Р
Е Ш Е Н И Е
№
92
Габрово,
30.06.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на седми юни, две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Радина Церовска и с участието на
прокурор Петков за Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от
съдията КИРОВА к.а.н.д. № 82 от 2023 година по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-834 от
04.05.2023 г., подадена от директор офис гр. Габрово при ТД на НАП – Велико
Търново, чрез юрисконсулт К.Д., против съдебно Решение № 27 от 22.02.2023 г.,
постановено по н.а.х.д. № 893 от 2022 г. по описа на Районен съд Габрово /РСГ/,
с искане за неговата отмяна.
С атакуваното съдебно
решение е отменено Наказателно постановление /НП/ № 670575-F670309 от
24.10.2022 г., издадено от директора на офис за обслужване Габрово в ТД на НАП
– Велико Търново, с което на „***,
е наложена имуществена санкция в размер на 600.00 лв. на основание чл. 261, ал.
1 от ЗКПО.
Нарушението, за което е
издадено процесното НП, се изразява в следното:
Дружеството е подало
след законово установения срок годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за
данъчен финансов резултат и дължим корпоративен данък за 2021 г. декларацията е
подадена на 01.07.2022 г. по електронен път и е приета на същата дата. Съгласно
чл. 92, ал. 2 от този нормативен акт същата се подава от 01.03 до 30.06 на
следващата година. В конкретния случай срокът за подаването й е изтекъл на
30.06.2022 г. Като отегчаващо обстоятелство АНО е отразил това, че след
направена проверка в информационната система на НАП се установява, че в
подадената на 01.07.2022 г. декларация са посочени нулеви показатели, а в
последствие има коригираща декларация, подадена на 30.09.2022 г. на основание
чл. 75, ал. 3 от ЗКПО – такава декларация се подава при откриване на счетоводна
грешка, свързана с предходната година и срокът за подаване на декларация е
изтекъл, в такъв случай до 30.09.2022 г. ДЗЛ може еднократно до тази дата да
коригира данъчния си финансов резултат и данъчното задължение чрез подаване на
нова декларация. В коригиращата декларация са посочени 63692.46 лв. приходи и 42 892.85
лв. разходи, което води до наличието на 20 799.61 лв. счетоводна печалба и
2 079.96 лв. задължение за корпоративен данък. При съпоставка на двете
декларации не може да се каже, че става въпрос за счетоводна грешка, а първата
декларация е подадена с един ден закъснение и е с цел получаване на време за
изготвяне на реална декларация, с реални резултати.
В законния срок
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до
районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП.
За да постанови
съдебния си акт, РС е приел, че нарушението е налице. Същото е формално и
срокът на забавата е само един ден след изтичане на срока, задължаващ ДЗЛ да
реализира съответното поведение. За наличието на това задължение е без значение
дали лицето има задължения към бюджета или не и какви са стойностите на тези
задължения. Необходимо и достатъчно условие е да е налице забава. Според
жалбоподателя декларацията е подадена секунди след изтичането на срока, което
твърдение не е било опровергано в хода на производството. Съдът не кредитира
тезата на АНО, че декларирането на нулеви стойности, които в последствие са
коригирани в срок, е отегчаващо обстоятелство. В случая нарушението се свежда
до факта на подаване на декларацията след срока, което деяние се осъществява
посредством бездействие. Изпълнителното
деяние е неподаване в срок, а не подаване на декларация с неверни данни, което
поведение покрива състава на друго нарушение. На плоскостта на конкретния казус
съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Като изключително
смекчаващо обстоятелство е посочено минималното забавяне, което е в рамките на
допустимата техническа грешка. Да се
приеме обратното означава да се приравни това незначително забавяне с
останалите случаи, при които забавянето е съществено и неоправдано. Не са
налице и данни за други нарушения на това ДЗЛ. Не са застрашени сериозно
обществените отношения, свързани с данъчното облагане. РС е приложил института
на маловажния случай, на което основание е отменил процесното НП.
Жалбата против
първоинстанционния съдебен акт в оспорената негова част е депозирана в законния
14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна
проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде
разгледана по същество с оглед нейната основателност.
Излагат се съображения
за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на РС, както и за
нарушение на материалния закон, изразяващи се в следното: РС не е отчел, че
действията на дружеството са такива на злоупотреба с правото. Възползвайки се
от предоставената му по закон възможност, дружеството коригира данните в
декларацията си и подава декларация с реални стойности едва на 30.09.2022 г.-
със закъснение от три месеца. По тази причина касаторът намира за неприложим
института на маловажния случай.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт Д., който поддържа жалбата.
Ответната страна не се
явява и не изпраща представител. Депозира писмен отговор, с който оспорва
жалбата, подаден от адв. М..
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за основателна, като не споделя
доводите на РС.
АУАН и НП са съставени
от оправомощени административни органи и в тях нарушението е ясно описано, като
описанието кореспондира с хипотезата на сочената като нарушена правна норма.
Съгласно сочената като
нарушена нормативна разпоредба на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО годишната данъчна
декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на
данъчно задълженото лице. Несъмнено в случая е налице забава, като ГДД е
подадена на следващия ден, след изтичането на този срок. Наличието на нарушение е безспорно установено, както е
установен и неговият извършител.
Според чл. 75, ал.3 от ЗКПО, в случаите по ал. 1 /при откриване през текущата година на счетоводна
грешка, свързана с минали години, данъчните финансови резултати за съответните
минали години се коригират съгласно изискванията на действащите през
съответните минали години закони така, че все едно грешката не е била допусната/
при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с предходната
година, за която е подадена годишна данъчна декларация и законоустановеният
срок за подаването и е изтекъл, данъчно задълженото лице може еднократно в срок
до 30 септември на текущата година да коригира данъчния финансов резултат и
данъчното задължение чрез подаване на нова декларация. В останалите случаи по
ал. 1 данъчно задълженото лице уведомява писмено компетентния орган по
приходите, който в 30-дневен срок от получаване на уведомлението предприема
действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за
съответния данъчен период.
В случая реализирането
на тази разпоредба не е част от фактическия състав на процесното нарушение. Ако действително се вземе предвид единствено краткия срок
на забавата то деянието действително би следвало да се окачестви като маловажен
случай. Настоящата съдебна инстанция обаче споделя доводите на касатора за
злоупотреба с правото. В подадената
декларация не се съдържат никакви данни относно приходите, разходите и
печалбата на дружеството за посочената година. Целта на подаване на годишна
данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО е своевременното предоставяне на
информация на органите на НАП относно данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък от данъчно
задължените лица. Именно тези обществени отношения са защитени от санкционната
норма на чл. 261 ал. 1 от ЗКПО. С оглед на изложеното, ако в подадената от
касационния жалбоподател ГДД се съдържаше изискуемата от закона информация, то
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН биха били налице, тъй като тази
информация би постъпила в НАП с незначително закъснение. Но в разглеждания
случай и след изтичане на законовия срок за подаване на ГДД дружеството не е
предоставило изискваната от закона информация, подавайки декларация с нулеви
стойности. Неправилно РСГ счита, че подаването на последващата коригираща ГДД
не следва да се взема предвид при преценката относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Коригиращата ГДД е носител на действителната информация за наличието на
приходи, разходи и дължим корпоративен данък, като в случая съпоставката на
съдържащите се в двете декларация данни води до напълно обоснования и правилен
извод на касатора, че в случая не се касае за допусната счетоводна грешка, а за
неуспешен опит за формално изпълнение на задължението по чл. 92 от ЗКПО. По изложените съображения
настоящата съдебна инстанция намира за неправилни и незаконосъобразни изводите
на въззивния съд, че по отношение на извършеното нарушение са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят може да бъде
квалифициран като маловажен. Наложената с процесното НП санкция
е в законоустановения
размер, като е близка до
минималния такъв. Настоящият съдебен състав споделя доводите, че същата е
съобразена с обществената опасност на деянието.
Самото НП е
издадено от компетентен орган в границите на предоставените по закон
правомощия, при спазване на процедурата, защитени са правата на привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице, нарушението е доказано от
обективна страна, установен по несъмнен начин е и неговият извършител, описано
е ясно в АУАН и НП и правилно е подведено под хипотезата на съответната правна
норма. В заключение, като е отменил процесното
наказателно постановление, районният съд се е произнесъл с незаконосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде
отменен, а на негово място по същество настоящият съдебен състав следва да
издаде решение по съществото на спора, с което да потвърди процесното
наказателно постановление.
С оглед този изход на
правния спор основателно се явява искането на касационния жалбоподател за
присъждане на деловодни разноски, направено своевременно в о.с.з. Страната е представлявана от упълномощен
юрисконсулт,изготвил жалбата и участвал лично в съдебно заседание. На основание
чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ такива разноски
следва да се присъдят в полза на ответника по жалбата в размер на 80.00 лв.
Същата сума и на същото основание следва да се присъди в полза на касатора и за
производството пред първа съдебна инстанция, т.к. и пред нея АНО е бил
представляван надлежно от упълномощен юрисконсулт, който своевременно е
направил искане за присъждане на разноски.
Въз основа на горното и
на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд
Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно Решение
№ 27 от 22.02.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 893 от
2022 г. по описа на Районен съд Габрово /РСГ/, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 670575-F670309 от 24.10.2022 г., издадено от директора на
офис за обслужване Габрово в ТД на НАП – Велико Търново, с което на „***, е наложена имуществена санкция в размер на 600.00
лв. на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 670575-F670309 от 24.10.2022 г., издадено от
директора на офис за обслужване Габрово в ТД на НАП – Велико Търново, с което
на „***, е наложена имуществена санкция в размер на 600.00
лв. на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО.
ОСЪЖДА „*** да заплати на Национална агенция по приходите, като юридическо лице,
при което административнонаказващият орган осъществява своите правомощия,
деловодни разноски на обща стойност 160.00 лв., съставляващи юрисконсултско
възнаграждение – по 80.00 /осемдесет/ лв. за всяка от двете съдебни инстанции.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.