадастрални плана: първи -
изработен преди 1956 г. и втори - изработен през 1988 г. В кадастралния план от около 1956
г., в кадастралния лист от плана 919, е заснет имот с пл. № 1374, записан в разписната книга
към плана като собственост на ТКЗС „Д. Б.”, при съседни имоти с №№ 1385, 1386, 1387,
1388, 1389, 1390, 1373 и 1348, също записани като собственост на ТКЗС „Д. Б.”. За имот пл.
№ 1374 няма записан предишен собственик. В кадастралния план, изработен през 1988 г., с
наименование в. з. „К. - К. разширение - В.” имот пл. № 1374 е заснет като два имота,
записани в плана с пл. №№ 33 и 34, без записани собственици. Съседните имоти на тях в
разписната книга са записани в собственост на: имот пл. № 32 - А.Я., без записан документ
за собственост; пл. № 356 – без собственик; пл. № 35 - Ц.К.Ч. - нот. акт № 66, т. 121, дело №
23686/97 г.; М.К.Ч. - нот. акт № 160, т. 17, дело № 2457/97 г.; Н.Г.М. - нот. акт № 67, рег. №
835, дело. № 267/98 г.; от изток - улица.
В единствения РП на в. з. „К.” в землището на с. К., район „П.”, одобрен със Заповед
№ 143/12.07.1959 г., изменен със Заповед № 2/10.11.1969 г. на Председателя на ИК на
Ленински РНС за имот с пл. № 1374 е отреден в квартал 8 от плана парцел XII-1374. С
6
частично изменение (ЧИРП) на плана, отреденият за имот с пл. № 1374 парцел XII в кв. 8 е
разделен на два самостоятелни парцела - XII-1374, с площ 572 кв. м. и XIII-1374, с площ 560
кв. м. На издадена скица от техническия отдел при Ленински РНС за парцел XII-1374 от кв.
8 от в.з. „К.” е изчертан проектът за изменение и са записани имената на двамата
собственици на стар парцел XII - С.Р.Ц. и К. Т.А., с документ за собственост: нот. акт № 60,
т. IV, дело № 582/1963 г., с площ на притежавания от тях общ парцел 1115 кв. м. На самата
скица и двамата собственици са положили подписите си за съгласие с предложеното
изменение - разделяне на парцел XII на два самостоятелни парцела: ХII-1374 и ХIII-1374 в
кв. 8. Със Заповед № 2/10.02.1969 г. на заместник - председателя на Ленински РНС е одобрен
проектът за изменението на стар парцел ХII-1374, като е посочено, че проектът за разделяне
на стария парцел на два нови самостоятелни парцела е изготвен така, както двамата
собственици стопанисват общия имот.
През 2010 г. за с. К. е изработена кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-
76/21.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, като процесният имот е заснет в КК и
записан с идентификатор 37914.6845.33, с площ 594 кв. м. За собственика на имота е
записана: ********, С.О., с документ за собственост АОЧС № 1540/12.10.2000 г., издаден от
кмета на СО. Според вещото лице, границите на имота от двата плана не се покриват
напълно, което се дължи на точността на методите, по които са изготвени двата плана.
Източната граница - лицето на парцела е изместена при направата на улица „38-ма“ по о. к.
42-87-88. От запад - дъното на парцела, границата минава по съществуваща ограда,
продължаваща и в съседните парцели по нерегламентирана по плана улица, така както е
заснета в кадастралната карта.
При направения оглед на място вещото лице е установило, че процесният имот е с
наклон от 10-15 % в западна посока. Бил е заграден с градинска решетъчна мрежа. В
момента на огледа мрежата, прогнила и ръждясала, на много места е паднала. Мястото е
изоставено, не е обработвано и е с гъсто израснали в него храсти. Съседните два имота са в
същото състояние.
В допълнително заключение вещото лице е посочило, че деактуваните 340 кв. м. със
Заповед на кмета на С.О. в т. 10 от АЧОС № 1540/12.10.2000 г. представляват западната част
от УПИ XII-1374 в кв. 8 на в. з. „К.“, землище на с. К., район П., отбелязан на представената
към заключението комбинирана скица с цифрите 1,2,8,9,7,1 и оцветена със син цвят, като в
съдебно заседание вещото лице уточнява, че частта от имота се възстановява на Спас
Бранков.
Със сезиращата съда искова молба ищците се легитимират като съсобственици на
процесния имот на основание наследствено правоприемство от К. Т.А., придобил приживе
имота по силата на договор за покупко-продажба по Закона за реда на прехвърляне вещни
права върху някои недвижими имоти (ЗРПВПННИ – отм.), а при условия на евентуалност
релевират и възражение за придобивна давност с твърдения за осъществявано от
наследодателя им и лично от тях владение на имота.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че ищците са
7
доказали правото си на собственост по наследяване на К. Т.А., придобил имота по реда на
ЗРПВПННИ и договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите на
съделителите.
В нормата на чл. 1 от Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои
недвижими имоти (отм.), действал към момента на съставяне на нотариалния акт за
собственост на недвижим имот от 23.02.1963 г. в полза на праводателя на ищеца (в
приложимата към датата на съставяне на акта редакция - бр. 90 от 11.11.1958 г., изм., бр. 65
от 14.08.1959 г.) е регламентирано, че правни сделки за прехвърляне право на собственост,
както и за учредяване или прехвърляне на други вещни права върху незастроени или
застроени с малоценни постройки имоти в границите на градоустройствения план на
населените места, където се прилага този закон, се извършват чрез изпълнителния комитет
на местния народен съвет по предложение на заинтересуваните. Изпълнителният комитет на
народния съвет определя приобретателя и цената съгласно предложението в рамките на
специална тарифа, одобрена от Министерския съвет. Изпълнителният комитет на народния
съвет може да определи и по-ниска от предложената цена, но в такъв случай сделката се
сключва само със съгласието на предложителя относно цената.
В чл. 2 от същия закон е предвидено, че недвижими имоти и вещни права в
населените места, в които се прилага този закон, могат да придобиват само жители на
населеното място, където се намират имотите, за задоволяване на техните и на членовете на
семействата им жилищни, професионални, курортни и здравни нужди.
В чл. 9 е посочено приложното поле на закона, а именно, че същият се прилага за С.,
окръжните градове и градовете Д.о, Д.град, Г., С., К. и К. в границите на общите им
градоустройствени планове, а чл. 5 във всички населени места. Към С. се включват и селата
Р.Д., Г.Б., С., Б., Д., С., Б., Ж., Д., Г., П., К., Г., Л., С., К., К., В., В., И.нци, Б., Г. и К., т. е.
процесният имот попада в приложното поле на закона.
Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права
върху недвижими имоти съгласно чл. 18 ЗЗД трябва да бъдат извършени с нотариален акт.
От тази разпоредба на закона следва, че нотариалната форма е необходим елемент на
правните сделки, с които се прехвърля правото на собственост върху недвижими имоти от
едно лице на друго. Това правило не е отменено от специалния Закон за реда на прехвърляне
вещни права върху някои недвижими имоти и Правилника за приложението му. Този закон и
правилникът за приложението му предвиждат специален ред за сключването на правните
сделки за прехвърляне правото на собственост, както и за учредяване или прехвърляне на
други вещни права върху незастроени или застроени с малоценни постройки недвижими
имоти, но не изключват нотариалната форма за тези сделки. Напротив, съгласно чл. 8, ал. 2
от Правилника за приложение на ЗРПВПННИ (приложима редакция - бр. 5 от 16.01.1959 г.)
нотариусът снабдява купувача с нотариален акт въз основа на писмо на народния съвет, към
което се прилага решението на изпълнителния комитет и всички книжа, необходими за
издаването на нотариалния акт. Но ако нотариусът констатира, че не са налице изискванията
на норми от публичен ред, което е причина да не може да има валидна сделка, той не е
8
длъжен да издаде нотариален акт.
Съгласно задължителните разяснения на ТР № 119 от 07.09.1964 г. по гр. д. №
103/1964 г. по описа на ВС, ОСГК, при покупко-продажба на незастроени или застроени с
малоценни постройки недвижими имоти по реда на чл. 1 от Закона за реда на прехвърляне
вещни права върху някои недвижими имоти правото на собственост се прехвърля от
момента на издаването на нотариалния акт, а не от момента на решението на изпълнителния
комитет на народния съвет, с което се определя приобретателят. Същевременно, съгласно
решение № 1477 от 28.06.1966 г. по гр. д. № 876/1966 г. по описа на ВС, I г. о., когато
продажбата на недвижим имот се извършва по реда на ЗРПВПННИ и правилника за
неговото приложение, нотариалният акт се подписва само от нотариуса. Прието е, че по
силата на чл. 8, ал. 2 от Правилника за приложение на ЗРПВПННИ нотариален акт за
извършената продажба се издава въз основа на писмо на народния съвет, към който се
прилагат и всички необходими книжа. За издаването на акта е достатъчно продавачът да е
изявил съгласието си за продажбата пред надлежния орган, който е овластен да определи и
купувача, и цената. След заплащането на цената от купувача, народният съвет отправя
искане за извършването на нотариалния акт от съответния нотариус, считано от който
момент настъпва и вещно-транслативния ефект на смесения фактически състав.
В процесния случай договорът за покупко-продажба е сключен чрез Изпълнителния
комитет на Ленински районен народен съвет при спазване на Закона за реда на прехвърляне
вещни права върху някои недвижими имоти, в приложимата към 23.02.1963 г. редакция.
Наличието на решение на ИК на Ленински районен народен съвет за извършване на
продажбата е удостоверено в нотариалния акт, като същото е и представено по делото,
имотът – празно дворно място в с. К., Софийско, в. з. „К.“ е придобит от С.Р.Ц. и К. Т.А. като
софийски жители, без други имоти (съгласно решението на Изпълком по Протокол № 4 от
30.01.1963 г.). Следва да се отбележи също, че при съставянето на горепосочения нотариален
акт в нотариалното производство са представени: Протокол № 4/30.01.1963 г. на Ленински
районен народен съвет, Уведомително писмо от 05.02.1963 г. на ДСК Ленински район,
Протокол № 3/22.04.1959 г. на ТКЗС „Д. Б.“, с. Г., Протокол № 23/24.06.1959 г. на Ленински
районен народен съвет, Удостоверение № 3694/27.09.1962 г. на СНС, с. Г., скица № 3911 на
ТКЗС „Д. Б.“, с. Г., удостоверение за имотно състояние на купувачите и данъчна квитанция
от 04.02.1963 г. на финансов отдел – Ленински районен народен съвет. Въз основа на
посочените в нотариалното производство доказателства съдът приема, че С.Р.Ц. и К. Т.А. са
били уведомени, че са определени за приобретатели – купувачи на имота, като е определен
срок за внасяне на определената цена – 1115 лв., която е била заплатена и нотариусът е
удостоверил това в акта с отбелязване, че същата е била заплатена от купувачите – внесена в
ДСК. Предвид характера на нотариалния акт на официален свидетелстващ документ,
обвързващ съда с материална доказателствена сила относно извършената от нотариуса
проверка, и при липсата на успешно проведено от ответниците доказване за оборването й,
следва да се приеме за установено удостовереното в акта представяне в нотариалното
производство, а следователно и съществуването на описаните в него документи. По делото
9
не са ангажирани доказателства, които да опровергаят или разколебаят извода на нотариуса
относно осъществяването на фактическия състав на разглежданата правна сделка. Ето защо
и съдът приема, че е спазена установената в горепосочения закон процедура за прехвърляне
на вещни права в полза на наследодателя на ищците и на С.Р.Ц..
Видно от приетия договор за доброволна делба от 10.11.1969 г. придобитият по реда
на ЗРПВПННИ имот – празно дворно място от 1115 кв. м., представляващо парцел XII-1374
от квартал 8 по плана на с. К., вилна зона „К.“, е разделен на два дяла, като волята на
страните е била всеки един от тях да придобие в индивидуална собственост обособен нов
обект. Договорът е сключен в изискуемата форма - с нотариална заверка на подписите, като
е съставена и декларация за съгласие с делбата, с нотариална заверка на подписите, на
съпругите на съделителите. От заключението на СТЕ се установява, че в кадастралния план
от 1988 г. имотът е заснет като два имота – с планоснимачен № 33 и с планоснимачен № 34, а
в регулационния план на вилна зона „К.“, одобрен със Заповед № 143/12.07.1959 г. на
Председателя на ИК на Ленински РНС е налице частично изменение на РП, като отреденият
за имот 1374 парцел XII в кв. 8 е разделен на два самостоятелни парцела – XII-1374 с площ
572 кв. м. и XIII-1374 с площ 560 кв. м., за което е приета като доказателство по делото и
Заповед № 2/10.02.1969 г. на заместник-председателя на ИК на Ленински районен народен
съвет, отдел „Архитектура и благоустройство“, с която е одобрено разделянето на парцел
XII-1374 от кв. 8 по плана на в. з. „К.“ – К. на два нови самостоятелни парцела - XII-1374 и
XIII-1374 от същия квартал, съгласно скица, неразделна част от заповедта, като изменението
е направено така, както е разделен парцелът на място между двамата собственици и както се
стопанисва от тях. Новообразуваните имоти са нанесени в регулационния план, поради
което договорът за доброволна делба е произвел вещнопрехвърлително действие.
При анализ на посочените доказателства съдът приема, че наследодателят на ищците
К. Т.А. е придобил собствеността върху парцел XII-1374 от квартал 8 по плана на с. К.,
Софийски, вилна зона „К.“ с площ от 572 кв. м., понастоящем имот с идентификатор
37914.6845.33 в с. П., ул. „Слатин дол“, местност VII-128, с площ от 594 кв. м. по силата на
покупко-продажба и доброволна делба.
Следва да се разгледат възраженията на ответниците, основани на издадените в тяхна
полза актове за държавна, респективно - частна общинска собственост, съответно дали
договорът за продажба от 23.02.1963 г. е произвел вещнопрехвърлителен ефект, предвид
твърденията на ответниците, че към момента на продажбата ТКЗС „Д. Б.“, с. Г. не е било
собственик на имота, който е бил одържавен от 01.01.1063 г.
Ответниците са противопоставили възражения, че имотът е станал
държавен/общински съгласно АДС № 4161/07.01.1966 г. и АЧОС № 1540/12.10.2000 г. АДС е
издаден на основание чл. 6 ЗС в приложимата към датата на акта за държавна собственост
редакция, съгласно която държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно
законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик, а основанието, на което е
издаден АЧОС е чл. 2, ал. 1 ЗОС (ред. ДВ, бр. 26/29.03.2000 г.). Посочената разпоредба
предвижда, че общинска собственост са: 1. горите и земеделските земи, определени със
10
закон; 2. водите, водните обекти, водностопанските системи и съоръжения, определени със
закон; 3. кариерите от местно значение; 4. парцелите и имотите, придобити чрез
отчуждителни производства до 1 юни 1996 г., предназначени за жилищно строителство,
обществени и благоустройствени мероприятия на общините; 5. общинските пътища,
улиците, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено
ползване; 6. жилищата, ателиетата и гаражите, стопанисвани и управлявани от общините до
1 юни 1996 г., с изключение на жилищата, ателиетата и гаражите от държавния жилищен
фонд, обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за
административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно,
търговско, битово, спортно или комунално обслужване на населението на съответната
община; 7. мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура на транспортната,
водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитните системи в
частта им, обслужваща територията на съответната община; 8. находища на инертни
строителни материали от местно значение; 9. обектите на инфраструктурата с местно
значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за
здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на
населението на съответната община.
В практиката на ВКС няма отклонения от разбирането, че актовете за държавна и
общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на
собственост, придобито по силата на някой от визираните в чл. 77 ЗС способи. В тази аспект
съставянето или несъставянето на акт за държавна или общинска собственост не може да
обуслови пряко извод за принадлежността или липсата на такава по отношение на конкретен
недвижим имот в патримониума на Държавата, респ. на конкретна община.
Обстоятелствата, констатирани в акта, имат доказателствена сила до доказване на
противното, доколкото се касае до официален свидетелстващ документ. Това означава, че на
основание чл. 179, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да приеме за установени посочените в акта
факти, а именно, че същият е съставен на посочената дата и място от съответното
длъжностно лице; че се е осъществило посоченото основание за придобиване на имота от
Държавата, когато това основание е конкретно посочено; видът и състоянието на имота,
описани в акта. Актът има доказателствена сила за правото на собственост, само доколкото в
него е посочено конкретно годно фактическо придобивно основание, по силата на което
имотът е преминал в патримониума на Държавата/общината, в който случай последните не
носят тежестта да доказват основанието, на което е съставен актът за държавна/общинска
собственост. Когато в акта е посочено като основание само правната норма, послужила като
основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо
действие досежно правото на собственост на Държавата/общината - така решение №
67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ІІ г. о. на ВКС, решение № 81/24.07.2018 г. по гр.
д. № 4029/2017 г. на ІІ г. о. на ВКС, решение № 81/24.07.2018 г. по гр. д. № 4029/2017 г. на ІІ
г. о. на ВКС, решение № 559/02.10.2024 г. по гр. д. № 608/2024 г. на І г. о. на ВКС.
В случая като съставен по-рано акт в АЧОС е посочен АДС № 4161/07.01.1966 г. В
11
последния, съставен от СГНС – Ленински район народен съвет съгласно чл. 21 от
Правилника за държавните имоти е одържавен парцел XII-1374 от 1115 кв. м. от кв. 8, вилна
зона „К.“ – П., при съседи: от две страни улици и парцел XI, като от СТЕ несъмнено се
установява, че процесният имот е част от имота по АДС, АЧОС, договор за доброволна
делба от 10.11.1969 г. и Нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за реда
на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти № 60, том IV, нот. дело №
582/1963 г. от 23.02.1963 г. Като основание, на което се одържавява имотът е посочено
Постановление № 137/20.08.1962 г. на Министерски съвет за образуване на ДЗС (изв. бр. 76
от 21.09.1962 г.), считано от 01.01.1963 г. Според настоящия съдебен състав, обаче, от
ангажираните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин имотът да е бил
одържавен, считано от 01.01.1963 г. По делото е прието процесното Постановление № 137 на
Министерския съвет от 20.08.1962 г. за групиране на земите на ДЗС, създаване на нови ДЗС
и изграждане на учебно-опитни и производствени бази на Академията на селскостопанските
науки, като в т. 9 от същото е предвидено да се създаде учебно-опитно държавно земеделско
стопанство към Висшия селскостопански институт Г. Д. – С., към което е целесъобразно да
преминат със земята и всички активи и пасиви ТКЗС – с. Г. и ТКЗС – с. Пасарел, Софийски
окръг, като се спазват условията за принаване на ТКЗС в ДЗС. От земите на учебно-
опитното държавно земеделско стопанство в района на с. Г. да се предадат 1500 декара на
Академията на селскостопанските науки – С. В т. 11 е предвидено трудово – кооперативните
земеделски стопанства, които преминават към държавните земеделски стопанства, да
прекратят самостоятелното си съществуване на 31.12.1962 г., като приключат сметките си по
реда, установен за ТКЗС. Съответните държавни земеделски стопанства да приемат земите и
всички активи и пасиви на ТКЗС към тази дата.
Дори ПМС № 137/1962 г. да има отчуждително действие с преминаването на земи от
ТКЗС към ДЗС, то по делото не е установено по несъмнен начин, че постановлението касае
цялото ТКЗС „Д. Б.“, с. Г. и конкретно включената в него земя, част от която е и празното
дворно място, предмет на продажбата от 23.02.1963 г., която да е станала държавна с факта
на причисляването й към ДЗС и предаване на земите на последното. Няма данни за
действителното ликвидиране дейността на ТКЗС и предоставяне ползването на земята за
нуждите на Висшия селскостопански институт, съответно и за нейното одържавяване. Това
обстоятелство се разколебава и от факта на продажбата на земята по решение на ИК на
Ленински районен народен съвет от 30.01.1963 г. Разколебана е и доказателствената сила на
акта в частта, с която е посочено, че имотът се предава за ползване на Софжилфонд
Ленински район от 01.01.1965 г., тъй като от свидетелските показания на С. и Парашкевова,
които съдът кредитира като логични, последователни и отразяващи непосредствени
възприятия на свидетелките, се установи, че от покупката на имота през 1963 г. същият е
ползван единствено от наследодателя на ищците, впоследствие и от тях, че имотът се е
ползвал за овощна градина, имало чешма, беседка, поддържал се е от К. и П., без някой да е
имал претенции за ползването на имота. Дори при отчитане на това, че свидетелките не са
посещавали имота през последните години, то по делото няма данни други лица да са го
ползвали. Поради това съдът приема, че имотът не е станал държавна собственост по силата
12
на посоченото Постановление на МС, а е останал в собственост на ТКЗС „Д. Б.“ – с. Г..
Предвид изложеното, извършената на 23.02.1963 г. сделка с него е извършена със
собственик и е прехвърлила правото на собственост на купувачите.
Следва да се съобрази, че съставеният акт за частна общинска собственост, с който
имотът е актуван като общински на основание чл. 2, ал. 1 ЗОС не легитимира ответника
С.О. като собственик. Посочването на това общо нормативно основание не може да
удостовери наличието на конкретно фактическо такова, по силата на което имотът е станал
общински съгласно цитираната разпоредба от ЗОС. Освен това, актуваният в АЧОС имот –
парцел от 1115 кв. м. с местонахождение в с. К., в. з. „К.“, парцел XII-1374 от кв. 8, с
посочени граници: улица и парцели XI-1374 и XIII-1374 не съществува към датата на
издаване на акта, тъй като парцелът е разделен на два други – самостоятелни такива - XII-
1374 с квадратура 572 кв. м. и XIII-1374 с квадратура 543 кв. м. Няма данни и да се касае за
стар общински имот, както е записан имотът в АЧОС. При липсата на доказателства, че
спорният имот е бил придобит от държавата (по изложените по-горе съображения), а
впоследствие от общината, чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на
предвиден в закона придобивен способ, представените акт за държавна собственост и акт за
частна общинска собственост не са в състояние да легитимират държавата, съответно
общината като собственици на процесния имот (решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. д. №
477/2012 г. по описа на ВКС, II г. о.).
По тези съображения съдът приема за доказана легитимацията на ищците като
собственици на спорния имот на основание наследствено правоприемство от приобретателя
на същия по сключен с ТКЗС „Д. Б.“, с. Г. договор за покупко-продажба съгласно нотариален
акт № 60, том IV, нот. дело № 582/1963 г. на Първи нотариус при Софийски народен съд и
договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 10.11.1969 г.
Ответниците не установиха свои противопоставими права на собственост върху имота,
поради което именно ищците се легитимират като собственици на същия. При този извод не
следва да се изследва евентуално наведеното от ищците придобивно основание – давносттно
владение.
Обстоятелството дали трети лица имат конкуриращи се права с тези на ищците (по
силата на реституция по ЗСПЗЗ, за което не са наведени твърдения от ответниците) не е
предмет на изследване в настоящото производство, в което са представени доказателства за
правото на собственост на ищците, поради което съдът не намира за нужно да обсъжда
вписаното деактуване на част от имота в Акта за частна общинска собственост.
Сделките са сключени по време на брака на К. Т.А. с П. М. А., поради което
собствеността е придобита в режим на съпружеска имуществена общност. Съгласно
разпоредбата на чл. 103 СК от 1968 г. (отм.) правилата на този кодекс относно
имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди
влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове, а съгласно чл. 13, ал. 1 СК от 1968 г.
(отм.) недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през
време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
13
придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Имуществата, които са
придобити възмездно от един от съпрузите по време на брака преди влизане в сила на СК от
1968 г. (отм.), когато бракът е заварен от този кодекс, са съпружеска имуществена общност, а
не лична собственост на придобИ. ги съпруг. Разглежданият случай е именно такъв. Имотът
е придобит с договор за покупко-продажба от 23.02.1963 г., впоследствие – с договор за
доброволна делба от 10.11.1969 г. Със смъртта на К. Т.А. на 03.09.1981 г. е открито
наследството му и е прекратен чрез смърт бракът с П. М. А., сключен през 1955 г. - преди
придобиване на имота, т. е. той е заварен по смисъла на чл. 103 СК от 1968 г. (отм.) и имотът
следва да се приеме за включен в обхвата на съпружеска имуществена общност, защото е
придобит на възмездно основание (и в договора за доброволна делба е посочено, че
съделителят К. А. е изплатил на Стойо Цветков сума за уравнение на дяловете, с което
всички сметки между съделителите са били уредени). Призовани да наследят имуществото
на К. Т.А. са наследниците по закон от първи ред – съпруга П. М. А. и две дъщери А. К. Б. и
Ю. К. И.а. Съгласно нормата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г. (отм.), когато преживелият
съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на
починалия съпруг от общото имущество. Следователно, в приложение на посоченото
правило, имотът е придобит при квоти 1/2 идеална част за П. М. А. и по 1/4 идеална част за
А. К. Б. и Ю. К. И.а. Последната е починала на 03.05.2013 г., като е оставила за свой
наследник съпруг Петър И. И. – починал на 10.12.2016 г. и деца И. П. И. и К. П. И.,
последните двама наследили по 1/8 идеална част от собствеността върху имота.
В хода на настоящото производство ищцата П. М. А. е починала, като е оставила за
наследници по закон дъщеря – А. К. Б. и внуци И. П. И. и К. П. И., които са наследили
частта на ищцата А. от правото на собственост върху имота както следва: А. К. Б. – 1/4
идеална част, И. П. И. и К. П. И. – по 1/8 идеална част. Така квотите в съсобствеността са
както следва: общо 1/2 идеална част за А. К. Б., общо 1/4 идеална част за И. П. И. и общо 1/4
идеална част за К. П. И.. Правото на собственост на И. П. И. не е предмет на настоящото
производство, поради което исковете следва да се уважат, като се признае за установено, че
А. Б. е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот, а К. П. И. – на 1/4 идеална част от
него.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ищците, за което е представен списък
по чл. 80 ГПК, в размер на 1167 лв., която сума включва 50 лв. - държавна такса, 10 лв. –
такса за издаване на съдебни удостоверения, 10 лв. – такса за издаване на заверени преписи,
10 лв. – такса за вписване на искова молба, 20 лв. – такса за снабдяване с кадастрална скица
на имота, 47 лв. – такса за снабдяване с документи от НАГ, 20 лв. – такса извлечение от
кадастрален план и 1000 лв. – депозит за експертиза, която сума следва да бъде присъдена на
ищците съобразно правата им в съсобствеността (в полза на А. Б. – 778 лв., а в полза на К.
И. – 389 лв.). Претендира се и адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв., заплатено от
К. П. И. съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.05.2021 г. От страна на
ответниците не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което в полза на ищеца
14
К. И. следва да се присъди и сумата от 1600 лв. – адвокатско възнаграждение (общо 1989
лв.), като сумите следва да се разделят между ответниците, поравно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от П. М. А., ЕГН **********, с
посочен по делото адрес: гр. С., ж. к. „М. 1“, бл. 43, вх. 2, ет. 4, ап. 24, починала на
28.06.2022 г. в хода на производството и заместена от наследниците си по закон (А. К. Б.,
ЕГН **********, с посочен по делото адрес: гр. Б............... и К. П. И., ЕГН **********, с
посочен по делото адрес: гр. С., ж. к. „Д.“, бл. 181, ет. 9, ап. 36), А. К. Б., ЕГН **********, с
посочен по делото адрес: гр. Б..............., и К. П. И., ЕГН **********, с посочен по делото
адрес: гр. С., ж. к. „Д.“, бл. 181, ет. 9, ап. 36, против Столична община, БУЛСТАТ ********,
с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, и Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и
благоустройството, с адрес: гр. С., ул. „Св. Св. К.М.“ № 17-19, искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че П. М. А., ЕГН **********, починала в хода на производството и
заместена от наследниците си по закон (А. К. Б., ЕГН ********** и К. П. И., ЕГН
**********), А. К. Б., ЕГН ********** и К. П. И., ЕГН **********, са собственици по
наследствено правоприемство от К. Т.А., ЕГН **********, починал на 03.09.1981 г. при
квоти: 1/2 идеална част за А. К. Б., ЕГН ********** (от които 1/4 идеална част на собствено
основание и 1/4 идеална част като наследник на П. М. А., ЕГН **********) и 1/4 идеална
част за К. П. И., ЕГН ********** (от които 1/8 идеална част на собствено основание и 1/8
идеална част като наследник на П. М. А., ЕГН **********) на следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор 37914.6845.33 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-76/21.12.2010 г. на изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение от 14.11.2016 г., с адрес на имота: с. К................. VII-128, площ
594 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
незастроен имот за жилищни нужди, при съседи: имоти с идентификатори 37914.6845.35,
37914.6845.34, 37914.6845.566, 37914.6845.32, а съгласно документ за собственост
представляващ парцел XII-1374 по плана на с. К., Софийско, вилна зона „К.“, с площ от 572
кв. м., обособен в граници: улица 38-ма, парцел XI, ТКЗС „Д. Б.“ и съделителя С.Р.Ц..
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ********, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33 да
заплати на А. К. Б., ЕГН **********, с посочен по делото адрес: гр. Б..............., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 389 лв. – сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и
благоустройството, с адрес: гр. С., ул. „Св. Св. К.М.“ № 17-19, да заплати на А. К. Б., ЕГН
**********, с посочен по делото адрес: гр. Б..............., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 389 лв. – сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ********, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33 да
заплати на К. П. И., ЕГН **********, с посочен по делото адрес: гр. С., ж. к. „Д.“, бл. 181,
15
ет. 9, ап. 36, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 994,50 лв. – сторени по делото
разноски.
ОСЪЖДА Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и
благоустройството, с адрес: гр. С., ул. „Св. Св. К.М.“ № 17-19, да заплати на К. П. И., ЕГН
**********, с посочен по делото адрес: гр. С., ж. к. „Д.“, бл. 181, ет. 9, ап. 36, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 994,50 лв. – сторени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, с
въззивна жалба, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16