№ 196
гр. Пазарджик, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20245200500264 по описа за 2024 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№
20235220101319 по описа за 2023 година е отхвърлен иска, предявен от
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“, сгр. 6 против М. Г. К. с
ЕГН ********** с настоящ: гр. Пазарджик, ул. „Ясен“ №25, за установяване
на основание чл.422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от 543.89лв.
от която 278.69лв. - цена на далекосъобщителни услуги и 265.20 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
19.05.2020г. и допълнително споразумение към него от 13.07.2020г., ведно
със законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда на 06.01.2023г. до плащането, за което вземане е издадена заповед №31
от 09.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по
ч.гр.д. №56/2023г. по описа на РС-Пазарджик.
В срок решението е обжалвано от „Йеттел България“ ЕАД.
Излагат се оплаквания за неправилност, немотивираност и нарушение
на процесуалните правила. Молят да бъде отменено и прието съществуването
на претендираното в заповедното производство вземане.
Решението било немотивирано , в частта , с която са оставени без
1
уважение исковете за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги по договор за Мобилни услуги. Съдът не разгледал в съвкупност
всички представени писмени доказателства, поради което допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, достигнал до
грешен извод и не приложил правилно материалния закон ,поради което и
постановил неправилно решение.
Съдът неправилно приел, че ищецът не е изправна страна по договора и
не е предоставил мобилни услуги на потребителя, въпреки че приел,че е
налице валидно сключен договор , поради което било и налице противоречие
в мотивите му.
От приетите писмени доказателства по делото - договор за Мобилни
услуги и приложения към него и 3 бр. фактури било видно, че потребителят е
използвал телекомуникационни услуги, които не е платил.
В т.7 от представените по делото Общи условия „Йеттел България
„(предишно наименование Теленор България) било видно ,че мобилния
оператор предоставя услуги на потребителите си при условията на
действащото законодателство, като за да получи достъп до мрежата,
потребителят следва да притежава валидна лична СИМ карта, регистрирана в
базата данни на Мрежата.
В чл. 5 от договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 19.05.2020 г. изрично било посочено, че към договора се
предоставя и 1 бр. СИМ карта, която е индивидуализирана чрез сериен номер
в чл. 8 от договора, а именно № 893590500001 14887170. Договорът имал
значение и на приемо-предавателен протокол, чрез който се доказва, че
операторът е изпълнил задължението си да предаде СИМ карта, регистрирана
в базата данни на Мрежата, на потребителя.
Сключения първоначално договор бил изменен с допълнително
споразумение към него от 13.07.2020 г. Ако на потребителя не е била
предоставена действаща СИМ карта, регистрирана към
телекомуникационната мрежа, той е могъл във всеки един момент да
прекрати договора за Мобилни услуги поради неизпълнение на задълженията
от страна на оператора. Потребителят не само, че не прекратил договора, а
напротив- 2 месеца след сключването му, е изменил условията на
абонаментния си план чрез сключване на допълнително споразумение към
него от 13.07.2020 г. , тоест – потребителят е имал достъп до мрежата на
Теленор и е използвал телекомуникационните услуги чрез активирана СИМ
карта.
Съдът не отчел и направеното частично плащане в размер на 10,64 лв.,
която сума е приспадната от сумата по първата Фактура №
**********/25.04.2020 г.
С подписването на договорите ищецът бил предоставил съответните
сим-карти, индивидуализирани по сериен номер, с което изпълнил
2
задължението си да осигури достъп на ответника до своята мобилна мрежа и
договорените далекосъобщителни услуги - чл.23, буква “б ” от Общите
условия. Това обстоятелство се установявало и от издадените месечни
фактури, които неправилно първоинстанционният съд не счел за годно
доказателство.
Тези фактури се генерирали от електронна система и представлявали
електронен документ, поради което по недвусмислен начин установявали ,че
на ответника е предоставен достъп до мрежата.
Това е породило задължението на абоната да плаща месечната
абонаментна такса и допълнително ползваните услуги , ако има такива.
По силата на чл. 113, ал. 1 ЗДДС фактурата служи за доказване на
извършената доставка на услуга. Фактурата като първичен счетоводен
документ, съобразно чл. 6, ал. 1 ЗСч е носител на информация за
регистрирана стопанска операция. Липсата на подпис в нея не влияе на
достоверността на информацията, която се установява посредством
фактурата, предвид, че подписът не е задължителен реквизит, съгласно ЗСч.
Възражение по отношение на фактурите ответникът не бил направил.
Считат ,че вземането им е установено както по основание , така и по
размер.
Районен съд Пазарджик неправилно приложил разпоредбата на чл. 87
ЗЗД, като не е съобразил договорката между страните, обективирана в
подписаните между тях индивидуални договори.
Договорите били прекратени на основание чл. 19 буква „б“, т. „в“ от
Общите условия, приложими към тях. Едностранно от мобилния оператор
,поради това , че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на
сроковете за плащане .
Съгласно разпоредбата на чл.71 (част XIII) от Общите условия,
потребителят по договор за мобилни услуги е длъжен да заплаща
определените от Йеттел цени по начин и в срокове за плащане, посочени в чл.
27 на същите Общи условия - в срока, указан на фактурата, но не по-късно от
18 дни след датата на издаването й.
С оглед на фактическите обстоятелства за прекратяване на договорите
за Мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях, относимият
текст на Общите условия, представляващ нормативното основание за
прекратяване бил чл.75 във връзка чл. 19б, буква в, при което за разлика от
хипотезата на чл.19в не се изисква едномесечно предизвестие. Към 01.03.2021
година в съответствие с действащите Общи условия и без необходимост от
писмено предизвестие договорите били прекратени. Това породило и правото
на ищеца за неустойка.
В отправена покана до ответника бил даден срок за изпълнение на
задълженията ,като било отправено и предупреждението за дължимост на
неустойките.
3
Сключените договори били индивидуални договори и длъжникът имал
възможност да влияе пряко върху съдържанието на клаузите за неустойка,
чрез определяне от негова страна на срока на сключваните договори и
устройствата, които е закупувал/получавал за ползване по силата на договор
за лизинг. Поради това и считат,че се касае за индивидуално уговорени
клаузи по смисъла на 146, ал.1 ЗЗП и не може да се обсъжда нищожността
им.
Понятието „индивидуално уговорена клауза”, се извеждало от
тълкуването на закона в съответствие с практиката на Съда на Европейския
съюз по преюдициални запитвания по Директива 93/13/ на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
В разпоредбата на чл.146. ал.2 ЗЗП са посочени критериите, според
които клаузи от договора не са индивидуално уговорени. Това са тези клаузи,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия. Даденото легално определение за клаузи, които не са
индивидуално уговорени, се ползва с оглед на осъществяваната върху такива
клауза преценка от гледна точка на техния евентуално неравноправен
характер.
Ищецът сочи в жалбата ,че в задължителната практика на ВКС (
Решение № 98 от 25.07.2017 г. ТК 1во отделение ВКС, постановено по т.д.
535/2016 г. било възприето становището, че от дефиницията на законодателя
следва по аргумент за противното, че индивидуално уговорени са клаузи,
които не са били изготвени предварително или дори и да са били изготвени
предварително, погреби телят е могъл да изрази становище по тяхното
съдържание и съответно, при достатъчно информиран избор, ги е приел.
Веднага следва да се посочи, че цитираната практика няма характера на
задължителна за съдилищата след изменението на чл.290 от ГПК.
По отношение на съгласието с общите условия на договора и
декларирането на получаването им от потребителя, включени като изявления
в индивидуалния договор, следвало да се съобразява и разпоредбата на
чл.147а, ал.5 ЗЗП. Законодателят бил изключил от потребителската защита
клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби или принципи
на международни конвенции. Посочената забрана не се отнася до клаузи в
общите условия, които възпроизвеждат законова норма, с която се уреждат
друга категория договори, за които националната уредба е неприложима -
Решение на Съда на ЕС от 21.03.201 Зг. по дело С - 92/11.
От потребителската защита по чл.146. ал.1 ЗЗП били изключени и
клаузите по чл.145, ал. 2 ЗЗП, които се отнасят до определяне на основния
предмет на договора, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде
доставена или извършена в замяна, от друга страна. Преценка на
неравноправен характер на тези клаузи се извършва, ако същите не са ясни и
4
разбираеми. Посочените клаузи биха могли да са индивидуално уговорени,
доколкото се отнасят до определящите договора престации и потребителят,
изразявайки съгласие за сключване на договора, е могъл да влияе върху
съдържанието им. Изискването за съставяне на клаузите на ясен и разбираем
език, сочи на необходимост от предоставяне на информация, въз основа на
която потребителят да може да прецени икономическите последици от
сключването на договора и съответно даденото съгласие да е недвусмислено,
което формира и извод, че клаузите по чл.145, ал.2 ЗЗП биха могли и да не са
индивидуално уговорени. Тези клаузи, като правило, са част от
индивидуалния договор, но биха подлежали на преценка за евентуална
неравпоправност, ако не са уговорени индивидуално и не са съставени ясно и
разбираемо
Излагат съображенията си ,че няма неравноправни клаузи в договорите
между ищеца и ответника.
Клаузата за начисляване на договорна неустойка била обективирана в
чл. 11 от договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
13.7.2020 г. и чл. 4 от допълнително споразумение към него. Тя предвиждала,
че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя,
последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни
абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок,
като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение, потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето
му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства па
оставащия срок на договора.
Претендираните от ищеца суми за неустойка се формирали чрез
кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечават две различни
престации на кредитора- по договора за мобилни услуги, представляваща три
месечни такси, поради факта, че потребителят е ползвал преференциални
условия за предоставените му мобилни услуги при сключване на договор с
първоначален срок от 24 месеца; както и по договора за мобилна услуга, чрез
който е закупено устройство на преференциална цена, без да е върнато
устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между
цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения
договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план.
Така претендираните неустойки не противоречали на добрите нрави и не
излизали извън обезщетителната си функция.
Длъжникът бил закупил устройство HUAWEI Р40 lite Е 64GB Dual
5
Black, на преференциална цена от 229,99 лв., при стандартна цена от 499,90
лв. а е претендирана неустойка в размер на 164,53 лв., която се явява по-
малко от реалната отстъпка, получена от длъжника за устройство HUAWEI
Р40 lite Е 64GB Dual Black в размер на 269,91 лв.
Молят решението да бъде отменено и исковете уважени ,като бъде
прието за установено ,че Йеттел България ЕАД има вземане към М. Г. К. за
сумата от 543,89 лева, формирана както следва:
- 278,69 лв. задължение за предходен период формирано както следва:
173,87 лв., дължими за период 05/10/2020-04/11/2020 г. по допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 13.7.2020 г., от които сума в размер на 169,07 лева,
представляващи частично непогасено задължение абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги
и сума в размер на 4,80 лв. за услуга ..Плати с Теленор дигитално
4
съдържание'.
74,83 лв., дължими за период 05/11/2020-04/12/2020 г. по допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 13.7.2020 г., представляващи частично непогасено
задължение абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги по договор за Мобилни услуги.
- 29,99 лв., дължими за период 05/12/2020-04/01/2021 г. по
допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 13.7.2020г., представляващи частично непогасено
задължение абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по
договор за Мобилни услуги.
- 265,20 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по
допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 13.7.2020 г., от които 100,67 лв. - три месечни такси и
сума в размер на 164,53 лева за HUAWEI Р40 lite Е 64GB Dual Black,
представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план
и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на
преференциална цена.
Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от определения особен представител
на ответника- адв.С. Н..
Счита ,че жалбата е допустима ,но неоснователна ,тъй като решението е
правилно , постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.
Съдът правилно приел,че е налице неизпълнение на договора от страна
на ищеца. Липсвали данни да е налице реално предоставяне от страна на
6
ищеца, на посочените мобилни услуги, такива данни не били представени и в
хода на съдебното производство пред първата инстанция.
Не било установено и ищецът да е уведомил ответника за възникнали
за него задължения за непогасени месечни такси.
Нямало данни ищецът да е предал на ответника мобилен апарат,
предмет на Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
13.07.2020г. ,както и данни по смисъла на чл.10, ал.2 от общите условия на
договора за разваляне на договора по съдебен ред, в случай, че в 10-дневен
срок от получаване па писмено предизвестие за неизпълнение, неизправната
страна не го е отстранила. Не било установено жалбоподателят да е изпращал
писмено предизвестие до ответника, съответно да е давал срок за
отстраняване на неизпълнение.
Счита ,че и към настоящия момент договорите не са прекратени.
Ответникът не бил получавал уведомление за прекратяване на договора.
Всички посочени в исковата молба задължения и договорки,
включително свързани с възникнали за ответника договорни задължения,
изпадане в забава, условия за прекратяване на договора и задължения за
неустойки били нищожни, тъй като представлявали неравноправни клаузи и
противоречат на ЗЗП.
Оспорват съществуването на задълженията за мобилни услуги с оглед
датата на договора ,допълнителното споразумение и съставените фактури.
По делото в първото по заседание бил представен договор за мобилни
услуги, но не бил представен договор за лизинг. Дори да се приеме, че в
допълнителното споразумение има уговорка за предоставяне на мобилно
устройство, то нямало данни за неговото предаване.
Уговорката за неустойка в допълнителното споразумение била
нищожна.
Вмененото задължение било за необосновано висока неустойка.
С оглед на изложеното клаузата на договора е неравноправна .
Неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до
края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, трайно се
приемала за нарушение по чл. 68г,ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска
практика - Решение № 7586 от 04.12.2013 г. на АдмС — София-град по адм. д.
№ 6627/2013 г.
Евентуално подържа ,че е налице нищожност по смисъла на чл.26 от
ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, сключена при липса на съгласие
от една страна и като прекомерна, от друга, като съображенията ни за това са
следните:
Излага съображенията си като подържа ,че Операторът получава
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше развален, но без да се предоставя ползването на услуга,
7
като същевременно разполага с възможност да капитализира допълнителен
доход при предоставянето на услугата на нов клиент.
Налице била обективната неравностойност на насрещните задължения,
тъй като така определената неустойка освен, че е прекомерно завишена, е в
нарушение на чл.9 ЗЗД.
Моли решението да бъде потвърдено.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по същество ,взе предвид следното:
В исковата си молба против М. К. „Йеттел България“ ЕАД твърди ,че са
подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК. Издадена била заповед за изпълнение срещу М. К.. Тъй като връчването
на издадената заповед за изпълнение било при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
в указания им от съда срок предявяват иск за установяване съществуването на
вземането си.
Твърдят , че между ответника и ищеца Йеттел България ЕАД
(предходно наименование Теленор България ЕАД) е сключено допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 13.7.2020 г., като с посоченото споразумение ответникът е
закупил мобилно устройство HUAWEI Р40 lite Е 64GB Dual Black на
преференциална цена.
Длъжникът не изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на
което те са прекратени едностранно от Йеттел България на 01.03.2021 г. (за
договора за лизинг-чл.11, ал.1 от общите условия на договор за лизинг; за
договора за мобилни услуги: т. 196 от Общите условия) .
Към 05.03.2021 година длъжникът имал задължения за преходни
периоди в размер на 278,69 лв.
Като последица от посоченото неизпълнение са начислени договорени
неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 265,20 лв.
по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 13.7.2020 г., от които 100,67 лв. - три
месечни такси и сума в размер на 164,53 лева за HUAWEI Р40 lite Е 64GB
Dual Black, представляваща разлика между цената на устройствата без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за
закупуване на преференциална цена.
Неустойките били договорени в т. 11 от договорите за мобилни услуги
и раздел III, т. 2 от допълнителните споразумения- при предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка
СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти; дължи и възстановяване на част от ползваната стойност
на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок
8
на договора и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната
цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато
съответства на оставащия срок на договора.
Претендираните суми като неустойка се формирали чрез кумулиране на
две самостоятелни неустойки, които обезпечават две различни престации на
кредитора- по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси
и по договор за мобилна услуга, чрез който е закупено устройство на
преференциална цена или е предоставено устройство за ползване за време на
договор за лизинг, без да е върнато устройството при прекратяване на
договора и представляващи разлика между цената на устройствата без
абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор
за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план.
Клаузите за неустойка не противоречали на добрите нрави и не
излизали извън обезпечителната си функция, съответно били действителни и
обвързвали страните.
Сумата от 278,69 лева била дължима за период 05.10.2020-04.01.2021 г.
и представлявала сбор от дължими абонаменти такси и потребление на
мобилни услуги по: допълнително споразумение към договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 13.7.2020г. и услуга „Плати с
Теленор дигитално съдържание“.
Тези задължения били обединени във Фактура №
**********/25.04.2020 г., Фактура № **********/25.05.2020 г. и Фактура №
**********/25.06.2020 г., като във всяка фактура било посочено подробно как
е формирано вземането .
Общата дължима сума била в размер на 289,33 лв. ,като от нея била
приспадната сума в размер на 10,64 лв., предплатена от длъжника при
подписване на договорите или задължението било в размер на 278,69 лв.,
формирано по следния начин:
173,87 лв., дължими за период 05.10.2020-04.11.2020 г. по допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 13.7.2020 г., от които сума в размер на 169,07 лева,
представляващи частично непогасено задължение абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги
и сума в размер на 4,80 лв. за услуга „Плати с Теленор дигитално
съдържание“.
74,83 лв., дължими за период 05.11.2020-04.12.2020 г. по допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 13.7.2020 г., представляващи частично непогасено
задължение абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги по договор за Мобилни услуги.
9
29,99 лв., дължими за период 05.12.2020-04.01.2021 г. по допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 13.7.2020г., представляващи частично непогасено
задължение абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги по договор за Мобилни услуги.
Изложени са обяснения относно получаване на клиентски номер от
потребителите и действията при наличие на повее такива номера и
съответно договори.
В системата на Теленор България ЕАД длъжникът К. бил с клиентски
номер *********.
Всички непогасени и изискуеми задължения на в размер на 543,89 лева
били обединени във Фактура № **********/05.03.2021 г. за клиентски номер
*********, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването и. Тази сума
представлявала сбор он.т следните задължения
-543,89 лв., дължими по допълнително споразумение към договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 13.7.2020 г., от които:
278,69 лв. дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги
с предпочетен номер +359********* от 13.7.2020 г., дължими за период
05/10/2020-04/01/2021 г.
265,20 лв. дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по
допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 13.7.2020 г., от които 100,67 лв. - три месечни такси и
сума в размер на 164,53 лева за HUAWEI P40 lite E 64GB Dual Black,
представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план
и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на
преференциална цена.
Молят да бъде прието за установено съществуването на вземането , така
както е индивидуализирано, като претендират законна лихва и разноски в
заповедното и исковото производство.
Тъй като издадената заповед за изпълнение е връчена при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК ,то на ответника е определен особен представител- адв. Н. ,
от който е постъпил писмен отговор.
Чрез особения си представител ответникът оспорва исковете по
основание.
Не било установено от представените доказателства да е налице реално
предоставяне от страна на ищеца, на посочените мобилни услуги, поради
което и ищецът не бил изправна страна по договора.
Оспорват твърденията ,че на ответника е била предоставена и същият е
използвал мобилни услуги, описани в Допълнително споразумение от
13.07.2020г., с което е закупено устройство HUAWEI Р40 lite Е 64GB Dual
Black на преференциална цена.
10
Ищецът не бил уведомил ответника за възникнали за него задължения
за непогасени месечни такси, съответно Договорите не били прекратени
надлежно, поради липсата на посочване на конкретен момент на
прекратяването и съответно не е възникнало задължение за неустойка.
Ответника не бил получавал уведомление за прекратяване на договора.
Всички уговорки ,на които ищецът основава претенциите си били нищожни
,тъй като представлявали неравноправни клаузи и противоречали на ЗЗП.
Изрично оспорват претенцията за неустойки . По делото не бил
представен договор за мобилни услуги, нито договор за лизинг. От
представеното допълнително споразумение заплащането на неустойка било
предвидено в раздел III, т.2 от споразумението и тази уговорка била
нищожна.
Неустойката била неоправдано висока и така договорена била в
нарушение по чл. 68г,ал.1 от ЗЗП от КЗП и била приемана от съдилищата за
нелоялна търговска практика - Решение № 7586 от 04.12.2013 г. на АдмС —
София-град по адм. д. № 6627/2013 г.
Позовава се и на нищожност на тази уговорка по смисъла на чл.26 от
ЗЗД, като такава, противоречаща на добрите нрави, сключена при липса на
съгласие от една страна и като прекомерна.
Липсвала индивидуализация на начина на изчисляване на неустойката,
както и началния период, от който същата се счита за възникнала. В Договора
липсвала уговорка от кой момент за ищецът възниква правото да претендира
същата, при какви условия, като липсват данни дали същите са се сбъднали.
Клаузата за неустойка създавала значително не равновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата.
Операторът получавал имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да се
предоставя ползването на услуга, като същевременно разполага с възможност
да капитализира допълнителен доход при предоставянето на услугата на нов
клиент.
В настоящия случай, клаузата за неустойка не целяла да се проявят
присъщите и функции, а представлявала несправедливо по съдържание
съглашение поради обективната неравностойност на насрещните задължения,
т.е. така определената неустойка освен, че е прекомерно завишена, е в
нарушение на чл.9 ЗЗД.
Оспорват твърдението ,че по договора за лизинг ищецът е предал на
ответника мобилен апарат, предмет на Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от 13.07.2020г.
Считат ,че това допълнително споразумение не е прекратено по
надлежния ред.
Потребителят дължи разликата между цената на устройството без
11
абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на Оператора за
съответното устройство към момента на прекратяване на договора и
заплатената от него при предоставянето му от оператор са цена в брой или
обща лизингова цена но договор за лизинг.
Операторът не изпълнил посочените и договорени в съответните
договори условия, а именно да прекрати надлежно всеки един от договорите,
като изпрати писмено уведомление за това, а по отношение на договора за
лизинг и да предостави срок за доброволно отстраняване на неизпълнението
по договора.
Счита ,че и към настоящия момент договорите не са прекратени.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното:
По заявление на „Йеттел България“ ЕАД е образувано ч.гр.д.№56 по
описа за 2023 година по реда на чл.410 от ГПК. Заявителят е поискал
издаване на заповед за изпълнение срещу М. К. за неизпълнение на парично
задължение по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
от 13.07.2020 година ,като претендираните суми са идентични по размер и
произход с тези посочени в исковата молба. Посочено е в заявлението ,че
вземането е обединено във фактура от 5.03.2021 година.
Към заявлението е представено допълнителното споразумение ,на което
ищецът основава вземането си и фактури. В това допълнително споразумение
е уговорено конкретно посочения мобилен номер при какъв избран от
потребителя абонаментен план ще бъде ползван. Изрично е посочено в Раздел
ІІ т.1 ,че при подписване на договора потребителят получава и устройство с
цена при абонаментен план 299,99 лева при стандартна цена 499,9 лева.
Споразумението е със срок 24 месеца. В т.2 е уговорена неустойката при
прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя , както и
при неизпълнение на задълженията му.
Представени са и общите условия на мобилния оператор- „Теленор“
към този момент.
Издадена е заповед за изпълнение, която е връчена при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК и на ищеца са дадени указания за предявяване на иск за
установяване на вземането.
В указания от съда срок е предявен иска по реда на чл.422 от ГПК.
Поради изложеното , съдът намира ,че са налице специалните
предпоставки за допустимост на предявения установителен иск.
След писмения отговор на ответника ищецът е представил както
заверени Общи условия на мобилния оператор , така и договор от 19.05.2020
година. Договорът е с ответника и за същия мобилен номер.
При така установеното , съобразявайки доказателствата и доводите на
страните , съдът приема следното:
12
Договорът от 19.05.2020 година е подписан от представител на
мобилния оператор и от потребителя, чиито подпис не е оспорен. Към
договора са приложени, подписани от ответника ценова листа
за абонаментни планове декларация-съгласие ,с която ответникът е
удостоверил получаването от представител на оператора
екземпляр от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД .
Прието е и подписано от ответника допълнително споразумение ,
сключено няколко месеца след подписване на договора за същия мобилен
номер, като са предоговорени условията за абонаментна такса , респективно
срока и е предоставено 1 бр. устройство – при преференциални условия.
Допълнителното споразумение също е подписано от представител на
мобилния оператор и от потребителя, чийто подпис не е оспорен. В
допълнителното споразумение изрично е посочено , че при подписване на
договора абоната получава и мобилното устройство.
Като доказателство са приети и Фактура № ********* от 5.11.2020
година за отчетен период 5.10.-4.11.2020 година за сумата 184,51
лева.,съответно с данни за потребление за мобилния номер;Фактура
№********** от 5.12.2020 година за период 5.11.-4.12.2020 година за сумата
29,34 лева;Фактура от 5.01.2021 година за периода 5.12.2020-4.01.2021 година
за 259 ,34 лева.Очевидно е ,че фактурите за отделните периоди сочат и
старите непогасени задължения.
Последната фактура от 5.03.2021 година е обединила всички
задължения – неизплатени суми за ползване на мобилни услуги и дължими
според оператора неустойки.
Приета е и така наречена „Последна“ покана за доброволно плащане от
5.02.2021 година.
За да се произнесе по съществото на спора ,съдът съобрази следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1
ЗЗД основателността на предявените искове се обуславя от установяването от
ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на мобилни услуги, по силата на който ответникът се е
задължил да заплаща абонаментна
такса; че ищецът е изпълнил задълженията си и е предоставил достъп до
мобилната мрежа и далекосъобщителните услуги, като за ответника е
13
възникнало задължение за заплащането им.
В тежест на ответника е да установи по делото недължимостта на
задълженията – поради това ,че не са възникнали или пък ,че са погасени.
Представени са договор и допълнително споразумение , подписани от
ответника.От тях недвусмислено следва извода ,че уговорените мобилни
услуги са предоставени.
В случая следва да бъде направено разграничение между задължението
за абонаментна такса, чието изпълнение претендира ищецът и задължението
за заплащане на предоставените услуги. Характерът на абонаментната такса е
такъв, че предполага
заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата. Този аргумент черпи
своето основание и от дефиницията на абонаментната такса, съдържаща се в
приложените и действащи между страните общи условия. Според Раздел IV,
т. 23, б. „б“ потребителят дължи цена за месечен абонамент, осигуряваща
достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се
предплаща от потребителя ежемесечно в размер, съобразно избрания от
потребителя абонаментен план. Следователно абонаментната такса се дължи
предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на
месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е
сключен индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за
поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план.
Видно от обстоятелствата претенцията е именно за дължими суми с такъв
произход.
След сключването на договора от волята на потребителя ще зависи
дали да се възползва от предоставения достъп
и да използва услугите на мобилния оператор или не, при всички случаи
обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса. В подкрепа на този извод
е и подписването на допълнително споразумение към договора за мобилни
услуги, тъй като ако не е
имало изпълнение от страна на оператора, не би имало и допълнителни
споразумения.
Поради изложеното , въззивният съд приема по делото ,че е установено
изпълнението на задълженията по договора и допълнителното споразумение
14
от страна на мобилния оператор, като е предоставен достъп до мобилната
мрежа за ползването и.
Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 9.01.2023 г.,
всички абонаментни такси са били падежирали. Поради това за настъпване на
изискуемостта им е без значение дали договора е надлежно прекратен или не
е.
Съгласно Раздел V, т. 26 от Общите условия заплащането на услугите
се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на
абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от
задълженията им за заплащане на дължимите суми.
Ответникът като потребител не е доказал, че е изпълнил задължението си да
заплати стойността на предоставените му услуги.
Поради изложеното ,съдът намира ,че за сумата 278,69 лева за
посочените периоди искът е основателен и следва да бъде уважен.
Не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционният съд , че
не било установено по делото изпълнение на задължения от страна на
оператора , като съдът вече изложи съображенията си по този въпрос.
Първоинстанционното решение в тази част е неправилно и следва да
бъде отменено ,а предявения иск – уважен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във връзка чл. 92, ал. 1
ЗЗД:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да
установи наличие на валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно
прекратяване на договорите поради виновно неизпълнение на задълженията
на ответника, както и размерът на уговорената
неустойка.
Съгласно чл. 19б, б. „в“ от Общите условия на ищеца, приети по делото
и неоспорени от ответника, мобилният оператор има право едностранно да
прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, ако потребителят не е
платил дължими суми
след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор-посочен в
чл. 27 от Общите условия.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изпълнил изцяло или
15
частично своите договорни задължения по договорите за мобилни услуги и
допълнителните споразумения по тях, поради което въззивният съд намира,
че за мобилния оператор е възникнало правото
едностранно да прекрати правоотношенията.
В ОУ – чл.19 в предвидена възможността за прекратяване на договора
при неизпълнение с едномесечно писмено предизвестие.
Изрично е посочено , че при определени условия ищецът може да
прекрати договора с едномесечно предизвестие.
Първоинстанционният съд е разсъждавал по въпросите относно
възможността за разваляне и прекратяване на договора, като е пропуснал да
съобрази ,че развалянето на договора е една от формите на прекратяването
му. Естествено има различни последици , но в конкретния случай това е без
значение.
Съществения въпрос е дали договора е прекратен по реда , приет от
страните ,за да възникне задължението за неустойка.
Самият ищец в исковата си молба изобщо не излага твърдения за
прекратяване/разваляне на договора и за основанието ,на което това
евентуално е извършено едностранно от него.
Дължимостта на неустойките се мотивира като последица от
наплащане на задълженията по договора. Едва в молба в хода на делото
твърди, че прекратяването е извършено на основание чл.75 във връзка с
чл.19б б.“в“ от ОУ.В първия текст е предвидена възможност за оператора
незабавно да ограничи предоставнето на услугите , но за прекратяването се
перпраща към чл.19б и чл.19в от ОУ. Следва още и да се посочи че
хипотезата на чл.19в б.“в“ е частен случай на възможността ,предвидена в
чл.19в б.“г“ от ОУ.
Самия ищец ,видно от съдържането на поканата, отправена до
ответника, е приел ,че се намира в хипотезата на чл.87 ал.1 от ЗЗД и е
изготвил покана ,в която е дал срок за изпълнение- 10 дни .
По делото е представена покана за доброволно плащане , в която се
съдържа и изявлението на оператора че при неплащане ще счита договора за
прекратен, но липсват каквито и да е доказателства тази покана да е връчена
на ответника или да е направен опит за връчването и ,за да се обсъжда чл.19е
от Общите условия.
16
Поради това , съдът се присъединява като краен резултат към изводите
на първоинстанционният съд , че не е доказано договора да е прекратен ,
поради което и да е възникнало задължението за заплащане на неустойка..
На това основание претенцията за установяване на задължение за
неустойка ,както в размера на месечните абонаментни вноски за срок от три
месеца , така и за заплащане разликата между заплатената преференциална
цена и действителна такава на предоставеното мобилно устройство се явява
неоснователен, а решението на първоинстаннционния съд – правилно в тази
част.
Това разрешение освобождава съдът от задължението да обсъжда
доводите относно неравноправността на клаузите , обосноваващи тази
претенция.
За пълнота следва да се посочи, че не се касае за индивидуално
уговорени клаузи и разпоредбите на ЗЗП са напълно приложими.
С оглед изхода на спора , следва се присъдят и сторените по делото
разноски ,както в заповедното , така и в исковото производство пред двете
инстанции.
В заповедното производство заявителят е направил и претендирал
разноски в размер на 505 лева.
С оглед приетото по същество, с оглед основателността на претенцията
,са дължими 258,76 лева на заявителя, съответно ищец.
В първоинстанционното производство дължимите разноски на ищеца
възлизат на 438 лева. Ответникът не е направил такива.
Във въззивното производство с оглед изхода на спора дължимите
разноски са 425 лева.
По изложените съображения и на основание чл.272 и чл.271 ГПК,
Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№
20235220101319 по описа за 2023 година,В ЧАСТТА,с която е отхвърлен
иска, предявен от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“, сгр. 6
17
против М. Г. К. с ЕГН ********** с настоящ: гр. Пазарджик, ул. „Ясен“ №25,
за установяване на основание чл.422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца
278.69лв. - цена на далекосъобщителни услуги.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „Йеттел България“ ЕАД,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост
4“, ул. „Бизнес парк София“, сгр. 6 против М. Г. К. с ЕГН ********** с
настоящ: гр. Пазарджик, ул. „Ясен“ №25,че съществува вземане на „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“, сгр. 6 по отношение на М. Г. К. с
ЕГН ********** с настоящ: гр. Пазарджик, ул. „Ясен“ №25 в размер на
278,69 лева – цена на далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва
за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 06.01.2023г. до
плащането, за което вземане е издадена заповед №31 от 09.01.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №56/2023г. по
описа на РС-Пазарджик.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Осъжда М. Г. К. с ЕГН ********** с настоящ: гр. Пазарджик, ул. „Ясен“
№25 да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“,
сгр. 6 сумата 258,76 лева – сторени разноски в заповедното производство и
общо 863 лева – разноски пред първата и въззивната инстанция , съобразно
изхода на спора.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18