Р Е Ш Е Н И Е №
260000
Гр. Пловдив, 4.01.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на шестнадесети
декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя
Пенчева
Величка
Белева
с участието на секретаря Нели
Богданова разгледа докладваното от съдията Вера Иванова в.т.д. № 629
по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение №
108, постановено на 13.08.2020 г. по т.д. 86/2019 г. на Окръжен
съд-П., в частта му, с която е осъдено „Л.В.И.К.Л.“
ООД („Л.В.И.К.Л.“), № на компанията....., със седалище и адрес на управление А., гр. Б.,
К.Г. *** *** да заплати на П.Д.В. сума в размер над 30 000 лв.
до 80 000 лева за претърпените от него
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили от ПТП от
11.03.2018 г. с делинквент П.С.Б.Т., управлявал МПС марка „Д.“, модел
„Ч.“, рег. № .., ведно със законната лихва за забава върху тази главница от
датата на подаване на исковата молба в съда – 25.04.2019 г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, по банковата сметка
на адв.
дружество „Д и Х.“, Булстат ......., в „О.Б.“ АД, с IBAN ***, както и в частта му за
разноските, с която е осъдено „Л.В.И.К.Л.“ ООД („Л.В.И.К.Л.“)-А., гр.Б. да заплати
на адвокатско дружество“Д и Х.-*** 516 лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете на основание
чл. 78,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА, осъдено е „Л.В.И.К.Л.“
ООД („Л.В.И.К.Л.“)-А., гр.Б. да заплати по сметка на ОС-П. сумата 3 442,17 лв.,
представляваща разноски по делото на основание чл. 78,ал.6 от ГПК, и е осъден
П.Д.В. да заплати на „Л.В.И.К.Л.“ ООД („Л.В.И.К.Л.“)-А., гр.Б. сумата 750
лв., представляваща направени съдебно-деловодни разноски от ответника,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78,ал.3 от ГПК.
Жалбоподателят „Л.В.И.К.Л.“
ООД („Л.В.И.К.Л.“)-Обединено кралство В. и С.И.моли решението да бъде отменено в обжалваната
негова част като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от
16.09.2020 г., като бъде отхвърлен предявеният срещу дружеството иск и за
размера над 30 000 лв. до 80 000 лв., ведно със законната лихва върху
същата разлика. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва
исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на доказателства в
производството пред въззивната инстанция. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата
П.Д.В. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в
писмен отговор от 14.10.2020 г. Като ищец в производството пред окръжния съд
предявява с искова молба от 25.04.2019 г. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника „Л.В.И.К.Л.“ ООД („Л.В.И.К.Л.“)-Обединено кралство В.
и С.И.да му заплати сумата 100 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди за понесени болки и страдания и
свързаните с това неудобства вследствие на увреждания, описани в исковата
молба, настъпили при и в резултат на ПТП на 11.03.2018 г. на републикански път
към с. Ц. по вина на водача П.С.Б.Т. при управлението от него на лек
автомобил „Д. Ч.“ с рег. № .. (английска регистрация), застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“-зелена карта № ********* при ответното
застрахователно дружество (както и да му заплати суми за причинени имуществени
вреди ведно с лихви, в която част решението на окръжния съд не е обжалвано),
което обезщетение се претендира от ищеца като увредено лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, пряко от застрахователя, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на завеждане на исковата молба 25.04.2019 г. Не заявява
искане за събиране на нови доказателства в производството пред настоящата
съдебна инстанция. Претендира за присъждане на разноски за въззивното
производство - адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА. Заявява
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца.
Пловдивският
апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на
жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и намери за установено следното:
Безспорно
е между страните, че на 11.03.2018 г. е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил „О.К.“, управляван от ищеца П.Д.В., и на лек автомобил „Д. Ч.“,
управляван от П.С.Б.Т., при което е пострадал ищецът В.. Не се спори
понастоящем между страните, че виновният за това ПТП водач е П.С.Б.Т., който е
нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по непредпазливост
телесна повреда на ищеца. Не се спори между страните, че за водача на посочения
по-горе лек автомобил е имало застраховка за гражданска отговорност на
автомобилистите при ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от
ищеца е отправено до кореспондента на ответното застрахователно дружество
искане за предявяване на претенция, представено в копие с исковата молба,
получено там на 20.06.2018 г., като е претендирано за изплащане на обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. Безспорно е,
че преди датата на подаването на исковата молба 25.04.2019 г. не е било
изплатено на ищеца от застрахователя обезщетение за причинените му
неимуществени вреди. Твърдението на ищеца е, че в резултат на настъпилото по
вида на водача П.С.Б.Т. ПТП са му причинени уврежданията, посочени в исковата
молба – травма на интраабдоминални органи без открита рана в корема, счупване
на гръбначния стълб в поясната област, фрактура на 5-9-то ребра в дясно по
аксиалната линия на гръбначния стълб и плеврален излив в малкия интерлоб в
дясно - и той е претърпял силни болки и страдания. Твърди, че престоят му в
болницата е продължил от 16.03.2018 г. до 22.03.2018 г., като на 19.03.2018 г.
е претърпял оперативна интервенция и са поставени два троакара (остеосинтезен
материал) на ниво L5, като след изписването е продължил лечението си в
домашни условия при строг постелен режим, поради което се е налагало близките
му да се грижат за него денонощно. Твърди, че болките при дишане и движение
били с изключително висок интензитет, което е налагало да лежи обездвижен и да
приема болкоуспокояващи медикаменти. Твърди, че в резултат на ПТП се е влошила
здравословното му състояние, което е дало отражение и върху психиката му.
Затова ищецът претендира да му бъде присъдено обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от претърпените болки и страдания в размер на 100 000
лв., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в
съда.
Становището на ответното
застрахователно дружество, заявено с отговор от 9.03.2020 г. и с молба от
24.06.2020 г., е, че исковете са неоснователни, както и че искът за присъждане
на обезщетение е предявен в завишен размер.
С
обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че е установено наличието на
предпоставките за уважаване на иска по чл. 432,ал.1 от КЗ. При определянето на
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчита възрастта на ищеца
(56 години към датата на деликта), получените увреждания (травма на
интраабдоминални органи в корема, счупване на 5-ти поясен прешлен на гръбначния
стълб и фрактури на 5 ребра от 5-то до 9-то вдясно, както и плеврален излив по
малкия интерлоб вдясно и малък превларен излив вляво), хоспитализирането (първо
в хирургично отделение за 3 дни и веднага след това в неврохирургично отделение
за 6 дни), направената оперативна интервенция на петия прешлен на гръбначния
стълб чрез запълване на фрактурните линии с костен цимент, протичането на
следоперативния период без усложнения, отшумяването на травмата на
интраабдоминалните органи в корема за около 7-8 дни и без усложнения,
зарастването на счупените ребра без усложнения, като лечението е било насочено
основно към премахване на болката и осигуряване на нормално дишане, силната
болка при всяка промяна на положението на гръдния кош и при всяко вдишване по
време на лечението, зарастването на ребрата без последици, отминаването на
плевралните изливи за около 10 дни без последици, като те не са представлявали
опасност за живота, защото е нямало усложнение от гръдната травма. Съдът
посочва, че не се очаква за в бъдеще ищецът да страда от болков синдром или
други оплаквания в гръдния кош и корема, но ще изпитва преходни болки и лесна
умора в кръста при продължително ходене и стоене прав, както и при навеждане,
от време на време ще получава изтръпване на двата долни крайника, няма да може
да извършва тежка физическа работа, като смачкването на прешлена на ищеца и
получената неправилна конфигурация ще остане трайно и измененията в гръбнака ще
доведат до дразнене и болка. Съдът преценява, че въпреки по-краткотрайното
възстановяване на останалите травми, обстоятелството, че ищецът е търпял болки
и страдания и ще продължава да търпи такива от уврежданията в прешлена на
гръбначния стълб, която травма е трайна и доживот, както и съобразявайки
възрастта на ищеца, справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е размер на
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., като присъжда
тази сума ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
исковата молба в съда.
С въззивната жалба
дружеството-жалбоподател твърди, че решението е неправилно в обжалваната част,
с която искът за присъждане на обезщетението за неимуществени вреди е уважен за
размера над 30 000 лв. до присъдената сума 80 000 лв., защото това
обезщетение е в завишен размер според критериите за присъждане на справедливо
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликтно събитие. Твърди, че с
исковата молба съдът е сезиран с иск за обезщетяване на неимуществени вреди,
претърпени до предявяването му, поради което неправилно е мотивирал решението
си за размера на обезщетението, като е ценил бъдещи събития, а именно, че
ищецът ще изпитва преходни болки и лесна умора в кръста при продължително
ходене и стоене прав и при навеждане, от време на време ще получава изтръпване
на двата крайника. Заявява, че очевидно тези прогнози на медицинската
експертиза са повлияли при определяне размера на обезщетението, но тези бъдещи
с оглед прогнозата за страданието вреди не са предмет на предявения иск.
Твърди, че дори те да са предмет на иска, размерът на обезщетението също е
завишен спрямо приетото в практиката на съдилищата. Заявява, че на ищеца от
кореспондента по зелена карта на ответното дружество е предложено изплащането
на обезщетение в размер на 30 000 лв., което е съобразено с обичайните
размери на обезщетението за неимуществени вреди, присъждано от българските
съдилища в аналогични по характер и степен на увреждането случаи. Позовава се
на решение № 390/8.01.2013 г. на ВКС по гр.д. 920/2011 г., 4 ГО и на решение №
223/27.12.2016 г. на ВКС по гр.д. 1839/2016 г., 3 ГО. Твърди, че окръжният съд
не е посочил всички относими критерии и не ги е съпоставил с всички конкретни
увреждания на пострадалия и настъпилите последици и не е извършил оценка на
значението им за размера на вредите. Твърди, че не е извършено задълбочено
изследване на общите и специфичните факти, които формират понятието
„справедливост“ с оглед изпълнението на изискванията на задължителната съдебна
практика – ППВС №4/68 г. Твърди, че съдът е отчел и е дал превес на
несъществени обстоятелства и е игнорирал съществени такива, като в резултат не
е стигнал до справедлив паричен еквивалент на търпените морални вреди и е
налице свръхкомпенсиране на застрахования за сметка на застрахователя. Заявява,
че съгласно заключението на КСМАТЕ относно счупванията на ребрата болковият
синдром е овладян с консервативни средства, не са установени усложнения и
влошаване на състоянието и ищецът е изписан с подобрение, възстановяването от
оперативната намеса е продължило около 6 месеца при правилно и обичайно
протичащ оздравителен процес, интраабдоминалната травма е отзвучала за около
7-8 дни без по-късни усложнения, травмата на гръбначния стълб, изразила се в
счупване на поясен прешлен, е довела до наличие на локална болка и затруднена
походка, но не и плегия или тазово-резервуарни смущеция, болките от инвазивната
терапия са били редуцирани под въздействието на проведената медикаментозна,
обезболяваща терапия към края на третата седмица, не се е наложило носенето на
корсет, като последици не се очаква ищецът да страда от болков синдром и други
оплаквания в гръдния кош и корема, вероятно ще има преходни болки и лесна умора
в кръста при продължително ходене, стоене прав и навеждане, които неврологични
последици обаче вещото лице сочи само като вероятност. Твърди, че при тези
констатации е очевидно, че претърпените от ищеца увреждания са типични за
подобна средна телесна повреда и няма данни за изключителни страдания или
необратими последици. Заявява, че ищецът не представя експертно решение на ТЕЛК
или НЕЛК, с което да му е определена временно или трайно намалена
работоспособност. Заявява, че съдът е присъдил обезщетение в размер, съответстващ
по-скоро на тежка телесна повреда, каквато ищецът не е претърпял. Твърди, че
макар застрахователят да е чуждестранно лице, събитието е настъпило в страната,
случаят е подсъден на българския съд и приложими са българският закон и
българската съдебна практика, като няма основания да се прилагат различни от
българските стандарти относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.
С отговора на въззивната
жалба ответникът по нея възразява, че размерът на обезщетението не е завишен,
защото в случая не се касае за обикновена фрактура, а за фрактура на гръбначния
стълб, която по същността си не подлежи на пълно възстановяване и последици от
нея ще съпътстват ищеца за цял живот. Заявява, че следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че към датата на ПТП ищецът е бил на 56 години, мъж в
трудоспособна възраст, в разцвета на живота си, а причинените му телесни
увреждания са го превърнали от активен човек в личност, която е в тежест на
близките си, имаща нужда от постоянна чужда помощ. Заявява, че тъй като е бил
напълно неподвижен в продължение на 4 месеца, за задоволяване на битовите му
потребности се е грижила съпругата му. Посочва, че съгласно приетата КСМАТЕ
вследствие на получените увреждания пострадалият ще изпитва болки ниско в
кръста при промяна на времето, като в областта на кръста ще усеща преходни
болки и лесна умора при продължително ходене, стоене прав и навеждане, като в
съдебното заседание медицинският експерт посочва, че описаните последици ще са
трайни и постоянни с оглед на това, че на увредения прешлен попада цялата
тежест на тялото от кръста нагоре, т.е. невъзвратимо е променена цялостната му
подвижност, поради което безвъзвратно ще е в невъзможност да извършва тежък
физически труд. Твърди, че получените от ищеца увреждания са от такова естество,
че са му причинили тежки телесни увреждания, които са променили начина му на
живот за дълго време, като освен това са го оставили в невъзможност да
задоволява сам битовите си потребности. Твърди, че е неоснователно оплакването
на жалбоподателя, че присъденото от окръжния съд обезщетение не кореспондира с
присъждани от съдебната и застрахователна практика такива за аналогични травми.
Посочва, че според съдебната практика при определяне на справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди съдът не е пряко обвързан от съдебните
решения по сходни/еднотипни дела, защото всеки един човек има различен праг на
чувствителност на болки и страдания и травмите по отношение на сходни
увреждания са различни. Заявява, че цитираната от жалбоподателя съдебна практика
е непригодна по нея да бъде извършено директно съобразяване на размера на
дължимото обезщетение в случа, тъй като тя е за случаи от периода 2008-2013 г.,
а процесният инцидент е от 2018 г. Заявява, че при случая по решение №
390/8.01.2013 г. на ВКС по гр.д. № 920/2011 г., 4 ГО,ГК получените от
пострадалото лице травматични увреждания не отговарят на уврежданията в
процесния случай, а и е налице разлика от 10 години между двете събития, за
който период икономическата обстановка в страната е коренно изменена. Заявява,
че при случая по решение № 223/27.12.2016 г. на ВКС по гр.д. № 1839/2016 г., 3
ГО, ГК ищцата се е възстановила от получените травми напълно за срок от 10
месеца, а ищецът в сегашния случай е получил увреждания с пожизнен характер,
като разликата между събитията е 5 години и икономическата конюнктура в
страната за периода 2013 г.-2018 г. е съществено променена. Заявява, че
процесният казус е от 2018 г., пострадалият е получил счупване на 5-ти поясен
прешлен на гръбначния стълб, фрактури на 5-9-то ребро вдясно по аксиларната
линия и плеврален излив вляво, от травмите е получил деформации в травмираните
зони, а движенията му се осъществяват в пожизнено намален обем. Счита, че
ориентир при определяне на обезщетението могат да бъдат решение № 370/16.01.2019
г. на ВКС по т.д. № 896/2018 г., 2 ТО, ТК и решение № 248/2.08.2018 г. на ВКС
по т.д. № 1565/2017 г., 1 ТО, ТК. Заявява, че икономическата конюнктура в
страната е неизменно свързана с нивата на минималната работна заплата в
страната, която в периода 1999-2018 г. е увеличена от 67 лв. на 460 лв., като
през 2018 г. е била 510 лв. Заявява, че следва да се отчете и лимитът на
отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ е в
размер на 10 000 000 лв. към датата на процесното ПТП 11.03.2018 г.,
който лимит за периода от 1997 г. до 2017 г. е увеличен от 25 000 лв. до
10 000 000 лв. Заявява, че физическите болки и страдания не могат да
бъдат съизмерими с пари, но пълното обезщетяване на всички неимуществени вреди
изисква то да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото
лице, като в случая претърпените от ищеца телесни увреди са тежки по своя
характер и последици от част от тях ще останат пожизнено. Заявява, че по време
на възстановяването си и предвид получените травми ищецът е изпитвал и към
настоящия момент силни болки, налагащи постоянния прием на обезболяващи
медикаменти, бил е дълго време напълно обездвижен, въпреки провежданите
процедури и рехабилитации ищецът и до сега не се е възстановил, получените травми
са го поставили в невъзможност да осъществява тежка физическа трудова дейност,
което обстоятелство с оглед възрастта на ищеца е от изключително значение,
вземайки предвид и семейното му положение на глава на семейство.
Съгласно разпоредбата на
чл. 432,ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
Безспорно е, че ищецът е отправил до ответника чрез съответния кореспондент по
чл. 510,ал.1 от КЗ писмена претенция за заплащане на обезщетение в размер на
100 000 лв., която той е получил на 20.06.2018 г., и че плащане на
обезщетение не е извършено, поради което съгласно чл. 498,ал.3 от КЗ ищецът е
предявил претенцията си пред съда с исковата молба от 25.04.2019 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 493,ал.1,т.1 и т. 5 от КЗ застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на използването
на МПС по време на движение, включително неимуществените вреди вследствие на
телесно увреждане и лихвите по чл. 429,ал.2,т.2 от КЗ. Съгласно нормите на чл.
429,ал.1,т.1, чл. 429,ал.2,т.2 и чл. 429,ал.3 от КЗ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, като в това
застрахователно обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал.3, а именно лихвите за забава на застрахования по ал.2,т.2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума, като в този случай от застрахователя са плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430,ал.1,т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Ищецът П.В. е лице, пострадало при ПТП на 11.03.2018
г., което е причинено виновно от водача П.С.Б.Т. при управлението от него на
лек автомобил „Д. Ч.“. Обстоятелството, че ПТП е причинено виновно именно от
водача П.С.Б.Т., е установено в наказателното производство по приложеното АНД №
1719/2019 г. на РС-П., като видно от постановеното на 25.11.2019 г. съдебно
решение, влязло в сила на 11.12.2019 г., П.С.Б.Т. е признат за виновен в това,
че на 11.03.2018 г. при управление на неговия лек автомобил „Ч. Спорт“ с рег.
№ ******е нарушил посочени правила за движение, в резултат на което е
настъпило ПТП с лек автомобил „О.К.“ с рег.№ ********, управляван от П.Д.В., и
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П.Д.В., изразяваща се в
трайно затрудняване на движенията на снагата, причинено в резултат на счупване
на пет десни ребра, от 5-то до 9-то по мишничната линия и счупване на пети
поясен прешлен. Безспорно е, че е била сключена именно с ответното дружество
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за отговорността на
водача П.С.Б.Т. за причинени вреди при управлението на това МПС. Механизма на
ПТП и уврежданията на ищеца са установени с приетата по делото от
окръжния съд в съдебното заседание на 7.08.2020 г. комплексна автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза, изготвена на 28.07.2020 г. от вещите лица инж.
В.Ф.и д-р Д.П.. Видно от това заключение, вследствие на процесното ПТП ищецът е
получил травма на интраабдоминални органи без открита рана на корема, счупване
на 5-ти поясен прешлен на гръбначния стълб, фрактури на 5,6,7,8 и 9-то ребро в
дясно по аксиларната линия и плеврален излив по малкия интерлоб в дясно и малък
плеврален излив в ляво. Видно от същото заключение, проведеното лечение на
неусложнените счупвания на ребрата включва премахване на силната болка и
осигуряване на нормално дишане, което се постига с приемането на аналгетици,
локално обезболяване или интеркостална нервна блокада, като неусложнените
счупвания на ребра зарастват за около 3-4 до 8 седмици без никакви последствия,
проведено е консервативно, медикаментозно лечение, ищецът е изписан с
подобрение, болковият синдром е овладян с консервативни средства, не се е
наложило оперативно лечение, не са установени усложнения и влошаване на
състоянието. Видно от същото заключение, на ищеца на 19.03.2018 г. е извършена
операция на петия прешлен на гръбначния стълб, направена е вертебропластика на
прешлена, като фрактурните линии са запълнени с костен цимент. Видно от същото
заключение, възстановяването на пострадалия е продължило около 6 месеца от
датата на травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес. Видно
от същото заключение, получената от ищеца травма на интраабдоминалните органи в
корема предизвиква малки или по-големи кръвонасядания по тях, но направените
образни и лабораторни изследвания, както и денонощното наблюдение на
пострадалия в случая не са показали настъпили по-късни усложнения, посочената
травма отзвучава бързо, за около 7-8 дни. Видно от същото заключение,
счупването на поясен прешлен, в зависимост от тежестта, има различна
симптоматика – от наличие само на локална болка и затруднена походка, както в
случая, до моно- или парапареза (плегия) на долните крайници, съчетано с
тазово-резервоарни смущения. Относно търпените от ищеца болки и страдания в
заключението е посочено, че по време на инцидента на 11.03.2018 г. при
нанасянето на травматичното увреждане, при оказването на първа помощ, при
транспортирането до болницата и медицинската обработка при приема му ищецът е
изпитвал най-силната болка, чувствал е болки и около инвазивните мероприятия по
време на болничния престой, като впоследствие те постепенно са се редуцирали
под въздействието на проведената медикаментозна, обезболяваща терапия до към
края на третата седмица, като по време на лечебно-възстановителния период
болката в гръдния кош се усилва при всяка промяна на положението на гръдния
кош, при всяко вдишване, а става още по-силна при опит за изкашляне. Видно от
същото заключение, след като фрактурата е стабилизирана с костен цимент, не се
налага носенето на корсет, но се препоръчва носенето, само при ходене, на
стабилизиращ еластичен пояс за срок от 8 месеца. Видно от същото заключение,
процесът на възстановяване при счупени ребра е с продължителност около 8
седмици при липса на усложнения, тези фрактури не подлежат на имобилизация.
Видно от същото заключение, малкият плеврален излив по малкия интерлоб в дясно
(малка, хиперденсна, кръвеквивателнтна лентовидна зона), както и малкият
плеврален излив в ляво (хиподенсна, сърповидна зона, пристенно) представляват
кръвонасядания по париеталната плевра, повече в дясно, където се проектира
основният удар в гръдния кош, в случая не представлява опасност за живота и
здравето на пострадалия, посочените изменения в белия дроб търпят обратна
редукция за около 10 дни, без последици. Видно от същото заключение, в момента
и за в бъдеще не се очаква ищецът да страда от болков синдром или други
оплаквания в гръдния кош и корема като последица от получената травма, освен от
преходни болки при промяна на времето ниско в кръста, ще има преходни болки и
лесна умора в кръста при продължително ходене и стоене прав и при навеждане, от
време на време ще получава изтръпване на двата долни крайника, няма да може да
извършва тежка физическа работа. Видно от същото заключение, гръдната и
коремната травма на ищеца са отзвучали напълно без остатъчни изменения, по
отношение на счупването на пети поясен прешлен силното снижение на тялото на
ЕЛ5 прешлен с 50% след травмата, което след това е стабилизирано с костен
цимент, го предпазва от по-нататъшно снижение и деформация на тялото, запазени
са съседните интервертебрални дискове, но с течение на времето те дегенерират
възрастово и изтъняват, което води впоследствие до различни по степен стеснения
на интервертебралните отвори и малко или много притискане на нервните
коренчета, което може да доведе до различни по степен неврологични оплаквания
като тръпнене или изтръпвания по долните крайници, постоянни или преходни болки
в долните крайници, намаляване на мускулната им сила. Видно от обясненията на
вещото лице П. при приемането на заключението в съдебното заседание на окръжния
съд на 7.08.2020 г., нормалната конфигурация или контури на един нормален
прешлен представляват правилен четириъгълник, а повреденият прешлен е с
намалена височина, горно-долния размер е наполовина на нормалния, ширината му е
запазена, с неправилни контури е, които при нормалния прешлен са гладки, в това
се изразява неправилната конфигурация, това засега, към този момент не води до
неправилна геометрия и моторика на гръбначния стълб като цяло, във времето
могат, допустимо е, но не със сигурност, да настъпят някакви изменения, защото
целият гръбнак претърпява дегенеративни промени, дисковете също и той намалява
своята дължина, това не е в резултат на инцидента, това е физиологичен процес,
смачкването на прешлена на ищеца е във връзка с инцидента и получената
неправилна конфигурация, с 50% неговата (на прешлена) височина е намалена,
обаче самите съседни дискове не са променени, ищецът трайно и постоянно ще
остане да кляка трудно и да е нестабилен в клекнала позиция, да има болки и
лесна умора в кръста при продължително ходене и стоене прав, тези оплаквания ще
му останат, де факто на този прешлен попада цялата тежест на тялото от кръста
нагоре, той е доста натоварен и по тази причина и поради неговите анатомични
промени не може ищецът да извършва тежка физическа работа, нарушена е неговата
подвижност. Видно от показанията на свидетелката Д.И.В., съпруга на ищеца,
разпитана в съдебното заседание на окръжния съд на 26.06.2020 г., тя е била в
автомобила на ищеца при ПТП на 11.03.2018 г., съпругът й не можел да излезе,
извадили го от колата, лежал в канавката, не можел да мърда, оплаквал се от
болки в гърдите и в кръста, бил в съзнание и говорел, но не можел да се движи, в
болницата казали, че има счупени ребра, на следващия ден казали, че лумбален
прешлен има сплескан или спукан, първо лежал в една клиника близо една седмица
за ребрата, после в Неврохирургията, правили му операция на гръбнака, сложили
някакъв цимент, за да могат да го укрепят, само веднъж лежал в болницата, не
можел да се движи, след изписването му бил на легло в къщи, постоянно се
оплаквал, не можел да става, бил на легло, на подлога, така лежал неподвижен 4
месеца, след това започнал да раздвижва гръбнака, спрял да се оплаква, че го
задушава, че не може да диша, но постоянно бил на болкоуспокояващи, към
настоящия момент съпругът й не е същия човек, който е бил, все още го боли
кръстът, резки движения не може да прави, не може да работи, както преди е работил,
не може нищо тежко да вдигне, сега ходи на работа, работата му е лека –
оператор на командно табло във ВЕЦ Т.-с.М., не може да работи по-тежка домашна
работа, психически му се отразило лошо, затворил се в себе си, не говори много,
многото хора го дразнят, първите месеци, когато бил на легло, казвал, че много
го боли, сънувал кошмари, излизала му картината на катастрофата, към момента се
оплаква от болки в кръста заради счупения прешлен.
Съгласно разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да се определя по
справедливост и да възмездява претърпените от пострадалия ищец
болки, страдания и неудобства. Съгласно т.1 от ППВС №4/23.12.1968 г. на
обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка
и непосредствена последица на непозволеното увреждане, като съгласно т.10 от
ППВС № 4/30.10.1975 г. след присъждане на обезщетение за вреди от непозволено
увреждане пострадалият има основание да търси ново обезщетение за влошаване на
здравословното състояние само ако то се намира в причинна връзка с увреждането
и ако при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването не е било
предвидено и съобразено. Несъмнено е, че независимо от продължителността на
времето, през което ще се търпят страданията, включително и във време след
постановяването на съдебното решение, основанието за обезщетението е породено с
настъпването на вредата, поради което при определяне размера на дължимото
обезщетение следва да се има предвид и репарирането на бъдещите вреди, определими
към момента на увреждането – тези, които нормално и логично следват във времето
в резултат на преодоляването на физическите и психичните последици за
пострадалия. Неоснователно е затова оплакването на жалбоподателя, че окръжният
съд при определянето на размера на обезщетението неправилно е ценил бъдещи
събития относно това, че ищецът ще изпитва преходни болки и лесна умора в
кръста при продължително ходене и стоене прав, както и при навеждане, от време
на време ще получава изтръпване на двата крайника. Както бе посочено по-горе,
тези последици са посочени като нормално настъпващи и затова предвидими в
отговора на въпрос №16 от заключението на комплексната автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза.
Несъмнено е, че при
определянето на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди съдът
следва да вземе предвид, на първо място, броя и вида на телесните повреди. В
случая, както е посочено от вещото лице д-р П., на ищеца са причинени много
болезнени физически увреди, а именно фрактури на 5 ребра – 5,6,7,8 и 9-то ребро
в дясно по аксиларната линия, а също така му е причинено и счупване с трайни
последици, а именно счупване на 5-ти поясен прешлен на гръбначния стълб. Както
е посочено в решението на наказателния съд, на ищеца е причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на снагата,
причинено в резултат на счупване на пет десни ребра, от 5-то до 9-то по
мишничната линия, и счупване на пети поясен прешлен. Освен това на ищеца са
причинени травма на интраабдоминални органи без открита рана в корема и
плеврален излив по малкия интерлоб в дясно и малък плеврален излив в ляво.
Възстановяването на ищеца съгласно заключението е продължило общо около 6
месеца при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес. Лечението на
счупването на ребрата е изисквало приемане на лекарства за премахване на
силната болка, като неусложнените счупвания на ребра зарастват за около 3-4 до
8 седмици. Ищецът е претърпял една операция, на 19.03.2018 г., на петия прешлен
на гръбначния стълб, като му е направена вертебропластика, при което
фрактурните линии са запълнени с костен цимент. При ищеца счупването на поясния
прешлен е причинило само локална болка и затруднена походка, не се налага
носенето на корсет, а само при ходене за период от 8 месеца се препоръчва
носенето на стабилизиращ еластичен пояс. Травмата на интраабдоминалните органи
в корема е предизвикала малки или по-големи кръвонасядания по тях без
усложнения, тази травма отзвучава бързо, за около 7-8 дни. Малкият плеврален
излив по малкия интерлоб в дясно, както и малкият плеврален излив в ляво,
представляват кръвонасядания по париеталната плевра, повече в дясно, те не
представляват опасност за живота и здравето на пострадалия, посочените
изменения в белия дроб търпят обратна редукция за около 10 дни, без последици.
Ищецът е търпял най-силни болки в момента на ПТП, при оказването на първа
помощ, при транспорта до болницата, при медицинската обработката при приемането
му. Освен това ищецът е чувствал болки и при инвазивните мероприятия по време
на болничния престой, като впоследствие те постепенно са се редуцирали под
въздействието на проведената медикаментозна, обезболяваща терапия до към края
на третата седмица. Възстановителният период за фрактурата на ребрата е с
продължителност около 8 седмици, болката е била силна в гръдния кош при всяка
промяна на положението на гръдния кош, при всяко вдишване, а при опит за
изкашляне става още по-силна, като тя води до нарушения в дишането, което става
повърхностно. Гръдната и коремната травма на ищеца са отзвучали напълно без
остатъчни изменения. Прогнозата за развитието на уврежданията е липса на
очакване ищецът да страда от болков синдром или други оплаквания в гръдния кош
и корема като последица от получената травма, освен от преходни болки при
промяна на времето ниско в кръста, ще има преходни болки и лесна умора в кръста
при продължително ходене и стоене прав и при навеждане, от време на време ще
получава изтръпване на двата долни крайника, няма да може да извършва тежка
физическа работа. Съгласно показанията на свидетелката В., съпруга на ищеца,
причинените на ищеца тежки увреждания, които представляват средна телесна
повреда, с оглед на своето естество са му причинили силни болки и мъчителни
затруднения във физически и битов план за значителен период от време от 4
месеца, в който период той е лежал в къщи неподвижен без да може да става и сам
да се обслужва. Установява се, че ищецът се е възстановил бързо от двете
по-леки увреждания, а от получените увреждания-счупвания се е възстановявал продължително,
като възстановяване на физическото му състояние в предишния, преди
катастрофата, вид е настъпило в рамките на 6 месеца, а в бъдеще са очаквани
преходни болки ниско в кръста и лесна умора в кръста при продължително ходене и
стоене прав и при навеждане с възможно изтръпване от време на време на двата
долни крайника, няма да може да извършва тежка физическа работа. Следва да се
отчете обстоятелството, че ищецът в един дълъг период от около 4 месеца въобще
не е могъл да става и да ходи, което несъмнено му е причинило сериозен
дискомфорт, променило е начина му живот, ежедневието му, влошило е качеството
му на живот. Ищецът В. е роден през 1962 г. и към момента на ПТП е бил на 56
години, мъж над средна възраст, активен, семеен, работещ. Получените увреждания
не са засегнали неговата трудоспособност и не са се отразили на възможността му
да продължи да се издържа, като полага труд на същото работно място, като след
възстановяването си той е продължил да работи така, както преди увреждането, а
именно като оператор на командно табло във ВЕЦ, която работа не изисква вдигане
на тежести. Налице е настъпване на промяна относно неговото ежедневие в насока
невъзможност да вдига тежки неща в домашната работа. Несъмнено е, че един
толкова продължителен и болезнен процес на възстановяване след счупванията и
операцията от 6 месеца, през който трайно и необратимо е променен изцяло начина
му на живот, се е отразило тежко и на емоционалното и психологично състояние на
ищеца, поради което следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката В.,
съпруга на ищеца, че той се е затворил в себе си. При ищеца обаче няма
необходимост и не е търсена психологична помощ, както и занапред не е
необходимо медикаментозно лечение, както и няма настъпили външни дефекти.
Общественото разбиране за справедливост изисква търпените от ищеца тежки и
продължителни страдания да бъдат обезщетени надлежно. Взимайки предвид
характера на деянието (нарушение на правилата за движение, при което е причинен
удар по вина на водача на другото МПС, в автомобила, чийто водач е
ищецът, и причиняване на тежки физически увреждания на пострадалия под формата
на средна телесна повреда), степента на увреждането (причинени силни физически
болки и страдания и обездвижване за период от, съответно, 4 и 6 месец, настъпило
към момента пълно възстановяване), последиците от деянието (силни болки,
обездвижване, сериозен дискомфорт, невъзможност за самостоятелно обслужване в
период от 4 месеца, възстановена възможност за полагането на труд както преди
ПТП, липса след възстановяването на влошаване на начина и на качеството на
живот на ищеца, понастоящем на 59 години, към момента на ПТП на 56 години,
възможност да изпитва преходни болки в кръста и лесна умора при продължително
ходене и стоене прав и при навеждане), следва да се приеме, че е справедливо
при условията на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за ищеца в размер на 40 000 лв.
Частично основателно е следователно оплакването на жалбоподателя-
застрахователно дружество, че определеният от окръжния съд размер от
80 000 лв. не е справедлив, а е завишен за размера над 30 000 лв. до
80 000 лв. Решението на окръжния съд следва да бъде частично отменено в
обжалваната негова част, с която искът е уважен за размера над 40 000 лв.
до 80 000 лв., като бъде потвърдено в частта му, с която искът е уважен до
размер от 40 000 лв.
Изменението на решението
на окръжния съд относно присъдената сума определя необходимостта от изменение и
относно присъдените от окръжния съд суми за разноските. Съгласно чл. 78,ал.6 от ГПК ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на окръжния съд не сумата 3 442,17 лв., а сумата (1 652,71 лв.
за ДТ и 250 лв. за възнаграждение на вещите лица) 1 902,71 лв., съответно,
решението следва да бъде отменено в частта му, с която е присъдена сума над
1 902,71 лв. до 3 442,17 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 38,ал.2 от
ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения ответното застрахователно дружество дължи да
заплати на адвокатското дружество, осъществило защитата на ищеца,
възнаграждение в размер на 1 769,53 лв. (при уважени искове за присъждане
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди общо в размер на
41 317,80 лв.), а с ДДС – сумата 2 123,44 лв., поради което решението
следва да се отмени в частта му, с която е присъдено възнаграждение над
2 123,44 лв. до 3 516 лв. Съгласно чл. 78,ал.3 от ГПК ищецът дължи да
заплати на ответника не присъдената по съразмерност сума за разноски 750 лв., а
сумата 2 220,74 лв. (при предявени претенции общо за сума 101 317,80
лв., отхвърлени за сума 60 000 лв. и направени разноски общо в размер на
3 750 лв.), поради което ще следва решението да бъде потвърдено в частта
му относно присъждането на сумата 750 лв. и ще следва ищецът да бъде осъден да
заплати на ответното дружество още сумата 1 470,74 лв.
Относно претенциите на
страните за присъждане на разноски за въззивното производство с оглед резултата
от него следва разноските да се присъдят по съразмерност. Направените от
дружеството-жалбоподател разноски са в размер на (1 000 лв. за ДТ и
2 630 лв. за адвокатско възнаграждение) 3 630 лв. От страна на
ответника по жалбата с молбата от 10.12.2020 г. се възразява за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба
№1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималното адвокатско възнаграждение за защитата при подадената въззивна
жалба, с която решението на окръжния съд се обжалва в частта му за присъждане
на обезщетение в размер на (над 30 000 лв. до 80 000 лв.) 50 000
лв. е 2 030 лв. Следва съгласно чл. 78,ал.5 от ГПК вместо платеното
адвокатско възнаграждение 2 630 лв. да бъде прието за дължимо адвокатско
възнаграждение в размер на 2 030 лв., тъй като делото в производството по него
пред въззивната инстанция не се характеризира с висока правна и фактическа
сложност, съответно, следва да постанови сега намаляване на това
възнаграждение. При претендирана от жалбоподателя отмяна на решението на
окръжния съд за сумата 50 000 лв. и дължими разноски (1000 лв. за ДТ и
2 030 лв. за адвокатско възнаграждение) 3 030 лв., с оглед отмяната
на решението за сумата 10 000 лв. ответникът по жалбата В. следва да бъде
осъден да заплати на дружеството-жалбоподател по съразмерност разноски за
въззивното производство в размер на 606 лв. Съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр.
с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения следва дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да
заплати на адвокатското дружество, осъществило защитата на ответника по жалбата
В. във въззивното производство (при отхвърлена жалба за размер 40 000 лв.)
сумата 1 730 лв. без ДДС, а с ДДС – 2 076 лв.
С
оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 108, постановено на 13.08.2020 г. по т.д. 86/2019 г. на Окръжен съд-П., В
ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е осъдено „Л.В.И.К.Л.“
ООД („Л.В.И.К.Л.“), № на компанията....., със седалище и адрес на управление Обединено кралство В. и
С.И., гр. Б., К.Г. *** *** да заплати на П.Д.В. сума в размер над 30 000 лв.
до 40 000 лв. за претърпените от него
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили от ПТП от
11.03.2018 г. с делинквент П.С.Б.Т., управлявал МПС марка „Д.“, модел
„Ч.“, рег. № .., ведно със законната лихва за забава върху тази главница от
датата на подаване на исковата молба в съда– 25.04.2019 г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, по банковата сметка на адв. дружество
„Д и Х.“, Булстат ......., в „О.Б.“ АД, с IBAN ***, както и в частта му, с която е
осъден П.Д.В. да заплати на „Л.В.И.К.Л.“ ООД („Л.В.И.К.Л.“)-А., гр.Б. сумата 750
лв., представляваща направени съдебно-деловодни разноски от ответника,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА П.Д.В.,
ЕГН ********** *** да заплати на „Л.В.И.К.Л.“ ООД („Л.В.И.К.Л.“), №
на компанията....., със седалище и
адрес на управление Обединено кралство В. и С.И., гр. Б.,
К.Г. *** *** още сумата 1 470,74 лв., представляваща направени
съдебно-деловодни разноски от ответника, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78,ал.3 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 108,
постановено на 13.08.2020 г. по т.д. 86/2019 г. на Окръжен съд-П., В
ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е осъдено „Л.В.И.К.Л.“
ООД („Л.В.И.К.Л.“), № на компанията....., със седалище и адрес на управление А., гр. Б.,
К.Г. *** *** да заплати на П.Д.В. сума в размер над 40 000 лв.
до 80 000 лева за претърпените от него
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили от ПТП от
11.03.2018 г. с делинквент П.С.Б.Т., управлявал МПС марка „Д.“, модел
„Ч.“, рег. № .., ведно със законната лихва за забава върху тази главница от
датата на подаване на исковата молба в съда– 25.04.2019 г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, по банковата сметка
на адв.
дружество „Д и Х.“, Булстат ......., в „О.Б.“ АД, с IBAN ***, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
П.Д.В., ЕГН ********** *** против „Л.В.И.К.Л.“ ООД („Л.В.И.К.Л.“), №
на компанията....., със седалище и
адрес на управление Обединено кралство В. и С.И., гр. Б.,
К.Г. *** *** иск за присъждане на обезщетение в размер над 40 000 лв. до
80 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди –
болки и страдания, настъпили от ПТП от 11.03.2018 г. с
делинквент П.С.Б.Т., управлявал МПС марка „Д.“, модел „Ч.“, рег. № ..,
ведно със законната лихва за забава върху тази главница от
датата на подаване на исковата молба в съда– 25.04.2019 г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 108,
постановено на 13.08.2020 г. по т.д. 86/2019 г. на Окръжен съд-П., И В
ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е осъдено „Л.В.И.К.Л.“
ООД („Л.В.И.К.Л.“), № на компанията....., със седалище и адрес на управление Обединено кралство В. и
С.И., гр. Б., К.Г.******да заплати по сметка на ОС-П. сумата над 1902,71 лв. до 3 442,17 лв.,
представляваща разноски по делото на основание чл. 78,ал.6 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 108,
постановено на 13.08.2020 г. по т.д. 86/2019 г. на Окръжен съд-П., И В
ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е
осъдено „Л.В.И.К.Л.“
ООД („Л.В.И.К.Л.“), № на компанията....., със седалище и адрес на управление Обединено кралство В. и
С.И., гр. Б., К.Г.******да заплати на адвокатско дружество“Д и Х.-*** сумата над 2 123,44
лв. до 3 516 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от исковете на основание чл. 78,ал.1 от ГПК във
вр. с чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА.
НАМАЛЯВА съгласно
разпоредбата на чл. 78,ал.5 от ГПК по възражение на ответника по жалбата
П.Д.В., заявено с молба от 10.12.2020 г., докладвана в съдебното заседание на
апелативния съд на 16.12.2020 г., размера на адвокатското възнаграждение,
платено от жалбоподателя „Л.В.И.К.Л.“ ООД („Л.В.И.К.Л.“), № на
компанията....., със седалище и адрес на управление Обединено кралство В. и
С.И., гр. Б., К.Г. *** *** за осъществена по делото адвокатска защита и
съдействие за производството пред въззивната инстанция от размер 2 630 лв. като
прекомерен на размер 2 030 лв.
ОСЪЖДА П.Д.В., ЕГН **********
*** да заплати на „Л.В.И.К.Л.“ ООД („Л.В.И.К.Л.“), № на
компанията....., със седалище и адрес на управление Обединено кралство В. и
С.И., гр. Б., К.Г.******сумата 606 лв. – разноски по съразмерност за производството по спора пред
апелативния съд, дължими съгласно чл. 78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Л.В.И.К.Л.“
ООД („Л.В.И.К.Л.“), № на компанията....., със седалище и адрес на управление Обединено кралство В. и
С.И., гр. Б., К.Г.******да заплати на адвокатско дружество “Д и Х.“***, БУЛСТАТ ....... сумата
2 076 лв. - възнаграждение за осъществената от него защита в
производството пред апелативния съд на П.Д.В. като ответник по въззивната жалба
на дружеството, съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба
№1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението
може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен
съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)