№.............,
град Шумен, 13.12.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена
Борисова
при участието на
секретаря Светла Атанасова
като разгледа
докладваното от административен съдия Кр.Борисова АД №264 по описа за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.89 ал.2 т.4 от
Закон за енергийната ефективност /ЗЕЕ/, въз основа на жалба с рег.№ ДА-01-2210
от 09.08.2021год. по описа на Административен съд-Шумен, депозирана от „Б.“АД,
ЕИК *********със седалище и адрес на управление ***, посредством управителя и
представляващ дружеството изпълнителен директор Д.С.Д., против Задължително
предписание, обективирано в писмо с изх.№РД-07-1221/15.07.2021год. на
изпълнителния директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие.
В жалбата се релевират доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания акт поради нарушение на
материалния закон и на императивни административно производствени правила. Сочи
се, че независимо, че актът е ненаименован, обжалваното писмо в частта, по
силата на която се дава задължително предписание съдържа елементите на
индивидуален административен акт по смисъла по чл. 21, ал.1 от АПК, обуславящо
правния интерес от неговото обжалване. Твърди се, че освен, че не е наименован,
в обжалваният акт не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва и не се съдържат фактическите
основания за неговото издаване. В този
смисъл неизлагането на мотиви съставлява
съществен порок във формата на индивидуалния административен акт, обуславящ
неговата отмяна. От съдържанието на
обжалваното писмо не става ясно на базата на какви факти административният орган е преценил, че
дружеството попада сред субектите, подлежащи на задължително обследване,
съгласно чл.57, ал.2 от Закона за
енергийната ефективност и коя точно хипотеза на посочената норма в случая е
налице. Оспорващият твърди, че дружеството не попада в кръга на
предприятия, подлежащи на задължително обследване за енергийна ефективност,
съгласно горецитираната правна норма. Респективно, дружеството не попада и в
кръга субекти, длъжни да извършват управление на енергийната ефективност,
съгласно чл.63, ал. 1 от същия закон.В допълнение, в представените по делото
писмени бележки оспорващият се позовава на актуална съдебна практика на ВАС,
според която по същността си задължителното предписание е указване на
фактически действия, които проверявания субект следва да предприеме за
отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от
компетентните органи дейност, респективно изисква активно поведение от адресата
в рамките на сроковете за изпълнение, следователно съставлява годен за
обжалване индивидуален административен акт.Сочи още, че последващото подаване
на изисканата декларация от страна на оспорващия не обуславя липсата на правен
интерес, доколкото с оглед късното подаване на декларацията не е отпаднала
възможността от страна на органа да търси административно-наказателна
отговорност за неизпълненото в срок задължение. По изложените съображения се
иска отмяна, като незаконосъобразно на задължителното предписание на
административния орган, обективирано в обжалваното писмо.
Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна-Изпълнителният
директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие-гр.София, редовно призован,
не се явява в съдебно заседание. В депозирано по делото писмено становище с
рег.№ДА-01-3025/15.11.2021год. от И.В.А.- изпълнителен директор на Агенцията за
устойчиво енергийно развитие се релевира довод, че оспореното писмо не
съставлявало индивидуален административен акт, по смисъла на АПК, поради което
моли производството да бъде прекратено, поради недопустимост на жалбата, същата да бъде оставена без разглеждане като
неоснователна, необоснована и недоказана. В писменото си становище
ответникът твърди, че с оспореното писмо
(предписание) е направена препоръка за осъществяване на доброволни действия -
представяне на изискуем документ в
определен срок и в този смисъл, издаденото писмо не представлява акт, разпореждащ задължение
от изпълнението на което за адресата да настъпва неблагоприятен резултат. В същия е
указано, че след посочената в него дата, при неизпълнение на
разпореждането Агенцията ще предприеме
действия по образуване на производство по установяване на административно
нарушение и в този смисъл, обжалваното предписание съставлявало правомерно
юридическо действие с публичноправен характер, чието изпълнение не е скрепено с
държавна принуда. Предвид гореизложеното, счита че подадената жалба е
недопустима, с оглед на което моли
производството по делото да бъде прекратено, поради липсата на абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на образуваното производство. В
условията на алтернативност сочи, че с вх.№ КЕЕ-13-577/13.09.2021г. в Агенцията
за енергийно устойчиво развитие е постъпила декларация по чл.57, ал.5 от Закона
за енергийната ефективност от страна на оспорващото дружество, с оглед на което
правният интерес на жалбоподателя от оспорването е отпаднал, тъй като искането,
обективирано в обжалваното писмо на практика вече е удовлетворено и целеният от Агенцията правен
резултат е постигнат. По изложените съображения ответникът отправя искане за
прекратяване на настоящото съдебно
производство и като счита, че с
процесуалното си поведение Агенцията за устойчиво енергийно развитие не е
станала причина за възлагане на
реализираните от жалбоподателя съдебни разноски, моли такива да не бъдат
присъждани.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
Съгласно писмо на Изпълнителния директор на Агенцията
за устойчиво енергийно развитие с изх.№РД-07-25 от 12.01.2021год. оспорващият е
уведомен, че субектите , подлежащи на задължително обследване по чл.57 ал.2 от Закона
за енергийната ефективност /ЗЕЕ/ следва да подадат декларация за годишно
потребление на енергия по образец, в срок до 31.01.2021год., както и че съобразно чл.63 ал.1 от ЗЕЕ следва да
представят в АУЕР годишен отчет за
управлението на енергийната ефективност в срок до 01.03.2021год..В отговор на
писмото, с писмо с изх.№8/13.01.2021год., получено в АУЕР на 13.01.2021год, видно
от прил. известие за доставяне, оспорващото дружество уведомило изп.директор на
Агенцията, че „Б.“АД не попада в кръга предприятия, подлежащи на задължително
обследване за енергийна ефективност съгласно чл.57 от ЗЕЕ и не попада в кръга
субекти, които са длъжни да извършват управление на енергийната ефективност
съгласно чл.63 ал.1 от ЗЕЕ.
Въпреки изпратеното от дружеството
уведомление, на 02.08.2021год. оспорващият е получил писмо с
изх.№РД-07-1221/15.07.2021год., подписано от Изпълнителния директор на АУЕР, с
което е уведомен, че във връзка с извършена проверка относно изпълнението на
задължението по чл.57 ал.5 от ЗЕЕ и констатираното неизпълнение на това
задължение, на основание чл.89 ал.2 т.4 от ЗЕЕ му е дадено задължително
предписание, в 14-дневен срок от получаване на писмото, обективиращо
задължителни предписания на административния орган, да представи в АУЕР
декларация за обекта на дружеството по чл.57 ал.5 от ЗЕЕ за 2020год., както и
че при неизпълнение на предписанието, на основание чл.111 от ЗЕЕ ще му бъде
наложено административно наказание.
Недоволен от даденото му задължително
предписание по чл.89 ал.2 т.4 от ЗЕЕ, обективирано в гореупоменатото писмо, оспорващото
дружество го обжалва пред Административен съд-Шумен с жалба с рег.№ДА-01-2210
от 09.08.2021год. по описа на ШАдмС.
По делото е представена и приета цялата
административна преписка по издаване на оспореното Задължително предписание.
От така установеното фактическо положение,
съдът достигна до следните правни изводи:
Досежно
допустимостта на жалбата:
Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна-адресат на задължителното
предписание и срещу акт, който подлежи на оспорване.
В тази насока съдът, в настоящия съдебен
състав и в унисон с актуалната съдебна практика на ВАС / Определение
№16148/20.12.2018 г. на ВАС, постановено по а.д. №14485/2018 г. , Определение№10454/07.10.2016г. на ВАС по а.д.№10678/2016г.,
Определение№254/10.01.2017г. на ВАС по а.д.№13523/2016г. и др./ счита,че по своята същност задължителното
предписание съставлява указване на
фактически действия, които проверяваният субект следва да предприеме за
отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от
компетентните административни органи дейност, следователно предписанието
изисква активно поведение от страна на неговия адресат, в рамките на посочените
в него срокове за изпълнение.В този смисъл и доколкото даденото предписание по
чл.89 ал.2 т.4 от ЗЕЕ, обективирано в писмо
с изх.№РД-07-1221/15.07.2021год. на Изпълнителния директор на Агенцията
за енергийно устойчиво развитие въвежда задължително поведение за жалбоподателя
да представи в указания 14-дневен срок от получаването му Декларация за обекта
на дружеството по чл.57 ал.5 от ЗЕЕ за 2020год., съдът намира, че същото има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал. 1 АПК,
подлежащ на съдебен контрол. По изложените правни доводи и съображения съдът не
споделя и намира за изцяло неоснователни релевираните от ответната страна
доводи за недопустимост на жалбата с аргумента за липсата на подлежащ на
съдебен контрол индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК.
На следващо място, съдът не споделя и довода
на ответника за отпаднал правен интерес на оспорващия от обжалване на даденото
задължително предписание, с оглед последващо подаването на жалбата изпълнение
задълженията на дружеството да подаде декларация по чл.57 от ЗЕЕ, в изпълнение
на задължителното предписание.Изходящата от оспорващия Декларация е изпратена
от дружеството едва на 10.09.2021год. и получена от административния орган на
13.09.2021год., което обуславя крайния извод, че даденото задължително
предписание не е изпълнено в указания в същото 14-дневен срок.Доколкото
неизпълнението на задължително предписание в указания срок се приравнява на
пълно неизпълнение, независимо от подаване на декларацията след депозиране на
жалбата по настоящото производство, спрямо оспорващото дружество на практика не
е отпаднала възможността на претендиране от страна на органа на
административно-наказателна отговорност по чл.111 от ЗЕЕ.Именно съществуването
на тази възможност за търсене на административно-наказателна отговорност за
неизпълнение в срок на даденото задължително предписание обуславя правния
интерес от оспорване по съдебен ред на предписанието.
Досежно
основателността на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.89 ал.1 от ЗЕЕ
изпълнителният директор на АУЕР упражнява контрол върху дейността на крайните
клиенти, когато провеждането на дейности и мерки за повишаване на енергийната
ефективност съгласно този закон или друг нормативен акт е задължително за тях
/т.1/; задължените лица по чл.4 ал.4 и чл.14а ал.4-при неизпълнението на
поставените им индивидуални цели за енергийна ефективност /т.2/; органите по
чл.12-за представянето на отчети за изпълнението на програмите по чл.12 /т.3/;
лицата по чл.43 ал.1 и 2 и чл.59 ал.1 /т.4/.Според ал.2 т.4 на чл.89 от ЗЕЕ, в
изпълнение на контролните си правомощия изпълнителният директор на агенцията
дава задължителни предписания за отстраняване на констатирани нарушения по този
закон и подзаконовите актове по прилагането му и определя срок за тяхното
изпълнение.Следователно, процесното задължително предписание е издадено от
компетентен по степен и материя орган.
Съдът приема
обаче, че задължителното предписание, обективирано в писмо с
изх.№РД-07-1221/15.07.2021год. на Изпълнителния директор на Агенцията за
енергийно устойчиво развитие не е издадено в законоустановената форма, тъй като
същото не е наименовано, в него не е посочено пред кой орган и в какъв срок
може да се обжалва и най-вече не съдържа
относимите фактически основания.Независимо, че волеизявлението на органа е ясно
и конкретно - фактическите действия, за които е задължен адресата са ясни и е
посочен срок за изпълнението им, от съдържанието на писмото не става ясно на
базата на какви факти административният орган-в случая изпълнителният директор
на АУЕР е преценил и приел, че оспорващото дружество „Б.“АД попада в кръга на
субектите, подлежащи на задължително обследване съгласно чл.57 ал.2 от ЗЕЕ и
коя точно от посочените в цитираната правна норма четири хипотези от т.1 до т.4
в конкретния случай е налице. Неизлагането на мотиви дори и когато
административният орган е овластен да реши определен въпрос по свободна
преценка във всички случаи съставлява съществено процесуално нарушение на
законоустановената форма на ИАА и е основание за неговата отмяна. И това е
така,тъй като мотивирането на индивидуалния административен акт обезпечава
възможността за упражняване на съдебен контрол за законосъобразност на акта и
осигурява правна възможност на страните да упражнят в пълен обем правото си на
защита.Доколкото в конкретния случай е налице пълна липса на мотиви /
непосочване фактическите основания за издаване на предписането/, налице е
съществен порок обуславящ отмяната на обжалваното задължително предписание само
на това основание.
Същевременно , за прецизност на изложението следва да се отбележи, че
тежестта за доказване на обстоятелството, че оспорващото дружество попада в
кръга на субектите, подлежащи на задължително обследване за енергийна
ефективност съгласно чл.57 от ЗЕЕ лежи върху административния орган, издал
задължителното предписание.В случая, от съдържанието на оспорения ИАА и
събраните по преписката доказателства не се установява по категоричен и
безспорен начин обстоятелството, че оспорващото дружество попада в кръга предприятия,
подлежащи на задължително обследване за енергийна ефективност, респективно, че
за него съществува и е налице задължение за подаване на декларация за годишно потребление на енергия по чл.57
ал.5 от ЗЕЕ. Следователно, обжалваното задължително предписание е издадено и
при несъответствие с материалния закон и с целта на закона.
От така
установеното фактическо и правно положение съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в нарушение на установената от закона форма и
при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила
и в несъответствие с материално правните норми и с целта на закона , поради
което жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а
дадените задължителни предписания-отменени.
На основание чл.143
ал.1 от АПК, в полза на оспорващия следва да се присъдят направените и
претендирани разноски, съставляващи заплатената от дружеството ДТ в размер на
50.00лв.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на „ Б.“АД,
ЕИК *********със седалище и адрес на управление ***, посредством управителя и
представляващ дружеството изпълнителен директор Д.С.Д. Задължително
предписание, обективирано в писмо с изх.№РД-07-1221/15.07.2021год. на
изпълнителния директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие.
ОСЪЖДА Агенцията за устойчиво
енергийно развитие, представлявана от изпълнителния директор с адрес гр.София
ул.Екзарх Йосиф№37 да заплати на „ Б.“АД,
ЕИК *********със седалище и адрес на управление ***, посредством управителя и
представляващ дружеството изпълнителен директор Д.С.Д. РАЗНОСКИ по делото в размер на 50 лв./петдесет лева/,съставляващи
заплатената по делото ДТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд на Р България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137
във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: