№ 6730
гр. София, 19.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20211110150628 по описа за 2021 година
OПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 19.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 50628/2021 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от АНДР. Н. Ж. срещу „Д.К.И.“ ООД, в която се твърди, че
страните се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало по силата на
сключен трудов договор от 09.11.2020 г. за длъжността „Стругар“, като било договорено
трудово възнаграждение в размер на 2293,88 лева. Поддържа, че на 20.07.2021 г. била
връчена Заповед № КТ 21-35/01.07.2021 г., с което ответникът бил прекратил трудовото
правоотношение, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Навежда довод,
че уволнението е незаконно. Излага съображения, че ответникът дължал обезщетение за
оставане без работа в следствие на незаконното уволнение в размер на 3058,50 лева за
периода от 20.07.2021 г. до 30.08.2021 г. Твърди, че също така се дължало обезщетение по
чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 4 дни, което било в размер на
417,00 лева. Поддържа, че за периода от 06.07.2021 г. до 30.07.2021 г. е бил в отпуск поради
1
временна неработоспособност, когато работодателят го поканил да получи заповедта за
наложеното дисциплинарно наказание. Прави доказателствени искания за приемане на
писмени доказателствени средства. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и да
бъде отменено, както и да му бъдат присъдени претендираните парични суми, както и
сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, в който се твърди,
че исковете са допустими, но неоснователни. Поддържа, че между страните е било налице
трудово правоотношение, което било възникнало въз основан на трудов договор за
посочената от ищеца длъжност и трудово възнаграждение. Навежда доводи, че на ищеца не
му е връчвана на 20.07.2021 г. заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с
наложено дисциплинарно наказание. Излага съображения, че на 27.06.2021 г. прекия
ръководител на ищеца бил констатиран, че твърдосплавен райбер е бил счупен, което било
съобщено на управителя на ответника, който изискал обяснения, тъй като счупването
можело да се получи единствено при груба небрежност и неспазване на производствената
технология. Твърди, че на 28.06.2021 г., управителя на дружеството бил получил от ищеца
съобщение по телефона, че последният прекратявал отношенията си с дружеството.
Поддържа, че на 29.06.2021 г. и 30.06.2021 г. ищецът не се бил явил на работа, като бил
търсен и от представители на дружеството, но не бил намерен, което обуславяло наличието
на дисциплинарното нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Навежда доводи, че на 29.06.2021
г. все пак ищецът е бил намерен, но отказал да дава обяснения, като на 01.07.2021 г. след
като ищецът не бил дал обяснения и не бил представил болничен лист, който да оправдае
отсъствието му, работодателят наложил дисциплинарно наказание. Развива съображения, че
на 05.07.2021 г., ищецът се бил явил в офиса на дружеството, където в присъствието на
двама свидетели му била връчена заповедта за уволнение, като обосновава, че са спазени
изискванията на закона при извършване на уволнението. Твърди, че на 20.07.2021 г., ищецът
се бил явил в офиса на дружеството, където му била предадена оформената трудова книжка.
Сочи, че се узнал за болничния лист едва с получаване на исковата молба. Прави
доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства, както и за
допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели
при режим на довеждане. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
конститутивен и осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1,
т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
Тежестта на доказване, тоест задължението за установяване законността на
уволнението носи ответникът по настоящото дело – „Д.К.И.“ ООД, който по силата на § 1, т.
1 КТ е работодател на ищец. А законността на дисциплинарното наказания „дисциплинарно
уволнение“ се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени чл. 195 КТ, във вр.
чл. 194, ал. 1 КТ, във вр. чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 192 КТ. След установяването факта на
нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на
противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да
субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл.
195 КТ, във вр. чл. 186 и чл. 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето
потестативно субективно право да наложи дисциплинарно наказание на виновния работник
или служител.
Основателността на така предявения иск за обезщетение за оставане без работа в
2
следствие на незаконното уволнение е обусловена от основателността на иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, като ищецът носи
доказателствената тежест да установи пълно и главно, че е останал без работа за процесния
период, съответно, че е работил на по-ниско платена работа, както и размерът на
претенцията си, а ответникът носи доказателствената тежест да установи плащане на
претендираното обезщетение.
Спорното материално право за претендираното обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. между страните да е било налице трудово
правоотношение, което да е прекратено; 2. ищецът да е имал право на платен годишен
отпуск за съответната година, които да не е ползван; 3. работодателят да не е заплатил
обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение. Първите две материални
предпоставки следа да бъдат доказани от ищеца, а третата от ответника.
Между страните не се спори, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следва да бъде отделено за безспорно, че са се намирали в трудово правоотношение, което
било възникнало по силата на сключен трудов договор от 09.11.2020 г. за длъжността
„Стругар“, като било договорено трудово възнаграждение в размер на 2293,88 лева.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
искова молба писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор.
По отношение искането на ответника за допускане събирането на гласни
доказателствени средства, съдът намира, че следва да произнесе след като предостави
възможност на страната да приведе доказателственото си искане в съответствие с правилото
на чл. 156, ал. 1 ГПК, като посочи за кое или кои обстоятелства се иска събирането на гласни
доказателствени средства.
Доколкото по делото е налице допуснато обезпечение на предявените искове и в
отговора на исковата молба е направено искане за неговата отмяна, съдът намира, че следва
да се произнесе, след като предостави възможност на ищеца да изрази становище по
искането в тридневен срок от съобщението (арг. чл. 402, ал. 1 ГПК).
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 29.11.2021 г. от 10,15 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото
по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните
3
следните обстоятелства: че са се намирали в трудово правоотношение, което било
възникнало по силата на сключен трудов договор от 09.11.2020 г. за длъжността „Стругар“,
като било договорено трудово възнаграждение в размер на 2293,88 лева.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
УКАЗВА и ДАВА възможност на ответника в едноседмичен срок от съобщението да
уточни доказателственото си искане за събиране на гласни доказателствени средства, като
посочи за кое или кои обстоятелства се иска допускане събирането на гласните
доказателствени средства.
УКАЗВА на ответника, е при неизпълнение на указанията, съдът ще се произнесе по
искането съобразно наличните по делото данни.
УКАЗВА на ищеца в тридневен срок от съобщението, че може да изрази становище
по искането на ответника за отмяна на допуснатата обезпечителна мярка.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4